РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20221110110181 по описа за 2022 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 213/411 от отменения Кодекса
за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът З..................... с ЕГН********** и Т..... , с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. София на бул. чрез пълномощницата адвокат А. Д. С. твърди
против ответника ..................... № представлявано от изпълнителната директорка С.... с
ЕГН********** и изпълнителния директор Д. с ЕГН**********, че на 11. VI. 2021 година в гр.
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил,
застрахован от ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 2
239.27 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от съпричинителката на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не
платил на ищеца претендираната ½ от щетата, която определя на стойност 1 144.64 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество следните суми:
1 144.64 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 25. IІ. 2022 година
до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето,
посочено от ищеца – твърди, че произшествието настъпило изцяло по вина на водача на
застрахования от ищеца автомобил, който нарушил чл. 44 от Закона за движението по пътищата и
не осигурил достатъчно странично разстояние между превозните средства и навлязъл внезапно в
лентата за насрещно движение. Поведението на водачката на застрахования от ответника
автомобил представлявало случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс. Не
оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в посочения в исковата молба размер, нито че
автомобилът, управляван от съпричинителката на вредата по време на пътнотранспортното
произшествие, е бил застрахован със Ответникът обаче поддържа, че търсената с исковата молба
сума надхвърля действително претърпените от клиента на ищеца вреди.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
00
На 29. VII. 2020 година ищцовото застрахователно дружество сключва с ...... срок от 00
59
часа на 05. VIII. 2020 година до 23 часа на 04. VIII. 2021 година. За горното явства
застрахователна полица №.......... представена по делото с исковата молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд, представена по делото с
исковата молба, към 11. VI. 2021 година за лек автомобил марка модел с регистрационен №
00
бил сключен застрахователен договор с ответника. Договорът е сключен за срок от 00 часа
59
на 02. VII. 2020 година до 23 часа на 01. VII. 2021 година.
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
00
На 11. VI. 2021 година в 16 часа в гр. ............ И. Х. К. с ЕГН**********, живееща в гр.
.... собствения си лек автомобил марка модел с регистрационен № по ул. ...... При достигане
до № водачката предприема маневра завой на ляво на образното кръстовище с При
извършването на маневрата автомобилът се отклонява от треакторията си на движение и навлиза в
платното за насрещно движение на ул. ............ В същото време Е. Д. М. с ЕГН**********, живеещ
в гр. ........ управлява в платното за насрещно движение на същата улица лек автомобил марка
модел с регистрационен № собственост на ............. Водачът предприема маневра, за да
избегне паркирали автомобили и затова се отклонява наляво. Така двамата водачи предизвикват
сблъсък между моторните превозни средства, които управляват, и виновно причиняват пътно-
транспортно произшествие.
00
На същата дата в 16 часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола
съпричинителката на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност”
с ответното застрахователно дружество.
Съдът установява обстоятелствата по настъпването на произшествието както от събраните
гласни доказателства, непротиворечиви в основната си част, така и от експертното заключение.
2
Вещото лице изрично посочва, че водачката на застрахования от ищеца автомобил е навлязла
частично в лентата за насрещно движение.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На 02. VIII. 2021 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на
застрахованото моторно превозно средство, сумата от 2 239.27 лева. За горното обстоятелство
явства представено по делото с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от
същата дата.
На 01. Х. 2021 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №...... с което
заявява за възстановяване общо двадесет и пет регресни щети, включително процесната в размер
на 1 144.64 лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция,
както и известието за доставянето им, са представени по делото.
На 29. ХI. 2021 година ответникът изпраща на ищеца представено по делото с исковата
молба писмо с изходящ №................. с което отказва да възстанови половината от платеното от
ищеца застрахователно обезщетение.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на 25. V. 2022 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. С. в жилищен квартал .
Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка модел с регистрационен
№ отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие с данък
върху добавената стойност, възлиза на 2 239.27 лева.
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу нейния
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водачката на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
3
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покрИ.щ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителката на вредата
е нарушила правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 25, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същата
съпричинява пътнотранспортно произшествие на 11. VI. 2021 година. В резултат на това
противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка
модел с регистрационен № ........... Вината се предполага до доказване на противното по силата
на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се
установи, следователно законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка ............. при ищеца,
който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 2 239.27 лева.
Половината от посочената сума възлиза на 1 119.64 лева
Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка .......... между собственика на
автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.
Спорен между страните обаче е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и
чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи
връщане на 1 144.64 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер.
Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто
размер определя на по-ниска стойност.
Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът
намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати
обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с
чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата
на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
4
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
случай вещото лице определя размера на половината от действително настъпилите вреди на 1
119.64 лева. Към тях следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени
за определянето на дължимото обезщетение. С отговора на исковата молба е направено изрично
възражение срещу претендирания от ищеца размер на ликвидационните разноски. По силата на чл.
154 от Гражданския процесуален кодекс извършването на ликвидационни разноски в размер на
25.00 лева следва да се докаже от ищеца, който твърди обстоятелството. Доказателства не са
представени от ищеца, затова съдът присъжда ликвидационни разноски в обичайния за такИ.
искове размер – 15.00 лева. Така съдът определя общо дължимата сума на 1 134.64 лева.
Ответникът не е заплатил на ищеца претендираната си исковата молба сума. Следователно,
останал е задължен за нея.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск за 1 134.64
лева, а за горницата до 1 144.64 лева да го отхвърли.
2. По възраженията на ответника:
Пълномощникът на ответното застрахователно дружество поддържа в отговора на исковата
молба, че процесното пътнотранспортно произшествие настъпило изцяло по вина на водача,
застрахован от ищеца. Твърди също, че водачката на застрахования от ответника автомобил
нямала възможност да предотврати настъпването на произшествието. От експертното заключение
се установява обаче, че и двата автомобила са навлезли в лентата за насрещно движение, което са
могли да предотвратят. Ето защо съдът при произнасянето си не взема предвид възраженията на
ответника.
3. По иска за обезщетение за забава:
Предвид частичното уважаване на главния иск, съдът следва да уважи и акцесорния иск за
обезщетение за забава.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които е представила
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е заплатил разноски в размер на
общо 910.00 лева (50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице,
200.00 лева за призоваване на свидетелка и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение), а
ответникът – в общ размер на 600.00 лева, от които 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице,
200.00 лева за призоваване на свидетел и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид
съотношението между уважената и отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят
разноски от 902.05 лева, а на ответника – от 05.24 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
5
1. ОСЪЖДА ..................... № , представлявано от изпълнителната директорка София
Николова Антонова с ЕГН********** и изпълнителния директор П. Д. с ЕГН**********
да плати на З..................... с ЕГН********** и Т. с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр ..... адвокат А. Д. С. следните суми:
1 134.64 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 25. IІ. 2022 година
до окончателното плащане;
902.05 лева разноски,
като за горницата до 1 144.64 лева главница ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА З..................... с ЕГН********** и Т. с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. чрез пълномощницата адвокат А. Д. С. да плати на
„..................... № представлявано от изпълнителната директорка С. с ЕГН********** и
изпълнителния директор П. Д. с ЕГН**********, разноски по водене на делото в размер на
05.24 лева.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните на електронните им адреси на основание чл. 50,
ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресатите и ДА
СЕ ПРИЛОЖАТ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6