О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260396 15.03.2021 год.,гр.Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд,
гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа В ч. гр.д.№ 200 по описа на съда за 2021 година, докладвано
от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 от Граждански процесуален кодекс.
Със съдебен акт – решение от
20.11.2020 година, постановено по гр.д.№ 537 по описа на Пещерски районен
съд за 2020 година е отменено определението , с което е даден ход
на устните състезания и прекратено производството по делото .
Присъдени са разноски в тежест на
ищеца.
Съдът е посочил , че решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок.
В указания срок този съдебен акт
е обжалван. Постъпила е „искова молба“ от ищеца в първоинстанционното
производство ЕТ „Оскар-999-К.Б.“, в
която са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт.
Жалбоподателят имал свобода да
избере по какъв ред да защити своите права. Постановения акт представлявал
отказ от защита.
Моли да бъде отменен и делото
върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по съществото на
спора.
В останалата част на „исковата
молба““ са изложени доводи по съществото на спора.
Обжалвания акт , макар да е
наречен решение , представлява по съществото си акт ,с който се решава
процесуален въпрос – по допустимостта на иска, тоест има характера на определение.
Този акт подлежи на обжалване с
частна жалба и на разглеждане в закрито заседание.
В производството по чл.274 от ГПК
въззивният съд следва да даде отговор само и единствено на процесуалния въпрос
допустим ли е предявения иск , съответно правилно ли съдът е отказал да го
разглежда и прекратил производството по делото. Недопустимо е обсъждането на
въпроси по съществото на спора.
Постъпил е отговор на частната
жалба от Община Пещера, в която се излагат само доводи по основателността на
претенцията.
Въззивният съд намира частната
жалба за допустима. Макар и наречена „искова молба“ тя съдържа оплаквания
против акта и надлежно искане, подадена е в установения в закона срок от
легитимирано лице.
За да се произнесе по същество ,
съдът взе предвид следното:
Районния съд е сезиран с искова
молба от ЕТ против Община Септември.
В исковата си молба ЕТ твърди, че
за собствен недвижим имот в с. К.Д. му е събрана значителна сума като такса „битови отпадъци“.
Поискал от Общината връщане на
недължимо платената сума ,но му било
отказано. Ищецът обжалвал този отказ и с решение на АС той бил обявен за
нищожен.
Твърди, че Наредбата на Общината
, на основания на която били събрани суми от него била отменена по
административен ред.
С акт на Общината от 31.01.2021
година отново му било отказано възстановяване на платената сума.
Излага доводи, че му се дължи
връщане на сумата на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ,тъй като Наредбата въз основа
на която била събрана била отменена.
Позовавайки се на експертизата в
административното производство, мотивира дължимост на значително по-малък
размер на таксата „битови отпадъци“.
Моли ответната Община да бъде
осъдена да му заплати сумата 2928,20 лева или евентуално – 2584,90 лева.
Така предявените искове при
условията на евентуално съединяване са недопустими.
Изводите на първоинстанционния съд са напълно правилни и
в мотивите си той е възприел трайно приетото в съдебната практика – в частност
в определение № 855 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 50249/2016 г.,
III г. о., ВКС ГК, чийто мотиви е възприел.
Не намира опора както в съдебната
теория , така и в практиката изложеното от частния жалбоподател,че тъй като се
целял един и същ правен резултат,то страната разполагала с възможността да избере по кой ред да защити
правата си.
Наличието на специален ред за защита изключва
приложението на общия такъв – целящ предотвратяване на неоснователното
обогатяване- чл.55 и следващите от ЗЗД.
Като е приел това и постановил определение ,с което е прекратил
производството по делото ,като такова по недопустим иск, първоинстанционният
съд е постановил правилно определение ,
което следва да бъде потвърдено.
В отговора си ответникът е
направил искане за присъждане на разноски , но не е представил доказателства за
направени такива.
По изложените съображения
Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение /постановено от съда като
решение/ от 20.11.2020 година , постановено по гр.д№ 537 по описа на Пещерски
районен съд за 2020 година , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.