ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 39927.08.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – ШуменСъстав II
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно частно гражданско дело №
20203600500289 по описа за 2020 година
Производство по реда на 274 и сл., вр. чл.121 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Регионално управление на образованието – Ш.,
представлявано от и.д. началник Ю.Т. срещу определение от 16.07.2020 г. по гр.д. № 1380/2020 г. по описа на
ШРС, с което е допуснато обезпечение на иска на С.М.К. за отмяна на заповед № РД15-5/22.06.2020 г. на и.д.
началник на РУО – Ш. за обявяване на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на СУ „Н. Й. Вапцаров „, с.
В., чрез спиране на процедурата по посочената заповед до постановяване на решение по делото.
Жалбоподателят заявява, че определението е недопустимо, тъй като искът, чието обезпечаване е допуснато
е недопустим. Предвид горното, моли съдът да обезсили същото и прекрати производството по делото. На
следващо място, счита, че е незаконосъобразно, тъй като процесната заповед е издадена от и.д. началник на РУО
– Ш. в рамките на правомощията му да обявява конкурси за заемане на определени длъжности, в качеството му на
работодател по пар.1, т.1 от ДР на КТ, като представлява вътрешноведомствен акт, част от процедурата по
възникване на трудово правоотношение и няма самостоятелен характер. Ако след приключване на конкурса
възникне трудов спор за прекратяване на съществуващо правоотношение на ищцата, която към момента заема
длъжността, за която е обявен конкурс, именно в това производство може да се приеме, че тя притежава
собствено право, което да бъде бранено по съдебен ред. На следващо място съдът не е изложил нито едно
съображение защо приема, че са налице предпоставките по чл.391 от ГПК и не е ясно точно какви права ще
осъществи ищцата по решението, или как за нея ще бъде невъзможно или ще се затрудни изпълнението му. Не е
посочено и с какви точно убедителни доказателства е подкрепен иска, нито пък дали е налице хипотезата на
чл.391, т.1 или т.2 от ГПК. По изложените съображения, жалбоподателят моли, ако съдът приеме, че обжалваното
определение не е недопустимо, да отмени същото като незаконосъобразно.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който оспорва жалбата и моли за
оставянето й без уважение. Навежда възражения, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.261, ал.2 от
ЗПУО. Сочи, че ищцата заема длъжността директор на училището по силата на трудов договор, сключен на
основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ и към настоящия момент той не е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ.
При заемане на длъжността директор от ищцата действащите тогава ЗНП и ППЗНП не са предвиждали обявяване
на конкурс за временно изпълнение на длъжността, а титулярът Н.О.А. е назначена на длъжността след проведен
конкурс, като към момента няма основание за прекратяване трудовото правоотношение на заместващия, тъй като
титулярът не се е завърнал да заеме длъжността. На трето място, на основание чл.211, ал.1, вр. пар.27 от ЗПУО,
към датата на издаване на процесната заповед длъжността, за която е обявен конкурс е заета, поради което тя
противоречи на чл.90, ал.2 от КТ.
Въззивната частна жалба е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от надлежно
легитимирано лице. Същата е редовна, а доколкото няма данни съдът да е връчил препис от обжалваното
определение на жалбоподателя, следва да се приеме и за депозирана срок. Ето защо, съдът намира жалбата за
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното:
Производството по гр.д. № 1380/2020 г. на ШРС е образувано по искова молба, депозирана от
въззиваемата в настоящото производство С.К., с която ищцата е заявила, че изпълнява длъжността директор на
СУ „ Н. Й. Вапцаров „ с. В., по силата на трудов договор № РД07-4/12.07.2010 г., сключен на основание чл.68,
ал.1, т.3 от КТ. Със заповед № РД15-5/22.06.2020 г. на и.д. началник на РУО – Ш. е бил насрочен конкурс за
заемане на същата длъжност по заместване, до завръщане на отсъстващия титуляр. Въпросната заповед е
постановена в нарушение на чл.261, ал.2 от ЗПУО и чл.90, ал.2 от КТ и незаконосъобразна. Позовавайки се на
изложеното, ищцата е поискала от съда да се произнесе с решение, с което да отмени заповед № РД15-
5/22.06.2020 г. на и.д. началник на РУО – Ш., както и, на основание чл.389, вр. чл.397, ал.1, т.3 от ГПК да допусне
обезпечение на иска й чрез спиране изпълнението на обжалваната заповед.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения иск, който е
квалифицирал по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.90, ал.2 от КТ и чл.261, ал.2 от ЗПУО, чрез „ спиране на процедурата
по обявен с посочената заповед конкурс за заемане на длъжността директор на ОУ в с. В. – до постановяване на
решение по делото „.
Определението е изцяло незаконосъобразно, тъй като е постановено въз основа на нередовна искова
молба, страдаща от порок по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК – не е посочена пасивно легитимираната страна по спора,
който порок не е отстранен с направеното от първоинстанционния съд предположение, че най-вероятно това е
РУО – Ш., доколкото в съответствие с регламентираното от закона диспозитивно начало единствено страната,
търсеща защита е оправомощена и задължена да посочи срещу кого е насочена претенцията й и е недопустимо
съдът да я напътва в тази насока или да преценява сам коя е насрещната страна по предявеното искане за защита.
В тази връзка определението следва да се счита за постановено при допуснато процесуално нарушение, тъй като
задължителна предпоставка за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК е искът, чието обезпечение се
търси да е предявен с редовна искова молба.
Наред с това с определението е допуснато обезпечение на недопустим иск, поради липса на валиден
предмет, тъй като атакуваната заповед представлява вътрешноведомствен акт на длъжностно лице, ръководител
на териториална администрация към министъра на образованието, издадена в кръга на предоставените му
правомощия като работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР към КТ, вр. чл.217, ал.2 и ал.5 от ЗПУО, която е част
от предвидена в закона конкурсна процедура за заемане на длъжността директор на училище и не подлежи
самостоятелно на съдебен контрол, като законосъобразността й би могла да бъде проверена единствено при
евентуално обжалване по административен ред на, издадената въз основа на осъществения вече конкурс, заповед
за обявяване на спечелил конкурса, респ. по гражданско правен ред - при евентуално прекратяване трудовото
правоотношение на ищцата вследствие на проведения конкурс. Предвид горното и, че задължителна
предпоставка за допускане обезпечаване на иска е неговата допустимост, съдът приема, че определението е
постановено в грубо нарушение на материалния закон.
Само като допълнение следва да се отбележи, че ищцата по никакъв начин не е обосновала какви нейни
права нарушава или засяга атакуваната заповед и в какво се изразява обезпечителната й нуждата, с оглед на което
не е възможно да се прецени и доколко сочената от нея обезпечителна мярка е относима и допустима.
Предвид горното, настоящата инстанция заключава, че обжалваното определение и неправилно и следва да
се отмени.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 1769/16.07.2020 г. по гр.д. № 1380/2020 г. по описа на Районен съд –
Шумен, поправено с „решение„ № 492/21.07.2020 г. по същото дело, с което е допуснато обезпечение на предявен
от С.М.К., ЕГН .... иск, чрез спиране на процедурата по, обявен със заповед № РД15-5/22.06.2020 г. на и.д.
началник на РУО – Шумен, конкурс за заемане на длъжността директор на СУ „ Н. Й. Вапцаров „, с. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________