Р Е Ш Е Н И Е
№ 206 04.11.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Б.Г.
гражданско дело № 556/2019г. по описа на
съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния
им представител – гл.юрк.Д.З.против Х.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Х. с ЕГН **********, с адрес:
***, с правно основание
чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи,
че ответниците са „потребители“ на водоснабден обект с административен адрес: гр.Н., ул.“Е.“
№ 6, в качеството им на собственици на 1/2 /една втора/ идеална
част от същия
за всеки един от тях.
Съгласно публично известните Общи условия на ВиК
оператора, ответниците са абонати на „В.и
к." ЕАД с абонатен № 897783. Сочи се, че доставените ВиК услуги са
отчитани по електронен път, като са взети
предвид показанията на измервателните средства – един водомер, монтиран в шахта в имота, находящ се в гр.Н.,
ул.“Е.“ № 6. В качеството си на собственици,
ответниците следвало да заплащат потребените
услуги в 30 дневен срок от датата
на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
на ВиК оператора.
По издадени фактура в периода от 25.05.2016г. до 26.09.2017г., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени на доставчика, одобрени от КЕВР, възлизали на 1051,21 лева на всеки
един от ответниците,
като същите произтичали от потребени ВиК услуги
за доставена, отведена и пречистена вода, през отчетния
период от 12.09.2015г. до 14.09.2017г. Върху тези суми ответниците
дължали и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури,
от момента на падежа до
датата на подване на заявлението по чл.410 от ГПК в размер на 148,10 лева от всеки един
от ответниците за периода от
26.06.2016г. до 07.03.2019г., както
и лихвата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че за събиране
на вземането си ищецът
е завел ч.гр.д. №
266/2019г. на РС-Н., по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, срещу която ответниците са депозирали възражение.
Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда
да се приеме
за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат сумата
в размер на 1051,21 лева
/хиляда и петдесет и един лева и двадесет
и една стотинки/ на всеки един от тях, което
задължение е по издадени фактури в периода от 25.05.2016г. до 26.09.2017г., произтичащи от потребени ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
от 12.09.2015г. до
14.09.2017г., ведно с обезщетение
за забавено плащане върху главниците
в размер на 148,10 лева /на всеки един от
тях/ за периода от 26.06.2016г. до 07.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците,
считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията. Представят писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи, както и за изискване и прилагане, като доказателство по настоящото дело на ч.гр.д. № 266/2019г. по описа на
РС-гр.Н.. Правят искане за допускане
до разпит на един свидетел
– В.Д.Р., при условията на призоваване на адрес: гр.Бургас,
кв.Победа, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3. Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото
и по заповедното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответниците. Същите са депозирали
възражения по чл.414 от ГПК, с които заявяват, че не
дължат изпълнение на вземането по
издадената срещу тях заповед за
изпълнение. Не сочат доказателства.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество поддържа изцяло
исковата молба от името на доверителя си, ведно с приложените писмени
доказателства. Представя нови писмени доказателства. Оттегля искането си за
събиране на гласни доказателства. Моли съда да постанови неприсъствено решение,
с което да се уважи предявените от тях искове, като им присъди направените по
делото разноски.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Н.ският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
данните по делото се установява, че между страните по делото е налице договор,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило
да доставя, отвежда и пречиства вода на ответниците Х.
И.Х. и Д.Т.Х.. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 266/2019г.
по описа на РС-гр.Н. срещу ответниците Х. И.Х. и Д.Т.Х. е издадена заповед за изпълнение на задължение, с която съдът е
разпоредил длъжникът Х.Г.Х. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т.,
сумата от 1051,21 лева, представляваща 1/2 от цялата незаплатена стойност по
издадени фактури за ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № 897783, за периода
от 25.05.2016г. до 26.09.2017г., с отчетен период по фактури от 12.09.2015г. до
14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 148,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.06.2016г. до 07.03.2019г., както и сумата от 48,98 лева, представляваща
½ от направените по делото разноски, от които 25 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 23,98 лева – заплатена държавна такса. Със същата заповед,
съдът е разпоредил на длъжникът Д.Т.Х. с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "В.И К."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 1051,21 лева,
представляваща 1/2 от цялата незаплатена стойност по издадени фактури за
ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № 897783, за периода от 25.05.2016г. до
26.09.2017г., с отчетен период по фактури от 12.09.2015г. до 14.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
148,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2016г. до
07.03.2019г., както и сумата от 48,98 лева, представляваща ½ от
направените по делото разноски, от които 25 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 23,98 лева – заплатена държавна такса. След издаване на
заповедта за изпълнение, на 12.04.2019г., ответниците са подали възражение по
реда на чл.414 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск срещу длъжника относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването му, което е било сторено. Горните обстоятелства се установяват
от представените и приети по делото писмени доказателства.
Ответниците Х. И.Х.
и Д.Т.Х. не са взели становище по предявения иск, като не са депозирали отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Съдът
не приема депозираните от ответниците в хода на настоящото производство
възражения по чл.414 от ГПК за писмен отговор. Също така ответниците не са
изпратили представител в съдебно заседание, без да са направили искане за
разглеждането на делото в тяхно отсъствие. С оглед на това, в първото по делото
заседание, процесуалният представител на ищеца е депозирал молба за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, което се поддържа и в
съдебно заседание, с което да се уважат предявените от тях искове, като им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответниците Х. И.Х. и Д.Т.Х.
вече има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 266/2019г. по описа на РС-Н..
В законоустановения срок ответниците не са подали отговор на исковата молба и
не са изпратили представител в първото заседание по делото, без да са направили
искане за разглеждането му в тяхно отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с Определение
№ 1043 от 20.09.2019г. са им били указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо
от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника – справки от Икар за собствеността върху имота, електронен карнет и
фактури, може да се направи извод за вероятна основателност на ищцовите претенции по чл.79, а.1 от ЗЗД срещу всеки един от
ответниците. Вероятната основателност на главните претенции на ищеца налага
извода за вероятна основателност и на аксесорните
претенции на същия с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 148,10 лева /на всеки един от
ответниците/ за периода от 26.06.2016г. до 07.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците,
считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията. Ето защо, съдът намира, че са
налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение в съответствие със заявения петитум.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците Х. И.Х. и Д.Т.Х.
следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство, общо в размер на 452,03 /четиристотин
петдесет и два лева и три стотинки/, от които 152,03
лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските по заповедното производство общо в размер на 97,96 лева /деветдесет
и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, от които 47,94 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като в тази част
решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че
Х.Г.Х.
с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на "В.И К."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 1051,21 лева /хиляда
и петдесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща 1/2 /една
втора/ от цялата незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК
услуги за обект с абонатен № 897783, за периода от 25.05.2016г. до 26.09.2017г., с
отчетен период по фактури от 12.09.2015г. до 14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 148,10 лева /сто
четиридесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 26.06.2016г. до 07.03.2019г.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че
Х.Г.Х.
с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на "В.И К."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 1051,21 лева /хиляда
и петдесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща 1/2 /една
втора/ от цялата незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК
услуги за обект с абонатен № 897783, за периода от 25.05.2016г. до 26.09.2017г., с
отчетен период по фактури от 12.09.2015г. до 14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 148,10 лева /сто
четиридесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 26.06.2016г. до 07.03.2019г.
ОСЪЖДА Х.Г.Х. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Т.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по равно на "В.И К."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 549,99 лева /петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща заплатени разноски по настоящото и по
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: