гр. София, 11.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен
състав, в публичното
съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ
2.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мариана Косачева и с
участието на прокурор Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 78 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда от 14.09.2020 г., постановена
по НОХД № 5375/2019 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, подсъдимият И.С.Р., с ЕГН
**********, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.03.2019 г., около 18:00
часа, в гр. София, ж.к.******************се е заканил с убийство на М.П.П. с
думите: „може да не се обръщаш, но до една седмица, ако не ми дадеш детето, ще
те убия, повече компромис няма да има“, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по
така повдигнатото обвинение.
Срещу постановената присъда в
законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от служебния защитник на частния
обвинител – адв. Г. от САК, с която се иска отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен по така повдигнатото му обвинение. По делото е постъпило и
допълнение към въззивната жалба, в което се посочва, че при постановяването на присъдата
СРС е тълкувал неправилно фактите и обстоятелствата, релевантни за процеса.
Срещу постановената присъда е депозиран
и протест от Р.К.– младши прокурор при СРП, със същото искане. По делото е
постъпило и допълнение към протеста, в което се посочва, че при постановяването
на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
на първо място се твърди, че е налице липса на мотиви на постановения съдебен
акт, тъй като при формирането на вътрешното си убеждение съдът не е обсъдил
всички годни доказателствени материали, а някои от тях са били необосновано
подценени или игнорирани за сметка на други.
В разпоредително заседание на 13.01.2021
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи
лица и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание от
08.03.2021 г. подсъдимият И.С.Р. се явява лично и с адв. Г., редовно
упълномощен.
Представителят на СГП моли да бъде
отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържа изложеното в протеста на СРП,
че доказателствата, разгледани в съвкупност, водят до единствения извод, че И.С.Р.
е извършител на деянието, в което е обвинен.
Адвокат Г. моли да се уважи
депозираната от името на частния обвинител жалба, като намира, че първоинстанционната
оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Адвокат Г. моли да се потвърди
присъдата на СРС, като законосъобразна и обоснована.
Упражнявайки правото си на последна
дума подсъдимият Р. твърди, обвинението срещу него е „абсолютна лъжа“.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени в допълненията към
тях и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е събрал
и проверил следните доказателствата и доказателствените средства: справка за
съдимост на подсъдимия, показанията на свидетелите М.П., К. П., И.П., Г.Г., Я.Ф.,
И.С., Ц.П.и И.Ц., декларации от И.И. и Ц.П.справка от 07 РУ – СДВР, заключенията
на приетите комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи (КСППЕ) и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
В хода на проведеното съдебно
следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е била изяснена в
нейната пълнота. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда
по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз
основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение.
След извършен собствен анализ на
доказателствените материали настоящият съдебен състав установи фактическа
обстановка, идентична с приетата от първата инстанция, а именно:
Подсъдимият И.С.Р. е роден на *** г.
в гр. Тартус, Сирийска Арабска Република, сириец, с българско и сирийско
гражданство, с висше образование, разведен, инженер, управител на „Б.К.“ ООД, неосъждан,
с адрес: гр. София, ул. „**********, ЕГН **********.
Подсъдимият Р. се запознал със св. М.П.
през 2002 г. чрез бившата си съпруга – С.Б.Р., с която П. работела заедно. С
течение на времето приятелските отношения между св. П. и подс. Р. преминали в
интимни.
На 05.03.2010 г., в гр. София, св. М.П.
родила И.Ц.Ц.. Св. П. смятала, че баща на детето еЦ.Р.Ц., но последният не
припознал детето и затова в акта за раждане то било записано с имената И.М.П.,
с майка М.П. и неизвестен баща.
Тъй като подс. Р. мислел, че той е
баща на детето, през 2015 г. депозирал искова молба в СГС, с която на основание
чл. 66, ал. 2, във връзка с чл. 69 и чл. 70 от Семейния кодекс предявил иск срещу
М.П. за установяване на произход на И.Ц.Ц.. МеждувременноЦ.Р.Ц. припознал
детето, което не било оспорено от св. П. и на 04.01.2016 г. длъжностно лице по
гражданско състояние към Столична община – район Младост издало удостоверение
за раждане на И.Ц.Ц. с посочени родители М.П.П. иЦ.Р.Ц.. С оглед на извършеното
припознаване и разпоредбата на чл. 71 от Семейния кодекс, СГС, ГО, IV брачен състав, с определение от
23.02.2016 г. по гр. дело № 12779/2015 г. по описа на СГС, върнал исковата
молба на подс. Р. като недопустима, тъй като детето вече е с установен
произход.
Недоволен от постановеното, подс. Р.
обжалвал определението от 23.02.2016 г., но с определение № 1173 от
07.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1523/2016 г. Софийският апелативен съд го
потвърждава като законосъобразно. С определение № 328 от 04.08.2016 г. по ч.
гр. дело № 2391/2016 г. Върховният касационен съд не допуска касационно
обжалване на определението на САС.
Подс. Р. не предявил друг иск, с
който да обори произхода на И.Ц.Ц., но тъй като бил убеден, че е неин
биологичен баща, когато имал възможност ходел да я вижда пред детската ѝ градина, а в последствие – и
училището ѝ, и двете находящи се в ж.к.*********1А“.
На 05.03.2019 г. св. И.Ц. имала
рожден ден, като сутринта майка ѝ я завела на училище. Излизайки от
училището, св. П. видяла колата на подсъдимия, паркирана на отсрещния тротоар.
Прибрала се у дома и тръгнала с другата си дъщеря – св. И.П., и св. К. П., с
когото П.живеела на семейни начала, към MБАЛ „Надежда“. Там следвало да бъде
извършен профилактичен преглед на внука на св. П., дете на св.П.и св. П.. Когато се
качвали в автомобила си, свидетелите П.,П.и П. видели подс. Р. да обикаля около
блока, в който живеят. Св. П. потеглил в посока бул. „Цариградско шосе“, като
минал покрай 145 ОУ „Симеон Радев“, след което в близост до фабрика „Паломита“
бил засечен от автомобила на подс. Р.. Двамата шофьори си разменили реплики,
като св. П. помолил подсъдимия да не преследва и притесняваИ., а И.Р. му казал,
че детето го обича и искало да контактува с него. След това се върнали в
автомобилите си и тримата свидетели отишли в MБАЛ „Надежда“, където бил
извършен профилактичният преглед, а св. П., която работела там, останала на
работа.
Когато се върнали в ж.к.*********1А“,
св. П. и св.П.отново видели подс. Р. да обикаля около дома им с автомобила си.
След това последният паркирал пред съседния блок, слязъл от автомобила си и
влязъл в кафене в блока.
Около 17.00 часа на същата дата (05.03.2019
г.) св. П. взела дъщеря си И.от училище и я отвела у дома. След това М.П.
решила да излезе, за да напазарува за рождения ден на детето си, затова около
18.00 часа се отправила към търговски комплекс „Пътеките“. Тогава чула гласа на
подсъдимия, който я викал по име. Обърнала се е и го е видяла, след което е
продължила движението си. Подс. Р. искал да говори с нея за дететоИ..
Действията му били непосредствено възприети от св. Г.Г., който се е
намирал в близост. След като св. П. не спряла, за да говорят, подс. Р. и св. Г.се
върнали пред вх. 3 на блока, след което подс. Р. се качил в автомобила си
и си тръгнал.
Св. П. възприела репликите на И.Р.
като заплаха, поради което подала жалба в 07 РУ-СДВР, въз основа на която било
образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал.
3, във връзка с ал. 1 от НК, по което в качеството на обвиняемо лице бил
привлечен И.С.Р..
Били изготвени три КССПЕ. Съгласно
заключението на първата експертиза (л. 58-65 от ДП), изготвена на ДП и
приобщена от първоинстанционния съд, експертното изследване е е установило
качествени нарушения в психичното функциониране на осв. М.П., като вещите лица
приемат, че у нея е налице психична годност за даване на свидетелски показания
и въз основа на наличните данни следва да се приеме, че възприетата от осв.
закана за убийство е възбудила у нея преживяване на реален (основателен) страх
за живота.
Тъй като първата КСППЕ е била
изготвена единствено въз основа на показанията на свидетелите П.,П.и П., СРС е
допуснал изготвянето на нова тройна КСППЕ (л. 97-106 от СП), от чието
заключение е видно, че отправената закана от страна на подсъдимия е възбудила
основателен страх за осъществяването ѝ.
С трета КСППЕ (л. 119-138 от СП)
вещите лица заключават, че при И. Р. не се установяват клинични данни за
психично заболяване от ранг на психоза, което може да бъде приравнено към
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в юридически смисъл и
поради това следва да се приеме, че посд. Р. притежава психични годности да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тъй
като той отрича да е отправял закана за живота на св. М.П., не може да се
направи прецизен анализ на преживяванията му в конкретния момент, както и не
може да се приеме, че при него е възникнало особеното емоционално състояние
„физиологичен афект“.
Така изложената фактическа обстановка
в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Според въззивния
съд, първата инстанция правилно е интерпретирала доказателствената съвкупност,
събрана по делото и е извела обосновани съждения относно фактите, които е
приела за установени.
В съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения
относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства. По
отношение на тази част на съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат
отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
картината на фактическите обстоятелства е очертана в нужния обем. СГС напълно
възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно
изложени в мотивите към присъдата.
Първостепенният съд не е допуснал
нарушения при оценката на доказателствата по делото и формиране на вътрешното
си убеждение.
След анализ на всички събрани по
делото доказателства и СГС прие, че не е безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Не могат да бъдат споделени наведените в протеста и в жалбата
доводи за необоснованост на присъдата.
Първоинстанционният съд подробно е указал
защо показанията на свидетелите П., П.,П.и П.дадени при провеждане на съдебното
следствие пред СРС, не са достоверни в частта им относно извършеното от
подсъдимия деяние на 05.03.2019 г.
Анализът на доказателствените
материали поотделно и в тяхната логическа връзка не обуслови извод и у
настоящия съдебен състав за несъмнена доказаност на наличието на деянието и
авторството му от страна на подсъдимия Р.. Изводите на решаващия съд почиват на
вярна интерпретация на доказателствата по делото, след детайлна съпоставка
помежду им. СРС правилно преценява, че доказателствената маса следва да бъде
разгледана, като първо бъде отговорено на един от основните спорни въпроси, а
именно – отношенията между подсъдимия и св. П..
В съответствие с постановеното от
СРС, СГС намира, че отношенията между св. П. и подс. Р. в миналото са били
интимни, което дава повод на подсъдимия да мисли, че е баща на детето И.Ц.. За това
свидетелстват дадените показания от Г.Г. на 30.05.2019 г. и тези от Я.Ф. и И.С.
на 14.06.2019 г., които са първични доказателствени средства и са логични,
последователни и непротиворечиви. Те съвпадат както помежду си, така и с обясненията
на И.Р.. С оглед на това следва да бъдат дискредитирани показанията на
св. П. в тяхната цялост, а оттам – и тези на св. П.,П.и П.относно
възприетата от тях информация, дадена им от св. П. за отношенията ѝ
с подсъдимия Р., както ѝ за случилото се на инкриминираната дата –
05.03.2019 г.
Единствен пряк очевидец на деянието, в
което е обвинен подсъдимият Р., се явява св. Г.. Това обстоятелство не може
изначално да мотивира решаващия орган да кредитира именно тези показания, само
на това основание. Но, съпоставяйки твърдяното от св. Г.с всички останали
доказателствени източници, настоящият съдебен състав също намира, че заявеното
от него при разпита му в съдебната фаза на процеса отразява действителния ход
на събитията, тъй като намира доказателствена опора в горепосочената теза за
влошените отношения между Р. и П.. Поради гореизложеното показанията на св. Г.следва
да бъдат възприети и кредитирани като истинни, а подс. Р. – признат за
невиновен в това, че на 05.03.2019 г., около 18:00 часа, в гр. София, ж.к.******************се
е заканил с убийство на М.П.П. с думите: „може да не се обръщаш, но до една
седмица, ако не ми дадеш детето, ще те убия, повече компромис няма да има“.
Предвид изложените съображения и с
оглед липсата на доказателства, установяващи наличие на извършено деяние и
съпричастност на подсъдимия към така инкриминираното деяние, повдигнатото
обвинение срещу него в извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК по описания в обвинителния акт начин, се явява недоказано по несъмнен и
безспорен начин. Следователно при неосъществяване на съставa на престъплението
от обективна страна, е безпредметно обсъждането на съставомерните елементи от
субективна страна.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, обсъдено и от първоинстанционни съд в
присъдата от 14.09.2020 г., „престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с
убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК -
закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в
раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс -
"Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се
защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението
се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му
в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от
обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи.“. Правилно СРС е постановил, че приобщените по делото заключения
на КСППЕ не свидетелстват, че съществува основание св. П. да намира, че
описаната в обвинителния акт закана би могла реално да се осъществи от
подсъдимия. Следва да бъде разграничавана ясно действителната уплаха от
основание, че заканата за убийство може да се осъществи. Приобщените заключения
на КСППЕ наистина свидетелстват за наличието на основателен страх у М.П., но,
съдебният състав не може да приеме в противоречие на практиката на ВКС, че това
е основание за повдигане на наказателна отговорност по чл. 144, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК. Заключението вещите лица на последната КСППЕ сочи, че
подсъдимият притежава способност за адекватно възприемане на обективната
действителност, за разбиране и оценка на своите действия, очертава се като
спокоен, уверен, контактен, позитивно настроен в общуването с другите хора и
пр. При такава характеристика на подсъдимия, както и във връзка с всички
доказателства по делото, у св. П. не следва да съществува основание, че подс. Р.
е способен да осъществи закана за убийство.
Правните изводи на първоинстанционния
съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира основания за
приемане на различни такива по същество. Поради това, правилно
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение. Неоснователни са твърденията в протеста на
представителя на СРП и на защитника на частния обвинител за неправилност на
присъдата, както и искането за отмяната ѝ и постановяването на нова осъдителна
такава.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата на СРС.
С оглед гореизложеното съдът прие, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 14.09.2020 г., постановена по НОХД № 5375/2019 г. по
описа на СРС, НО, 135 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.