№ 19313
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110140074 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3 856,90 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, равняваща се на разликата
между авансово получени от ответника парични средства във връзка със служебна
командировка в **** в периода от 01.04.2022 г. до 02.06.2022 г. и общата сума на
извършените от него разходи, съгласно представените разходооправдателни документи,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът ***** твърди, че със заповед № ЧР-К-64/25.08.2021 г. считано от 01.09.2021 г.,
ответникът В. Д. Г., в качеството си главен специалист в отдел **** дирекция „****“, е бил
командирован за срок от 4 години, като ръководител на ***** (****) на **** в ****, ****, с
дипломатически ранг „****“. Поддържа, че съгласно заповедта на командирования се
изплащат командировъчни пари при условията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат, като на основание чл. 7, ал. 3 от
същата наредба авансово му се заплащат 50 % от командировъчните пари за 1 месец, които
средства му се отпускат целево. Сочи, че със заповед № ЧР-К-57/25.05.2022 г. дългосрочната
командировка на ответника е прекратена считано от 03.06.2022 г., а с последваща заповед №
ЧР-П-37/27.05.2022 г., считано от 03.06.2022 г. е прекратен и трудовият му договор. Заявява,
че преведените в негова полза авансови средства за покриване на служебни разходи не са
възстановени от негова страна въпреки, че командировката му е приключила, позовавайки се
на извлечение от счетоводна сметка за наличности, аналитична партида на **** –
Копенхаген, както и подписана от него самия касова книга – за периода от 01.04.2022 г. до
03.06.2022 г., приложена към окончателния му финансов отчет. Допълва, че с писмо с изх. №
94-В-236/01.08.2023 г. и имейл от 25.08.2022 г. ответникът е поканен да възстанови авансово
платената сума за командировъчни пари, равняваща се на разликата между авансово
получените от него парични средства във връзка със служебна командировка в **** в
периода от 01.04.2022 г. до 02.06.2022 г. и общата сума на извършените разходи, съгласно
представените от него разходооправдателни документи, а именно: справка за постъпили
суми и извършени разходи от **** – ****, отнасяща се за периода от 01.04.2022 г. до
1
02.06.2022 г., а именно: 3 856,90 лв., чието заплащане претендира, тъй като липсва
основание за нейното задържане с оглед предсрочното прекратяване на командироването му.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. Г. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че твърдЯ.та от ищеца сума не му е била заплатена, в
качеството му на ръководител на **** (****) на **** в ****, ****, а освен това счита, че
размерът на същата се равнява на 1 795 лв., а не на 3 856,90 лв., както се поддържа от
ищеца. В случай на уважаване на исковата претенция, моли за разсрочване на дълга му на 4
равни вноски в размер от по 964,25 лв. всяка. Сочи, че с писмо с изх. № РД-34/02.06.2022 г. е
изпратил доклад за дейността си, в качеството на ръководител на **** на **** в ****, ****.
Не оспорва, че със заповед № ЧР-К-57/25.05.2022 г. дългосрочната му командировка е
прекратена считано от 03.06.2022 г., а с последваща заповед № ЧР-П-37/27.05.2022 г.,
считано от 03.06.2022 г. е прекратен и трудовият му договор, но заявява, че в своите
действия изцяло се е ръководител от интересите на ****, а не на една или друга
администрация или ведомство. Твърди, че е спомогнал за подновяване дейността на **** в
**** през м. септември 2021 г., създавайки условия за сътрудничество между двете страни.
Подробно описва приноса си при осъществяване при организацията по посещението на
престолонаследника на **** Н. К. В. Ф. и съпругата му Н. К. В. по време на официалната
им визита в България по покана на президента на страната. Сочи, че е изготвил анализи и
наръчници за нуждите на МИИ и български компании, както и, че е отчел дейността си за
2021 г. с писмо с изх. № РД-5/14.01.2022 г. до директора на дирекция „****“ – Д. К., без да е
получавал препоръки, критики или други забележки. Счита, че с дейността си е спомогнал за
развитието на двустранните икономически отношения между двете страни, излагайки
подробно в какво се изразява приносът му. Отправя искане за съдействие от съда при
постигане на споразумение с ищеца, по силата на което да му заплати претендираната сума
чрез 4 равни вноски от по 964,25 лв. всяка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираната сума и нейния размер. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на годно правно
основание за задържане на същата.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице. За да достигне до този извод,
съдът съобрази най-напред липсата на оспорване от ответника в хода на процеса на част от
релевантните за факти, а именно: че със заповед № ЧР-К-64/25.08.2021 г. считано от
01.09.2021 г. В. Д. Г., в качеството си на главен специалист в отдел **** дирекция „****“, е
бил командирован за срок от 4 години, като ръководител на **** (****) на **** в ****, ****,
с дипломатически ранг „****“, както и, че със заповед № ЧР-К-57/25.05.2022 г.
дългосрочната му командировка е била прекратена считано от 03.06.2022 г., които с
определение от 28.03.2024 г. (л. 132 от делото) са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, а наред с това същите се потвърждават и от данните, удостоверени в писмените
доказателства по делото – предложение за дългосрочно командироване с изх. № 93-00-
1406/28.07.2021 г., съгласувателно писмо с изх. № ЧР-04-43/04.08.2021 г. на министъра на
външните работи, заповед за дългосрочно командироване № ЧР-К-64/25.08.2021 г., в която
изрично е предвидено, че на командирования се следват пари при условията на чл. 6, ал. 1 от
Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат в размер на 94,40 евро на
ден, като 50 % от тях следва да му се изплатят авансово, заповед № ЧР-К-57/27.05.2022 г. за
2
прекратяване, като фактът на съществуване на трудово правоотношение между страните в
рамките на периода на командировката се установява от представения трудов договор № ЧР-
Н-35/25.08.2021 г., 2 броя допълнителни споразумения към него съответно от 01.03.2022 г. и
от 01.04.2022 г., както и заповед № ЧР-П-37/27.05.2022 г., с която считано от 03.06.2022 г.
трудовото правоотношение помежду им е било прекратено – на основание чл. 325, ал. 2 КТ,
във връзка с прекратяване на дългосрочната командировка на служителя по Закона за
дипломатическата служба в **** в ****, ****. Нещо повече, съдът приема, че в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК от страна на ответника Г. не е наведено изрично оспорване и относно
останалата част от юридическите факти, включени във фактическия състав на процесното
вземане, свързани със заплащане от ищеца в негова полза на разходите за дългосрочна
командировка в общ размер на 28 734,88 евро, от които той е отчел сума в размер на 26
762,88 евро, поради което неплатена е останала разликата от 1 972 евро с левова
равностойност от 3 856,90 лв., на колкото се равнява и заявената с исковата молба
претенция. В случая, за да възприеме такъв извод, съдът съобразява факта, че с
определението от 28.03.2024 г. на ответника са дадени изрични указания в едноседмичен
срок от съобщението да приподпише подадения от него отговор на исковата молба или
изрично да потвърди действието по подаване на същия, напомняйки му, че при
неизпълнение на указанията съдът ще приеме процесуалното действие по подаване на
същия за неизвършено – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК. Видно от разписката за връчване на гърба на
л. 169 от делото ответникът Г. е уведомен за дадените му указания на 04.04.2024 г., но
въпреки това до изтичане на предоставения едноседмичен срок той не ги е изпълнил. Нещо
повече, с последващо разпореждане от 18.08.2024 г. (л. 186 от делото) на същия е
предоставена нова възможност да изпълни указанията от 28.03.2024 г., като отново му е
напомнено, че при неизпълнението им процесуалното действие по подаване на отговора на
исковата молба ще бъде счетено за неизвършено – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК. Видно от
разписката за връчване на гърба на л. 198 от делото ответникът Г. е уведомен за повторно
дадените му указания лично на 02.10.2024 г., както и за последиците от тяхното
неизпълнение, но нито до изтичане на предоставения едноседмичен срок от съобщението,
нито по време на откритото съдебно заседание на 17.10.2024 г., в което той не се е явил,
отново не ги е изпълнил. Ето защо, предвид демонстрираното от него пасивно процесуално
поведение в хода на процеса, прилагайки последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът намира
процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба от негово име за
неизвършено, като при това положение следва да се приеме, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
от името на ответника Г. не е заявено изрично оспорване относно релевантните за спора
факти, което негово поведение съдът анализира с оглед данните, удостоверение в
представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от касовата книга за периода
от 01.04.2022 г. до 03.06.2022 г., нареж**** за извършени преводи, раздавателна ведомост,
удостоверяваща получаване от ответника на командировъчни пари, който факт той е
удостоверил с подписа си, справка за постъпили суми и извършени разходи от **** – **** в
периода от 01.04.2022 г. до 02.06.2022 г., оборотна ведомост на сметка 4887 към 30.04.2023
г., разходни ордери, справка за преведени суми и др., чиято доказателствена стойност не е
оспорена в хода на процеса, и установяващи размера на процесните вземания. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че доказателственото значение на приетите
извлечения и справки следва от разпоредбите на 182 ГПК, предвид липсата на проведено по
делото оспорване на редовността на воденото от ищеца счетоводство. В допълнение следва
да се отбележи, че ирелевантен за дължимостта на исковата сума се явява въпросът относно
обема, качеството на изпълнение и резултатите от работата на ответника Г. по време на
командироването му в периода от 01.09.2021 г. до 02.06.2022 г., в какъвто смисъл са голяма
част от заявените от него доводи в отговора на исковата молба, поради което дори и те да
бъдат разгледани, отново не би се достигнало до извод, че същата е недължима.
Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за спора факти, както и с
3
оглед събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства, установяващи
основанието, размера и изискуемостта на вземането, съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на сумата от 3 856,90 лв., представляваща подлежаща на връщане сума,
равняваща се на разликата между авансово получени от ответника парични средства във
връзка със служебна командировка в Копенхаген в периода от 01.04.2022 г. до 02.06.2022 г. и
общата сума на извършените от него разходи, съгласно представените разходооправдателни
документи, е основателен и следва да се уважи изцяло, като същата следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2023 г. до
окончателното плащане.
Тук само за процесуална яснота следва да се отбележи, че с оглед извода относно
липсата на надлежно подаден от ответника отговор на исковата молба, съдът не дължи
произнасяне по заявеното с него искане за разсрочване на дълга му по реда на чл. 241 ГПК,
още повече, че Г. не е представил надлежно попълнена от него декларация за материално и
гражданско състояние, в каквато насока са били дадените му с доклада по делото указания,
което препятства възможност да се извърши преценка относно наличието на обстоятелствата
по ал. 1 на същата разпоредба.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за
държавна такса в размер на 154,28 лв., тъй като в хода на устните състезания процесуалният
му представител изрично е заявил, че не претендира други такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ***** с ЕИК ***** и
адрес: *****, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 856,90 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума, равняваща се на разликата между авансово получени от
ответника парични средства във връзка със служебна командировка в **** в периода от
01.04.2022 г. до 02.06.2022 г. и общата сума на извършените от него разходи, съгласно
представените разходооправдателни документи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 154,28 лв., представляваща разноски по делото за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4