№ 505
гр. Смолян, 18.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско
дело № 20235400100149 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Н. Р. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явяват
пълномощниците й адв. Ж. Н. и адв. Яв. М. – надлежно упълномощени по
делото.
Ответникът „РДС“ ООД – гр. Девин, управителят редовно призован,
не се явява. За него се явяват адв. Д. и адв. Г. – надлежно упълномощени
отпреди.
Вещото лице Е. К. К., редовно призована, налице. От същата е
постъпило в срок Заключение с вх. 4029 от 11.12.2023 година.
Адв. Н.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход.
Съдът счита, че следва да се даде ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Адв. М.: Господин Председател, запознати сме със заключението и с
оглед процесуална икономия, не правим възражение за това, че е представено
извън срока. Ще вземем становище по него.
1
Адв. Д.: Своевременно сме запознати със заключението. Не правим
възражение.
Предвиди изложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Е. К. К., 52 години, българска, българско гражданство, неосъждана,
неомъжена, без родство и дела със страните по настоящото дело, без
възражение личните данни да се запишат в съдебния протокол, ЕГН
**********.
Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 от НК, за
което същата обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице К.: Поддържам представеното на Съда заключение.
Адв. Н.: В Раздел 3 във Вашето заключение сте записали, че сте се
запознали с приложените към делото материали, допълнителни счетоводни
данни от счетоводства на „РДС“ – гр. Девин. Може ли да ми кажете какви
счетоводни данни поискахте и получихте от счетоводството на ответното
дружество.
Вещото лице К.: Аз съм описала какви са - хронологични регистри на
контировките от счетоводството „РДС“ – Девин, касаещи конкретния Договор
за заем и оборотни ведомости на сметката 4990, по която са осчетоводявани
извършените операции.
Адв. Н.: Какви счетоводни документи се изискват от дружеството, за да
извършите проверка по поставените задачи в експертизата?
Вещото лице К.: Счетоводни документи не съм изисквала. Изискала
съм само осчетоводяване на извършените преводи. Аз не съм искала по тази
сметка хронологични регистри. Аз съм искала хронологични регистри,
свързани с осчетоводяването. Когато ги прегледах, установих, че сумите по
договора са осчетоводявани в сметка 4990 – аналитична сметка 01 Н. Б..
Имам предвид сумите след 2015 година.
Адв. Н.: Може ли да ми кажете кой ги предостави и в какъв вид бяха
предоставени счетоводните данни?
Вещото лице К.: Счетоводните данни ми бяха предоставени от
2
счетоводството, което обслужва дружеството. Хронологичните регистри са в
електронен вариант.
Адв. Н.: Може ли да ми кажете, принципно, от кои счетоводни
документи едно дружество може да се съди кои разходи приемат за данъчно
признати разходи? От кои счетоводни документи?
Адв. М.: Госпожо, Вие не поискахте от дружеството хронология на
сметка 621 Разходи за лихви. Защо не поискахте?
Вещото лице К.: Аз не съм искала от счетоводството конкретни сметки.
От счетоводството поисках хронология на всички операции взети по този
договор. Аз не съм искала конкретно заем, конкретно лихви и така. Запозната
съм с материалите по делото.
Адв. М.: Видяхте ли, че дружеството е издало бележки за платени лихви
в полза на доверителката ми за големи суми и това са подписани от
дружеството бележки, изходящи от него? Имам предвид служебните бележки
на дружеството за платените лихви.
Вещото лице К.: Прочетох материалите по делото. Задачата беше да
извърша проверка в счетоводството. От счетоводството всичко, което ми
беше представено аз съм го описала в заключението.
Адв. М.: В задачата в началото Ви пише да се запознаете с всички
материали по делото. Тогава отговорете на въпроса: Как така се появяват в
делото тези бележки, изходящи от дружеството за тези платени лихви в
големи размери и Вие твърдите, че няма такива документи? Вие прочетохте
ли Годишните финансови отчети (ГФО), които са по делото за тези периоди?
На тях, например, пише разходи за лихви също така за големи суми в големи
размери. Ние нямаме въпроси по т. 1 и т. 2 от заключението. Това е размера
на дължимата лихва в представените варианти. Това, което ние имаме
възражения по експертизата и оспорваме в тази част, би следвало преди
всичко със заключенията, които са еднозначни от представеното заключение
по отношение на това какво е плащало дружеството и кога ги е извършило.
Ние искахме да обосновем нашето оспорване и то в едната си част се състои в
това, че в експертизата е премълчавала, въобще не е коментирала налични
материали по делото, приети като доказателства и неоспорени от другата
страна. Освен това, ние считам, че за да изпълни задачата както беше
поставена, би следвало вещото лице да изиска оборотни ведомости по с/ка
3
621 Разходи за лихви на дружеството за процесния период, както и по
същия начин хронология на сметка група 49 Разчети по лихви, за да се
изчисли във времето и да се проследи какви лихва са начислявани и плащани.
Също така е следвало да се види и най-малко салда или движение по с/ка 152
Получени дългосрочни заеми както е по счетоводен стандарт. Това не е
извършено в случая, поради което и заключението е в този вид. Поради тези
причини оспорваме заключените в частта му на отговорите, дадени по т. 3, 4 и
6. Не го оспорваме в частта по т. 1 и т. 2, като считаме, че и да има малки
разминавания в размера на начислената лихва, там наистина е малко
пренебрежимо с оглед размера на иска и възприемаме това, което вещото
лице е изчислило. Също по т. 5 нямаме възражения, но по т. 3, т. 4 и т. 6
имаме, като естественото то е най-същественото ни възражение, защото то е
свързано с предмета на делото и с възраженията на ответната страна, поради
погасителните възражения, които те поставят е заключението по т. 3, които
ние считаме, че са неверни – първо, защото е не изискана необходимата
документация, за да може да се състави едно обосновано заключение и второ,
защото противоречат дори и с приетите и неоспорени от нас писмени
доказателства по делото и някои от тях – служебните бележки, са счетоводни
документи. Те са създадени за счетоводни и данъчни цели на дружеството, но
е невъзможно при съставянето на заключението те да не бъдат обсъдени от
вещото лице. По делото са налице и няколко ГФО на съответното дружество
„РДС“, в което има специални позиции и пера за разходи за платени лихви. В
заключението това отсъства. В тази част то е невярно, оспорваме го в тази
част изцяло като непълно, невярно. По отношение направено за т. 4 също
имаме някои възражения, защото от представените бележки по делото,
виждаме че не е само г-н Н., който е внасял от разплащателната сметка пари
от заема, има и други лица. В т. 4 казвате, че е В., в т. 5 казвате, че е
Северина, но има и трети лица. Но това е по-маловажно възражение. Най-
важното е свързано с т. 3. По т. 6 има противоречиви изречения. От
представените материали по делото може да се види, че има плащания, които
не са използвани, когато са суми по предоставения заем, не са ползвани за
връщане на суми по кредита. Забелязахме две такива позиции.
Адв. Н.: Съгласно приложението, което е представено от ответника,
това са направени вноски на 18.09.2008 г. от С. Г., на 19.09 от В. Н. и 15.01.
2009 година.
4
Адв. М.: Това са три примера, които доказват, че части от получения
заем са ползвани и за други цели, освен за връщане на суми по банковия
кредит.
Адв. Н.: Не е ясно от това едно направено плащане, което като
основание е посечен „По договор VMK-27"
Адв. М.: Това е плащането от г-н Н. на 19.09.2008 година в размер на
14 800 лева. В частта на посочените от нас точки, а именно: в Констативно-
съобразителна част, която явно кореспондира изцяло със заключителната, по
т. 3, т. 4 и т. 6 оспорваме експертизата и молим да назначите повторна такава,
като укажете на вещото лице, което би било назначено да даде отговор на
въпросите, да се снабди с удостоверение от почитаемия Съд и освен да вземе
предвид вече представените по делото ГФО на дружеството и издадени от
него служебни бележки за платени лихви в полза на ищцата Н. Б. да провери
и Годишните данъчни декларации на дружеството за отчетени като разходи за
тях лихвени плащания, дали има същите тези суми изплатени към Н. Б.. Това
е нашето становище. В останалата – т. 1, т. 2 и т. 5 не възразяваме да се
приеме заключението.
Вещото лице К.: От счетоводството на „РДС“ както вече казах, изисках
информация относно осчетоводяванията по процесния договор. Всичко, което
ми беше представено съм го описали. Видяла съм в годишните декларации,
че има осчетоводени суми за лихви, само че в годишните декларация не пише
на кого са тези лихви. Те може да са от други кредити. Аз не мога да гадая.
Нямала съм въпрос да направя пълен финансов анализ на дружеството, а само
на процесния договор.
Въпрос на Съда: По принцип, за да се прецени как са осчетоводени
движението на кои сметки трябва да засечем?
Вещото лице К.: Това е счетоводна политика. Всяко дружество си
определя в счетоводната политика какво къде ще осчетоводява. Едни - в с/ка
621, други в с/ка 629, други в с/ка 609, други разкриват с/ка 699. Просто е
счетоводна политика къде ще бъдат осчетоводявани лихвите. Не само
лихвите, за всичко е това.
Въпрос на Съда: За легално представяне няма ли счетоводен стандарт?
Вещото лице К.: Да, то е разходна сметка и по Счетоводен стандарт
5
трябва да има текущо начисляване, но не е конкретизирано точно в която
сметка ще го осчетоводяваш. Във всяко дружество има индивидуален
сметкоплан, който определя в коя сметка какво се осчетоводява.
Въпрос на Съда: Третирането като данъчно признат разход, това как се
обяснява и съответно по някакъв начин засекли ли сте го от това което Ви е
представено?
Вещото лице К.: Аз не съм го засякла, тъй като на мен не са ми
предоставени осчетоводяване на лихви по този договор, за да мога да го
сравнявам с данъчната декларация какво писано, за да се прецени има ли
осчетоводяване на лихви като данъчни разходи. Аз не съм проверявала други
договори.
Адв. М.: Тъй като вещото лице се позовава все пак на някакви получени
документи от нея и те, според нас, за да могат да водят до логическите
заключения, които тя е извършила, то моля да я задължите да ги представи
със заверен от нея препис в настоящото заседание, ако ги носи, ако не да ги
представи за следващо заседание или по пощата на Съда, за да можем ние да
ги оспорим, тъй като според нас става въпрос за манипулиране на
счетоводния продукт, и съответно неговите извлечения. За да можем ние да
ги оспорим, ние трябва да ги получим. Моля да задължите или ответната
страна или вещото лице, която обосновава заключението си на тези
материали да ги разпечата както ги е получила от другата страна и с неин
заверен препис „Вярно с полученото“ да ги представи на Съда. Ние така не
можем да ги оспорим, защото ние ги нямаме.
Вещото лице К.: Имам ги на хартия и в момента ги нося.
Съдът: Тъй като не сте ги издали Вие, не може да ги заверявате, тъй
като не са конкретизирани в заключението да се предоставят на страните за
запознаване – действителна извадка ли е от счетоводния продукт и т.н, да се
види. Може да ги дадете на страните.
Вещото лице предостави на страните извадката на материали от
счетоводния продукт за запознаване, след което се предоставиха на Съда.
Адв. М.: Моля да ни дадете срок определен от Вас за запознаване с
материалите, но да дадем становище в писмена форма.
Адв. Н.: Те трябваше да са като част от експертизата…
6
Вещото лице К.: Не, не трябва да са като част от експертизата, госпожо.
Вещите лица ходят на място. Ако бях отишла на място, щях го видя това на
екран и изобщо нямаше да имам разпечатки. Просто правя констатация на
база провереното и видяното.
Aдв. Д.: Господин Съдия,
Нашите въпроси към вещото лице ще бъдат насочени изцяло по т. 4 и
т.5, като констатациите, които вещото лице дава не се подкрепя от данните по
делото. Конкретно: няма данни за това кой е внасял парите по сметка на
„РТС“, които са служили за погасяване на кредита. Защо считаме така? Към
Исковата молба са представени документи, които обаче документи, поради
това че в „Банка ДСК“ се оказа, че не се намират такива, се наложи да
изследваме малко по-подробно и да установим, че това са манипулирани
документи. Какво имам предвид? Дава се едно извлечение, казва се
извлечение за период, въпросът ми към вещото лице е: как разчита
представените към Исковата молба документи озаглавени Извлечение за
период, имам предвид от гледна точка на първичен, вторичен или регистър.
Вещото лице К.: Банковите извлечения по принцип са и първичен, и
вторичен, защото по принцип фирмите осчетоводяват на база банково
извлечение, тъй като в повече от случаите няма приложени платежни
нареждания от другата страна и информацията се съдържа в самото
извлечение. Посочените в т. 4 и т. 5 суми, че са внесени от В. Н. и С. Г. съм ги
извлякла както от приложените към Исковата молба, така и от представеното
от „Банка ДСК“ извлечение, но не и от вносни бележки, такива няма.
Адв. Д.: Добре, но „Банка ДСК“ не Ви е дала извлечение от
разплащателни сметки?
Вещото лице К.: Не, аз само съм го описала. Тя ми е дала извлечение
само от кредитни сметки.
Адв. Д.: А, в извлечението от кредитната сметка съдържат ли се изобщо
данни кой е внасял по сметка?
Вещото лице К.: Да, записано е там. (вещото лице посочва на
пълномощника на ответника от приложените по делото документи) По всяка
разписка и извлечение от сметки, приложени към Исковата молба, има
посочване на данни от вносител на сума.
7
Адв. Д.: Може ли да ми кажете за извлечение за период от 1.01.2009 до
21.04.2009 г., с дата на издаване на извлечение 21.09.2029 г. Това и това един
и същ документ ли са (стр. 64 от делото)? Вие знаете ли това каква извадка е?
Вещото лице Кабасасова: Не знам това каква извадка е.
Съдът даде възможност да пълномощника адв. Д. да си формулира
въпросите към вещото лице с по-голяма точност, за да стане ясно какво да
отговори вещото лице.
Вещото лице К.: Първичният документ е вносната бележка и
платежното нареждане. Само че тези документи остават в банката. В
счетоводствата на дружествата се получава банково извлечение с отразените
операции без да са прилагани вносни бележки и платежни нареждания. В този
смисъл за счетоводството, банково извлечение е документа, по който се
осчетоводява.
Адв. Д.: Но от този документ вижда ли се информация кой е вносител?
Вещото лице К.: Да, когато е описано се вижда. Описано е в този
документ. (говорим за документа – извлечение от 01.01.2008 г. – 21.04.2009
г.) В ъгъла е записано страница 1 от 4 за този период. В случая това, което е
снимано попада в периода, но не е цялото извлечение а извадка. Извадка от
банково извлечение. Т. Н. захранване на сметка. Това означава вноска.
Адв. Д.: До тук установихме, че два документа се наслагват един върху
друг.
Съдът: Не сме установявали такова нещо.
Адв. Н.: Няма такова нещо.
Адв. Д.: Как? Вещото лице каза: Това е извлеченеие 1 от 4. Къде е втора
страница на извлечението? Съвсем конкретно казвам: извлечение за период…
Това всичко един документ ли е?
Адв. Н.: Противопоставям се, господин Председател.
Съдът: Страница от 1 до 4 какво се подразбира?
Вещото лице К.: По принцип горната тетка това означава. Страница 1
от 4 означава, че за този период има движение по тази банкова сметка 4
страници. Това, което коментираме в момента горната част е първа страница,
а тези двата записа дали са от първата страница или са от това извлечение,
8
това не мога да го кажа, тъй като и „Банка ДСК“ не ми представиха цялостно
извлечение от разплащателната сметка, така както е на кредитната.
Адв. Д.: При това положение може ли да кажете със сигурност кой е
внесъл парите по сметката?
Вещото лице К.: Аз обясних, че анализирах абсолютно всички
приложени документи, като ги раздели на В. Н., С. Г. и Т. Н., за да мога да
засека сумите като цяло. Понеже нямах поставен въпрос кой колко е внесъл
не приложих таблицата, но я имам готова.
Адв. Д.: Напълно съм съгласен с Вас и следващият ми въпрос е: след
като не сте сигурни кой колко е внесъл, може ли да кажете изобщо кой е
внасял?
Съдът: Може да не отговаряте.
Адв. Д.: Защото казвате в заключение, че вносител е В., а сега казвате
че нямаме данни. Имаме или нямаме данни?
Вещото лице К.: Така е записано в приложените извадки от
извлечението. Таблицата в монета я нямам, но я имам изготвена и готова.
Адв. Д.: По-голямата яснота ще внесе може би обобщението на вещото
лице. Ще моля вещото лице да гледа 25.03.2008 г., 25.04.2008 г., 25.06.2008 г.
Това са дати, на които вносител не е В. Н.. Не е вярно, че Водоля Н. е внасял
всички суми. Внесъл ли ги е или не? Т.е. не е ли коректният отговор да
кажете – не мога да установя кой е вносител.
Съдът: Не е поставена задача да установи кой и кога е внасял.
Адв. Д.: Не е поставена, но вещото лице го казва.
Вещото лице К.: Да, казвам го, защото в евровата сметка, така точно
както съм го записала и внасял само В. Н..
Адв. Д.: И това не е вярно, госпожо. И това не е вярно, защото пък
другите вноски са правени по левова сметка. Нито е вярно, че само по еврова
сметка са внасяни, нито е вярно, че само В. е внасял.
Вещото лице К.: Ето, разплащате сметка в лева – С. Г..
Адв. Д.: Точки 4 и точка 5 си противоречат. Ние като казваме, че не сме
съгласни, не е че ни ни устройва заключението, а защото тези данни, тези
изводи не се подкрепят. А, как ще ги тълкуваме по същество е друг въпроси.
9
Аз искам само вещото лице да каже: въз основа на това съм направила това,
то е достатъчно или не е достатъчно за този извод. Давам примери с десет
други документи, които оборват нейния ….
Вещото лице К.: В т. 4 от заключението съм описала само
извършените по евровата сметка захранвания. В т. 5 съм описала извършените
в евровата сметка, като съм посочила евровата сметка и извършените в
левовата сметка, като съм посочила и номера на левовата сметка. Имам го в
табличен вид и мога да я представя към заключението. В т. 5 съм пропуснала
да опиша и Т. Н. – С. Г. и Т. Н..
Адв. Д.: Н. Б. също е внасял пари. Ако вещото лице не разполага с
вносните бележки… Разполагате ли с вносните бележки?
Вещото лице К.: Не, не разполагам с вносните бележки. Казах, че съм
го изготвила на база представените банковите извлечения за период към
Исковата молба.
Адв. Д.: Кой е автор на тези документи? Те един документ ли са или
два? За да видим дали е коректен отговора - изследваме предпоставките. Ако
предпоставките са несигурни, няма как да сме сигурни в отговора. Аз това
искам да кажа, т.е. че няма документална обоснованост на извода на вещото
лице по т. 4 и т. 5.
Съдът: Доколкото разбирам вещото лице си стои над заключението и
ще представи допълнителна таблица, с която да обоснове какво е записала и
какво е основанието за това записване. Така, че ние ще изчакаме тази таблица,
но виждам, че оспорването е още днес
Адв. Д.: Дотолкова доколкото оспорваме верността, но можем и без
допълнително заключение да си обосновем правната теза пред Съда, ако Вие
вярвате на вещото лице. Нямам други въпроси.
Адв. М.: Както казах, господин Председател, ние оспорваме
заключението в точките му 3, 4 и 6, които са точки от консативно-
съобразителната част, но всъщност представляват и заключителна част на
заключението и в тази част молим да допуснете повторна експертиза със
същите въпроси, но с допълнителни указание към вещото лице да се снабди с
необходимите от Съда документи, т.е. удостоверение, да даде отговори на
въпросите, като се вземат и наличните данни от Годишните данъчни
10
декларации на дружеството „РДС“ за процесния период, в които да изследва
отчетени ли са разходи за лихви, по кои кредити и в какви размири, и
Годишните финансови отчети и материалите към тях също представени в
НАП за този период, в които също са отчетени големи разходи за лихви и
като съобрази с другите представени по делото доказателства от НАП –
неоспорени, а именно: служебни бележки дадени от дружеството за платени
лихви в полза на ищцата и Годишните финансови отчети, които във видимия
ТР са в относително съкратен вариант, ние се снабдихме с тях и ги
представихме вече по делото. Можем, ако Съда допусне това наше искане,
така или иначе със срока, който бихте ни предоставили за вземане на
становище, към доказателствата, които са послужили за изготвяне на
експертизата до тук, да ни дадете възможност и да доуточним тези въпроси,
които са допуснати до тук, по отношение на това: кои счетоводни сметки по
счетоводен стандарт да изследва като движение или салда, или и двете,
вещото лице когато изработва отново отговорите на тези оспорени от нас
въпроси, говоря - кои счетоводни сметки с номера. НСФО
Вещото лице К.: Аз не мога да дам заключение на база, че виждам
данъчната декларация и това, че има една сума и че … Когато поставих
въпроса на дружеството относно това как е осчетоводен процесния договор,
това не беше предоставено.
Адв. Д.: Господин Съдия,
Ние оспорваме изводите в т. 4 и т. 5 на вещото лице, но нямаме
доказателствени искания в тази насока, дотолкова доколкото защитната ни
теза стига само до там да кажем, че това не е вярно.
По отношение на исканията на противната страна за допълнителни
задачи, ще моля да съобразите, ако допуснете такива за експертизата, че
релевантни по делото, т.е. вещото лице не трябва да прави одит как е водено
счетоводството на доверителят ми, а единствено и само счетоводните
операции, касаещи този договор. Ако има други договори за заем, други
лихви, вещото лице няма защо да ги гледа и ние се противопоставяме да ги
гледа. Те не касаят делото. И в този смисъл аз считам, че вещото лице е
отговорило на въпроса как е осчетоводен този заем. Дали вярно е водено
счетоводството или не, това е нещо съвсем различно, но счетоводните
операции са тези и резултатът от тях вещото лице ги е видяло. Апелирам, ако
11
допускате допълнителна задача, тя да касае единствено и само
осчетоводяването на процесния договор и нищо друго. Със сигурност има
запис за лихви, но със сигурност в този запис за лихви няма лихви по този
договор.
Адв. М.: В т. 3, която ние оспорихме, от която тръгна дискусията по
приемане на заключението на вещото лице, има едно последно изречение и в
него се казва: „В счетоводството на „РДС“ – гр. Девин не са
осчетоводявани суми за лихви“
Вещото лице К.: По този договор.
Адв. М.: Не е по този договор, госпожо. Ако го бяхте написали по този
договор по друг начин щеше да изглежда. Вие сте го написали, не може да се
интерпретира така. Напротив, от документите, които до тук сме представили
е видно, че има големи суми за лихви и ние твърдим, че няма други договори
за заем освен този.
Адв. Д.: Тук не съм съгласен, защото горе пише: начинът на
осчетоводяване на заемната сума, т.е. очевидно вещото лице говори само за
дадената сума. Ние не настояваме за нова експертиза, а само по т. 4 и т. 5,
защото считаме че това е достатъчно, но предоставям на Съда.
По доказателствата Съдът, счита че следва да се приеме заключението,
при наличието на посочените оспорвания,
О П Р Е Д Е Л И:
Приема Заключение с вх. 4029 от 11.12.2023 ведно с представените
днес хронологични записвания и извлечения от счетоводните програми на
ответника.
Задължава вещото лице да представи таблиците на ревизираните от
него вносни бележки и извлечения от сметки, от които е видно кой е
вносител по всяко извлечение.
На вещото лице Е. К. да се изплатят 600 лева по внесения депозит.
По доказателствата Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема както приложените към заключението излечение от
хронологични записки от счетоводната програма на ответника, така и
12
банковите документи, представени от „Банка ДСК“ на л. 310-393 от делото.
Дава възможност на страните в 5-дневен срок от днес да представят в
Съда в писмена молба задачи към експертизата, като в 3-дневен срок
преписи от задачите да се разменят между страните.
Адв. М.: Моля да не бъде поставена задачата на същото вещо лице.
Адв. Д.: Ние не претендираме. Вещото лице не е показало по някакъв
начин пристрастност, за да искаме друго. Даже, по-скоро съображенията на
колегите им са, разбирам, поради недостатъчна проверка на документи, а не
компетентността на вещото лице.
Адв. М.: Ние предпочитаме да е друго вещо лице.
С оглед допълнителните искани доказателства и оспорване на
експертиза, Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна.
Адв. Т.: Имаме допуснати свидетели за определени обстоятелства.
Обстоятелството е единствено и само, дали нашата доверителка е работила в
счетоводството на ответното дружество.
Адв. Д.: И ние имаме свидетел.
Съдът призова двамата водени свидетели в съдебната зала.
Съдът сне самоличността на свидетелите както следва:
Н. Б. Б. живущ в гр. София, 56 години, българин, български гражданин,
неосъждан, съпруг на Н. Б., ЕГН **********, без възражение личните данни
да бъдат записани в съдебния протокол.
Съдът напомни на свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което свидетелят обеща да каже истината.
Е. Д. Ил., 64 години, живуща в гр. София, българка, българско
гражданство, несъждана, омъжена, висше образувание, ЕГН **********, без
родство и дела със страните по настоящото производство, без възражение
личните данни да бъдат вписни в съдебния протокол.
Съдът напомни на свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, за което свидетелката обеща да каже истината.
Адв. Т.: Понеже искането беше направено от страна на ответника, за да
спазим принципът за равнопоставеност на свидетелите, моля да започнем с
разпит на свидетеля на ответника.
13
Адв. Д.: Не възразявам.
Свидетелят Н. Б. бе изведен от съдебната зала.
Разпитана свидетелката Е. Ил. обясни на Съда:
Св. Ил.: Аз съм счетоводител от няколко години на „РДС“. От 2015
година, средата на годината. Преди това, доколкото съм разбрала от
ръководството на дружеството е била Н. Б.. Когато започнах да работя към
фирмата, документите ми ги донесе В. Неделяв в едни сакове за предходните
години. Не мога да кажа точно от коя до коя година, но при всички случаи до
датата, на която съм започнала аз да осчетоводявам. Не мога да кажа точно от
къде ги е взел и защо ги носи при мен. Знам че, така се спомена при
предаване на документите, така са спомена, че счетоводителка е била Н. Б..
Не съм видяла изготвен и подписан от Н. Б. счетоводен документ. Също и
ГФО и данъчни декларации на дружеството не съм виждала подписани от
нея. Така съм чула и от кореспонденция, която е текла между ръководството
на дружеството и Н. по повод на някои документи. Виждала съм я
кореспонденцията. Например файлове за подаване на Декларация по ДДС. Тя
ги е изготвяла, а ги е подавал този, който е имал електронен подпис. Не мога
да кажа точно за кой период, но може да се види в сайта на НАП. Н. Б. ги е
изготвяла, изпащала ги е на мейла на ръководството на „РДС“, те са ги
прикачвали от имейла и са ги подавали в … Знам ги от мейла на В. Н.. Той ми
е ги е показвал. От 1.06.2015 година съм счетоводител на дружеството.
Виждала съм Договор за заем. Той ми беше представен след като съм приела
счетоводството след 1.06.2015 година. Не съм осчетоводявала разходи за
лихви. Аз съм изготвяла служебни бележки, които е издавало дружеството на
Н. Б.. Те ги поискаха. За лихвите аз съм ги изготвяла. Верни са, защото те ги
поискаха за сумите, които са платени към тях. Служебните бележки не
отразяват счетоводните записвания в дружеството. Бележките са верни,
защото това са суми платени на Н. Б.. Те съдържат вярната информация, че
през тази година на Н. Б. са платени тези пари.
Адв. М.: Господин Председател,
Може да се предявим една от тях и свидетеля да потвърди истинността
на това, което е отразено.
Адв. Д.: Господин Съдия,
14
Нали ще има следваща експертиза. Не се противопоставям, ама в
момента като какво отговаря свидетеля – като вещ свидетел, като
счетоводител или като какво? Щяхме да я питаме от кого е получила
счетоводството? Ако ще я питаме дали правилно е водила счетоводството и
как го е водила, това не е работа на свидетеля да го казва. Работа е да я
питаме за това, за което сме я извикали.
Адв. Т.: Конкретно нека бъде предявена Разписка от 1.04.2016 година
за лихви в размер за 40 000 лева – облагаем доход и да отговори дали е
изготвена от свидетелката.
Съдът предяви на свидетелката разписка от 1.04.2016 година, за което
същата даде следния отговор:
Св. Ил.: Ням как да потвърдя, че е изготвена от мен. Това не е моя
подпис. Аз съм могла да я изготвя, но не съм я подписала.
Свидетелката бе освободен от съдебната зала.
В залата се призова за разпит св. Н. Б., който обясни на Съда:
Св. Б.: Познавам Н. Б.. Познавам дружество „РДС“. С В. Н. се
познаваме от доста години. Аз съм личен приятел на брат му, с който от 7
(седми) клас сме заедно съученици. В. Н. му е по-големия брат, той беше
студент. Не си спомням годините точно, но беше 9-10 клас. През годините
сме имали взаимоотношения. През 1993 година гарантирах един заем, с които
Т. Н., В. Н. и един техен съдружник купиха магазини в центъра на София.
През 2006 г. Т. Н. доведе В. Н. и техен съдружник, който почина
впоследствие, в банката и казаха, че искат да строят обект, дали може да
вземат заем. Тогава аз ги посъветвах да отидат да съберат оферти от други
банки. Те бяха събрали от „Българо-американската кредитна банка“ и „Банка
ДСК“ им даде също. Аз към този момент съм прокурист, т.е. имаше момент
когато бях шеф на Корпоративен център когато почнахме да водим
разговорите и след това станах прокурист, защото прокурист бях само два
или три месеца. Аз като шеф на Корпоративен център и като прокурист
отговарят за корпоративния бизнес в банката. Тогава те се спряха на офертата
на „Банка ДСК“, защото за разлика от „Българо-американската кредитна
банка“ „Банка ДСК“ бяха една от четирите банки в България, които имаха
подписано споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие
за гарант, 25% се връщаха като гарант, затова избраха според мен „Банка
15
ДСК“ и беше направено предложение. След предложението, понеже в
банките са разделени нещата - едни предлага, друг одобрява, трети подписва.
Те са различни изпълнителни директори. Одобрението, което се получи,
поради това че самите инвеститори имаха малко налични средства, от
одобрителния орган казах, че настояват да имат 185 х. депозит като гаранция
за проекта, освен ипотеките на личните къщи и апартаментите и след това
реално погледнато В. Н. и Т. Н. се обърнаха към жена ми. Аз казах, че няма
да участвам, защото имам конфликт на интереси и те се обърнаха към жена
ми с молба за една година, защото първоначално беше така, докато тече
строителството да се предоставят тези средства. Тези средства, и в Договора
за кредит беше записано, да бъдат възстановени с получаването на гарант, т.е.
когато банката получи гарант от ЕБВР, възстановява тези средства и Н. Б.
трябваше да си получи тези средства. Само, че в живота става не точно така.
Реално погледното имаше забавяне на проекта, имаше напускане на … и
полека-лека Н. беше принудена да дава допълнително пари, защото казаха -
още 3 (три) месеца, за да се довърши проекта и като се довърши проекта ще
се освободят, дай тука 10 х. или 5 хил., или 1 000 лева, за да си освободиш
онези 185 х., които бяха вече блокиран, защото ако проекта изгърми,
изгърмяват и 185 х.. От тези пари Н. не е поискала и не е получила никакво
обезщетение, тя ги губи директно. Банката имаше обезпечение. Така стана с
времето защото полека-лека, докато не бяха върнати парите сумата набъбна
почти на 400 х., които бяха дадени. После банката възстанови тези 185 х. и
тази операция по банков път бяха върнати на Н. Б., докато другите пари
доколкото знам са дадени на … Така се оказа. По нататък по договора за заем
между нас нямаше учредени някакви документални отношения между Н. и
дружеството и когато Н., дори и и аз съм ходил в Девин да говоря
съдружниците, едните казват: ама сега не е време. Ние там ще си загубим
къщите, ти говориш за парите си за това нещо … и уговорката, доколкото аз
знам и на мен ми звуча от В. Н., че когато закрият банковия кредит, тогава ще
си оформим отношенията. Банковият кредит доколкото знам е до края на
2014, началото на 2015 година. Към този момент аз вече не съм в банката, аз
напуснах банката в началото на 2014 година. Тогава почнахме да дискутираме
Договора за заем, аз няма какво да крия, аз бях главното действащо лице,
както и привиках жена ми Н. Б., така и В. Н., за да можем да оформим по
някакъв начин тези взаимоотношения. Да има някакъв документ, защото
16
реално погледнато „РДС“ бяха трима съдружници, имаше една от
съдружниците, която се противопостави въобще да се връщат каквито и било
пари. Тогава се подписа Договора за заем - м. 7.2015 година, като аз знам,
ходихме в счетоводната кантора на госпожа Е. да правим оферта на
получените суми по банковите извлечения, за да можем да подпишем
договора. Имахме спор върху сумите, имахме спор върху клаузите, аз
настоявах да има погасителен план. От страна на дружеството казаха: ние не
знам как ще върви и до кога ще е водата и всички тези неща, накрая да няма
договор, който да ги задължи да платят лихви и главници в края на 5-
годишния период, за който е сключен договор, защото това е абсолютно
безсмислено. Те не си плащат през годините, няма как накрая да съберат 400
или 500 х.. Подписа се договора. Н. Б. никога не е била счетоводител на
„РДС“. Няма скюлчен договор, никога не е упълномощавана да
представлява, никога не е предавала документи от счетоводството пред
данъчни органи, статистика или други. Никога не е получавала
възнаграждение за това. Н. Б. консултираше.
Счетоводната драма започна през 2007 г. Т. Н. - брата на В. Н. ми се
обади и каза: там има проблеми, не знам си какво и не искат да връщат ДДС.
Тогава те имаха счетоводителка, която беше местна, не помня името й, но
няма значение. Помоли Н., тогава помоли и В. Н., не си спомням да погледне
това, за да може да каже какво трябва да се направи, за да се ДДС, понеже
сумата не беше малка, около 20 х. лева. Оказа се, че Н. три нощи работи,
понеже през деня е на работа, и трябваше да се преглежда счетоводството за
година и половина, за да може най-накрая да излезе коректната информация,
за да може НАПД да се съгласи да възстанови ДДС. И то тогава за всякакви
въпроси, например: как да се осчетоводи колата в дружеството, или как да се
везе ДДС за гумите и т.н. са се обръщали към нея, или как се подават
формите за статистика – кои форми и как се подават. Тя е давала периодични
консултации, как да го кажа в тримесечието 5-6 пъти да ги консултира. Аз
съм я питал, тя не е получавала възнаграждение. През 2006-2007 година тя
беше главен счетоводител на „Пиреос банк“. След като една от
съдружниците, направи въпрос в „РДС“ инициираха проверка от НАП където
Н. Б. е проверяха за произхода на средствата там приключи историята, че има
достатъчно декларирани средства. Н. Р. Делева е моминското име, а Н. Р. Б. е
вече по мен. Тя не е изготвя счетоводни справки и отчети. Тя е консултирала.
17
В приложените документи може да се види. В. Н. пита как да подам
документите за статистиката и какви документи, тя е написала ето го екрана
на статистиката, тука това, там еди какво си. Някои неща, като дойдат с
фактури и я питат как да го осчетоводят това нещо, тя го е правила, но тя да е
правила отчети и да ги е подавала… Не е съставяла отчети и такива неща и не
ги е подавала и не е получавала възнаграждения. Тя си имаше работа. Няма
как да работи 5-6 години, както се твърди от отсрещната страна и да не
претендира никакво възнаграждение. Мисля, че има АБВ-поща. Има в
приложените документи по делото, там пише В. Н. как да се подаде
документите за промяна на седалище на фирмата и аз съм му казвал.… По
този начин излиза, че и аз съм …
Адв. Т.: Нямам повече въпроси.
Адв. Д.: Нямаме повече въпроси.
Свидетелят бе освободен от съдебната зала.
С оглед допуснатите доказателства, Съдът намира че делото не е
изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага и насрочва делото за 21.02.2024 година от 13.00 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Вещото лице ще се призове след формулиране на задачата и се определи
депозита.
Заседанието се закри в 12:50 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
18