|
|
|
|
|
|
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА
в публично заседание в следния състав:
IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ Година 2019
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев гражданско дело № 5606 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК от Фронтекс Интернешънъл ЕАД срещу Р.И.Н.. Ищецът твърди, че на 17.10.2014 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит с „Провидент Файненшъл България" ООД за сумата от 400 лева. Твърди също, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора. На 21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по силата, на който „Провидент Файненшъл България" ООД прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД свои вземания включително и претендираните в настоящото производство. „Провидент Файненшъл България" ООД също така упълномощило „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми ответницата за прехвърляне на вземанията, за което няколкократно били изпращани писмени уведомления, но пратките се връщали в цялост, като непотърсени. „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД подало заявление по чл. 410 ГПК, за което било образувано ч. гр. д. 2264/2018 г. по описа на PC Стара Загора. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сумите посочени в заявлението по чл. 410 ГПК действително са дължими от ответницата. В законно установения срок е постъпил отговор на исковата молба от Р.И.Н., чрез назначения от съда особен представител адв. Г.. Взима се становище за неоснователност на иска. Поддържа се съображението, че след като уведомлението за цесия не е достигнало до ответницата, договорът за цесия не поражда правен ефект спрямо нея. Инкорпорираното в исковата молба уведомление, също нямало как да породи ефект, поради статута на особен представител на адв. Г..
В открито съдебно заседание ищецът - редовно
призован - не се явява и не изпраща представител. Взема становище с отделна
писмена молба. За ответника, се явява особения представител, адв. Г.. Поддържа
отговора на исковата молба, моли исковете да бъдат отхвърлени.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 17.10.2014 г. между Провидент Файненшъл България ООД и Р.И.Н. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Провидент се е задължило да предостави сумата от 400 лева на Р.Н. при условия, посочени в самия договор. На 21.03.2016 г. между Провидент Файненшъл България ООД и ищеца по настоящото дело Фронтекс Интернешънъл ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който Провидент е прехвърлило на Фронтекс свои вземания, по договори за кредит заедно с всички привилегии, съгласно Приложението към договора. Видно от представеното копие на това приложение, едно от прехвърлените вземания е това на Провидент срещу Р.Н.. С изрично пълномощно, Фронтекс Интернешънъл е упълномощено от Провидент Файненшъл да уведомява по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД да уведомява длъжниците на цедента за извършеното прехвърляне на вземания. Ищецът е изпратил такова уведомление до ответницата, видно от приложеното копие. По делото не са налице данни това уведомление да е получено от ответницата. Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, остатъчното задължение на Р.И.Н. е в размер на 334,11 лв. от които 242,72 - главница, 9, 21 лв. - договорна лихва, 82,18 лв. - такси, 72,86 лева - лихва за забава към 04.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Единствено спорен между страните е юридическият въпрос: съобщено ли е на длъжника прехвърлянето на вземането, когато уведомлението е получено не от него или от упълномощено от него лице, а от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.
Съгласно чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, особеният представител може да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото и за които се изисква изрично пълномощно само след одобрението на съда. Смисълът на разпоредбата е, че в този случай разрешението на съда замества изричното волеизявление на представляваната страна, тъй като тя самата не може да го извърши. Тази разпоредба подчертава специфичната роля на особения представител в гражданския процес - доколкото той не е упълномощен от страната, която представлява, не се явява пълномощник по смисъла на чл. 32 ГПК. Поради това следва съдът служебно да следи за извършването на действията, изброени в чл. 34, ал. 3 ГПК и да прецени последиците, които биха настъпили в сферата на представляваната по този ред страна, съответно при наличието и при липсата на извършеното от представителя процесуално действие, за което се изисква изрично пълномощно - така Определение № 415 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1721/2018 г. В случая съдът намира, че приемането от страна на особения представител на уведомлението за извършената цесия, приложено към исковата молба, ще накърни интереса на представляваната страна, доколкото
2
ще има за последица намаляване на имуществото на същата и не следва да бъде допускано.
На следващо място съдът намира за основателно възражението на особения представител, че, доколкото уведомлението за цесия е направено с исковата молба, която, видно от материалите по делото, не е достигнала до ответницата, същото не й е надлежно съобщено и не е породило ефекта, посочен в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Дадено волеизявление се счита прието от физическо лице, когато е достигнало до съзнанието му. При юридическите лица този ефект се постига с достигане до съзнанието на това физическо лице, което е упълномощено да представлява юридическото лице. Представител на физическо лице би могъл да получи уведомлението за цесия само ако е изрично упълномощен за това, както вече беше посочено по-горе. До фактическо връчване исковата молба на ответницата, а от там и на уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на съобщение на длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал.6 ГПК, представител. Ответницата не е била валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор - ищеца, поради което правото на последния да търси вземания от нея не е консолидирано, не й е противопоставимо и той не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по договора. След като не е доказано уведомяването на длъжника от стария кредитор - или от новия, упълномощен за това от стария - за цесията, следва, че по отношение на него тя не поражда правно действие - р 142-7-54- ВС, ОСГК. Предявените искове са неоснователни. Така Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в. т. д. № 154/2017 г., Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение от 22.01.2019 г. по т. д. № 1342 от 2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Поради изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест. От ответника не бяха направени разноски и не беше направено искане за присъждане на такива.
Водим от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихилес, срещу Р.И.Н., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от 242,75 лв. (двеста четиридесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки) - главница по договор за кредит от 17.10.2014 г., 10,32 лв. (десет лева и тридесет и две стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.03.2015 г. до 26.04.2015 г., 23,67 лв. (двадесет и три лева и шейсет и седем стотинки) лихва за забава за периода от 31.03.2015 г. до 19.04.2018 г. и 81,04 лв. (осемдесет и един лева и четири стотинки)-такси за периода от 30.03.2015 г. до 26.04.2015 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава XX ГПК пред Окръжен съд - Стара Загора.