Р
Е Ш Е
Н И Е № 292
04.03.2020 г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно
гражданско дело № 222/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Й.Д.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
със съдебен адрес:***, против Решение № 3749 от 09.10.2019 г., допълнено с
Определение№ 14338 от 18.12.2019г., постановено по гр.д.№ 12589 по описа за
2019 г. на ПРС, X гр.с., с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие - психическо и
физическо по отношение на Д.А.П.
ЕГН: **********,***3; отстранен е от съвместно обитаваното с Д.А.П. жилище, намиращо се на адрес ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от
датата на постановяване на решението; забранено му е да приближава Д.А.П.,
на разстояние по-малко от 100 метра, жилището
ѝ на адрес гр. Пловдив,
ул. ***, нейната местоработата – *** 120, като и местата за социални контакти и
отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на
решението; осъден е да заплати глоба в размер на 300 лева, в полза на
Държавата, по Бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд и
държавна такса в размер на 25 лв., както и е осъден да заплати на Д.А.П. разноски
по делото в размер на 450 лв.
С жалбата се
излагат доводи за неправилност на
решението. Жалбоподателят посочва, че от 27.07.2019 г. не е пребивавал в
дома си, тъй като е бил отстранен със заповед за незабавна защита със срок до
произнасянето от съда. Намира, че постановеният от съда срок от 18 месеца
надвишава поискания от тъжителката, както и посоченият в ЗЗДН максимален срок.
Искането му към въззивния съд е да намали срока на наложеното отстраняване.
Ответната страна
по жалбата- Д.А.П., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адв. М.К., в
подаден писмен отговор
на същата и в
съдебно заседание иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена от Д.А.П. ЕГН: **********, с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо нея
домашно насилие от страна на
ответника Й.Д.П. ***. Посочва, че ответникът е неин съпруг, с който живеят в жилище в гр. Пловдив, ****, заедно с двете им
пълнолетни дела. На посочената дата 27.07.2019 г. молителката й съпругът
й пребивавали в построената от тях къща в с.Г…, общ.Съединение, ***. В 02,00 ч.
през нощта, докато молителката спяла в една от стаите на къщите, ответникът
влязъл и започнал да я удря с шамари и юмруци в областта на главата и лицето.
Молителката побягнала към първия етаж, при което съпругът й я последвал,
догонил я е и продължил да я удря, като я повалил на земята, след което
започнал да я рита. Свекърът й, баща на ответника, се опитал да я защити. Молителката
избягала на двора, където ответникът я последвал и продължил да я бие, след
това хванал дясната й ръка и силно
захапал със зъбите си средния ѝ пръст, при което тя започнала да викала, след
което съпругът й спрял да я бие. Вследствие на извършеното домашно насилие молителката
изпитвала силни болки, световъртеж и повръщала, а лявото ѝ око
било силно оттекло. Предвид това се иска да бъдат допуснати
мерките по чл.5, ал.1 т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, последните за максималния период от 18
месеца, който намира за необходим за осъзнаване от ответника на тежестта и
укоримостта на извършеното от него домашно насилие.
С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът
е извършил описания
в молбата за защита акт
на домашно насилие
спрямо молителката. Предвид горното
съдът е уважил
подадената молба за защита
и е наложил
мерки за защита
на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗЗДН, последната за срок от 18 месеца от постановяването на решението, както
и глоба на
ответника в размер
на 300 лв.
на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо и при постановяването му
не са били допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
Във въззивната жалба не
са посочени конкретни доводи
за неправилност на решението. Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че
ответникът по молбата
за защита Й.Д.П. е
извършил описания в
решението акт на
домашно насилие спрямо молителката Д.А.П. - негова съпруга. По
делото е представена
декларация от молителката по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в която са
описани отделните действия
на ответника, и
която съгласно чл.13, ал.2, т.3 от
ЗЗДН съставлява доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита. Твърденията на молителката,
изложени в молбата й
за защита и в
декларацията, се потвърждават
и от представените по делото писмени доказателства- съдебно- медицинско удостоверение, лист за преглед на пациент и
допълнителен лист към него, резултат от образно-диагностично изследване от
УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД - гр. Пловдив,
както и от показанията на
свидетелите В. Е. и П. П..
Извършването
на акта на домашно насилие е признат от ответника пред първата инстанция и не
се оспорва с въззивната жалба. Искането на жалбоподателя е за намаляване на
определения от първостепенния съд срок от 18 месеца на мерките на защита, който
е оспорен с довода, че надвишава поискания от тъжителката и посоченият в ЗЗДН
максимален срок. В съдебно заседание се аргументира, че семейството му липсва и здравословното му
състояние се е обострило като представя ЕР от УМБАЛ „Пловдив“ АД от 21.08.2019
г. за трайно намалена работоспособност.
Неоснователно
е възражението на ответника срещу определения от първостепенния съд срок от 18
месеца. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН, мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат
за срок от три до 18 месеца, тоест определеният от първостепенния съд срок е
съобразен с предвидения в закона и е в съответствие с искането на молителката.
Продължителността на мерките от 18 месеца е съобразена с тежестта на
извършеното деяние, негативното му отражение спрямо пострадалата, както и
установеното по делото, че процесният акт не е изолиран, а е характерен за
поведението на извършителя, според показанията на свидетелите. С представеното
ЕР от УМБАЛ „Пловдив“ АД от 21.08.2019 г. ответникът е преосвидетелстван с трайно
намалена работоспособност от 50% за период от една година, която е била
установена през 2014г. От епикризата не се установява влошаване на състоянието на ответника,
налагащо намаляване на срока на мерките за защита.
Ето защо
подадената молба за
защита правилно е била приета
за основателна и
за защита на пострадалата са
били предприети мерките
по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН,
като срокът им е
съобразен с характера
и интензивността на упражненото спрямо
нея насилие.
С оглед
извършения от ответника акт
на домашно насилие
на същия правилно е била
наложена и глоба в размер
на 300 лв. на
основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на делото
и предвид направеното
искане в полза
на въззиваемата страна
Д.А.П. следва да бъдат
присъдени направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер
на 450 лв.
Дължимата
за въззивното производство държавна такса в размер на 12, 50 лв. е заплатена от
жалбоподателя при подаване на жалбата, поради което няма да бъде осъден с
решението за нейното заплащане.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3749 от 09.10.2019 г., допълнено с
Определение№ 14338 от 18.12.2019г., постановено по гр.д.№ 12589 по описа за
2019 г. на ПРС, X гр.с.
ОСЪЖДА Й.Д.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
със съдебен адрес:***, да заплати
на Д.А.П. ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, к. 113, сумата
от 450 лв.-
разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.