Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Антоанета
Луканова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 506 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 93 093 лв.
В исковата молба на Е.Г.Б. се твърди,
че на 14.09.2016 г., около 12.20 часа, в гр. София, на ул. „********е настъпило
ПТП от водача на лек автомобил „Фолксваген Кади” с рег. № *******– Г.М., от
което пострадала ищцата като пешеходец. Твърди се, че при ПТП-то ищцата получила
счупване на горния край на раменната кост, счупване на долния край на лъчевата
кост – дясно, както и натъртвания на тялото. Била оставена за болнично лечение
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. След изписване от болничното заведение ищцата
изпитвала силни болки в двата горни
крайника и по гръбначния стълб, както и в областта на таза. Поради неспиращите
болки на 04.11.2016 г. при преглед в МБАЛ „Сердика” се установило, че ищцата е
получила и фрактура в областта на лумбалния отдел на гръбначния стълб като
същия ден й била извършена операция. На 07.11.2016 г. ю била извършена втора
оперативна интервенция на лява раменна кост и е поставена вътрешна фиксация с К.И..
На 10.11.2016 г. на ищцата била извършена трета операция. След изписването й от
болничното заведение била приета за раздвижване. Твърди, че е търпяла болки,
страдания, неудобства. Сторила и имуществени разходи в размер на 3 093 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Кади”, да й заплати сумите, както следва 90 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и 3 093 лв. – обезщетение за имуществени
вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Я.С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К – 808 на СДВР – сектор
„ПП”, от което се установява, че на 14.09.2016г. е осъществено ПТП между лек
автомобил „Фолксваген Кади” с рег. № ********, управлявано от Г.П.М.и
пешеходецът Е.Г.Б., от което е пострадала пешеходката с диагноза фрактура на
дясна китка и ляво рамо. Като причини за ПТП е посочена извършвана маневра
„заден ход” на тротоара на ул. „Бели Дунав” от страна на водача на лекия
автомобил.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
Е.Б. е получила счупване на лява раменна кост, в горния й край закрито с
разместване, счупване на долния край на дясна лъчева кост – закрито, счупване
на лумбален прешлен /Л1/. Вещото лице е обосновало извод, че болките и
страданията, които ищцата е търпяла са били най-интензивни при ПТП, при
извършените хирургически интервенции и при раздвижването като за в бъдеще при
натоварване и промени във времето ищцата може да се оплаква от болки,
дискомфорт в местата и увредите. Обоснован е извод, че ищцата се е нуждаела от
чужда помощ в първите 3-4 месеца от инцидента. Обоснован е извод, че
приложените по делото платежни документи за направени разходи са в причинна
връзка с лечението на нанесените травми.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. Вещото
лице е обосновало извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност, преди предприемане на маневрата, да възприеме участниците в
движението зад автомобила.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.Г..Б.,
син на ищцата, в съдебно заседание от 13.11.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „ГО” при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Нормата на чл. 380 от КЗ въведе нова
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск срещу
застрахователя – писмена отправена покана до същия, заявена преди депозиране на
исковата молба в съда. Съобразно нормата на чл. 496 ал.1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенцията по задължителна застраховка „ГО” не може да бъде
по-дълъг от три месеца.
По
настоящото дело ищцата е депозирала доказателства, че е предявила извънсъдебна
писмена претенция пред застрахователя на 28.09.2016 г. като рекламационния срок
по чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в
съда, поради което исковете са процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констатациите в протокола за
ПТП и изслушаната по делото САТЕ.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на същата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, проведените три хирургически
интервенции, настъпилата временна промяна в стереотипа й на живот, обусловената
нужда от чужда помощ в значителен период от време, отраженията в емоционалното й
състояние и създаден дискомфорт, остатъчните неблагоприятни последици,
проявяващи се при натоварване и промени в атмосферното налягане, представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата,
интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата травматични
увреждания справедливо би било да се присъди сума от 60 000 лв. С оглед
изводите на СМЕ заявеният от ищцата иск за заплащане на сумата от 3093.00 лв.
за имуществени вреди следва да се уважи изцяло, с оглед наличието на пряка
причинно следствена връзка между имуществената увреда и настъпилото ПТП.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, на която
изтича предвиденият тримесечен рекламационен срок, предвиден в нормата на чл.
496 ал.1 от ГПК, който в настоящата хипотеза изтича на 28.12.2016 г. т.е. лихва
се следва от 29.12.2016 г.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане да
му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Искането е в преклузивния срок по ГПК. Съобразно уважената част от исковете,
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените по
него процесуални действия и минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г., както и предвид на обстоятелството, че адвокатът
е регистрирано лице по ЗДДС настоящият съдебен състав намира, че на същия се
следва възнаграждение в размер на 2870, 91 лв. с включен в сумата ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 128, 90 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 2 828, 70 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„********на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.Г.Б., ЕГН **********,***
– адв. Я.С. сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 14.09.2016 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2016 год. до окончателното
им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
90 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 3 093 /три хиляди и деветдесет и три/лв. - представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 14.09.2016
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2016
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„********да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.В.С. сумата от
2870, 91 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Г.Б., ЕГН **********,*** – адв. Я.С. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „********сумата от 128, 90 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„********да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 828, 70 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: