РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Силистра, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят В. П. Б. от гр.В., обл.В., ул.”Ф. К.” № 50, вх.А, ет.8, ап.22, ЕГН
********** обжалва електронен фиш серия К, № **, издаден от ОДМВР- гр. Силистра, с
което е било наложено административно наказание- глоба в размер на 400 / четиристотин /
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
Ответникът – ОДМВР - гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява представител,
не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят Б., редовно призована, явява се лично. Моли съда да отмени изцяло
обжалваният от нея електронен фиш като навежда доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят В. П. Б.. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 20.08.2021г. в 11,23ч. в
обл.Силистра по път II-71 км 19+195 „Отклонение за птицеферма“ посока гр.Добрич при
ограничение 70 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс
1
-3 км/ч от измерената скорост е управлявал МПС- „Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер” с
рег. № ** със скорост от 112 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 от същия член „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“. По силата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на ЕФ – „Водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място се наказва за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв“.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
Нарушението е извършено на 20.08.2021 год. С изменението на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение
законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на
електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не
установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на
изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и
постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило своето правно действие.
Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с
АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, и според нея
те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото,
че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC ARH CAM
S1 и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от удостоверението,
приложено към делото, съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, която съставлява одобрен тип средство за
2
измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване СИ под № 5126 и е в срока на
валидност, видно от протокол № 79-С-ИСИС/ 29.10.2020год. В настоящият казус от
доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията
на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представен по делото Протокол от проверка №
79-С-ИСИС и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС,
заснела процесното нарушение на 20.08.2021 год. в 11,23 часа е правилно експлоатирана,
поради което и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените
процесуални правила.
Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е
движил със скорост извън населено място над разрешената за този пътен участък. По делото
са приложени снимки № 11743BD, заснети от ARH CAM S1 на 20.08.2021 година в 11:23:57
часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил
"Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер" с рег. № B6389НТ е била 116 км/ч, при разрешена за
този пътен участък скорост извън населено място от 70 км/ч. Според чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час
на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателният процес. Тъй като
съдържанието на приложените в административно-наказателната преписка снимки не е било
оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази
база настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че на
инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над въведената с пътен
знак В26 разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ жалбоподателя Б. е била наказана за управление на МПС със
скорост 112 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3% в полза
на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство.
По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло
съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Той следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на
нарушението, рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на
нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или място на
доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице съобразно нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,
съобразно което „Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
3
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи“.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че собственик
на процесното МПС към датата на нарушението е Атанас Любенов Дочев от гр.В., бул.“Цар
Освободител“ № 54, ет.4, ап.11, но жалбоподателя Б. е изрично посочена от собственика
като ползвател на процесното МПС, т. е. жалбоподателя Б. е лице, на което по смисъла
на чл.188, ал.1 от ЗДвП е предоставено МПС-то. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е
предоставено ползването на МПС-то, т. е. на ползвателя. Това е направено в случая, тъй
като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР още при
промяната на регистрирането на процесното МПС, като собственика изрично е посочил
кому е предоставил автомобила. В ЕФ изрично е посочено в ляво "Собственик на когото е
регистрирано МПС“ под него е посочено „ползвател“, като изрично са изписани трите имена
на жалбоподателя Б. и нейното ЕГН и постоянен адрес.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Б. относно тълкуването и
приложението на чл.188, ал.1 от ЗДвП и реда за налагане на административно наказание по
чл.189 от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби "Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " ( чл.188, ал.1 ЗДвП).
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 вр. ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредбата) собственикът е длъжен да представи превозното средство и
необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, като е предвидено по искане на
собственика да се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното
средство физическото или юридическото лице, което използва превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост. Разпоредбата на ал.3 от
чл.4 от Наредбата е специална по отношение на разпоредбата на чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. Чрез това специално правило в Наредбата ограниченото вещно право
на ползване на вещта на третото лице се приравнява на правото на собственост върху
същата и влече съответните правни последици, включително относно приложението на
чл.188 и чл.189 от ЗДвП. В приложение на чл.4, ал.3 от Наредбата в свидетелството за
регистрация на МПС и в съответните бази данни на МВР жалбоподателя Б. е вписана като
ползвател на "Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер" с рег. № В6389НТ. Така при
констатирането на нарушение субектът вписан като използващ МПС-то е
административноотговорен, а това е именно жалбоподателя Б. и по арг. от чл.188, ал.1 от
4
ЗДвП следва да бъде ангажирана нейната отговорност.
При това тълкуване на правните норми се налага извод, че е спазен реда на
налагането на административно наказание чрез издаването на електронен фиш предвиден в
чл.189 от ЗДвП. При положение, че жалбоподателя Б. беше предоставила МПС за
управление на друго лице, невписано в свидетелството за регистрацията на лекия
автомобил, в този случай разполага с възможността да посочи това, както и имената на
лицето, за да бъде изпълнена процедурата по анулиране на електронния фиш издаден на
ползвателя на МПС-то и да бъде издаден на лицето извършило нарушението. Както вече
беше констатирано, твърдение в посочения смисъл не е направено пред въззивния съд, не са
и представени доказателства за това, поради което се явява правилен извода на АНО за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Б. за извършеното от нея нарушение.
Не се спори по делото, че обжалвания ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, като тогава
тя е била уведомена, че срещу нея се води административнонаказателно производство. От
този момент за жалбоподателя Б. са започнали да текат предвидените срокове за плащане на
глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението.
Липсват данни, а и не се навеждат такива твърдения, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от
ЗДвП жалбоподателя Б. като ползвател на автомобила да е представил писмена декларация
за друго лице, което да е управлявало пътното превозно средство в деня на нарушението.
Законодателят не е предвили императивна норма, която да задължава наказващият орган да
отправя покана до собственика или ползвателя на автомобила да упражни правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, но от съдържанието на обжалвания фиш е видно, че за тази
възможност жалбоподателят е бил изрично уведомен. Сезирането от страна на последната
с процесната жалба от 05.04.2022 г. директно пред настоящия съд в срока по чл.189, ал.8,
изр.2-ро, предл.1-во от ЗДвП, налага извод, че деецът явно е счел, че не е налице
предвидената от законодателя хипотеза на чл.189, ал.5 от ЗДвП - да посочи в писмена
декларация лицето, което е управлявало автомобила, когато е било констатирано
нарушението, като представи копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство пред директора на ОДМВР Силистра, поради което е и избрала
обжалването на фиша пред съда. Нейната преценка по какъв начин да упражни правото си
на защита е личен избор и не подлежи на коментар. Ето защо е и недопустимо за първи път
в хода на съдебното производство да се установяват факти, касаещи ползването от друго
лице на автомобила към момента на заснемането на нарушението, в какъвто смисъл е
становището на жалбоподателя по делото. След като жалбопододателят не е упражнил
правото си съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи в писмена декларация пред ОДМВР
Силистра лицето, което е управлявало автомобила, то посочената
разпоредба преклудира правото на собственика /ползвателя / да представя тези
доказателства в съдебната фаза на процеса, като по този начин не е ограничено правото на
защита на нарушителя, предвид неговия избор да се защити, обжалвайки ЕФ пред съда.
Вероятно решението на жалбоподателя Б. е било продиктувано от обстоятелството, че
5
собственика на автомобила- Атанас Любенов Дочев е починал на 20.12.2021г. по нейни
данни, и по този начин същия не би могъл да се защити срещу нейните твърдения.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш същият е издаден от
ОДМВР-Силистра и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на
извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се
съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място
на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на
движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено
при въведено ограничение на скоростта на движение чрез пътен знак В26 е отразено
изрично в ел. фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на
санкционната норма. При издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на ползвателя на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на Атанас Любенов Дочев, но се
ползва от В. П. Б.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният
фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. " Видно от събраните по делото писмени
доказателства, ползвателя на автомобила – В. П. Б. не е депозирала декларация с данни за
друго лице, извършило нарушението, с оглед на което правилно е ангажирана нейната
отговорност.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с дата на използване
20.08.2021г., удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на
20.08.2021г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв
режим е работело същото, посока за задействане/приближаващ/, т. е. спазени са
изискванията на чл.10 от Наредбата.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице
процесуални нарушения при издаването на ел. фиш.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към
датата на извършеното нарушение наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
6
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид
фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на
ОДМВР- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева,
определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № **, издаден от ОДМВР- гр.Силистра,
с който на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на В. П. Б. от гр.В., ул.“Ф. К.” № 50, вх.А,
ет.8, ап.22, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на
400 / четиристотин / лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. П. Б. от гр.В., ул.“Ф. К.” № 50, вх.А, ет.8, ап.22, ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7