№ 493
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509799 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Йовчева ч. гр. дело № 9799 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.о. срещу постановление за разноски на
частен съдебен изпълнител М.К. по изпълнително дело № 20217880400331,
обективирано в акт от 12.07.2021г., с което е отказано намаляване на
приетите с постановление от 05.07.2021г. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 263 лв. до минималния размер по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Жалбоподателят е направил и искане за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че
извършените от процесуалния представител на взискателя действия в
изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на молба
за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за
адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв.
Твърди, че процесуалният представител на ответника е започнал да извършва
процесуални действия едва след като общината е релевирала своите
възражения срещу размера на адвокатския хонорар. Поддържа, че
адвокатският хонорар не е реално изплатен, като оспорва представените от
1
взискателя платежни документи. Твърди, че при определяне на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети предвид
единствено сумите по изпълнителния лист, но не и начислените в
изпълнителното производство такси и разноски. Моли съда да отмени
обжалваното постановление като намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят „Л. БГ“ ООД е депозирал отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че заплатеният адвокатски хонорар е в минимален
размер и представлява сборa от минималните възнаграждения за образуване
на делото и неговото водене по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи,
че адвокатското възнаграждение е уговорено не само за образуване на
изпълнителното дело, но и за предоставяне на процесуално представителство
по него, като това представителство продължава до произнасяне по
настоящата жалба. Твърди, че жалбоподателят не е редовен платец, доколкото
изпълнителното дело е било образувано една година след влизане в сила на
съдебното решение, послужило за изпълнително основание, с което общината
е била запозната и е имала възможност да заплати присъдените суми в този
период.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
М.К., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
намира следното:
Изпълнително дело № 20217880400331 по описа на ЧСИ М.К. е
образувано по молба на „Л. БГ“ ООД от 29.06.2021 г., за изпълнение на
вземания по изпълнителен лист от 09.03.2020 г. по гр.д. № 1082/2018г. по
описа на СГС срещу С.о.. С молбата е направено искане за определяне на
адвокатско възнаграждение в размер на 6 258,00 лв. с ДДС. Към нея е
представен договор за правни услуги и процесуално представителство, в
който е уговорено възнаграждение от 6 258,00 лв. с ДДС, с посочване, че
същото е платимо по банков път след издаване на фактура на доверителя.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена от него на 06.07.2021г., в която са посочени дължимите
до този момент суми по изпълнителното производство, вкл. адвокатско
възнаграждение в размер на 6 263 лв. /размер по-висок от заявения/, както и
дължими такси по ТТРЗЧСИ в размер на 17540,94 лв.
С постановлението 05.07.2021 г. по делото са начислени такси по т. 1, 3,
5 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 54,00 лв. с ДДС и по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 17
451,50 лв. с ДДС или общо 17 505,50 лв. с ДДС.
С молба от 07.07.2021 г., длъжникът е възразил срещу приетия размер
на адвокатското възнаграждение, като е направил искане за преизчисляване
2
на размера на таксите по ТТРЗЧСИ. Във връзка с тази молба, взискателят е
подал становище, към което е приложил платежно нареждане за заплащане в
полза на процесуалния представител на взискателя адв. С.З.О. на сумата от
6 258,00 лв. С постановление, обективирано в съобщение до длъжника,
получено от него на 13.07.2021 г., съдебният изпълнител е оставил
възражението без уважение.
Видно от протокол за извършено погасяване /л. 22 от и.д./ на 09.07.2021
г. в полза на длъжника е постъпило плащане от 584 003,40 лв., с която са
погасени дължимите по изпълнителното дело суми.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.
5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други
същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор не
налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен
способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното
дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено
като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Не са такива действия и излагането на становище и във
връзка с разноските, респ. подаване на отговор на жалба по чл. 435 от ГПК,
доколкото не касаят приложението на определени изпълнителни способи.
Още повече, по делото се установява, че длъжникът е заплатил дължимата по
изпълнителния лист сума в срока за доброволно изпълнение. Действително,
изпълнение на задължението в изпълнителното производство, макар и в този
срок, не освобождава длъжника от отговорност за разноски. То има обаче
значение за нейния обем. До изтичане на указания в чл. 428, ал. 1 от ГПК срок
не би могло да се развие принудително изпълнение – арг. от чл. 428, ал. 2 от
3
ГПК. По тази причина, не биха могли и да бъдат извършвани действия по
водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от наредбата от
страна на процесуалния представител на взискателя, тъй като неговата
същинска част е предпоставена от липсата на изпълнение от длъжника в
предоставения двуседмичен срок за доброволно изпълнение, каквото в случая
е налице. От друга страна, отговорността за разноските по тази разпоредба не
може да послужи като отговорност за забавеното изпълнение на съдебното
решение – изпълнително основание. Тази функция се изпълнява от
мораторната по своя характер законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане
на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., а именно - сумата от 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е
неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
по проучване имуществата на длъжника, справки, предлагане на множество
начини за изпълнение в течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и следва да се
определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
дължимия минимален размер от 200 лв.
По отношение на базата, върху която се начислява дължимата
пропорционална такса, жалбата е основателна. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ,
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
размера на паричното вземане не се включват никакви такси и разноски по
самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 561359,18 лв. В
конкретния случай, за вземания в размер над 100 000 лв., таксата е в размер
на 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Съгласно чл. 27а от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса не може да
надвишава една десета от вземането. Ето защо и в настоящия случай
дължимата такса по т. 26 при материален интерес в размер на 545335,04 лв.,
възлиза на сумата от 14447,18 лв. или 17336,62 лв. с ДДС. Видно от
представената сметка на съдебния изпълнител, останалите начислени по
делото такси по т. 1, 3 и 5 от тарифата възлизат на 54,00 лв. с ДДС. По този
начин, общо дължимите по делото такси възлизат на сумата 17390. 62 лв. с
ДДС.
Искането на страните за присъждане на разноски в настоящото
производство е неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени,
независимо от изхода на делото. Настоящото производство е специално и
няма състезателен характер, поради което не следва да се прилага общото
правило за разпределяне на отговорността за разноски между страните в
общия исков процес, като е налице друг ред за реализиране на вземането на
4
длъжника по изпълнението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на С.о., постановление за разноски на
частен съдебен изпълнител М.К. по изпълнително дело № 20217880400331,
обективирано в съобщение от 13.07.2021г., с което е отказано намаляване на
приетите с постановление от 05.07.2021 г. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 263 лв. до минималния размер по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждение, както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя „Л. БГ“ ООД по изпълнително дело
№ 20217880400331 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, до сумата от
200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксите по изпълнително дело № 20217880400331 по
описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, определени с постановление от
05.07.2021 г. и дължими на основание т. 1, 3, 5 и 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в общ размер на
17390. 62 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5