РЕШЕНИЕ
№ 18893
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110111355 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Фирма установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на
ищеца следните суми: сумата от 829.51 лв., представляваща незаплатен
остатък по заплатено застрахователно обезщетение по щета № ************
по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
**************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
13.08.2017 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 252.78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до
26.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51931/2022 г., по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че на 13.08.2017 г., в /населено място/, на кръстовището
на /административен адрес/ и /административен адрес/ водачът на МПС марка
„Волво“, модел „Ц40“, с рег. № ******** не пропуска и отнема предимството
на водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********.
Вследствие на удара върху л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. №
******** настъпват материални щети. Бил съставен констативен протокол за
ПТП, като е издаден и АУАН на водача на л.а. „Волво“. Поддържа, че към
датата на произшествието л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. №
******** има валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а МПС
марка „Волво“, модел „Ц40“, с рег. № ******** бил застрахован при
1
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
************, като щетата била определена като „тотална“ и било изплатено
обезщетение от 6240.68 лв. Твърди, че ответното дружество било поканено да
заплати дължимата сума, както и 15 лв. ликвидационни разноски, като на
04.09.2018 г. били възстановени само 5560.57 лв., a остатъкът не бил
заплатен. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собственикът на МПС
марка „Волво“, модел „Ц40“, с рег. № ******** към датата на процесното
ПТП имал валидно сключена при него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Не оспорва механизма на ПТП, причинно-
следствената връзка, вината за процесното ПТП, както и направените
ликвидационни разноски от 15 лв. Оспорва размера на исковете, като счита,
че заплатената от него сума покрива причинените щети. Поддържа, че е
налице тотална щета, при което следва да се приспадне 25% от общата
стойност на автомобила. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 13.08.2017 г. е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС марка „Волво“, модел „Ц40“, с рег. № ********, в резултат на което са
настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при
ищеца л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********; че е налице
„тотална“ щета; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
МПС марка „Волво“, модел „Ц40“, с рег. № ********; извършеното от ищеца
плащане на застрахователно обезщетение на увредения л.а. марка „Тойота“,
модел „Авенсис“ с рег. № ******** в размер на 6240.68 лв. по образуваната
щета № ************ и направени 15 лв. ликвидационни разноски; че
ответникът е възстановил сумата от 5560.57 лв.
2
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП,
преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното
от ответника частично погасяване, което по същество съставлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи
размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 29603.03 лв., като обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риска Каско при ПТП възлизали на 15 лв. Стойността
за възстановяване на МПС „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********,
изчислена на база пазарни цени на алтернативни части и средно пазарни цени
на труда към датата на ПТП е 26870.72 лв. Вещото лице е посочило, че
действителната /средна пазарна/ стойност на процесният лек автомобил
„Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********, определена към датата на
настъпване на застрахователното събитие била 10035 лв., като стойността
необходима за неговото възстановяване надвишавала неговата действителна
3
стойност към датата на произшествието, поради което в случая била налице
тотална щета. Съгласно заключението стойността на запазените части по
МПС „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ********, представлявали 25 % от
неговата действителна стойност или 2509 лв. Вещото лице посочва, че
стойността на застрахователното обезщетение за „Тойота“, модел „Авенсис“ с
рег. № ********, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размер на 25 % е 7526 лв. Настоящият
състав с оглед приетото по делото заключение намира, че в случая е налице
тотална щета, тъй като стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС надхвърля неговата действителна стойност към датата на
настъпване на ПТП. При това положение при определяне на обезщетението
стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната
стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие /в този
смисъл решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
Съгласно заключението на САТЕ стойността на дължимото обезщетение при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер
на 7526 лв. По делото е безспорно, че ответникът след отправената регресна
покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 5560.57
лв., то дължима се явява сума в размер на 1965.43 лв. Доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер и като съобрази заплатеното от него
застрахователно обезщетение, а именно 829.51 лв., то с оглед на
диспозитивното начало предявеният иск на основание чл. 411 КЗ следва да
бъде уважен в пълен размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 16.02.2018 г., а това се установява направените отбелязвания на
писмото, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил
частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл.
162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до
26.09.2022 г. възлиза на сумата в размер на 509.96 лв., като с оглед на
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер от 252.78 лв., то предявения иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
4
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства в размер на сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 100 лв. депозит за
вещо лице, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. При този
изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ , по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Фирма дължи на Фирма
АД следните суми: сумата от 829.51 лв., представляваща незаплатен остатък
по заплатено застрахователно обезщетение по щета № ************ по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № **************,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 13.08.2017 г. събитие
/ПТП/, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 252.78 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 26.09.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 51931/2022 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
г /административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 300 лв. - разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5