Решение по дело №1379/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 21
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20235320101379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Карлово, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20235320101379 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от А. И.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*чрез адв. С. Н., съдебен адрес:
гр. П., ул. „Й. Г.“ №**против „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от
управителя А. С. Г.. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на клаузата на т.3, предвиждаща заплащане на
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем в размер на 92.88 лева, от сключения между него и ответното дружество
Договор за паричен заем №99775 от 26.10.2022 г., като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 26.10.2022 г., сключил с „К. т.“ ЕАД Договор
за паричен заем №99775, по силата на който ответникът му предоставил в
1
заем сумата от 300 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%,
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при
годишен процент на разходите по заема 11.15%.
Съгласно т.3 – „Условия по заема“ от процесния договор
кредитополучателят дължал еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер на 92.88 лв.
Ищецът твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал
плащания за процесната еднократна такса, тъй като клаузата била нищожна,
като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем
били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при
разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след
подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена
заявка без такса. Обикновената заявка означавало заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция
приоритетно разглеждане.
Таксата била уговорена в договора, едва след като е направена
заявката. Преди подписване на договора потребителят се задължавал да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата имала
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. С нея се целяло
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход
по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищецът твърди и излага подробни съображения за това, че клаузата
на така уговорената такса била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като противоречала на добрите нрави, заобикаляла материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърнявала договорното равноправие
между страните и нарушавала предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
С оглед изложеното ищецът моли съда да уважи предявения иск и да
2
му присъди разноските по делото.
С отговора на исковата молба А. С. Г. – управител на ответното
дружество, оспорва допустимостта на иска. Излага съображения за това, че
ищецът няма качеството „потребител“, поради което исковата претенция
следва да се разгледа съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК от С. р. с..
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Оспорва
качеството „материално затруднено лице“ на ищеца.
От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявения иск е допустим, а настоящото производство е родово и
местно подсъдно на Р. с. – К.. Неоснователни са твърденията, че ищецът няма
качеството „потребител“, поради което местно подсъден следвало да бъде
съдът по постоянния адрес на ответника.
С разпоредбата на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите дейността на кредитните институции по отпускане на
потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана
изрично като „финансова услуга“, което означава, че ползващите такава
услуга физически лица имат качеството „потребител“ и в това качество могат
да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато
предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.
Настоящият иск е основан на твърдения за наличие на нищожна клауза в
договор за кредит, засягаща правата на ищеца като потребител на
финансовата услуга, от което следва, че същият несъмнено има качеството
„потребител“.
По основателността:
Страните не спорят и от събраните в производството писмени
доказателства се установява, че между „К. Т.“ ЕООД, като кредитор и А. И. Д.
като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем №99775 от
26.10.2022 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 300,00 лева при фиксиран годишен
процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 11.15%.
3
Плащането на сумата е разсрочено на 4 равни месечни вноски, като в
зависимост от това дали вноските се правят преди или след датата на падежа,
месечната погасителна вноска е 115 или 123 лева. Тоест, ако
кредитополучателят погасява задълженията си в срок, общият размер на
сумата по кредита възлиза на 460.00 лева, като в нея се включват главница,
лихва, такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем
и такса за индивидуално кредитно предложение.
Процесната еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем е предвидена в т. 3 от договора за кредит –
„Условия по заема“. Същата е размер на 92,88 лева и е предвидено да се
разсрочва за срока на заема на равни месечни вноски от по 23,22 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
процесният договор, с оглед предмета, страните, правата и задълженията, е
такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит. Настоящият съдебен състав счита, че процесната
клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото по
същината си представлява действие по усвояването и управлението на
кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на паричен заем вменява в тежест на заемополучателя да заплати
на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна)
лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за
услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на
молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по
кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие
4
и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това, заплащането на такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем е и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка
в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и
едва след анализа й да прецени дали да предостави кредита. С клаузата се
цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на кредитополучателя,
което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на такса за
разглеждане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такса и
комисиони и други плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното
задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за експресно
разглеждане цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т.3 ЗЗП, защото
със задължението за заплащане на таксата следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията.
Процесната клауза е нищожна и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК. С уговарянето на еднократна
такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем се
цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно
която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Цели се оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия
договор е посочен процент на ГПР 10,00 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
5
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
процесната еднократна такса, както и другата предвидена такса за
индивидуално кредитно предложение, които се включват в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. С уговарянето на процесната
такса се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
посочената сума не представлява плащане за услуга, а реално представлява
скрит разход по кредита, което води до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. По този начин, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора
за кредит.
Таксата по договора за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем е в размер на 92,88 лева, т. е. почти 1/3 от
отпуснатия кредит от 300 лева. Следователно, освен че цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и оскъпяване на кредита, таксата е и
прекомерна. По този начин е нарушен и принципът на добросъвестност и
справедливост и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, тоест – тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Изложеното
води до извод, че е налице допълнително и самостоятелно основание за
нищожността на процесната клауза извън всичко посочено по-горе.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод за
основателност на иска, тъй като клаузата за заплащане на еднократна такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на заем е нищожна поради
противоречие на повелителни норми на закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, към които
чл. 24 ЗПК също препраща, цели заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК и накърнява добрите нрави.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
6
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1000.00
лева за осъществено от адвокат С. Н. процесуално представителство.
Следва да се има предвид, че искът е неоценяем и възнаграждението
на пълномощника не попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, на
която последният се позовава в приложения списък по чл.80 ГПК. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС, /Определение №449 от 29.07.2015
г. по т.д. №1596/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение №76 от 15.07.2015 г. по т.д.
№888/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение №72 от 02.08.2016 г. по т.д. №585/2015
г. на ВКС, II ТО и др./, когато съдържанието на договорната клауза, чиято
нищожност се претендира, не касае основанието на вземането /престацията/ и
длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за
претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на
вземането му или други уреждащи правоотношението елементи, част от
несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване нищожността
на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези, в които от
преценката за действителността на атакуваната договорна клауза, за
кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от
длъжника. Тоест при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл
да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане
на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), искът е
неоценяем.
С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото адв. Н.
претендира адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния –
400.00 лева, съдът следва да го присъди така, както е поискано.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца, ответникът следва да заплати на последния разноските за държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД
клаузата на т.3 от Договор за паричен заем №99775 от 26.10.2022 г., сключен
между „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А. С. Г. и А.
И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*, предвиждаща заплащане
на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 92.88 лева, поради противоречие и заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А. С. Г.
да заплати на А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*, сумата от
общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „К. Т.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „А. А.“ №*, представлявано от управителя А. С. Г. да
заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ №**, сумата от
400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8