Р Е Ш
Е Н И Е
№ 186 27.07.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
осми юли
2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдия
Дякова
въззивно гражданско дело №
381 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение № 92/20.01.2020 год. по гр.д.№
2311/2018 год. на Районен съд Д.,с което
са изменени на основание чл. 59 ал. 9 от СК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК постановените с определение от 04.05.2017
год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 2342/2016 год. мерки относно режима на
личните отношения на К.В.К. ,
ЕГН **********,*** с неговия
малолетен син В.К.В. , ЕГН **********,като е определен режим на лични отношение на бащата К.В.К. , ЕГН ********** *** с неговия малолетен син В.К.В. , ЕГН **********, както следва:
1./През първите два месеца, считано от
влизане в сила на решението:
Всяка ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА от текущия
месец за времето от 10,00 ч. сутринта до 12,00 ч. на обяд, като срещите следва
да се провеждат в Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” на Фондация
„В.”, адрес: гр. В., кв. „Вл. В.” ул. „Г.” № *, в присъствието на психолога А.М.Ц.,
като майката В.Ц.Ц.
с ЕГН ********** *** води детето до посочения Център;
2./През следващите три месеца, считано
от изтичане на посочения по-горе срок:
Всяка ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА от текущия
месец за времето от 10,00 ч. сутринта до 16,00 ч. следобед, в дома на бащата,
находящ се на посочения по-горе адрес, като майката В.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** води детето в дома на бащата и в
посоченото време го връща обратно в своя дом (за претърпените транспортни
разходи от страна на ответницата ищецът ще заплаща суми от по 20 лв. за всяко
едно от пътуванията по маршрута гр. Д. – гр. В. – гр. Д.).
3./След изтичане на посочените по-горе
периоди:
ВСЯКА ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА и НЕДЕЛЯ от
месеца за времето от 10,00 часа в събота сутринта до 10,00 часа в неделя, с
нощуване на детето в дома на бащата, находящ се на посочения по-горе адрес, в
споменатите съботни вечери; 15 ДНИ през ЛЯТОТО, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, и ПО ЕДИН ДЕН (с преспиване на детето в дома на бащата за
времето от 10,00 часа сутринта до 10,00 часа сутринта на следващия ден) от
КОЛЕДНИТЕ, НОВОГОДИШНИТЕ и ВЕЛИКДЕНСКИТЕ празници.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на
подадените от страните жалби както следва: жалба рег.№2534/03.02.2020 год. на К.В.К. ,
ЕГН **********,*** и жалба рег.№ 2660/04.02.2020 год. на В.Ц.Ц. , ЕГН **********,***
.
Всеки от родителите счита обжалвания съдебен акт,с който е изменен
на основание чл. 59 ал. 9 от СК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК определения по
съдебна спогодба между тях режим на личните отношения
на бащата с неговия син за неправилен и претендира отмяната му.
Бащата К.В.К. е изложил доводи,че
режимът на лични контакти следва да е възможно най-близък до естествената
семейна среда на заедно живеещи родители,което следва да бъде постигнато чрез
по-чести и по –продължителни срещи на детето с него,вкл. с пренощуване в дома
му и като сам взема и връща детето от и до дома на майката.Първоначалния
режим бил определен преди две години и
половина,което време е достатъчно да обуслови преценката,че адаптивния период е отминал и запазването на
договореността от месец май 2017 год.,непредвиждаща пълноценни контакти за
бащата би генерирала синдром на родителско отчуждение.
Майката В.Ц.Ц. е изложила доводи,че
в производството не е установена промяна в обстоятелствата ,при които по
споразумение между родителите е определен
режима на лични контакти,а определения нов такъв не е в интерес на
детето и не е съобразен с препоръките на
експертите за продължаване периода на адаптация и ползването на социална
услуга.
При
данни,че постановеното неизгодно за страните решение им е било връчено на дати
22.01.2020 год. и 27.01.2020 год., жалба рег.№2534/03.02.2020 год. и жалба
рег.№ 2660/04.02.2020 год. са подадени в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Всяка
от страните счита подадената от противната й жалба за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите
констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС ,поради което въззивният
съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на
която се е произнесъл първоинстанционният съд и при съобразяване на
представените в настоящата инстанция доказателства относно начина на
протичане на срещите между баща и дете в Център за обществена подкрепа“По-добро
бъдеще“ гр.В.,проведени след последното
съдебно заседание в ДРС .
От съвместното съжителство на страните
на 24.12.2015 г. е родено детето В.К.В. с ЕГН ********** – видно от удостоверение за
раждане, издадено на 25.05.2016 г. от Община – гр. В. въз основа на Акт за
раждане № ***/29.12.2015 г.
Не се спори по делото, че страните са
разделени като упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, по
силата на одобрената от Д.кия районен съд по гр. дело № 2342/2016 г. съдебна
спогодба с определение от дата 04.05.2017 год.
Според тази спогодба режимът на лични
отношения между ищеца и неговия син е уреден, както следва:
1./Всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10,00 до 11,30 часа в присъствието на майката и социален
работник в Общностен център гр.Д. до навършването на тригодишна възраст на
детето, като деня се определя по споразумение между родителите;2./След
навършване на тригодишна възраст на детето В.К.К. до навършване на 5 години на
детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 до 12,30 часа отново в
присъствие на майката и в същия център, по споразумение между родителите за
деня и 3./След навършване на петгодишна възраст на детето В. до седемгодишна
възраст - до шест часа всяка първа и трета седмица от месеца в присъствието на
майката, като деня отново се определя по споразумение между родителите.
Предмет
на делото е искането за промяна в режима на лични отношения между бащата и
ненавършило пълнолетие дете, която промяна касае режима на контакти определен
по силата на утвърдена от Д.кия районен съд по гр. д. № 2342/2016 г. съдебна спогодба.Настоящата претенция по чл. 59 ал. 9 от СК, във вр.
с чл. 127, ал. 2 от СК е заявена с искова молба рег.№ 11006/01.6.2018 год.,т.е. една година
след определяне на първоначалния режим.
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Д.
е депозирала по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-ТХ/67-001 от 22.06.2018 г.
и социален доклад с изх. № ПР/Д-ТХ/97-001 от 11.07.2019 г., според които В.Ц. е
осигурила сигурна, безопасна и спокойна среда за отглеждането и възпитанието на
детето В. В..
Дирекция „Социално подпомагане” гр. В. се
е ангажирала по делото със социален доклад с изх. № ПР/Д-В/664-002 от
27.08.2018 г. и социален доклад, постъпил в съда на 15.07.2019 г. (л. 321-322
от делото). Социалните работници са посочили, че К.К. разполага с подходящи
жилищно-битови условия за отглеждане на малолетно дете, като самият ищец
притежава необходимите родителски качества.
Социалните работници Ц.К.и Ц.П.и
психолога Т. Т., всички служители на Център за обществена подкрепа – В. към
Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община гр. В., дават
становище, че ищецът е: „емоционално стабилен, спокоен и въздържан в емоциите”,
същият е демонстрирал увереност в желанието и необходимостта да поддържа
пълноценни контактни със своя син В.. В тази насока са и показанията на св. Р.Д.П.и
И. Т. К.,служители-социални работници на
Областния център за деца и семейства в гр.Д., както и че бащата е изключително
добронамерен към детето,стриктно спазва определения му режим и е коректен в
отношенията си с центъра,докато майката е прекалено обгрижваща и с поведение,което в известен смисъл
затормозява провежданите срещи.
По искане на страните по делото е
допусната и назначена комплексна съдебно-психологична експертиза, вещите лица,
по която д-р С.В.(специалист по съдебна психиатрия) и К. К. (специалист по
клинична психология), дават заключение, според което К.В.К. е със запазен възпитателски и родителски
капацитет, като не са налице данни за медицински (психоза или личностно
разстройство) или психологични причини (личностна акцентуация или дисхармония),
които да водят до нарушения на спазването на обществената норма и морал, или да
препятстват полагането на адекватни грижи във възпитанието на детето за повече
от няколко астрономически часа, ако желае. Специалистите са категорични, че К.К.
има добри базови качества да полага грижи по отношение към детето В. В. („добре
е детето да бъде оставяно на грижите на баща си след период на адаптация и
приемане на новите условия от страна на детето”). Експертите не отричат, че К.
има добри базови качества, конто да му позволят да изгради навици и умения за
обгрижване на детето В..Според В. и К. ролята на бащата в емоционалното и
психологическо развитие на детето е от изключителна важност, но предвид
възрастта на В. и особеностите на контакта между бащата и сина, е добре, детето
да бъде оставяно на грижите на баща си, след период на адаптация и приемане на
новите условия от страна на малолетния, като този период не може да бъде
фиксиран и зависи от фактори като индивидуално-психологически особености на
детето, честота на контакта, психологически работа с детето, отношение на
майката към бащата и др.Същевременно експертите са на мнение, че е необходима
подготовка на детето към новата среда на бащата, с оглед избягване на рисковете
при една внезапна промяна и разделяне с емоционално значим и обгрижващ субект -
майката.Вещите лица докладват по делото, че интелектуалното
равнище на К.К. е в границите на средната интелигентност, със средно добро
равнище на общи познания и култура, опита и знанията при решаване на
прагматични задачи. Изградената житейска позиция, мирогледни възгледи и
насоченост в поведението са в позитивен план и носят белезите на патриархалната
култура. Същият е емоционално и волево устойчив, издръжлив при трудни условия.
Ищецът не е склонен емоционално да преживява, да обсъжда трудните ситуации, а
продължава да си върши работата, спокоен и приветлив, със средно добри умения
за общуване, като се подчинява на правила и авторитети. В резюмето на своето
заключение специалистите обръщат внимание върху липсата на данни за наличие на
личностна абнорменост, достигаща до степен на тежка личностна дисхармония, като
се отричат данни за промяна на личността по органичен тип; не се наблюдават
патопсихологични феномени, свързани с тежка ендогенна психична болест.
По делото е прието и заключението на
вещите лица д-р Р.Б.(психиатър) и А.Ц.(психолог) по назначената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Според тях за правилното развитие в детска възраст са
необходими пълноценни контакти и с двамата родители, тъй като потребностите,
които задоволяват майката и бащата са различни. Въпреки наблюдаваната
емоционална връзка между детето и неговият баща, в.л. обръщат внимание, че
амбивалентното отношение на В. е сигнал за една дистанция, която детето е
поставило между себе си и родителският обект „баща”, което е предпоставка за
развитие на СРО (синдром на родителско отчуждение). Б.и Ц. приемат, предвид динамиката на отношенията между страните, че
у детето В. липсва изградена триангулация дете - майка - баща. Предвид ниската
възраст на детето, при едно добро разбирателство между двамата родители по
отношение на контактите между В. и неговият баща тази дистанция би могла да се
преодолее. Експертите приемат, че и двамата родители притежават нужните умения
качества да полагат грижи за своето дете В.. Установено е от в.л., че В.К.Б. е
с правилно нервно-психическо развитие, като посещава детска градина с добра
адаптация. По време на психологическата работа ищецът и детето са били
наблюдавани от психолог, като е установено, че бащата има позитивно отношение
към своя син, а същият не проявявал негативизъм към баща си, а дори обратното -
детето осъществявало контакт (физически и вербален), разменяли си целувки с
баща си, заиграли се заедно с балони. Вещите лица докладват, че в отсъствието
на своята майка В. не е реагирал с тревога или притеснение. След срещата с баща
си у детето не са забелязани симптоми или поведенчески прояви, които да дават
основание да се предположи за негативно отношение към бащината фигура (Детето
взело със себе си един от балоните, които неговият баща му подарил).Д-р Р.Б.и А.Ц.не са констатирали рискове за детето по отношение контактите му с
ищеца. Вещите лица считат, че с препоръчителен характер е ползването на
социална услуга, която да наблюдава спазването на контактите между детето и
бащата и да подпомогне семейството от развитие на СРО между В. и неговия баща.
Експертите са констатирали, в рамките на своето изследване, че детето изпитва
живи и пластични емоции спрямо баща си (налице е изградена емоционална връзка
между тях), като не се наблюдават травматични реакции по време или след срещите
между В. и неговия баща. Последният разполага с необходимите битови условия за
отглеждането на малолетно дете (отрича се наличието на повишена невротичност и
агресивни предиспозиции у бащата спрямо детето).В резюмето на своето заключение
в.л. приемат, че лишаването на пълноценни контакти на В. с неговия баща може да
застраши правилното развитие на детето по отношение на неговата бъдеща
идентификация и социална реализация.Вземайки предвид възрастта на детето В., пола му и
отчитайки специфичните потребности на дете на такава възраст (навършени четири
години), експертите приемат, че момчето се нуждае от грижите, контакта и
разбирането на своята майка, която в първите години от живота на детето има
първостепенна роля за правилното му психо-физическо развитие. Майчиното
присъствие е от изключителна важност, към което детето изгражда на
подсъзнателно ниво висока степен на привързаност, основана на базисно доверие.
Здравата емоционална връзка дава възможност за изграждане на стабилна
идентичност, за задоволяване на базисните детски потребности от любов,
сигурност и подкрепа, преодоляване на тревожността и вдъхване на увереност в
развитието на детските възможности. В конкретния случай В. е обгрижван от майка
си от нейното семейство, като фигурата на майката е изключително значима и
нейната роля е ключова за детето. С оглед правилното психическо развитие на
малолетното дете същото има нужда да контактува и с двамата си родители. В тази
връзка специалистите сочат, че режимът на лични отношения следва да наподобява
в най-голяма степен естествената семейна обстановка на заедно живеещи родители,
с цел детето да изживее по-безболезнено раздялата на своите родители и
отсъствието на единия от тях от дома. Вещите лица са категорични, че по делото
липсват доказателства, които да обосноват извода, че пренощуването на детето в
дома на бащата крие рискове за детето, респективно, че това обстоятелство би
генерирало душевен дискомфорт и тревожност у малолетния. Тук именно е важната
роля на майката да подготви детето за бъдещото задълбочаване на контактите му с
бащата, за необходимостта да прекарва с другия родител по-значителен период от
време, респективно за отсъствието на детето от дома на майката и най-близкото
си обкръжение.
Експертите обръщат специално внимание
на ролята на майката, която следва да подпомогне бащата с информация,
включително и с добронамерени съвети,
относно параметрите на ежедневните грижи за детето, неговият дневен и нощен
режим, различните ритуали при къпане, обличане, приспиване и пр.
Представените в
настоящата инстанция
доказателства относно начина на протичане на срещите между баща и дете в Център
за обществена подкрепа“По-добро бъдеще“ гр.В.,проведени след последното съдебно заседание в ДРС на дати
22.12.2019 год. и 04.01.2020 год. сочат,че е налице изградена връзка на
привързаност между дете и родител-детето се втурва към своя баща,изразява положителни емоции,гушка баща си и си играе с
него,по контактно е.
Въззивният съд намира,че е налице промяна в
обстоятелствата,при които са определени мерките на първоначалния режим на лични
контакти и то в положителна насока,което налага постепенното им разширяване по
начин,щадящ детето и стимулиращ и двамата родители за преодоляване на
дистанцията между тях, проява на разбирателство,активност в задълбочаване на
контактите, което да позволи на детето В. да изгради триангулация дете - майка – баща,както и
пълноценно да общува и с двамата родители.Определения от Д.кия районен съд режим е изключително подходящ,позволява
етапното постигане на обичайния режим на родителите,които не живеят с децата си.С
оглед обаче на постигнатите до този момент добри резултати,времето на
осъществяване на контакти с ограничения следва да бъде намалено на два месеца
и за периода в дома на бащата без
преспиване.Следва да бъдат коригирани и условията,при които детето ще пътува от
гр.Д.,където живее с майка си до гр.В.,където ще се осъществяват контактите с
бащата. Не следва майката да води детето до гр.В.,а следва бащата да го взема
от гр.Д.,като майката при желание,без да е задължително може да пътува
с тях,но не и да присъства на
срещите в дома на бащата.Горното би препятствало
възможността ,майката да осуетява срещи по причина нейни ангажименти ,като
пречка за пътуването на детето,съвместното
пътуване би дало възможност за едновременното
общуване на детето и с двамата
родители,както и съставлява удобна възможност за общуване между родителите за размяна
на информация,а майката би следвало да се чувства по-спокойна ,ако пребивава в
същото населено място по време на срещите на детето с неговия баща.Следва да
бъде уточнено и времето,което детето ще прекарва с родителите си по време на
официалните признаци,както и на личните такива . Такова е предвидено
след отминаване на адаптивния период
,когато детето ще остава за
нощувка при баща си и даже за 15 дни
през лятото.С оглед на горното не е удачно,да се предоставя по един ден на всеки празник,още повече при близостта на
коледни и новогодишни празници ,а следва да бъде установена поредност на
прекарване на празниците на детето с всеки от родителите през годините-четна /нечетна,както и съвместното
празнуване на рожденния му ден и с двамата родители.
Независимо,че въззивният съд не променя по същество,а само
детайлизира режима на лични контакти в посока известно разширение,обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло и постановено ново с оглед внасяне на
пълна яснота в страните за определените от съда мерки.
С оглед изхода по спора-основателност на жалбата на
бащата,следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски за въззивното
производство в общ размер от 325 лв.,от които 25 лв. ДТ за въззивното обжалване
и 300 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 92/20.01.2020 год. по гр.д.№ 2311/2018 год.
на Районен съд Д.,като вместо това п о с
т а н о в я в а :
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 59, ал. 9 от СК във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК постановените с
определение от 04.05.2017 год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 2342/2016 год.
мерки относно режима на лични отношения на бащата К.В.К. с ЕГН ********** *** с неговия малолетен син В.К.В. с ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение на бащата К.В.К. с ЕГН ********** *** с неговия малолетен син В.К.В. с ЕГН **********, както следва:
1.През първите два месеца, считано от влизане в сила на
решението:
Всяка ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА от текущия месец за времето от
10,00 ч. сутринта до 12,00 ч. на обяд, като срещите следва да се провеждат в
Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” на Фондация „В.”, адрес: гр. В.,
кв. „Вл. В.” ул. „Г.” № *, в присъствието на психолога А.М.Ц.,като бащата следва да взема детето, придружавано от
майката, от техния дом в гр.Д. и да ги връща там,а майката да не присъства в
центъра.
2.През следващите два месеца, считано от изтичане на
посочения по-горе срок:
Всяка ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА от текущия месец за времето от
10,00 ч. сутринта до 16,00 ч. следобед, в дома на бащата, находящ се в гр. В., ул. „Б.Л.” № **, като бащата следва да взема детето, придружавано от
майката, от техния дом в гр.Д. и да ги връща там,а майката да не присъства в дома на бащата.
3./След изтичане на посочените по-горе периоди:
ВСЯКА ПЪРВА и ТРЕТА СЪБОТА и НЕДЕЛЯ от месеца за времето от
10,00 часа в събота сутринта до 10,00 часа в неделя, с нощуване на детето в
дома на бащата, находящ се в гр. В., ул. „Б.Л.” № **, като бащата следва да взема детето, от дома на
майката в гр.Д. и да го връща там ;
15 ДНИ през ЛЯТОТО, когато майката не ползва платен
годишен отпуск и по предварителна уговорка между родителите,постигната
най-късно до първи юни на съответната година; през четните години по време на КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ /Бъдни вечер и
Рождество Христово,за времето от 10.00 часа на 24.12. и до 18.00 часа на
последния официално определен почивен ден за съответната година;през нечетните години по време на НОВОГОДИШНИТЕ
ПРАЗНИЦИ за времето от 10.00 часа на 31.12. и до 18 часа на 01.01.; през нечетните години по време на ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ за времето от 10.00
часа на Разпети петък и до 18.00 часа на последния официално определен почивен
ден за съответната година;РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН детето ще прекарва при родителя,при
когото съгласно режима на контакти се намира,като другият родител може да
присъства на празника на детето.
При осъществяване на контактите през лятото и по време на
празниците, бащата следва да взема детето, от дома на майката в гр.Д. и да го
връща там.
ОСЪЖДА
В.Ц.Ц. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 325
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство,от които 25
лв. за ДТ за въззивното обжалване и 300
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.