Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7873/2019год.
по описа
на Районен съд гр. Варна,
ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от „Т.Б." ЕАД, ЕИК **** ,със седалище и адрес
на управление ***, ****, сграда 6, представлявано от ****, против И.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде признато
за установено по отношение на И.Г.В., че дължи на „Т.Б." ЕАД сума в
общ размер на 126.40лв. /сто двадесет и шест лева и 40ст/ за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №**** за периода от 10.11.2016 г. до
09.03.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 08.08.2015г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника И.Г.В. да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, сума
в размер на 69.90лв./шестдесет и девет лева и 90ст./, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.01.2016г. за устройство
марка Lenovo A Black, взето във връзка с мобилен
номер ****за периода след м. 03/2017г. до м.12/2016г. с абонатен номер № ****.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за процесната сума и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Предвид връчването на издадената заповед
на длъжника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК, съдът му е
указал, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че съгласно договор за мобилни услуги от дата 08.08.2015г.,
сключен с мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответникът И.Г.В. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № **** и титуляр по
предпочетения мобилен номер ****с избрана абонаментна програма Резерв 19.99лв.,
с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.08.2017г.
Твърди се, че на 09.01.2015г. ответникът е сключил Допълнително споразумение към договора със срок до 09.01.2017г. с месечен план Резерв Стандарт 25.99
лева и при преференциални условия е получил мобилно устройство Lenovo A Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.99лв. всяка,
съгласни уговорения погасителен план по лизинговия договор. Твърди, че въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ****, както в процесния договор за услуги
страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая
това е 10-то число от месеца. Твърди се, че съгласно Общите Условия /чл.27/
дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не
по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на
фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума /чл.26 от ОУ/.
Твърди се, че след като страните са уговорили дължимите по договора плащания да
бъдат платими в определен срок /не по-късно от 18 дни от издаването на месечната
фактура на 10-то число от месеца/, то сумата става изискуема след изтичането на
този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр.1-во ЗЗД/. Нито законът, нито
договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за
разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията,
при които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен.
Твърди се, че в разпоредбата,
съдържаща се в т.11 от Договора за мобилни услуги, е уговорена отговорността на
абоната при прекратяване на договора преди изтичането на уговорения срок, за
който са договорени условията по абонамента, по вина или инициатива на абоната,
като същият ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти, оставащи до изтичането на този срок. Твърди се, че неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребени
и фактурирани услуги на обща стойност 133.61лв. е дало основание на мобилния
оператор Теленор да прекрати едностранно
индивидуалния договор за мобилен номер **********, за което е издадена и крайна
фактура № ****/10/03/2017г.
Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1
от Общите условия към договора за лизинг лизингодателят
може да развали договора в случай на неизпълнениена
договора за предоставяне на мобилни услуги, по който лизингодателят
и лизингополучателят са страни. Съобразно тази
разпоредба и във връзка с неизпълнението на абоната-ответник да заплати
дължимите към Оператора суми, е прекратен и договорът за лизинг за мобилно
устройство Lenovo A Black. За самото прекратяване на
договорите законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му услуги.
Датата на деактивация на процесния
абонамент е 25.01.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата
молба.
Оспорва се иска като допустим, но
неоснователен. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между „Т.Б."
ЕАД и И.Г.В.. Твърди се, че ответницата не е подписвала процесиите договори и
съответно няма качеството на абонат и потребител на обществени електронни
съобщителни услуги. Оспорват се приложените договори и се отправя молба същите
да не бъдат приобщавани към доказателствата по делото. Приема се, че същите са
неистински, подписани са от различни лица и не съдържат подписа на ответницата И.Г.В.. Оспорват се исковете и като неоснователни. Оспорва се реалното доставяне
спрямо ответницата на претедираните услуги. Оспорва
се надлежното упражняване на правото на предсрочно прекратяване на договора,
поради липса на уведомяване на ответницата. Оспорва се твърдението, че
мобилното устройство е получено от ответницата срещу изплащане на стойността
му.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. 3056/2019 г. на ВРС се установява, че в полза на Т.Б. ЕАД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Г.В..
В производството по реда на чл.
415 от ГПК, ищецът претендира установяване дължимостта
на суми, представляващи цена на предоставени услуги от мобилния оператор
за отчетния период 10.11.2016 г. до 09.03.2017 г., по Договор за мобилни услуги
от 08.08.2015г. чрез мобилен номер ****в размер на
126.40лв. /сто двадесет и шест лева и 40ст/., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК –
25.02.2019г. до окончателното плащане на сумата. Предявява и осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника И.Г.В. да заплати на
ищеца „Т.Б." ЕАД, сума в размер на 69.90лв./шестдесет и девет лева и
90ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
09.01.2016г. за устройство марка Lenovo A Black, взето
във връзка с мобилен номер ****за периода след м. 03/2017г. до м.12/2016г. с
абонатен номер № ****.
В
хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: договор за мобилни услуги от 08.08.2015 г., декларация-съгласие от 08.08.2015
г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 08.08.2015 г., фактура № ********** от 10.12.2016 г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.01.2016 г.,
приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
09.01.2016 г., договор за лизинг от 08.03.2015 г., декларация съгласие от
07.01.2016 г., фактура № **** от 10.02.2017 г., фактура № **** от 10.03.2017
г., ОУ на „Т.Б.“ ЕАД.
Във
връзка с искането на ищцовото дружество бе възложено
изготвянето на съдебно-техническа експертиза с изрично поставени от тях
въпроси.
Във
връзка с оспорването от ответната страна на положени подписи под представените
от ищцовото дружество писмени документи, съдът
допусна изготвянето на съдебно-почеркова експертиза.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещите лица по възложените и изготвени
експертизи и ги приобщава към доказателствения
материал по делото.
Въз основа на общите
правила на договорното право, в тежест на ищеца
по делото е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват
твърдените договорни отношения по трите сключени между страните договори, че е
предоставил твърдяната от него услуга в твърдяното количество и стойност. В тежест на ответника е да установи плащане или други твърдени от него правопогасяващи възражения.
На първо
място е оспорено, че липсва облигационно
правоотношение между страните, като в тежест на ищеца е било да докаже наличието на валидни договори -
Договор за мобилни услуги, касаещи ползването от ответника на процесния телефонен номер ****през процесния
период 10.11.2016 г. до 09.03.2017 г.
От всички представени по делото
писмени доказателства, както и от заключението по поисканата от ищцовата страна и възложена от съда съдебно-техническа
експертиза се установява, че през процесния период
10.11.2016 г. до 09.03.2017 г., отв.В. не е ползвала
мобилен номер ****в мрежата на ищцовото дружество. От
приложения от вещото лице по изготвената СТЕ препис на споразумение за смяна на номер от 23.07.2016г. се установява, че ответницата
е преустановила ползването на мобилен номер **********, като ищцовото дружество й е предоставило друг мобилен
номер, а именно: ********** и всички счетоводни документи за процесния период касаят ползвани услуги именно за този
мобилен номер. Т.е. ищцовото дружество не представи
доказателства, че за процесния период от 10.11.2016
г. до 09.03.2017 г., отв.В. е ползвала мобилни услуги
и е била в облигационни отношения за претендирания
мобилен номер **********.
На следващо място съдът приема,
че ищцовото дружество не доказа по безспорен и
категоричен начин, че е налице облигационно правоотношение с отв.В. и по отношение на втората искова претенция, касаеща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 09.01.2016г. за устройство марка Lenovo A Black,
взето във връзка с мобилен номер ****за периода след м. 03/2017г. до
м.12/2016г. с абонатен номер № ****. От заключението на вещото лице по
възложената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа за „лизингополучателя“ в Договор за лизинг от 09.01.2016г.,
както и в Декларация - съгласие от 09.01.2016 г. и Приложение - ценова
листа не са положени от отв.В..
В проведено открито съдебно заседание
на 19.05.2020г. предвид заключението на вещото лице, че част от приложените
писмени доказателства, а именно: Договор за лизинг от 09.01.2016 г. в частта за
положения подпис за „лизингополучателя“, не е положен
от И.Г. Вълковата, в Декларация - съгласие от 09.01.2016 г. подписа след „място
за полагане на подпис на абоната“, не е положен от И.Г.В. и в Приложение -
ценова листа, подписа след текста „Място за полагане на подписа на абоната“
подписа не е положен от ответницата И.Г.В., съдът прие, че следва тия документи
да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото, като на основание чл.194, ал.2 от ГПК изключи от доказателствения
материал по делото цитираните документи:
Договор за лизинг от 09.01.2016 г., Декларация - съгласие от 09.01.2016
г. и Приложение - ценова листа и изпраща същите на Районна Прокуратура Варна, с
оглед установяване дали има извършено престъпление по съставянето им.
Оттук
липсват доказателства за наличие на облигационни правоотношения между страните.
В тежест на ищеца е било да докаже наличие на облигационна връзка между него и
ответника. Като не е сторил това, ищецът следва да понесе тежестта на липсата
на доказване и искът му следва да бъде отхвърлен поради липса на първата
изискуема от закона предпоставка за уважаване на исковете му.
Съдът
намира, че с оглед развитието на исковото производство, разноските на ответника
се дължат в пълен размер. Съдът в исковото производство следва да се произнесе
и за разноските в заповедното производство. В същото време, доколкото
ответникът се представлява от особен представител, то не му се следват
разноски.
Ищцовото дружество следва да репарира разноските по допуснатата
СГЕ, заплатена от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***-4, ****,
сграда 6, против И.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес *** искове, за признаване за установено по отношение на И.Г.В., че
дължи на „Т.Б." ЕАД сума в общ размер на 126.40лв. /сто двадесет и шест
лева и 40ст/ за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №**** за периода от 10.11.2016 г. до
09.03.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 08.08.2015г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК – 25.02.2019г. до окончателното плащане на
сумата, на осн.чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***-4, ****,
сграда 6, против И.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес *** иск за осъждане ответника
И.Г.В. да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, сума в размер на 69.90лв./шестдесет
и девет лева и 90ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 09.01.2016г. за устройство марка Lenovo
A Black, взето във връзка с мобилен номер ****за периода след м. 03/2017г. до
м.12/2016г. с абонатен номер № ****, на осн.чл.79,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***-4, ****, сграда 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
дължими за производството разноски, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: