РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На двадесет и втори октомври Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 3012по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А.Н.Р. против Наказателно Постановление № 19-0460-000480/ 08.08.2019г.
на Началника РУ 5 Златни пясъци към ОД МВР-Варна, с
което на А.Н.Р. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП и в пункт втори административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят
моли
да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован не се
явява лично, но се представлява и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се
представлява и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното: На 17.07.2019г. в гр.Варна к.к. Златни пясъци пред хотел
Мелия жалбоподателя управлява л.а с ДК№В 7546КТ като отказва да бъде тестван с DRUGTEST
5000 с номер ARJM 0053 за употреба
на наркотични вещества. Отказва да даде кръв за химически анализ. Същият не
носи контролен талон.
Издаден бил АУАН. Въз основа
на акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното
следствие бе разпитан свидетелят Н. Н.. Съдът кредитира показанията на свид. Н.
като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата
по административно наказателната преписка, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сдектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з
-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното
постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на
които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй
като видно от материалите по преписката не са били направени такива.
По пункт първи от НП-Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е констатирал нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на
полицията да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и не е дал кръв
за химичен анализ. Следвало е жалбоподателя да изпълни задълженията които му
вменява ЗДП и да позволи да бъде изпробван за алкохол от контролните органи.
Същият е извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините
за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът не приема становището на
жалбоподателя, че не му бил връчван талон на кръвна проба. Видно от приложения
по преписката протокол за мед. изследване жалбоподателят на 17.07.2019г. в
болнично заведение е отказал кръвна проба и се е подписал под съставуния
протокол. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна
теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност.
По пункт втори от НП -Съдът намира, че правилно е било прието, че въз.Р. е допуснал нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Тази
норма задължава водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и
контролен талон към него. Доколкото в
акта и постановлението изрично е посочено от фактическа страна, че нарушителят
не носи контролен талон съдът намира, че правилно на Р. е била наложена „Глоба”
в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.С оглед на това
постановлението в пункт 2 следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че при преценка дали се
касае за маловажен случай е необходимо
да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово
обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да
се квалифицира като маловажно, тъй като по
нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът
намери, че
при индивидуализацията на административното
наказание, наложено
на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална
възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо
е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0460-000480/ 08.08.2019г.
на Началника РУ 5 Златни пясъци към ОД МВР-Варна, с
което на А.Н.Р. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП и в пункт втори административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА А.Н.Р. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: