РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 25.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен
състав, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6785 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 309496 от 27.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 79933 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав, са отхвърлени
предявените от ищеца кумулативно съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК искове срещу ответниците
В.Г.М., М.Г.М., Р.С.Г. и К.И.М. за признаване за
установено, че ответниците дължат претендираните
от ищеца суми за топлинна енергия и лихва за забава върху нея, за услуга „дялово
разпределение“ и лихва за забава върху нея. С решението СРС е осъдил ищцовото дружество да заплати на всеки от ответниците по 300,00 лева – разноски в исковото
производство за адвокатско възнаграждение, и 300,00 лева – разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на СРС в отхвърлителните части по отношение на ответниците
В.Г.М. и К.И.М. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Т.С.” ЕАД, в която се
поддържа, че съдебният акт е неправилен и постановен в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че ответниците
не са потребители на топлинна енергия. Посочва се, че с Нотариален акт № 142 от
04.06.2015 г., том I,
дело № 143 от 2015 г. е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот на трето лице за спора, но със същия
нотариален акт е учредено пожизненото право на ползване на ответника В.Г.М.,
който като ползвател на имота има задължението да заплаща разноските, свързани
с него. Поддържа се, че за периода от 01.05.2014 г. до 04.06.2015 г.
собственици на процесния имот са били Г. М.Г. и
ответницата К.М.Г., като се посочва, че е без значение на чие име се води
партидата, доколкото това има само вътрешно-счетоводно значение. Моли се за
отмяна на решението в обжалваните части и се търсят разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са
постъпили поотделно отговори на въззивната жалба от ответниците В.Г.М. и К.М.Г., представлявани от един и същ
пълномощник – адв. В.И., в които се поддържа, че
жалбата е неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. В
отговора, депозиран от името на В.Г.М., се посочва, че преди подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК ответникът е подал заявление за отказ от наследството на
починалия си баща – Г. М.Г., и никога не е бил собственик на процесния имот. Посочва се, че макар с Нотариален акт № 142
от 04.06.2015 г., том I,
дело № 143 от 2015 г. да е учредено право на ползване в негова полза, на
06.07.2017 г. третото лице – приобретател на имота по
нотариалния акт е поискало да бъде вписано като титуляр на партидата. В
депозирания отговор на въззивната жалба от името на К.М.Г.
се посочва, че същата заедно със сина си Г. М.Г. са били съсобственици на процесния имот до 04.06.2015 г., след което са прехвърлили
имота на трето лице. Моли се за потвърждаване на решението на СРС. Търсят се
разноски.
В двуседмичния срок не е постъпило
становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Б.Б.” ООД.
По делото е постъпила молба – уточнение
от 05.03.2020 г. от ищеца, в която се посочва, че с първоначално депозираната въззивна жалба се обжалва и решението на СРС досежно останалите двама ответници
– М.Г.М. и Р.С.Г.. В двуседмичения срок са постъпили
поотделно отговори от ответниците М.Г.М. и Р.С.Г.,
представлявани от един и същ пълномощник – адв. В.И.,
които имат еднотипно съдържание и в които се поддържа, че молбата – уточнение е
недопустима и неоснователна. Моли се оставяне без уважение на същата и се
търсят разноски. С Определение № 12757 от 07.08.2020 г. въззивният
съд върнал на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК депозираната молба –
уточнение, имаща характер на въззивна жалба срещу
решението на СРС в частта досежно произнасянето на
съда по отношение на ответниците М.Г.М. и Р.С.Г..
Посоченото определение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 3042940/06.06.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Г.М., М.Г.М.,
Р.С.Г. и К.И.М. за процесните суми. На 14.06.2017 г.
по ч.гр.д. № 37269 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 68-ми състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението
суми. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена искова молба за процесните вземания.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника В.Г.М., М.Г.М., Р.С.Г. и К.И.М. за признаване за установено, че
същите дължат при условията на разделна отговорност при квоти съответно за
първите трима – по 1/12, и за последния – по ¾, сумата от 2090,29 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 347,67 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 16.05.2017
г., сумата в размер на 22,75 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2015 – м. 06.2015 г., и сумата в размер на
4,26 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода 15.09.2015 г. до
16.05.2017 г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК (06.06.2017 г.) до
окончателното ѝ изплащане, за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************,
аб. №*****. Твърди се, че ответниците
са клиенти на топлинна енергия. Посочва се, че
съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците
не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Дневник” от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа” и
вестник „19 минути” в сила от 12.03.2014 г. Релевирани
са съображения, че в общите условия са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в общите условия от 2008 г. това е в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а по общите условия от 2014 г.
това е в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът В.Г.М. в депозиран отговор на исковата молба е възразил, че не е
притежавал качеството на собственик за топлоснабдения
имот, който е бил собственост на баба му – ответницата К.И.М., и баща му – Г. М.Г.,
починал на 09.10.2016 г. Посочил е, че преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е извършил отказ от
наследство и че право на ползване върху имота му е било учредено едва на
04.06.2015 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата К.И.М. в депозиран отговор на исковата молба е възразила, че не е
притежавала качеството на собственик за топлоснабдения
имот за периода от 04.06.2015 г. до 30.04.2016 г., като имотът е бил
собственост на ответницата и сина ѝ - Г. М.Г. до 04.06.2015 г., когато е
продаден на трето лице.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 24.07.1978 г. К.И.М. и съпруга ѝ – М.Г.М. придобиват процесния недвижим имот. М.Г.М. почива на 07.05.2013 г.,
оставяйки за наследници съпругата си и сина си - Г. М.Г.. Със заявление, входирано в регистратурата на ищцовото
дружество на 28.05.2015 г., Г. М.Г. заявява, че желае партидата за топлоснабдения имот да бъде променена на негово име. На
04.06.2015 г. с Нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на
недвижим имот № 142, том I,
рег.
№ 13079, дело 143 от 2015 г. Г. М.Г. и К.И.М. учредяват пожизнено право на
ползване върху процесния имот на В.Г.М. и продават процесния апартамент на трето лице за спора – И.И.А.. Със заявление, входирано в
регистратурата на ищцовото дружество на 06.07.2015 г.,
И.И.А. заявява, че желае партидата за топлоснабдения имот да бъде сменена на нейно име. Г. М.Г.
почива на 09.10.2016 г., оставяйки за наследници съпругата си Р.С.Г. и синовете
си М.Г.М. и В.Г.М.. С молба от 24.01.2017 г. В.Г.М. е извършил отказ от
наследството на починалия Г. М.Г., вписан на 27.01.2017 г. в специалната книга
на съда.
С договор от 08.07.2011 г. ищецът възлага
на „БРУНАТА” ООД, което от своя страна приема, извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от
протокол от общо събрание на етажните собственици от 31.10.2001 г. е видно, че общото
събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ж.к. „********е
взело решение за сключване на договор с „Б.Б.” ООД за
извършване на топлинно счетоводство (дялово разпределение). В приложения към
протокола списък на собствениците под номер 10 фигурира Г. М.Г.. На 31.10.2001 г.
е бил сключен такъв договор между етажната собственост и „Б.Б.“
ООД.
От представеното удостоверение с изх. №
68-00-1069/5/30.08.2012 г. от ГИС – София се установява, че адресите: ж.к. „Красно
село“, ********бл*****са идентични с адреса: ж.к. „********,
К.
По делото са представени и съобщения към
цитираните в исковата молба общи фактури, индивидуални справки за отопление и
топла вода за процесния абонатен номер за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., копия от формуляри за отчет за процесния абонатен номер от 23.05.2015 г. и 09.05.2016 г.,
общите условия на ищеца.
Съдът кредитира изготвените по делото
заключения от назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
като подробни и логично аргументирани. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се потвърждава, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда и претендираните
суми за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба. Според изводите на вещото лице начислената топлинна енергия
е тази, отдадена от сградната инсталация,
отоплителните тела в имота и за подгряване на вода. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период не са извършвани плащания. Предвид изводите на експертите става ясно, че
незаплатените суми за топлинна енергия възлизат за периода м.05.2014 г. - м.04.2015
г. в размер на 2026,52 лева, при сума за доплащане в размер на 406,78 лева, а
за периода м. 05.2015 – м. 04.2016 г. в размер на 814,09 лева, при сума за
възстановяване в размер на 281,76 лева. Съобразно изводите в
съдебно-счетоводната експертиза общата дължимата сума за дялово разпределение
възлиза в размер на 22,75 лева, от която сумата в размер на 21,00 лева е обективирана във фактура от 31.05.2015 г. и сумата в размер
на 1,75 лева – във фактура от 30.06.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
При така предявените искове в
тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците да заплащат стойността ѝ, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби, поради което и за ответниците е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като са изпаднали и в забава за изпълнението му, следва да докаже и че
периодично е извършвал действия за събиране на процесните
вземания.
Отношенията между доставчиците и
клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ.
Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба
на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при
публично известни общи условия, същото следва да има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
От доказателствата по делото се
установява, че в исковия период сградата, в която се намира процесният
апартамент, е била топлофицирана, като ищецът е
доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия.
Видно от доказателствата по делото ответницата
К.И.М. е имала качеството собственик, а оттам – и клиент на топлинна енергия
само за периода от 01.05.2014 г. до 27.05.2015 г. (включително), тъй като
същата е придобила заедно със съпруга си М.Г.М. процесния
недвижим имот през 1978 г., а след неговата смърт апартаментът е останал в
съсобственост между нея и сина ѝ – Г. М.Г., който обаче със заявление от
28.05.2015 г. е поискал партидата за процесния
апартамент да бъде прехвърлена на негово име. Първоинстанционният
съд правилно е посочил, че с оглед постановките на ТР № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС при наличие на няколко
собственика или титуляри на право на ползване, клиент по смисъла на ЗЕ е този
от тях, който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
за целия имот, в т.ч. и чрез подаване на документ (заявление) за откриване на
негово име на партида или смяна на негово име на такава. Въззивният
съд счита обаче, че подаването на въпросното заявление има действие занапред,
т.е. считано от 28.05.2015 г., включително. Видно от данните по делото след
това – на 04.06.2015 г., имотът е бил прехвърлен на трето лице за спора и е
било учредено право на ползване на другия ответник-въззиваем.
В този смисъл след 28.05.2015 г.
ответницата К.И.М. няма качеството на клиент на топлинна енергия и не следва да
отговаря по предявените претенции. Следователно с оглед изводите от
кредитираните по делото експертизи и претендираната
от ответницата квота от ¾ от процесните суми,
предвид установеното наследствено правоприемство и
дела на ответницата в съсобствеността върху имота, К.И.М. дължи за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м.04.2015 г. сумата в размер на 1519,89 лева, съставляваща
¾ от общо дължимата сума за този период в размер на 2026,52 лева. За
периода от 01.05.2015 г. до 27.05.2015 г. ответницата дължи сумата в размер на
29,97 лева. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза общата
дължима сума за месец май 2015 г. е в размер на 69,23 лева, а след приспадане
на съответната част от сумата за възстановяване предвид изравнителната сметка
(23,48 лева) същата възлиза в размер на 45,75 лева. С оглед на това, че месец
май има 31 дни, за 27 дни от месеца задължението възлиза в размер на 39,96 лева
( (45,75/31)х27=39,96 ), а дължимата от ответницата сума съобразно квота ѝ
от ¾ за 27 дни от месец май 2015 г. – в размер на 29,97 лева. Следователно
К.И.М. дължи за периода от 01.05.2014 г. до 27.05.2015 г. общо сумата в размер
на 1549,86 лева за потребена топлинна енергия. Що се
отнася до претенцията за дялово разпределение, предвид това, че ответницата
отговаря само за периода от 01.05.2014 г. до 27.05.2015 г., а претенцията за
услугата „дялово разпределение“ е само за периода от м. 05.2015 г. – м. 06.2015
г., без значение кога е издадена фактурата за вземането, същата следва да дължи
¾ от съответната сума за 27 дни от таксата за месец май 2015 г. в размер
на 1,75 лева, а именно – 1,22 лева (1,75/31 дни = 0,06 на ден; 0,05х27 дни =
1,62 лева).
Що се отнася до ответника В.Г.М. същият
се явява клиент на топлинна енергия само за периода от 04.06.2015 г. до 05.07.2015
г., тъй като на 04.06.2015 г. с нотариален акт за учредяване на право на
ползване и продажба на недвижим имот топлоснабденият
имот едновременно е бил прехвърлен на трето лице за спора и е било учредено
пожизнено право на ползване върху същия в полза на ответника. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не
следва да отговаря за периода преди 04.06.2015 г., тъй като същият е извършил
отказ от наследството на наследодателя му - Г. М.Г., явяващ се собственик на
¼ от апартамента. За периода обаче от учредявяне
на правото на ползване до 05.07.2015 г. (включително) - денят преди новият
собственик на имота – И.И.А. да подаде заявление за
смяна на процесната партида на нейно име, т.е.
волеизявлението ѝ за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди за целия имот, В.Г.М. е клиент на топлинна енергия. Следователно
с оглед данните от кредитираните по делото експертизи и претендираната
от ответника квота в размер на 1/12 от процесните
суми, В.Г.М. дължи за периода от 04.06.2015 г. до 05.07.2015 г. за потребена и незаплатена топлинна енергия сумата в размер на
4,33 лева. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза дължимата
сума за месец юни 2015 г. е в размер на 69,23 лева, а след приспадане на съответната
част от сумата за възстановяване предвид изравнителната сметка (23,48 лева) същата
възлиза в размер на 45,75 лева. С оглед на това, че месец юни има 30 дни, за дължимите
27 дни в периода от 04.06.2015 г. до 30.06.2015 г. задължението възлиза в размер
на 41,31 лева ( (45,75/30)х27=41,31 ), а дължимата от ответника квота от 1/12
от задължението за 27 дни от месец юни 2015 г. – в размер на 3,44 лева. Що се
отнася за периода от 01.07.2015 г. до 05.07.2015 г., общата дължима сума за
месец юли 2015 г. е в размер на 89,92 лева, а след приспадане на съответната
част от сумата за възстановяване предвид изравнителната сметка (23,48 лева) същата
възлиза в размер на 66,44 лева. С оглед на това, че месец юли има 31 дни, за
дължимите 5 дни в периода от 01.07.2015 г. до 05.07.2015 г. задължението
възлиза в размер на 10,70 лева ( (66,44/31)х5=10,70 ), а дължимата от ответника
квота от 1/12 от задължението за 5 дни от месец юли 2015 г. – в размер на 0,89
лева. Следователно за периода от 04.06.2015 г. до 05.07.2015 г. В.Г.М. дължи
общо сумата в размер на 4,33 лева. Що се отнася до претенцията за дялово
разпределение, предвид това, че ответникът отговаря само за периода от
04.06.2015 г. до 05.07.2015 г., а претенцията за услугата „дялово
разпределение“ е само за периода от м. 05.2015 г. – м. 06.2015 г., без значение
кога е издадена фактурата за вземането, същият следва да дължи 1/12 от
съответната сума за 27 дни от таксата за месец юни 2015 г. в размер на 1,75
лева, а именно – 0,14 лева (1,75/30 дни = 0,06 на ден; 0,06х27 дни = 1,62
лева).
По отношение на вземането за обезщетение
за забава върху главниците следва да бъде отбелязано, че за процесния
период са действали Общите условия от 2014 г., според които продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по
чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срок, т. е. само върху сумата по общата
фактура за съответния отчетен период на база изготвената изравнителна сметка, а
не върху месечните прогнозни сметки за топлиннаенергия.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за този период Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след
изготвяне на изравнителната сметка, в 30-дневен срок от публикуването им на
интернет-страницата на продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя
дата сметките са били публикувани, поради което не е доказан фактът на изпадане
на ответниците в забава по отношение на дължимите
суми, доколкото по делото не са представени посочените в обстоятелствената част
констативни протоколи, удостоверяващи публикуването на данните за дължими суми за
топлинна енергия. Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава върху цената на услугата „дялово разпределение“, след като не е доказано
да е предвиден ред и начин за заплащането ѝ и съответно срок за плащането
ѝ, поради което длъжникът изпада в забава след покана, за наличие на
каквато липсват доказателства по делото.
Следователно, поради частично несъвпадане
на изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде отменено
частично в обжалваната част съобразно изложеното по-горе, а в останалата
обжалвана част - потвърдено.
Решението на СРС следва да бъде отменено
и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на В.Г.М. сумата над 294,00
лева до 300,00 лева, представляваща направени от ответника разноски в исково
производство –платено адвокатско възнаграждение, и сумата над 294,00 лева до
300,00 лева, представляваща направени от ответника разноски в заповедното
производство –платено адвокатско възнаграждение, и на К.И.М. - сумата над 48,00
лева до 300,00 лева, представляваща направени от ответницата разноски в исково
производство – платено адвокатско възнаграждение, и сумата над 48,00 лева до
300,00 лева, представляваща направени от ответницата разноски в заповедното
производство –платено адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото на въззивника се полагат разноски за двете инстанции, като
претендира такива, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на делото и
процесуалната активност на страната, въззивният съд
счита, че на въззивника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред
първата и въззивната инстанция в минимален размер от по
100,00 лева. С оглед уважената част от исковете и въззивната
жалба, обстоятелството, че за част от ответниците е
била върната въззивната жалба, и предвид различните претендирани квоти, В.Г.М. следва да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 16,11 лева, представляваща сторени разноски във въззивното производство, и сумата в размер на 71,59 лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното
исковото и заповедното производство, а К.И.М. – 144,99 лева, представляваща
сторени разноски във въззивното производство, и
сумата в размер на 644,31 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното исковото и заповедното производство. На
въззиваемите също се полагат разноски, като същите
претендират по 300,00 лева адвокатско възнаграждение, а въззивникът
е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за неоснователно
предвид минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на В.Г.М.
сумата в размер на 294,00 лева и в полза на К.И.М. сумата в размер на 48,00
лева.
Направено е искане от М.Г.М. и Р.С.Г. за
присъждане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на разноски, предвид това че с
влязло в сила определение въззивният съд е върнал на
основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК депозираната молба – уточнение, имаща
характер на въззивна жалба, спрямо ответниците и е прекратил въззивното
производство досежно същите. В депозираните отговори
на въззивната жалба от М.Г.М. и Р.С.Г. са изложени
лаконично и с идентично на отговора на исковата молба съображения по същество. Съдът
не счита, че на М.Г.М. и Р.С.Г. се дължат разноски, доколкото всички ответници както в първоинстанционното,
така и във въззивното производство, са били
представлявани от един адвокат, а депозираните до съда отговори и защити са с бланкетно съдържание.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 309496 от 27.12.2019
г., постановено по гр.д. № 79933 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД против В.Г.М. за сумата от 4,33
лева, представляваща 1/12 част от стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Триадица“, ж.к. *** **********,
с аб. №*****, по договорни отношения между страните
през периода от 04.06.2015 г. до 05.07.2015 г., и за сумата от 0,14 лева,
представляваща 1/12 част от цената на услугата „дялово разпределение“ за същия
имот през периода от 04.06.2015 г. до 30.06.2015 г., и против К.И.М. за сумата
от 1549,86 лева, представляваща ¾ част от стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Триадица“, ж.к. *** **********,
с аб. №*****, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2014 г. до 27.05.2015 г., и за сумата от 1,22 лева,
представляваща ¾ част от цената на услугата „дялово разпределение“ за същия
имот през периода от 01.05.2015 г. до 27.05.2015 г., и в частта, с която „Т.С.“ЕАД
е осъдена да заплати на В.Г.М. сумата над 294,00 лева до 300,00 лева,
представляваща направени разноски в исково производство –платено адвокатско
възнаграждение, и сумата над 294,00 лева до 300,00 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство – платено адвокатско
възнаграждение, и на К.И.М. - сумата над 48,00 лева до 300,00 лева,
представляваща направени разноски в исково производство –платено адвокатско
възнаграждение, и сумата над 48,00 лева до 300,00 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство – платено адвокатско
възнаграждение,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК срещу В.Г.М.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, че В.Г.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 4,33 лева, представляваща 1/12 част от
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район Триадица“, ж.к. ***
**********, с аб. №*****, по договорни отношения
между страните през периода от 04.06.2015 г. до 05.07.2015 г., и за сумата от 0,14
лева, представляваща 1/12 част от цената на услугата „дялово разпределение“ за
същия имот през периода от 04.06.2015 г. до 30.06.2015 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37269/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 68-ми състав, заедно със законната лихва от 06.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК срещу К.И.М.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, че К.И.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1549,86 лева, представляваща ¾ част от
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район Триадица“, ж.к. ***
**********, с аб. №*****, по договорни отношения
между страните през периода от 01.05.2014 г. до 27.05.2015 г., и за сумата от 1,22
лева, представляваща ¾ част от цената на услугата „дялово разпределение“
за същия имот през периода от 01.05.2015 г. до 27.05.2015 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37269/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 68-ми състав, заедно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В.Г.М., ЕГН: **********, със
съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 16,11 лева (шестнадесет лева и единадесет стотинки),
представляваща сторени разноски във въззивното
производство, и сумата в размер на 71,59 лева (седемдесет и един лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща сторени разноски в първоинстанционното исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН: **********, със
съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 144,99 лева (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и
девет стотинки), представляваща сторени разноски във въззивното
производство, и сумата в размер на 644,31 лева (шестстотин четиридесет и четири
лева и тридесет и една стотинки), представляваща сторени разноски в първоинстанционното исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Г.М., ЕГН: **********, със
съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 294,00 (двеста деветдесет и четири) лева, представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И.М., ЕГН: **********, със
съдебен адрес:***, пл. „*****ет. 1, ап. 1, сумата в размер на 48,00
(четиридесет и осем) лева, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.М. и
Р.С.Г. за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309496 от
27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 79933 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 68-ми състав, в останалата
обжалвана част.
В останалата част – досежно
ответниците М.Г.М. и Р.С.Г., първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Б.Б.” ООД, конституирано на
страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.