Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /15.04.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и шести февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 100 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на „П.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Наказателно постановление № КХ – 079 от 18.11.2019 г., издадено от Директора на
Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с което на основание
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, на дружеството –
жалбоподател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че при извършена на 02.10.2019
г. проверка от инспектори при ОДБХ – гр. Варна с начален час 10:50 часа по
повод постъпил в ОДБХ – гр. Варна сигнал с вх. № 598/30.09.2019 г. за лошо
хигиенно състояние на павилион – бърза закуска с адрес: гр. Варна, бул.
„Съборни“/ул. „Велико Христов“, стопанисван от „П.“ ООД, с управител С.А.Х. се
установи, че „П.“ ООД извършва търговска дейност и кулинарна обработка на храни
в обект, който не е регистриран по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните,
а именно: печене на дюнер на дюнер машина, пържене на картофи в двугнезден фритюрник, термична
обработка на лук в тиган, като на витрината в обекта са налични нарязани
зеленчуци: зеле, домати, краставици, зелена салата и приготвени на място чеснов
сос и лют сос – нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните.
Дружеството – жалбоподател „П.“
ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно, аргументирайки се, че в обстоятелствената част на АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление се съдържат фактически
констатации, които не отговарят на обективната действителност. Също така
акцентира, че липсва конкретно описание на административно нарушение, като
подчертава, че деянието, за което е ангажирана административно – наказателната
му отговорност не е конкретизирано нито от фактическа, нито от правна страна.
Счита, че са налице условията за приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Поради гореизложените аргументи моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 26.02.2020 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 100 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, дружеството – жалбоподател „П.“ ООД не изпраща нито законен, нито
процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на
делото по същество.
В проведеното на 26.02.2020 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 100 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Областната дирекция
по безопасност на храните – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител гл. юрисконсулт Георги Георгиев, който моли за потвърждаване на
наказателното постановление,
мотивирайки се, че в хода на административно – наказателното производство не са
били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му.
От фактическа страна, съдът приема
за установено следното:
Около 10:50 часа на 02.10.2019
г. св. И.П.Н. и св. Д.С.Н. – Г. – инспектори в Областната дирекция по
безопасност на храните – гр. Варна извършили проверка по спазване на
разпоредбите в областта на безопасността на предлаганите за продажба храни в
търговски обект – павилион за бърза закуска, находящ
се в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Съборни“ и ул. „Велико Христов“,
стопанисван от „П.“ ООД.
В хода на проверката двете
инспекторки от ОДБХ – гр. Варна констатирали, че в търговския обект се извършва
търговска дейност и кулинарна обработка на храни, а именно печене на дюнер на
дюнер машина, пържене на картофи в двугнезден фритюрник, термична обработка на лук на тиган. Също така
св. Н. и св. Н. – Г. установили, че на витрината на обекта има налични съдове с
нарязани пресни зеленчуци – зеле, домати, краставици, зелена салата и
приготвени на място чеснов сос и лют сос.
Двете свидетелки установили,
че търговския обект, стопанисван от „П.“ ООД не е регистриран по реда на чл.
12, ал. 1 от Закона за храните, като преценили, че с това свое поведение,
дружеството „П.“ ООД е извършило административно нарушение именно на
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните, поради което и на
02.10.2019 г. св. И.П.Н. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН,
което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било
преценено за неоснователно, на 18.11.2019 г. Директорът на Областната дирекция
по безопасност на храните – гр. Варна издал наказателно постановление, с което
на основание разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Закона за храните наложил на въззивното дружество „П.“ ООД „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за
храните.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. И.П.Н. и св. Д.С.Н.
– Г.; доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни,
изготвен от св. Н. и св. Н. – Г.; Констативен протокол № 05007 от 16.10.2019 г.
На първо място съдът изцяло кредитира показанията на двете разпитани
свидетелки – И.П.Н. и Д.С.Н. – Г. като последователни, взаимнодопълващи
се и подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства и съвсем конкретно доклада от извършена
инспекция в обект за производство и търговия с храни, изготвен от св. Н. и св. Н.
– Г., в който двете инспекторки от ОДБХ – гр. Варна са отразили своите
констатации от извършената в предиобедните часове на
02.10.2019 г. проверка на търговския обект, стопанисван от „П.“ ООД.
Двете свидетелски потвърдиха пред съда, че по време на проверката
търговският обект – павилион за бърза закуска, находящ
се на кръстовището на бул. „Съборни“ и ул. „Велико Христов“ е функционирал
съвсем нормално, като са се предлагали за продажба дюнери, който извод извеждат
от факта, че са установили печене на дюнер на дюнер машина, пържене на картофи
в двугнезден фритюрник,
термична обработка на лук в тиган, като на витрината в обекта са били налични
съдове, съдържащи нарязани пресни зеленчуци: зеле, домати, краставици, зелена
салата и приготвени на място чеснов сос и лют сос.
Същевременно павилиона за продажба на бърза закуска не е бил регистриран по
реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните. За това на първо място
свидетелстват показанията на двете свидетелки, а също така и във възражението с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН този факт се признава от самото въззивно дружество.
Действително във въззивната жалба се изразява
позиция, че фактическите констатации, приети от актосъставителя
св. Н., от административно – наказващия орган, а впрочем приети и от съда не
отговарят на обективната действителност, но прави впечатление липсата на
каквато и да е конкретика в това наведено възражение.
Още веднъж съдът би желал да подчертае, че дава вяра на показанията на двете
инспекторки от ОДБХ – гр. Варна, които са констатирали, че търговския обект –
павилион за продажба на бърза закуска функционира съвсем нормално, предлага за
продажба дюнери, а същевременно обекта не е бил регистриран по реда на чл. 12,
ал. 1 от Закона за храните.
Липсват доказателства, а дори не са наведени и някакви конкретни твърдения,
които не просто да опровергават, а дори да поставят под съмнение фактическите
констатации на инспекторките от ОДБХ – гр. Варна, поради което и съдът намира
за категорично установено от фактическа страна, че на 02.10.2019 г. в търговски
обект, находящ се в гр. Варна, на кръстовището на
бул. „Съборни“ и ул. „Велико Христов“, дружеството „П.“ ООД е извършвало
търговска дейност и кулинарна обработка на храни в обект, който не е
регистриран по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните причини:
Императивната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните предвижда,
че производство и търговия с храни се извършва само в обекти, регистрирани по
реда на Закона за храните. Доколкото от фактическа страна се установи, че
павилиона за продажба на бърза закуска, стопанисван от „П.“ ООД не е бил
регистриран по този ред, очевидно със своето поведение въззивното
дружество е нарушило посочената нормативна разпоредба, поради което и правилно
е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Наложеното административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева е индивидуализирано в минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба на чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
За допълнение на мотивите, съдът би желал да отбележи категоричната си
позиция, че в случая разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е напълно
неприложима. В случая нарушението съвсем пряко е свързано с условията за
приготвяне и продажба на храни, където компромиси не следва в никакъв случай да
бъдат допускани.
Поради гореизложените аргументи, съдът намира, че Наказателно постановление
№ КХ – 079 от 18.11.2019 г., издадено от Директора на Областната дирекция по
безопасност на храните – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КХ – 079 от 18.11.2019 г., издадено от Директора на Областната
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с което на „П.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че при
извършена на 02.10.2019 г. проверка от инспектори при ОДБХ – гр. Варна с
начален час 10:50 часа по повод постъпил в ОДБХ – гр. Варна сигнал с вх. №
598/30.09.2019 г. за лошо хигиенно състояние в павилион – бърза закуска с
адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“/ул. „Велико Христов“, стопанисван от „П.“ ООД,
с управител С.А.Х. се установи, че „П.“ ООД извършва търговска дейност и
кулинарна обработка на храни в обект, който не е регистриран по реда на чл. 12,
ал. 1 от Закона за храните, а именно: печене на дюнер на дюнер машина, пържене
на картофи в двугнезден фритюрник,
термична обработка на лук в тиган, като на витрината в обекта са налични
нарязани зеленчуци: зеле, домати, краставици, зелена салата и приготвени на
място чеснов сос и лют сос – нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: