РЕШЕНИЕ
№ 2889
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110109320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от Г. М. Ч., ЕГН **********, лично и като майка и законен
представител на детето Й. С. П., ЕГН ********** против С. Й. П., ЕГН **********, с адрес
гр.В..
Г. М. Ч. твърди, че С. Й. П. е неин бивш съпруг, като по силата на решение №
2783/20.06.2019г., постановено по гр.д.№750/2019г. ВРС, гражданският брак, сключен на
10.09.2011г., е прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
По време на брака си с ответника имат родени две деца Й. С. П. и М. С. П.. Второто
дете има друг баща П.Ч., с който към настоящия момент са в брак и имат родено още едно
дете .
С решение № 2783/20.06.2019г., постановено по гр.д.№750/2019г. ВРС
упражняването на родителските права по отношение на Й. С. П. и М. С. П. са предоставени
на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт.
Молителката Г. М. Ч., сочи, че има висящ съдебен спор по гр. д.№ 2991/2021 г. по
описа на 19 с. на ВРС за промяна на режима на личен контакт на бащата и детето Й.,както и
висящ съдебен спор между Г.Ч. и ответника П. и съпругът й П.Ч. относно произхода на
второто дете М.. Това дело е висящо пред ВКС, 3-то гр.отд. насрочено е за 09.11.2022 г.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН от
С. Й. П., ЕГН **********, гр. В.:
На 15.06.2022г. в гр. Варна, следобед около 19.15 часа в Снек бар „Пико", до Плувен
комплекс „Приморски" се провело тържество по случай края на учебната година за роденото
от брака със С. Й. П. дете Й. С. П... Още преди започване на тържеството, отивайки към
заведението ответникът започнал да звъни на детето Й.. Детето му казало, че ще бъде с
майка си и съпруга й П.. Бащата казал на детето Й., че съпругът на майка му П. трябва да се
1
махне оттам и да не присъства на тържеството. След което, ответникът няколкократно
започнал да звъни и изпраща съобщение на телефона на молителката Г. Ч.- ******** със
следния текст: „Кажи на П. да се маха от там, не ще стане страшно ". Ответникът започнал
да звъни и на телефона на П.Ч. с номер ********. Молителката излага, че тримата - тя, Й. и
П. влезли в заведението и седнали настрани да гледат тържеството без да се
съприкосновяват по какъвто и да е начин с ответника. След около 15 мин. до тях дошъл
ответника с приятеля си И.П.П. П.Ч. ги поздравил, а бившият съпруг започнал да крещи
силно превъзбуден : „ Само не ми викай здрасти, само не ми викай здрасти". В молбата се
твърди, че тържеството преминало спокойно без конфликти, но при тръгването си С. П.
казал на Г. Ч.: „Детето идва с мен". Сочи, че съгласно постановените съдебни решения
бащата няма определен режим на контакт и предвид, че взел детето на 10.06.2022г./петък/ и
не го върнал до 14.06.2022г. /вторник/ майката му отказала. Твърди се , че в този момент
бащата започнал да крещи и да дърпа детето Й. с думите: „Хайде, Д., тръгвай с мен".
Майката се противопоставила и той я блъснал и застанал между нея и детето. Твърди се, че
ответника С. П., започнал да се държи неадекватно и да гони сина си Й., а майката да бяга
след тях. За да я защити, П.Ч. пресякъл пътя на бащата и му казал да спре, да не разваля
празника на детето и да не прави панаири на улицата. Твърди се, че С. П., продължил да
гони детето и започнал да дърпа силно за ръката Г. Ч.. Детето Й. се разстроило много от
целия скандал. Когато видял това ответникът започнал да увещава детето да избере при кого
да отиде. Майката, въпреки че я боляла ръката от дърпането и блъскането му, започнала да
го моли да спре да поставя детето в конфликт на лоялност. В този момент, ответникът се
обърнал към П.Ч. и през зъби му казал: "Ще ти спра докторската кариера! Да знаеш, ей!Ще
те приключа аз тебе, ще ти пратя хора!" Заплахата била отправена пред детето.
Прави се искане за налагане мерки за защита, като се задължи ответника С. Й. П.,
ЕГН **********, с адрес гр.В. да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. М. Ч., ЕГН
**********, гр. В. и също към детето Й. С. П., ЕГН**********, роден на 30.11.2011 г. за
срок от 18 месеца;
Да бъде наложена забрана на да се приближава до Г. М. Ч., ЕГН **********, гр. В. и
до детето Й. С. П., ЕГН ********, роден на **** г. на по - малко от 200 метра, както и
адреса на жилището, в което живеят по настоящем: гр. В. и адреса на СУЧЕ "А.С.П.", гр. В.,
където учи детето; местоработата на Г. Ч., находяща се в УМБАЛ „Св. Марина" гр. В. и
М.Угр. В. за срок от 18 месеца;
Да бъде задължен С. Й. П., ЕГН **********, гр. В. да посещава специализирани
програми.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител, като
оспорва така подадената молба.
Дирекция социално подпомагане Варна изразява становище при приемане на молбата
за основателна, постановената ограничителна мярка да е за кратък срок.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представени са декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Г. М. Ч., лично и като майка и
законен представител на детето Й. П., потвърждаващи под страх от наказателна отговорност
верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо молителите.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че Г. Ч. и
С. П. са бивши съпрузи и родители на детето Й. П.. На 15.06.2022г. С. Й. П. е присъствал на
празненството на сина си Й. П. заедно с неговия приятел, като майката е придружавана от
П.. На 15.06.2022г. С. П. е нямал определен режим на лични контакти със сина си Й. П.
според постановеното съдебно решение.
2
С решение по гр.д. №750/2019г. по описа на ВРС е прекратен брака между Г. Ч. и
С. П., като родителските права по отношение на детето Й. П. са предоставени на майката, а
с бащата е определен режим на лични отношения.
По делото са разпитани свидетелите – П.Ч., съпруг на Г. Ч. и И.П.по искане на
молителите и И.П.по искане на ответника .
Молбата е допустима, подадена от името на Г. М. Ч., ЕГН **********, лично и като
майка и законен представител на детето Й. С. П., лица попадащи в хипотезата на чл.3,т.1,т.3
и т.5 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е
районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен
съд-Варна.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
Съгласно трайната съдебна практика на настоящия съд (Решение № 407 от 9.10.2013
г. на ОС - С. по в. гр. д. № 496/2013 г.), настоящия съдебен състав (Решение № 109 от
28.03.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 167/2019 г.), както и на други окръжни съдилища
(Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение №
588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено
благо представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява
отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде
разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.
От показанията на разпитаните по делото свидетели в тяхната съвкупност се
установява наличието на възникнал конфликт между родителите на детето Й. П., Г. Ч. и С.
П. на сочената дата и място-15.06.2022г. в гр. Варна, следобед в близост до Снек бар
„Пико", до Плувен комплекс „Приморски". Конфликтът е по повод желанието на бащата да
вземе със себе си синът си Й. П. ,след приключване на тържество по повод края на учебната
година на детето.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Пенев, предвид липсата на ясното
относно времето когато се е случило събитието, сочейки м. септември 2021г., както и
мястото където се е намирало лицето, на горната площадка над заведението, като това
разстояние възпрепятства обективно да се възприеме случващото се.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Чаушев и и свидетеля Пенев по
отношение на случилото се, доколкото не е налице противоречие в изложеното от двамата
свидетеля, съответстващо на останалия доказателствен материал и факта, че същите са
очевидци на по-голямата част от случилото се, а именно: На 15.06.22г. на тържеството по
случай завършване учебната година да детето Й. са присъствали майката със съпруга си Г-н
Ч.и бащата Г-н П. с негов приятел св.П.. детето Й. съобщило на майка си и съпругът й, че
баща му не желае Г-н Ч.да присъства на тържеството. Г-н П. позванил на телефона на
майката, но тя не отговорила. Бащата изпратил съобщение с текст „Кажи на П. да се маха от
там, че ще стане страшно.“ В заведението Г-н Чаушев със съпругата си седнали на една
маса, а Г-н П. с приятеля си на друга маса, в непосредствена близост до децата. При
3
приключване на тържеството детето Й. тръгнало с баща си, като майката възразила, че денят
не е в режим на лични отношения между бащата и детето. Възникнал спор, в които се
намесил и Г-н Чаушев, детето побягнало.
Неоснователно молителката Г. Ч., тълкува този конфликт като акт на насилие спрямо
нея така и спрямо детето Й. и то единствено по вина на ответника П..
Производството по реда на чл.4 ЗЗД следва да са релевантни само доказателствата,
касаещи конкретно твърдените актове на насилие, но доколкото в случая се касае за
междуличностни отношения между двамата родители по повод тяхното дете, на които
отношения не е присъщ спорадичен или изолиран характер, тъй като се развивали през
продължителен период от време, затова съдът счита, че за правилната преценка
основателността на молбата е необходимо да съобрази както пряко относимите към спора
доказателства, така и косвените данни за предходни и съпътстващи действия на двамата
родители, анализирайки ги в тяхната съвкупност.
Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на
определена категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях
насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да
се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните,
за чието разрешаване са налице други юридически способи. Не всяко агресивно поведение
следва да се квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което
целенасочено се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени
отношения между близки, като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС -
Сливен по в. гр. д. № 518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и
емоционално насилие идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и
абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място и проявна форма".
От контекста на междуличностните отношения между страните по делото е ясно
очертан съществуващ междуличностен конфликт между родителите на детето Й. П. и новия
съпруг на майката П.Ч., в които конфликт е въвлечено и детето Й..
Съдът е изслушал детето Й. П. по реда на чл.15 от ЗЗДт. от изложеното от него ясно
се очертава осъзнатото и адекватно възприемане на създалата се ситуация. Детето показва
изключително зряло поведение за възрастта си, като излага, че не е казало на майка си, че
ще тръгне с баща си,“..защото на мама мъжа, те с тати не се харесват много и не исках да се
виждат, да не стане нещо.“
Усложнените междуличностни отношения между родителите, включително
пререкания между родителите относно личните отношения с децата сами по себе си не
представляват домашно насилие, стига да не надхвърлят определени граници.
В случая желанието на бащата съвпадащо с желанието на детето Й. да прекарат
повече време заедно не надхвърля границите над допустимите отношения между родител и
дете. Възникналата създала се ситуация, детето да бъде дърпано за всяка ръка от по един
родител, както самото то излага, и бутане ръката на майката от тялото на детето от бащата
не би могло да се квалифицира като акт на насилие по смисъла на ЗЗДН. Същото се отнася и
до разменени реплики между лицето П.Ч. и С. П. и сдърпването по между им. Дори и детето
Й., на навършени 10 години осъзнава, че лицата са в конфликт и всячески се опитва да го
избегне.
Дори да се приеме, че е имало някакъв акт на неуважително отношение, отправени
заплашителни думи към П.Ч., то те са били провокирани от осъзнатото поведение на Г. Ч. и
съпругът й за конфликтната ситуация между бивш и настоящ съпруг и липсата на всякаква
житейска логика двамата в присъствието на бивша за единия и настояща за другия съпруга
4
да се събират на едно място, още повече и в присъствието на детето Й..
Междуличностните конфликти, семейни неуредици и противоречия, включително и
имуществени такива, не подлежат на уреждане по реда на специалния ЗЗДН. Тук е мястото
да се изясни, че за да бъде квалифицирано като домашно насилие едно поведение, същото
следва да е осъществено извън рамките на житейски допустимото човешко реагиране в
дадена ситуация. Не съставлява домашно насилие поведение, което е съобразено със
свободата на съвременния човек като личност с емоции и право да изразява същите в
обективната действителност, включително и по – отрицателни такива като гняв,
раздразнение, обида и пр.
Както се установи от показанията на свидетелите по делото всеки един от
участниците в създалата се конфликтна ситуация е проявил активно поведение, като не
може да се държи отговорен единствено ответника Г-н П..
В случая няма данни детето Й. да е действително в риск и в ситуации, когато
интензитетът на въздействие да излиза извън рамките на обичайния житейски конфликт и да
причинява сериозно страдание. Детето Й. П. излага, че е избягало при възникналия сблъсък
между Г-н Чаушев и Г-н П. и само се е спряло, защото се изплашило и те го извикали.
При това положение съдът намира, че предприетите от Г. Ч. действия не са в
съответствие с висшия интерес на детето. А той в случая се изразява в осигуряване на
възможността детето да общува свободно с другия си рожден родител, щом като не живеят
съвместно. Както и правилна преценка на родителя и съдействие за ограничаване
негативните емоции у подрастващия Й., като не допуска поставянето му в ситуации, за
които дори и 10-годишния Й. осъзнава, че ще възникне конфликт.
Съответно подадената молба е неоснователна по отношение твърдените актове за
домашно насилие и следва да се отхвърли.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН предвид, че подадената молба е за защита на
непълнолетно лице, дж.такса и разноски не се присъждат за молителя детето Й. П.. Разноски
следва да се присъдят срещу молителката Г. Ч.-25 лв.дж.такса и за адв.възнаграждение.
Направено е възражение от молителката за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер,
който по чл.22 от Наредбата е 400 лв. В случая се касае до адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лв., за едно лице 900 лв. с ДДС, което определено съобразно нормативната
уредба не води до извод за прекомерност. Съдът отчита и броя на проведените съдебни
заседания. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. с
ДДС не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. М. Ч., ЕГН **********, лично и като майка и законен
представител на детето Й. С. П., ЕГН ********** против С. Й. П., ЕГН **********, с адрес
гр.В. за предприемане мерки за защита по ЗЗДН поради извършени актове на домашно
насилие на 15.06.2022г. в гр. Варна, следобед около 19.15 часа в Снек бар „Пико", до
Плувен комплекс „Приморски".
ОСЪЖДА Г. М. Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата
за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. М. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. П., ЕГН **********, с
адрес гр.В. сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляваща заплатено
адв.възнаграждение,на осн.чл.11 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6