Протокол по дело №83/2025 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 141
Дата: 15 юли 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20252000600083
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 141
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600083 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Г. Х..

Жалбоподателят подсъдим В. А. Д., редовно призован, се явява лично
и с упълномощените си от по-рано защитници адв. Е. Х. и адв. Р. К. от АК-
Бургас.

Жалбоподателят граждански ищец и частен обвинител М. А. А.,
редовно призован, се явява лично и с повереника си адв. П. Н., редовно
упълномощен от по-рано.

Жалбоподателят граждански ищец и частен обвинител С. П. К.,
редовно призована, се явява лично и с повереника си упълномощен от по-рано
адв. П. Н..

Свидетелят И. Г. И., за когото е постановено принудително
довеждане, се явява лично.
Свидетелят К. И. Б., за когото е постановено принудително
1
довеждане, се явява лично.
Свидетелят А. С. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят П. Ж. М., редовно призован, се явява лично.

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. А.: Да се даде
ход на делото.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. К.: Да се даде
ход на делото.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМ В. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Производството продължава във фазата на съдебното следствие.

Снема самоличността на явилите се свидетелите, както следва:
И. Г. И. – *****
К. И. Б. – *****
А. С. С. – *****
П. Ж. М. *****

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290,
ал. 1 от НК. Обещават да говорят истината.
Свидетелите изведени от съдебната зала.

2
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля А. С. С..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯТ А. С.: Разпитван съм по делото. Спомням си, че се
беше получил сигнал. Тогава все още изпълнявах длъжността младши
инспектор в РУ-Поморие. Посетихме сигнала заедно с колегата ми Т. Н..
Доколкото си спомням, беше лятото на 2022 г. Сигналът ни беше даден от
ОДЧ към РУ – Поморие, за това, че има възникнал междусъседски скандал,
който е прераснал в саморазправа, при която има пострадало лице, което е
наръгано. Веднага се насочихме натам, като пристигайки на място,
забелязахме, че лице от мъжки пол, което беше със следи от кръв по себе си,
вече беше качено в личен автомобил, като в момента не мога да си спомня
марката и модела на автомобила, който беше потеглил, за да му бъде оказана
медицинска помощ във филиала в гр. Поморие. Веднага с колега слязохме от
патрулния автомобил и забелязахме, че в близост до място за бързо хранене
имаше друго лице, което беше на земята и около него имаше няколко човека,
които препречваха свободното му движение до нашето пристигане. Тези
няколко човека го придържаха на земята и не му позволяваха да се придвижи,
за да може да пристигнем на място, за да предприемем действия по неговото
задържане.
Лицето, което впоследствие задържахме, беше на земята. Беше легнал
на земята.

Въпрос на съда: Колко души държаха лицето на земята, спомняте ли
си, мъже, жени?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Мъже бяха, няколко души, не мога
до си спомня точната бройка.
Насочихме се към него, като предприехме действие по задържане.
Поставихме му белезници. Докато го задържахме, забелязахме, че имаше нож
в близост до него със следи от кръв.
На земята беше въпросният нож, в близо разстояние до тялото на
подсъдимия. Впоследствие, след като го задържахме и започнахме да
запазваме местопроизшествието, видяхме, че ножът го нямаше и започнахме
да го търсим. Разпитвахме присъстващите къде е ножът, някой вдигал ли го е?
Впоследствие едно момиче, мисля, че беше момиче на сравнително млада
възраст, изкара ножа и каза, че ще го остави на мястото, където е бил. Тя -
жената слезе, беше се качила в тях или нещо такова, но не си спомням
подробности.

3
Въпрос на съда: Ако го видите сега това момиче, ще го познаете ли?
Можете ли да го опишете?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Не.

Въпрос на съда: Установихте ли самоличността на момичето, за което
споменахте, че е върнало ножа на мястото?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Мисля, че беше установена. Всяка
една самоличност, която е установена по време на проверката, е установена с
докладна записка, но наистина не си спомням. Помня, че беше момиче.
Ние бяхме само двама човека, които предприемаме действия по
задържане на лице, като самата фактическа обстановка ние не забелязваме,
като се насочваме към лицето. Впоследствие, след като го задържаме,
забелязваме, че нещо има променено в обстановката, че ножът липсва. Няма
как двама човека да задържаме лице и същевременно и да запазваме
произшествието.

Въпрос на съда: Опитахте ли да изясните обстоятелствата, при които
този нож е напуснал мястото, на което сте го видели първоначално? Жената,
която казахте, че е дошла и върнала ножа, попитахте ли я къде е бил отнесен
този нож? Защо е взела ножа? Тя ли го е взела или друго лице? Ако си
спомняте.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Нямам спомен за това нещо. Имам
само спомен, че беше жена, в смисъл младо момиче беше, което го върна
ножа. Но, конкретика за нещо повече не мога да кажа.

Въпрос на съда: А, установихте ли това момиче, както го наричате,
какво отношение е имало с хората, участници в инцидента?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: В момента не мога да си спомня.
По-вероятно е в предходния ми разпит в хода на разследването да съм дал по-
голяма конкретика отколкото сега. Възможно е в момента да не си спомням,
предвид изминалото време от датата на случилото се.

Предвид изявлението на свидетеля С., че не си спомня определени
обстоятелства, във връзка с които е разпитван, както и с оглед констатирани
противоречия между показанията на същия, дадени днес и тези, снети в хода
4
на ДП, съдът запитва страните дали са съгласни показанията на свидетеля А.
С. С., дадени от последния на 23.08.2022г. пред разследващия орган, да бъдат
прочетени в съдебно заседание.

Съдът разясни на подсъдимия Д., че прочетените показания могат да се
ползват при постановяване на присъдата.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед изминалия период от три години, твърде
възможно е свидетелят да не си спомня, както и той заяви, че не си спомня, и
нямам възражения да бъдат прочетени показанията му дадени на досъдебното
производство.

АДВ. Н.: Давам съгласието си да се прочета показанията на свидетеля.
АДВ. К.: Даваме съгласие да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. Х.: Даваме съгласие да се прочетат показанията на свидетеля.
ПОДСЪДИМ В. Д.: Съгласен съм.

Съдът намира, че са налице основания за прочитане показанията на
свидетеля А. С. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
доколкото се констатират противоречия между твърденията на свидетеля в
досъдебното производство и сега изложеното относно характеризиращите
особености на лицето, съобщило, че знае къде е процесният нож, както и
предвид заявеното от него, че с оглед изминалия период от време, не си
спомня подробности за установеното при посещението на
местопроизшествието.
С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА в цялост показанията на свидетеля А. С., находящи се на
лист 55 от Протокол за разпит на свидетел от 23.08.2022 г., том № 1 от ДП 320
ЗМ-312/2022 г. по описа на РУ – Поморие.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Придържам се към това, което съм
казал на досъдебното производство. Тогава е доста по-пресен споменът,
отколкото сега.
Сега не си спомням самата конкретика около връщането на ножа.

5
Въпрос на съда: Ако в момента огледате присъстващите в съдебната
зала лица, можете ли да кажете дали разпознавате жената, която според
показанията Ви е донесла ножа?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Прекалено много време е минало.
Пак Ви казвам, не мога да бъда сигурен.

Въпрос на гражданския ищец С. К.: Само не можах да разбера
последното, прочетено от показанията на свидетеля от досъдебното
производство – „…като същата беше установена като С. П. К.“. Не чух, коя
беше установена като С. К.? Това не е така. Моля да прочетете отново
съответната част от разпита.

Съдът ПРОЧИТА в цялост показанията на свидетеля А. С., находящи
се на лист 55 от Протокол за разпит на свидетел, том № 1 по ДП 320 ЗМ-
312/2022 г., по описа на РУ – Поморие.

Въпрос на адв. Н.: Аз искам само да питам, можете ли да опишете на
съда какво беше положението на лицето, което беше поставено на земята,
както и хората, които го придържаха?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: По спомен в момента, мисля, че
беше с лице към земята.

Въпрос на адв. Н.: Нормално ли стоеше, движеше се ли се, мърдаше
ли, буйстваше ли, опишете го.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Беше с лице към земята, като се има
предвид, че имаше хора около него и му беше ограничено движение. Вече
когато пристигнахме, му поставихме белезници.

Въпрос на съда: Задържаният от Вас имаше ли видими наранявания на
лицето или други части от тялото, когато го вдигнахте от земята?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Не мисля, че имаше видими
наранявания по тялото и по лицето. За кръв не си спомням.

Въпрос на адв. К.: В крайна сметка беше Ви прочетен протоколът от
6
разпита, който е бил проведен в хода на досъдебното производство. Да
оставим на страна по същество, че има известни разминавания вътре в самия
него, но искам много точно да си спомните. В крайна сметка Вие пристигате
на място, така, както тук е посочено, че се появява лице, което носи на ръце
дете. Жената, която е излязла и се е представила като съпруга на В., е била с
дете. Моят въпрос е, това ли беше жената с детето, която извади ножа? Защото
така, както тук сте го обяснили, става въпрос за три лица.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ А. С.: Както Ви казах, нямам конкретен
спомен кой го е изкарал ножа. В момента, след като са измивали три години от
случилото се, не мога да дам конкретен отговор на това нещо. Това, което е
казано в предходните разпити е с по-голяма конкретика от това, което сега
мога да Ви кажа.
Затова Ви казах, че това, което съм казал тогава, го потвърждавам.
Не мога в момента да дам по-ясна конкретика от това, което съм
написал и казал тогава на разпита.

Страните поотделно заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетеля С..

След проведения разпит на свидетеля А. С., със съгласието на
страните по делото същият беше освободен от съдебната зала.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П. Ж. М..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Спомням си инцидента, при който постараха
майка ми и баща ми.

Въпрос на съда: На въпросната дата спомняте ли си дали сте имали
гости у дома?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: На тази дата братовчедът на баща
ми беше в къщи по-рано, но той по време на инцидента не беше.
У дома тогава си бяхме само аз, майка ми и баща ми.

Въпрос на съда: При какви обстоятелства, как разбрахте за инцидента
7
и излязохте навън?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Бях в къщи към 03.30 часа след обед
и чух викове за помощ, които разпознах, че са от майка ми, защото бях в
стаята, която е доста близо до улицата и успях да разпозная гласа й. Тя
викаше „Помощ, помощ, ще го убият, някой да помогне!“. Аз излизам,
отварям входната врата и в този момент виждам как баща ми се придържа на
джипа ни „Мерцедес“. Той беше в кръв и под него имаше локва. Подпираше се
на личния си автомобил, който беше паркиран близо до мястото.
Излизам, виждам баща ми, майка ми как придържа В. Д. и доколкото
помня имаше и една жена, която беше сложила превръзка на баща ми, една
синя превръзка на ръката. Превръзката вече беше сложена на ръката на баща
ми.
Когато излязох пред заведението, видях баща ми, майка ми, В. Д. и тази
жена я видях.

Въпрос на съда: Някой друг имаше ли по това време на мястото?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Не, нямаше.

Въпрос на съда: С какво бяхте облечен?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Не се сещам.

Въпрос на съда: Опишете местоположението и действията на всяко от
лицата, за които казахте, че сте видели на мястото.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: За действията на жената, която
казах, че съм видял, не мога точно да се сетя дали в момента тя привързваше
баща ми или вече го беше привързала. За майка ми и В. помня, че те бяха
отляво на мен. Аз излизам, отварям входната врата и те са отляво на мен и
майка ми придържа В. Д..
В. беше точно до майка ми, стоеше полуизправен и майка ми го
придържа. Полуизправен на земята и се пробва да се изправи, и за това майка
ми се пробва да го държи, за да не става.
Майка ми беше на земята, легнала е и го придържа. За дрехите го
придържаше.
Не се сещам майка ми да ми е казвала нещо. Аз просто веднага се
8
втурнат и отидох да й помогна, като просто се пробвах да нокаутирам В. Д.,
защото той много буйстваше. Просто му хванах ръцете.

Въпрос на съда: Видяхте ли в близост до мястото, на което се
намирахте, да се намира нож?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Спомням си, че когато слязох, по
едно време имаше нож на една зелена маса. Не съм сигурен дали когато слязох
или тогава, когато придържах В. Д..
Не съм сигурен дали видях ножа веднага, когато слязох или когато
придържах В. Д., това искам да кажа.
Видях ножа на масичката.
След това дойде едно момче с бяла тениска, което се хвърли върху В.
Д., за да ми помогне да го укротим, защото той все още буйстваше и нямаше
как да го спрем.
В. буйстваше и пробваше да се изправи и ръкомахаше. Пробвах се да й
помогна на майка ми.
След това дойде едно момче с бяла тениска, както казах, което се
хвърли върху В. Д. да ни помогне да го укротим и веднага след това дойде
още едно момче с черна тениска, което също се пробва да ни помогне да
укротим В..
След това излезе Р. Д., която държеше бебето си на ръце, тоест тяхното
бебе, и тя каза на В.: „Какво направи бе В.е, сега ще те изкарат най-големия
убиец!“. Веднага след това В. й отговори: „Прибери бебето в къщи, веднага!“.
След това майка ми закара баща ми до болницата в града и в същото време
дойдоха и полицаите, които сложиха белезници на В. Д..

Въпрос на съда: Когато дойдоха полицаите, Вие видяхте ли къде се
намира ножът по това време.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: След това не обърнах много
внимание, защото дойдоха полицаите.
Не съм виждал повече ножа. Беше на масата, когато го видях, а после
не знам.

Въпрос на съда: След инцидента, какви бяха отношенията между
вашето семейство и семейството на В., срещали ли сте се, водели ли сте
разговори?

9
Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: След инцидента родителите ми са
ми казвали, че на няколко пъти В. ги е заплашвал, но те избягваха да се срещат
с В.. Не излизаха вече през входната врата, минаваха през двора или през
обекта - заведението. Не искаха да се срещат с В..
Родителите ми не са ми разказвали детайлно как точно ги е заплашвал
В., но разбрах, че е било нещо в смисъл, че ще довърши това, което е
започнал.

Въпрос на адв. Х.: Може ли да опишете ножа?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Доколкото помня, ножът беше кафяв
и имаше накървавено острие. Дръжката на ножа беше кафява, не мога точно
да определя какъв материал е.
Не мога точно да кажа с какви размери беше ножът.

Въпрос на съда: След инцидента водили ли сте разговори у дома с
родителите си относно повода за случилото се?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Ние вкъщи гледаме да избягваме
тази тема.
Просто знам, че в същия ден Р. Д. е дошла и е направила проблем за
шума на кучето ни, което лае. Поне доколкото аз разбрах, че от това е станал
инцидентът.
Не сме коментирали подробности за случая, гледаме да ги избягваме.

Въпрос на адв. Х.: В деня на инцидента, в дома Ви гостувала ли е млада
жена?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Не.

Въпрос на адв. К.: Тъй като Вие споменахте, че родителите Ви са
споделяли така или иначе за отправени заплахи, това, което и цитирахте на
въпросите на съда, известно ли Ви е дали във връзка с тези инциденти те са
подавали жалби в полицията?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Доколкото знам, са подавали жалби.

10
Въпрос на адв. К.: Следващият ми въпрос е, спомняте ли си дали след
инцидента са били монтирани камери, които обхващат точно конфликтната
зона?

АДВ. Н.: Аз възразявам срещу въпроса. Той не знае, никъде не е
установено какво точно обхващат. Възразявам срещу този начин на задаване
на въпроса.

Въпрос на съда: Въпросът ми е само дали знае за поставянето на
камерите.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Знам, че са били сложени камери,
които на няколко пъти позицията им е била сменяна.
Не знам от кого е сменяна позицията на камерите, предполагам от
майсторите, които са поставили камерите.

Въпрос на адв. К.: А, по чия инициатива бяха сложени тези камери?
Кой ги постави, знаете ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ П. М.: Не знам.

Страните поотделно заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетеля М..

След проведения разпит на свидетеля П. М. остава в съдебната зала.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля К. И. Б..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Спомням си, че лятото през 2022 г. бяхме на
Свети Влас, имахме роднини там и бяхме на почивка. Последният ден от
почивката щяхме да сме там, в Поморие, на долната улица, на квартира. Аз
ходих до колата и чух някакви викове на другата улица. Спомням си, че имаше
хора на улицата.

Въпрос на съда: Къде точно се намирахте, когато чухте виковете?
11

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Слагах багаж в колата. Колата ми
беше паркирана на улицата и слагах багаж в колата, и чух викове, женски
викове – „помощ“. Тръгнах натам, откъдето чувах виковете, да проверя какво
става, да видя само. Видях, че се карат там, на улицата.
Видях един господин беше в кръв. Ръката му беше вдигната. Мъчеха се
да го превързват нещо. Имаше един друг господин, с който се бутаха нещо,
караха се. Деца имаше, жени. Не съм сигурен. Аз не ги познавам. Доста хора
имаше от страни, които гледат. Това беше. Тръгнах към тях и хванах другия
господин, за да ги отделя.

Въпрос на съда: Опишете поведението на лицата, които сте възприели.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Не съм сигурен. Имаше жени и
мъже, деца имаше и другият господин, който беше. Едно или две деца, момиче
и момче мисля, че бяха.

Въпрос на съда: На каква възраст бяха децата, които казвате, че сте
видели?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Не съм сигурен. Не си спомням
точно, не съм сигурен. Не всеки ден виждам такова нещо. Това беше преди
три години.

Въпрос на съда: В каква позиция спрямо останалите беше човекът, за
когото казахте, че сте хванали? На земята ли беше, изправен ли беше? Какви
действия извършваше?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Изправен беше. Бутаха се с другия
човек. Той искаше да го напада, нещо такова. Бутаха се.
Имаше и други хора около тях. Не помня колко.
Аз отидох. Прецених, че щом единият е в кръв, а пък другият човек
щом напада, значи има нещо нередно и тръгнах да го хващам. Хванах човека и
това беше.
Човекът, който имаше кръв по себе си беше отстрани. По-точно него се
опитваха да го пазят останалите. Нещо такова беше. Да го пазят от другия
човек, който аз после хванах.

12
Въпрос на съда: Виждате ли този човек, за когото казвате, че е бил в
кръв, тук в съдебната зала?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Да, видях го. Този човек (посочва
пострадалия М. А.), беше в кръв. Тази жена крещеше за помощ (посочва гр.
ищец и ч. обв. С. К.). Това е господинът (посочва подсъдимия В. Д.), който
хванах. Момчето (посочва свидетеля П. М.) и то беше там, и мисля, че накрая
пак го видях с полицаите, когато пишехме обяснения.

Въпрос на съда: Опишете конкретно личните си действия, когато
отидохте на мястото на инцидента.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Отидох, хванах мъжа, който посочих,
паднахме на земята и седяхме. Чаках, докато дойдат полицаите.
Не съм нанасял удари на мъжа, който хванах. Той буйстваше. Нямаше
как да го пусна. Буйстваше, искаше да се изправи.

Въпрос на съда: Някой освен Вас придържаше ли човека, за когото
твърдите, че сте хванали и съборили на земята, помагаше ли Ви?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Не.

Въпрос на съда: Вие сам ли го държахте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Да. Накрая мисля, че дойде едно
момче, обаче той докато дойде и полицаите дойдоха и какво стана, не знам.
Накрая беше дошло едно момче.

Въпрос на съда: Вие как бяхте облечен този ден, помните ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Мисля, че бях с бяла тениска и къси
гащи.

Въпрос на съда: А, момчето, който казахте, че е дошло накрая, той как
беше облечен?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Мисля, че беше в черно, не съм
13
сигурен.

Въпрос на съда: Възприехте ли мъж да удря жена и дете?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Видях ги като се бутат, като се пазят.
Не съм сигурен. Просто човекът в кръв, който видях, заради това прецених, че
трябва да хвана другия човек. Това беше.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице законовите основания, на
основание чл. 281 от НПК да се прочетат показанията на свидетеля, дадени на
досъдебното производство.

Съдът разясни на подсъдимия Д., че прочетените показания могат да се
ползват при постановяване на присъдата.

АДВ. Н.: Давам съгласие да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. Х.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. К.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Д.: Съгласен съм да се прочетат.

Съдът намира, че са налице основания за прочитане по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК на показанията на свидетеля К. Б., дадени от
последния на 11.08.2022 г. в хода на ДП, предвид заявеното от последния, че
не си спомня подробности относно случилото се на процесната дата, както и с
оглед констатирани противоречия в твърденията му относно възприетото
поведение на присъстващите лица. С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА показанията на свидетеля К. Б., находящи се на лист 28-29
в Протокол за разпит на свидетел от 11.08.2022 г., том № 1 от ДП 320 ЗМ-
312/2022 г. по описа на РУ – Поморие.

СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Може да съм се объркал.

Въпрос на съда: Във връзка със съобщеното от Вас в разпита на ДП, че
сте възприели как „непознат мъж удря жена и дете“, можете ли да разкажете
14
повече подробности и да посочите възрастта на детето?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Доколкото си спомням, това беше
момчето – синът на пострадалия мъж (посочва свидетеля П. М.), който се
мъчеше да помага да баща си.
Това, което съм казал за жена с дете, най вероятно съм имал предвид
момчето, което заедно с майка си, се опитваха да помагат на другия мъж. Него
съм имал предвид, като съм казал дете, да.

Въпрос на съда: Разяснете кой беше човекът, за когото се посочили, че
удря „жена и дете“?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: За ударите в момента не съм сигурен.
Дали се бутаха, дали бяха удари.
То е ясно кой е този човек. Мъжът, който нападаше и аз го хванах, беше
този господин (свидетелят посочва подсъдимия В. Д.).

Въпрос на съда: Видяхте ли в ръцете на някого или в близост до
мястото нож?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: В ръката на подсъдимия не видях
нож. Като тръгнах да го хващам, не съм сигурен дали тогава или после обаче,
на масата мисля, че със салфетка беше, нещо такова, имаше един нож в кръв.
Аз казах някой да махне ножа, защото можеше да го изтърва човека,
който държах, и той пак да вземе ножа.

Въпрос на съда: Как преценихте, че има опасност точно подсъдимият
да вземе ножа, след като казахте, че не сте видели преди това в ръцете му
нож?
Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Не съм решил. За това, че съм хванал
някакъв човек, аз ли съм виновен?
Така прецених, защото още се боричкаше човекът, буйстваше, искаше
да става и беше ядосан. Това беше. Аз просто го хванах и го държах, и
чакахме да дойде полицията. Това стана за минута, две, три, за няколко
минути.
Ножът беше върху една зелена маса пред заведението, нещо такова, на
една бяла салфетка беше. Това беше в момента, в който аз държах подсъдимия
на земята.
15

Въпрос на адв. Н.: Аз искам да питам само свидетеля, там, на това
място, където се е развила цялата тази ситуация, жена с дете видяхте ли и ако
сте видели, евентуално в кой момент се появиха? Става въпрос за друга жена,
извън това, което почитаемият съд Ви пита.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Най-вероятно имате предвид
съпругата на този господин (свидетелят посочва подсъдимия В. Д.). Да, видях
я. Тя се появи преди да дойдат полицаите. Тя беше с бебе на ръце. Тя ми
викаше да го пусна, обаче нямаше как да го пусна. Малко преди да дойдат
полицаите, там на място дойде жената с малко бебе в ръце и ми викаше да го
пусна. Разбрах, че най-вероятно е съпругата, тази госпожа, обаче нямаше как
да го пусна. Тя продължи да ми вика, защото аз не го пуснах. Викаше ми
„Простак, ще го удушиш!“. Бях го хванал, иначе ще избяга и просто чакахме
полицаите. Това беше. После жената стоеше до нас и чакаше.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат повече въпроси към
свидетеля Б..

СВИДЕТЕЛЯ К. Б.: Предния път не се явих в съдебно заседание, тъй
като бях в чужбина и по тази причина моля да бъде отменена наложената ми
глоба.

След направеното изявление от страна на свидетеля К. Б., съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 02.06.2025 г. глоба
в размер на 200 лв., на свидетеля К. Б..

След проведения разпит на свидетеля К. Б., със съгласието на
страните по делото същият беше освободен от съдебната зала.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И. Г. И..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯ И. И.: Познавам подсъдимия и пострадалите като
съседи, но лични контакти с тях нямам. Живея в гр. Поморие. Моят дом се
намира срещу къщата на пострадалото семейство и на подсъдимия. Не
16
поддържам лични контакти с тях. Познавам ги като съседи, нямам близки
отношения с нито един от тях.
Беше август месец в началото, към три и половина часа следобед, беше
горещо, климатик много не използвам вкъщи, вратата е отворена, аз съм си
вътре в стаята. Имам тераса. Аз съм на втория етаж. Чух някакви крясъци и
излязох отвън.
Мъжки крясъци чух. Не разбрах кой вика. Излязох на терасата и видях
М. и В., бяха двамата един до друг. В първия момент помислих, че се
прегръщат. После разбрах, че не е така. Крясъците бяха някакви неистови и да
се прегръщат един друг, реших, че не е нормално. Видях как М. посегна и
удари В. с ръка тук някъде по врата или рамото, това е. Удари го с ръка. Пред
тях има много голям „Мерцедес“, той е висок клас и по-надолу вече не мога да
видя, нямам такава видимост. Някъде тук, по рамото, може по врата да го е
ударил и паднаха двамата на земята. В това време аз влязох вътре, за да си
взема телефона. После Т. излезе, скочи някъде върху тях. Т. изскочи отнякъде,
не видях от къде, дали от входната врата или те имат заведение, което е на
метър и половина, може и от там да е излязла. Хвърли се върху тях. Бяха на
земята. Една, две минути, може би нямаше и толкова, Т. застана така зад
мерцедеса на задната гума и започна да крещи за помощ: „Хора, извикайте
полиция, извикайте линейка!“. Аз звънях на телефон 112. Като се изправи М.,
видях, че дясната му ръка беше в кръв. После мина от „Комунални услуги“
чистачката, една жена, свали си престилката, лилава материя такава и го
превърза, М. превърза. След няколко време, не знам, не съм ги броил като
минути, от 112 един господин ми каза, че по най-бързия начин са уведомили
полиция и линейка. Да съм стоял една, две минути горе на етажа. После
слязох долу, чувах полицейската кола, приближаваше вече може би на около
200 метра от кръговото и отидох да им покажа къде е.

Въпрос на съда: Имахте ли пряко наблюдение върху случващото се?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ И. И.: Не, те бяха зад колата. Дойдоха
момчетата - полицаите, спряха. Скочиха двама, трима. Единият обиколи
някаква кола. Бръкна тук, отзад и посегна, явно му сложиха вече белезници.
Някой от полицаите си посегна тук на кръста. Те така си ги откопчават
белезниците и горе-долу така беше. М. и Т. се изправиха. Те имат един стар
„Фолксваген 2“ мисля, че е като модел. Тя го качи в него. Полицаите вече бяха
при тях. Видях, че е разкървен тук и ги пуснаха към поликлиниката в
Поморие. Те тръгнаха и полицаите вече започнаха да се занимават, оградиха.
Аз вече бях на улицата. После дойде линейка.
Излязох на терасата, едва след като чух викове. Нищо не съм видял
преди това.
Когато ги видях В. и М., те вече бяха прегърнати. Ако е имало нещо
17
преди това, което не съм го видял, не мога да кажа.

На въпрос на съда: Какво е разстоянието от мястото, където сте се
намирали Вие до мястото, където са се намирали съседите Ви - В., М. и
останалите?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ И. И.: Деляха ни четири улични ленти,
тротоарът пред мене и от оградата са около три метра и половина. Това е
разстоянието.
А, те – В. и М., бяха зад „Мерцедеса“. Аз ги виждах от кръста нагоре,
даже почти от раменете нагоре ги виждах.

Въпрос на адв. Н.: Вие живеете на главната улица, която през време на
сезона е шумна улица, така ли е ?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ И. И.: Да, шумна улица е, коли има,
туристически град сме.

Въпрос на адв. Н.: Какво беше необичайното в тези викове, заради
които излязохте на терасата, можете ли да кажете на съда?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ И. И.: Като крясъци много силни, но като
думи, не мога да Ви кажа.
Чувах крясъци. Не ги познавам лично, нямам контакти с двамата. На
кой гласът му какъв е, не знам.

Въпрос на адв. Н.: Женски или мъжки глас чувахте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ И. И.: В началото бяха мъжки гласове.
Женски глас беше после, когато Т. започна да крещи за помощ, за полиция и за
линейка. Това беше женски глас и тя се показа почти на задната гума на
„Мерцедеса“. Тогава вече имах визуален поглед към нея.
Две - три минути може да е имало, не мога да кажа точно, през което
време чувах мъжките писъци. Излязох и като видях, че нещо става, влязох да
си взема телефона, той е вътре в стаята. Докато набера телефон 112 и да
обясня, че нещо става на улицата, може би са минали още 2 - 3 минути.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат въпроси към свидетеля.
18

СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: В предходното съдебно заседание не се явих по
здравословни причини, за което представям болничен лист и моля да бъде
отменена наложената ми глоба.

След направеното изявление от страна на свидетеля И. И., както и
представен от същия болничен лист, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 02.06.2025 г. глоба
в размер на 200 лв., на свидетеля И. И..

След проведения разпит на свидетеля И. И., със съгласието на
страните по делото същият беше освободен от съдебната зала.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимия В. Д. да даде
обяснения по случая.

АДВ. К.: Моля съдът да даде 5 минути почивка.

Съдът обяви 5 минути почивка в 11.00 часа.

Съдебното заседание започна в 11.05 часа, в присъствието на явилите
се страни по делото – прокурор Х., подсъдимия В. Д., неговите защитници
адв. Х. и адв. К., жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители М.
А. и С. К., и техния повереник адв. Н..

ПОДСЪДИМИЯТ В. Д.: Поддържам всичко, което вече съм дал като
обяснения до сега в хода на делото. Не желая сега отново да разказвам.
Всичко съм разказал пред първата инстанция и потвърждавам това, което съм
казал. Не желая да отговарям на въпроси на съда и на страните.

ПРОКУРОРЪТ: Няма искания за извършване на други процесуално-
следствени действия. Считам, че извършените процесуално-следствени
действия от съда са изяснили обективната истина по делото. Няма
необходимост от извършване на нови такива, както и съдът в
разпоредителното заседание се е произнесъл относно искания за допускане на
19
психиатрична експертиза, като е отхвърлил това искане, като предлагам да
приключи съдебното следствие.

АДВ. Н.: Нямаме други доказателствени искания. Уважаеми господин
председател, моля да се приключи съдебното следствие.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. А.:
Присъединявам се към казаното от нашия повереник.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. К.:
Присъединявам се към казаното от нашия повереник.

АДВ. Х.: Нямаме искания за събиране на доказателства. За се
приключи съдебното следствие.

АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата.

ПОДСЪДИМИЯТ В. Д.: Нямам искания по доказателствата.

Съдът намери делото за изяснено от фактическа страна, не се налага
събирането на други доказателства, няма доказателствени искания, няма
други искания, които да възпрепятстват приключване на съдебното следствие,
с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. Д., както и по
въззивна жалба на частния обвинител по това дело. Считам и двете въззивни
жалби за неоснователни, поради аргументите, които ще изложа пред Вас.
На първо място, първоинстанционният съд е събрал всички необходими
доказателства и възможни такива, които е имал възможност да бъдат събрани,
като същите са събрани по установения процесуален ред по НПК. Т.е. по
20
събиране и допускане на доказателства няма допуснати процесуални
нарушения, които да водят след това до порок в присъдата. И именно
постановявайки своя съдебен акт, съдът в мотивите е обосновал защо приема,
че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, по-точно трите
деяния, в които е обвинен, такова по чл. 115, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като в своите мотиви съвсем подробно в
логическа последователност на събитията е обсъдил събраните доказателства
и е стигнал до правния извод, който е единствен възможен по тези
доказателства, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, а
именно, че е направил опит да лиши от живот пострадалия и с това си деяние
е осъществил престъпния състав по чл. 115, ал. 1 от НК, като този негов опит е
останал недовършен поради независещи от него причини, като в това
отношение в мотивите съдът подробно е проследил действията, с които
обвиняемият се е насочил към лишаване от живот и действията, което е
извършил, за да осъществи това свое намерение, а именно със средство – нож,
който е годен да лиши от живот, като това оръжие е било насочено към
жизненоважни области на пострадалия и деянието е останало недовършено
поради независещи от него причини, а именно самозащитата от страна на
пострадалия, както и включването на разпитаните в днешното съдебно
заседание свидетели, поради което считам, че това деяние на подсъдимия
абсолютно е доказано, като и същото е доказано с установената по НПК
процесуални средства, както и в проведеното в днешно съдебно заседание се
допълни или по-точно се изчистиха някой моменти относно
последователността на действията и участващите лица в предотвратяване на
опита за убийство, по-точно да предотвратят опита за убийство и действащите
лица в тази сага.
Именно поради изложеното, считам, че деянието е абсолютно доказано
по несъмнен начин и присъдата не страда от пороци в тази й част. Също
считам, че и по безспорен начин са доказани другите две престъпни деяния на
подсъдимия като, както отбелязах съдът в мотивите към своя акт, абсолютно
подробно е обосновал защо счита, че подсъдимият е извършил престъпните
деяния по чл. 144, ал. 3 от НК, като е описал подробно думите и действията, с
които той е отправил заплахи с лишаване от живот на пострадалите и именно
тези заплахи за живот са всели основателен страх у адресатите, като в тази
насока те са предприели последващи действия, като са ограничили контакти,
начин на живот и други предпазни средства.
Поради изложеното считам, че относно доказаността на деянията, в
които е признат за виновен, са доказани обосновани и мотивирани в мотивите
към присъдата.
Относно размера на наказанието, считам с оглед въззивната жалба на
частните обвинители, че е неоснователна и че така определеното наказание ще
изиграе своя превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, а именно като се има
предвид, че той е неосъждан, като съдът при определяне на това общо
21
наказание е взел предвид както отегчаващите вината обстоятелства, а именно
агресивното поведение и интензитета на действията на подсъдимия В. Д., така
и отличните характеристични данни, които са събрани по делото - семейното
му положение и факта, че той следва както финансово да осигури семейството
си при оглеждане на детето, така и да участва във възпитанието му, т.е. да се
държи като личност.
Поради което считам, че определеното наказание при условията на чл.
55 от НК на подсъдимия в размер на седем години и шест месеца, т.е. така
определеното общо най-тежко наказание, е нормално за деянията, които той е
извършил и за вредните последици, които са последвали от него и ще се
постигне превъзпитателния ефект на чл. 36 от НК, а имено превъзпитанието
на обвиняемия, както подчертах най-вече, че той до настоящия момент не е
осъждан за престъпление от общ характер, както и мотивът за извършеното,
което разбира се не го оневинява това, че има семейство и наложеното му
наказание е съразмерно. Бих казал, че дори едно петгодишно наказание би
изиграло своя превъзпитателен ефект.
Именно, имайки предвид всички тези обстоятелства, считам
постановената присъда за обоснована, мотивирана и законосъобразна, като
наложеното наказание „лишаване от свобода“ отговаря на личността на
подсъдимия В. Д. и с размера който е наложен, ще се постигне
превъзпитателният ефект на осъденото лице.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, изслушах внимателно казаното
от прокурора, че всъщност съм съгласен частично с казаното от него.
На първо място, престъпната проява на подсъдимия по чл. 115 от НК е
трайна такава, тъй като цели едни обществени отношения да се запазят и то са
свързани с най-ценното, което е и за индивида и за обществото - човешкият
живот. Смея да твърдя, че по наша оценка правната характеристика, която е за
деятелността извършена по отношение на подсъдими, представлява довършен
опит.
На следващо място, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 2 от НК, които
определят една взискателност при определяне и индивидуализиране на
наказанието, смекчаващите да намалят, а отегчаващите да увеличават размера
на наложеното наказание, следва да имаме предвид, че подбудите както
изисква ал. 1 от НК при оценка на общото налагане на наказание, са такива на
извършване на отмъщение. Отмъщението е най-тежко възможната подбуда за
осъществяване на едно деяние, тъй като то дерогира правораздаването като
вид цивилизационна дейност за определяне на държавна санкция и отношение
на обществото към определена престъпна проява.
На следващо място, много внимателно трябва да се прецени, че този
човек, който стои пред Вас в настоящото производство, той извършва две
крайни прояви - едната е по чл. 115 от НК, нападайки, опит за убийство на М.
22
А. и втората, насочена отново срещу здравето на друг индивид, на неговата
съпруга Т. К., причинявайки й телесни увреждания, когато Т. К. се опитва да
защити съпруга си от фаталния край. Приключва това нещо и няколко месеца
по-късно подсъдимият със същата упоритост, неглижирайки изискванията на
закона, продължавайки в действията си да осъществява лично отмъщение,
започва да се заканва като осъществява и по отношение на двамата деятелност
по чл. 144 от НК. Това се нарича ярко изразена престъпна упоритост и тази
ярко изразена престъпна упоритост характеризира лицето като такова с
изключително висока обществена опасност. Ясно е за всички участници в
наказателното производство, че самото деяние по чл. 115 от НК е със също
такава висока степен на обществена опасност.
На следващо място, следва да се отчете, че на тази възраст, на която се
намира деецът, при това с оглед обстоятелството, че той живее на тази улица,
до тези хора много време и не е успял да регулира отношенията си и е
предприел саморазправа с цел отмъщение, издава, че този човек много трудно
може да се превъзпита. Кога да го превъзпитаваме, по кой начин да го
превъзпитаваме? За това и частното обвинение намира, че наказанието така,
както е определено от първоинстанционния съд, е снизходително.
Наказанието по наше мнение следва да бъде определено над 10 години
„лишаване от свобода“. Така че това е първото ни искане, почитаемият
апелативен съд, да измени атакуваната от нас присъда в частта относно
определяне наказанието на дееца.
На второ място, размерът на гражданския иск. М. А., който е пострадал
от деянието по чл. 115 от НК, е претърпял 14 операции от 2022 г., а последната
е извършена месец преди първото заседание по настоящото наказателно дело
пред първоинстанционния съд. Това доказва, че А. не се е възстановил. 14
операции, като първата е започнала в УМБАЛ - Бургас и са последвали
множество такива в болница „Д-р Маджуров“, тъй като там са едни от
светилата в коремната хирургия - д-р З., като му е поставено най-голямото
възможно коремно платно. Не съм специалист, не мога да кажа за всички
негови функции на това платно, но основната му цел е да задържа органите, за
да не изпаднат, да не се получи така наречения срив на органи, при което
лицето е заплашено от моментална смърт.
Първоинстанционният съд не е оценил достатъчно болката,
унижението, безпомощността, липсата на адекватност, която е преди и след
операцията. Това са истинските болки и страдалия, това е същността и
измеримостта на исканото от нас обезщетение. Размерът му от 60 000 лв. е
твърде занижен. Недостатъчно дълбоко са оценени медицинското състояние,
първоначалното и липсата на възстановяване у М. А.. Непосредствената
опасност за живота на А., да – имало е. Тя благодарение на бързата и вещата
намеса на медицинските екипи е отстранена, но възстановяването толкова
дълго и толкова болезнено в продължение на три години, дава основание за
сериозно завишение на размера на претенцията на гражданският иск на А..
23
По отношение на размера на обезщетението по чл. 144 от НК, по
отношение на двамата пострадали, ние нямаме претенции, но твърдим, че
размерът на гражданския иск що се отнася за присъдено обезщетение по чл.
115 от НК, не е правилно определено от въззивния съд.
В тази насока ще Ви помоля за изменение на атакувания от нас
съдебен акт.
Моля също така за присъждане на разноски, които са представени и
доказани пред настоящия съд.
Жалбите на защитниците на подсъдимия, моля да бъдат отхвърлени
като неоснователни.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ С. П. К. :
Единственото, което мога да добавя е, че поддържам изцяло жалбата, защото
след този инцидент не само моят живот и на съпруга ми животът се променил,
а се промени животът на цялото ни семейство, защото, първо, както казах на
предните сведения, той един път дойде с опит за убийство. Благодарение на
лекарите, на екипите, ние оцеляхме и близо година след това той реши отново.
Явно той не се примири с този факт и той дойде отново да продължи, може би
да ни уточни факта, че той ще довърши това, което е започнал.
Аз моля за ефективна присъда, защото за мен този човек все още
реално не осъзнава какво е направил и той е направил нещо нормално. Аз така
ги приемам нещата.
Той нито веднъж не намери контакт след инцидента с нас, да дойде и
да каже: „Съжалявам бе хора, какво се случи?“. Ние бяхме готови на
разговори. Както и преди това не са ги търсили, така и след инцидента не са ги
търсили. За това просто се придържам изцяло.
Другото, което искам да кажа е, че след този инцидент, съпругът ми
вече цял живот, не говорим три години след инцидента, той цял живот вече не
може да стои повече от еди си колко часа прав, не може да вдига повече от 10-
15 кг, т.е. той вече неговият живот се е преобърнал. Ние през два месеца сме
по лекари и това казвам, че това ще продължи. Край, той трябва да промени
вече начина си на живот. Това не е стопроцентовия човек, той вече е 50-60 %.
Той дори преди три месеца има ТЕЛК по инвалидност. Т.е. той вече нито за
работа е способен, нито да участва за нещо да се помага. Повечето сме по
болници.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ М. А. А.: По
принцип ми е трудно. Виждам, че не са съгласни с това, което казва съпругата
ми. Ако съдът ми разреши, искам да покажа това, което представлявам в
момента, за да се убедят и те, защото те нямат идея за какво става на въпрос.
Да покажа по себе си за какво става на въпрос и защо го казва това съпругата
24
ми, че аз съм наполовина човек. Абсолютно се придържам към казаното от
нашия адвокат. Настоявам за увеличение на наказанието и размера на
гражданския иск и да не се уважават техните жалби.

АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, намирам жалбата на частното
обвинение и на повереника на гражданските ищци за неоснователна и моля да
се остави без уважение.
Поддържам както моята, така и на колегата К. жалби. Съдът положи
максимални усилия да изясни фактическата обстановка с допълнителни
разпити на свидетели-очевидци и отбелязвам свидетели, тези, които са
незаинтерисовани от изхода на делото. Днес бяха разпитани полицейският
инспектор С., както и свидетелите И. и К., които действително са вън от кръга
на познанство на пострадалите и подсъдимия.
Въпреки всички усилия на съда, за мен останаха неизяснени някой
момента свързани с присъствието на друга жена на местопроизшествието, на
появата на ножа след инцидента. Дали става въпрос за същия нож, който е
средство за извършване на престъплението. Въпреки усилията на съда това не
можа да се изясни докрай, поне за мен.
Тъй като сме във въззивна фаза, ще бъда кратък. За мен това, че съдът
не допусна назначаване на повторна комплексна съдебнопсихиатрична
експертиза, е крайно затруднително тъй като не може да отхвърли
медицинския критерий, които заложиха вещите лица. Но, пак казвам,
физиологичният афект, състоянието на силно раздразнение предизвикано от
пострадалия, е фактически и правен въпрос. Медицинският критерии е само
една от предпоставките, крайният извод е на съда. Според мен, тук сме
изправени пред типичен случай на раздразнено състояние и то предизвикано
от тежка обида или друго противозаконно действие. Представили сме и има
доказателства за системно нарушение противозаконно на обществения ред и
то на нормативен акт, Наредбата на Общината за шума, няма да го повтарям,
приложено е в кориците на делото като доказателство, което е предизвикало,
забележете, трайно негативни последици за новороденото дете, кърмата на
майка е спряла. Всичко това нагнетява усещане за една безнадеждност, още
повече продължителният период, през които е осъществяван този шум и
тормоз и чувството на безизходица у бащата, именно подсъдимият.
Дори и да не се приеме за афектно състояние, то тъй като сме
изправени пред опит за убийство като квалификация, известно е от
субективна страна, че опитът за убийство може да бъде осъществен само при
пряк умисъл. Елементи от състава на прекия умисъл са подбудите и мотивите
от субективна страна. Съвсем естествено е подбудата, която е и в причината за
инцидента, както и мотивът за извършване на деянието от страна на моя
подзащитен. Моля съдът да обърне внимание на това обстоятелство, което
смятам, че съществено смекчава обществена опасност на подсъдимия, както
25
обществената опасност на деянието.
Солидаризирам се с тезата на контролирания съд за прилагането на чл.
58а НК, като подчертая на уважаемите колеги – апелативният прокурор и
колегата Н., че даже и при довършен опит, ВКС допуска прилагането на чл.
58а НК, което не беше отбелязано от почитаемия прокурор. Не е пречка, това
не възпрепятства оценката на съда да приложи чл. 58а НК дори и при
довършен опит, като прецени степента и причините, поради които опитът е
останал недовършен. Това е от теоретична гледна точка, няма да цитирам
практиката на ВКС, която е еднозначна.
Само два от ударите са смъртоносни, които е нанесъл моят подзащитен,
останалите са хаотични и не биха могли да доведат до летален изход, моля да
имате предвид това. Едното вещо лице е специализиран хирург и казва, че в
много редки случаи се получава това усложнение, което е възникнало у
пострадалия и което пък е наложило низ от операции при д-р З., който е
уважаван хирург без съмнение. Дано да се оправи пострадалия, това е нашето
искрено желание. Но пак казвам, възможно е и да има някакъв лекарски
пропуск в самото начало, което не може да се вмени пък изцяло на действията
на подсъдимия. Извън това, колегата Н. посочи и нараняването на съпругата,
то е вън от предмета на доказване, защото няма такова обвинение. Моля да
игнорирате това искане като довод за утежняване положението на моя
подзащитен.
За опита за убийство, пак ще кажа, намирам, че дори и при
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, наказанието е изключително завишено.
Следва да се има предвид, че не са отчетени пораженията, които са
получени и от моя подзащитен - три средни телесни повреди. Повече от месец
е лежал в болницата. Има висящо досъдебно производство, което не е
приключило. Там следва да се изясни кой му е нанесъл повредата, как,
предхождат ли те инцидента, съпровождат ли го или са след това. Но, това е
предмет на друго дело, но факт е, че има медицинска документация и
медицинска експертиза и за понесените от моя подзащитен подсъдимият В. Д.
наранявания.
По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК. Събраха се
доказателства и пред тази инстанция, че те почиват само единствено на
показанията на двамата пострадали и то депозирани директно пред
разследващия орган по това дело. Всички юристи знаят, че не е този начинът,
не е тази процедурата и не е органът на разследване, на разследващите
полицаи по това дело този, който да прецени и да е компетентен да събере
тези гласни доказателства, които пък да доведе до повдигане на това
обвинение. Не се подкрепи от никакви други факти, освен от голословните
твърдения на двамата пострадали. Факт е доказан безспорно, че след моята
намеса, след като съм го инструктирал да избягва всякакви контакти, предвид
опита ми и евентуална злоупотреба от тяхна страна, той монтира камери.
Камерите бяха монтирани от специалисти, от специализирана такава фирма,
26
която притежава необходимия лиценз. Факт за това е и оплакването направено
от пострадалата до Комисията по защита на личните данни.
Дадоха ни отговор. Дадоха предписание, че действително тези камери
снимат и част от пространството пред тяхната входна врата и той след
получено предписание коригира, извикан е необходимият специалист, който
коригира пространството. Защо изтъквам това обстоятелство. Това е много
вредно, след като той самият иска да се изолира и просто да се защити от
евентуални такива обвинения, с инсталирането на камери. Минава по друг
път, който се изясни и в разпитите. Не е необходимо да минава покрай техния
павилион и тяхната входна врата, тъй като директно пътят му от
местоработата, от центъра на града до домът му, изключва контакт между тях.
Така че самото ескалиране на конфликта между тях след инцидента,
след основния инцидент, да речем на 11.08., година по-късно и то, видите ли,
след като той бил получил съобщението за възбрана, той преди това беше
обвинен и за това никакви действия не бяха предприети. Приключи едно дело
от частен характер, по което беше осъден от Поморийския съд, тогава не
предприе действия, а като получил уведомление за възбраната, да се заканва и
то мимически, няма ясно изразени фрази и пак подчертавам, само на
голословни твърдения не може да се повдигне такова обвинение, което е
тежко, до шест години е по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. За това си мисля, че
трябва да бъде оправдан изцяло по тези обвинения, които са предявени, тъй
като не се установи деянието да е извършено. Няма да съм пространен, пак
казвам, тъй като сме във въззивна фаза.
Гражданският иск също според мен е завишен. С оглед конкретните
последици и при определяне на наказанието съдът, въпреки че подробно на
лист 28 - 29 контролира първоинстанционния съд, е направил анализ, но аз си
мисля, че са подценени смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото
съдебно минало, фактът, че това е инцидент, който е предизвикан, вече казах –
изолиран, като позитивна личност сме представили характеристики от
работодателя, работи цял живот, отглежда детето си. Според мен, би трябвало
поотделно и в съвкупност, защото това не е математическо уравнение на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но аз не виждам отегчаващи вината
обстоятелства и Ви моля да редуцирате наложеното наказание. Според мен
твърде високо е и то при „строг“ режим, над пет години.
Аз моля почитаемия съд да се съобрази с въззивната ни жалба и да
намали наложеното наказание, включително да редуцира размера на
гражданския иск само имам предвид за главното обвинение, а пък да се
отхвърли в частта по чл. 144 от НК.
Моля Ви за решение в този смисъл.

АДВ. К.: Господин председател, уважаеми апелативни съдии, аз
изслушат тезите, които бяха застъпени от страна на колегите. Тяхното
27
становище не е изненада за защитата, както предполагам и за съда. Напълно
естествено и логично е предвид цялото развитие на настоящото наказателно
производство, всяка една от страните да поддържа тезата си и да очаква от
съда анализ на доказателствената съвкупност в подкрепа на изразеното
становище. Тъй като жалбите на частния обвинител и съответно на защитата
са диаметрално противоположни, аз излагайки становище по отношение на
жалбите на защитата, ще излагам и аргументи, които моля да съобразите
касателно жалбата на частния обвинител, като в началото съвсем бланкетно
пък бих искал да заявя за протокола, считам тази жалба за неоснователна
както по отношение на фактите, така и по отношение на правната
квалификация, така и по отношение на исканията за завишаване на размера на
наказанието, така и по отношение на искането за завишаване размера на
гражданския иск.
Нека да не забравяме по какъв ред протече първоинстанционното
производство. Показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното
производство, бяха прочетени и приобщени по съответния процесуален ред,
т.е. те съставляват неизменна част от доказателствената съвкупност, като
обръщам внимание, в тяхната цялост.
Когато пледирах пред първоинстанционния съд, аз поставих много
фактически и правни въпроси анализирайки доказателствата по делото и
очаквах, че при изготвяне на мотивите тези мои съждения ще получат
адекватен отговор от страна на съда. Аз съм убеден, че настоящият съдебен
състав се е запознал с тази моя пледоария, не бих искал да я преповтарям и
ако някой ми поставя въпроса - а защо трябва да се преповтаря, ще отговаря
само с един-единствен аргумент. Аз не считам, че от проведеното съдебно
следствие пред въззивната инстанция бяха получени отговори, които могат да
дадат адекватно отражение на поставените въпроси от мен пред
първоинстанционния съд. Поддържайки жалбата си, само ще споделя със съда
някой допълнителни аргументи, които ще искам да съобразите.
По делото е приложена съдебномедицинска експертиза № 457/2022 г.,
която посочва в рамките на възникналия инцидент какви конкретни
увреждания е получил подсъдимият. Аз изрично подчертавах и продължавам
да подчертавам, много моля някой да ми даде един конкретен и аргументиран
отговор на въпроса - какъв е механизмът на получаване на тези увреждания?
Както и беше заявено от колегата Х., касае се за една тежка и три средни
телесни повреди и така както и колегата всъщност заявиха, че само
адекватната медицинска намеса е спасила живота на пострадалия, аз със
същата аргументация и логика мога да заявя, че само адекватната реакция на
медицинските екипи са спасили неговия живот. Ако не дай боже тази реакция
не беше своевременна, имаме пълното основание да твърдим, че е много
вероятно при този инцидент за съжаление да имаме два смъртни случая.
Ако въобще можем да говорим за нещо добро в цялата тази история,
това е, че поне и двамата са оцелели, макар че по-тежко е пострадал
28
действително пострадалият, действително неговото състояние е и към
настоящия момент по-тежко.
Друг е въпросът защо въобще се е допуснало да възникне този
инцидент, но така или иначе уврежданията, които е получил подсъдимият, са
факт. Не получих адекватен отговор от страна на първоинстанционния съд,
какъв е точно механизмът на тяхното получаване. Не получих отговор на
въпроса, от кого са причинени. Не получих отговор на въпроса, кога са
причинени. Защо считам тези обстоятелства за особено съществени. Защото
изясняването им има пряко касателство към правната интерпретация на
фактите и по-конкретно по отношение на деянието, което се твърди, че е
извършил подсъдимият.
Много странно защо първоинстанционният съд е заявил, че не
кредитира показанията на свидетеля И. И.. По инициатива на състава на съда
той беше разпитан и ако внимателно съпоставим онова, която той зави пред
съда с показанията дадени в хода на досъдебното производство, отварям една
скоба, те са част от доказателствената съвкупност, то ще установим, че няма
разлика. Неколкократно пъти този свидетел заяви, че познава и двете
семейства, не поддържа каквито и да е било отношения с което и да е от тях,
които да поставят под съмнения недостоверността на неговите показания в
посока симпатия към едните или другите. Само че тези негови показани
именно поради обстоятелството, че защитата счита, че са обективни и
достоверни, ми дава основен аргумент да твърдя, че правната квалификация,
която е възприета от първоинстанционния съд и в един преходен етап от
развитието на наказателното производство от страна на публичното и частно
обвинение, не е коректна. По делото не се спори, че е възникнал конфликт,
който е започнал като вербален такъв, който впоследствие е прераснал във
физически и тук е много важно внимателно да се анализират показанията на
този свидетел, който тук, пред съда много образно описа как са се били
хванали двамата, той дори употреби думата „прегърнали“. И което е и много
съществено, към онзи момент той е имал възможност да възприеме ръцете на
двамата участници и той е абсолютно категоричен, че в този момент той нож
не е видял. Нещо повече, той въобще твърди, че нож на местопроизшествието
от позицията, която безспорно е имал, той не е видял. И тъй като стана въпрос
и за ножа, аз продължавам да твърдя следното:
Първо, няма нито едно доказателство, че подсъдимият е излязъл от
дома си носейки този нож.
На второ място, няма нито едно доказателство чий е този нож.
На трето място, изключително важен е моментът как този нож се е
озовал в кориците на делото. Дали този нож е онзи нож, е друг въпрос, но
така или иначе в кориците на делото има веществено доказателство – нож.
Твърди се, че от заключенията на експертизите това може да се приеме,
че е ножът, с който е осъществено инкриминираното деяние, макар че както
29
колегата Х. заяви, има и не малко аргументи противно на тази теза.
Много интересно беше заявеното в днешно съдебно заседание от
страна на разпитания свидетел полицейски служител. Вижте, той заявява, че
всъщност по безспорен начин е установена самоличността на две жени. Това
са съпругата на пострадалия и съпругата на подсъдимия, но той се изразява по
изключително интересен начин, когато казва – „някой“. Обърнете внимание и
впоследствие ако анализирате от гледна точка на граматиката онова, която е
отразено в протокола от неговия разпит на досъдебното производство, той
впоследствие говори за мъж. Той и в днешно съдебно заседание не можа да
посочи кой е този, който е донесъл ножа, който е приобщен към
доказателствата по делото. Ако е вярно онова, което той твърди, че съпругата
на подсъдимия е казала – „той е в къщи“, логиката би следвало да бъде
обратната на това, което той заявява – „тя“ или „госпожата го донесе“.
Да, обаче той казва „някой“, ерго не е била съпругата на подсъдимия.
От друга страна, ако внимателно анализираме пък показанията му
впоследствие, очевидно, че не е била и съпругата на пострадалия. Кой го е
донесъл този нож, от къде се взел – „някой“. Много интересно, когато съдът
му постави въпроса: „Вие се намирате на местопроизшествие и има данни за
извършено тежко престъпление, как не установихте самоличността на лицата,
които имат пряко или косвено касателство към това“, недоумявам. Много
интересно, отварям само една скоба, беше заявено, че към онзи момент синът
на госпожа С. К. имал гостенка и тя е била от Германия и тя не е говорела
български. Да, обаче младежът в днешно съдебно заседание заяви, че са си
били само те. Съжалявам ако не съм разбрал колегата, но поне аз така го
възприех. И тогава вече се поставя именно този въпрос. Къде е отговорът -
кой всъщност представи ножа, по какъв начин и кога? Аз подробно съм развил
тази теза в пледоарията си пред първоинстанционния съд. Този нож тръгва от
някъде, появява се, изчезва, един го взема, друг го рита, поставя се на някаква
масичка – как става всичкото това? А, това обстоятелство не е без значение и с
твърдението на защитата, касателно правната интерпретация на тези факти,
защото ако това е ножът, с който са причинени уврежданията на пострадалия,
то е много важно да се уточни, касае се за прободни или прорезни рани. Аз за
това попитах пострадалия, спомня ли си точно какъв е бил захватът на ножа,
защото това определя различен начин на проникване на острието му в тялото,
а от това може да се съди и да се правят аргументирани изводи в полза на
твърдението - има ли умисъл за причиняване на смърт или не, защото както
съм го посочвал нееднократно, девет са нараняванията - две възприемаме с
характеристика на животозастрашаващи, останалите са нанасяни хаотично.
Тогава можем ли да приемем, че тезата на колегите е аргументирана коректно
досежно твърдението им, че правната квалификация е опит за умишлено
убийство по чл. 115 НК. Аз не съм съгласен с това.
И за да приключа краткото си изложение, няколко думи за онова, което
аз съм изложил и в жалбата си като правилна правна квалификация. Аз
30
твърдя, че именно в светлината на изложеното от свидетеля И. И., първият
удар е бил нанесен от страна на пострадалия и именно в резултат на който
подсъдимият е паднал или по-точно и двамата са паднали на земята. Какво се
е случило там този свидетел не може да каже. Но, моето дълбоко вътрешно
убеждение е, че сме изправени пред правна квалификация за превишаване на
пределите на неизбежна отбрана. Всички тук, в тази зала, поне юристите знаят
необходимите признаци на този правен институт, няма да се впускам в теория,
но считам, че тази правна интерпретация съответства на цялата съвкупност на
развитието на конфликта от неговото възникване, до неговото приключване.
В този ред на мисли, аз поддържам моя жалба, поддържам и жалбата на
колегата Х. в нейната цялост и по отношение на правна интерпретация, и по
отношение на наказание и т.н., и т.н., няма да ги повтарям и бих искал
жалбите на защитата да бъдат уважени в цялост. Още веднъж съжалявам, ако
съм бил неправилно разбран.

Съдът предостави право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ В. А. Д.: Съжалявам за случая, за това, което се случи, но не
могат да се върнат нещата назад. В този случай аз бях нападнат, аз бях
жертвата и не знам какво се обърка, какво се случи, че се оказах сред
убийците. В този инцидент аз се опитах да се защитя, просто се опитах да се
защитя от този човек. Аз не съм отишъл да правя бели, да посягам на живота
на когото и да е. Просто не знам какво се случи и как се обърнаха нещата.
Абсолютно подкрепям жалбите на моите защитници и исканията в тях, и
оспорвам жалбата на частното обвинение.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ В. А. Д.: Желая съдът обективно да погледне на нещата,
които се случиха, защото аз не съм отишъл с някакъв умисъл, не съм носил
никакво оръжие, нито да посегна на нечий живот. Просто не знам какво се
случило дори. Моля за снизхождение.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

31
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.15 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________

32