Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр.
Велико Търново, 25.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – В.К.,
разгледа докладваното от председателя касационно
НАХД № 10215/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Д.З.Т. ***, чрез адвокат Ч. от ВТАК, против Решение № 332
от 25.06.2023 г. по НАХД № 20224110201531 по описа за 2022 г. на Районен съд – Велико
Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
Серия К № 5785226, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона,
като се иска отмяната му и отмяната на ЕФ. Счита че първоинстанционният съд не
е събрал необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
страна и е постановил съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Твърди
се, че в ЕФ нямало данни за това как и къде е било разположено техническото
средство и задължителното изображение (снимков материал), поради което навежда
доводи за липса на предпоставките за издаване на електронен фиш по чл. 189, ал.
4 от ЗДвП доколкото нарушението било заснето с мобилно техническо средство и
следвало да бъде издаден АУАН и НП. Според касатора ЕФ не съдържа точно
описание на мястото на извършване на нарушението, което накърнявало правото му
на защита и е основание за отмяна на ЕФ. Допълнително се твърди порок в
утвърдения образец на ЕФ поради липсата на данни за лицето, издало ЕФ, подпис и
длъжност. Намира ЕФ за издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като
липсвал приложен снимков материал, от който да се установява по безсъмнен начин
наличието на пътен знак, на посоката на движение на МПС или въобще наличието на
автомобил на пътното платно. Твърди се несъответствие между отразеното в
техническо средство за ограничена скорост и отразената в ЕФ разрешена скорост,
което водело до недоказаност на установеното нарушение. В нарушение на чл.34,
ал. 3 от ЗАНН ЕФ бил издаден след изтичане на предвидения шестмесечен срок от заснемане
на нарушението, което било допълнително основание за неговата
незаконосъобразност. Позовава се на съдебна практика. В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Претендира разноски
за настоящата инстанция.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира
решението на ВТРС за постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, в
съответствие с материалния закон. Предлага обжалваното решение на РС да бъде
оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е неправилно.
От фактическа страна
е установено, че на 11.11.2021 г., в 8.53 часа, на път І-4, при км 133 + 490,
общ. Велико Търново, в посока гр. Варна, при ограничение на скоростта 60 км/ч
за извън населено място, въведено с пътен знак В26, с АТСС, тип “ERS 400” /стационарна система за контрол на
скоростта/ е заснето движение на МПС товарен автомобил „***, със скорост от 79
км/ч. Приспаднат е толеранс в полза на водача от 3 км/ч, при което е определена
наказуема скорост от 76 км/ч и е фиксирано превишение на скоростта от 16 км/ч.
Въз основа на така заснетото, чрез съответна справка в системата на КАТ е
установено, че автомобилът е собственост на „Агрокрафт“ ЕООД и е издаден
електронен фиш на законния представител на ЮЛ – Д.Т.. След връчване на ЕФ на
09.11.2022г., видно от приложената разписка за връчване, същата не е
представила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В законния срок
фишът е оспорен пред ВТРС, който го е потвърдил като законосъобразен. Въззивният
съд е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и
не страда от твърдените в жалбата пороци. Намерил е, че от доказателствата по
делото по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение на ЗДвП. Обсъдени
и за неоснователни са приети възраженията в жалбата относно липсата на снимков
материал от установеното с АТСС нарушение, който се съдържал в приобщената
преписка. От същата по несъмнен начин се установявало, че процесният автомобил
бил в режим на отдалечаване, имало GPS координати и по безспорен
начин можело да се направи извод за местонахождението на пътния участък, на
който контролните органи са извършвали контрол на скоростта и разположението на
техническото средство. Решаващият извод на РС е за неоснователност на жалбата,
при което е потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.
Настоящата касационна
инстанция намира проверяваното решение за неправилно поради допуснато от
въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила - основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на въззивното
решение.
Първо, несъстоятелно
е възражението на касатора за приложимост на предвидения в ЗАНН ред за
установяване на нарушението и налагане на административно наказание (чрез съставяне
на АУАН и издаване на НП) и правилно районният съд е приел, че приложимата
процедурата е тази по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Това е така, защото в
приобщената от въззивния съд административна преписка се установява, че техническото
средство, с което е установена скоростта на движение на процесното МПС, е
стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „SITRAFIC Lynx ERS 400”, а не мобилна
АТСС. Освен това, още с измененията в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с
ДВ бр. 54 от 2017 г. е преодоляно задължителното тълкуване по цитираното в
касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д.
1/2013 г., което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на
стационарна камера, т.е нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл.
21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния
случай, нарушението е заснето със стационарна АТСС, поради което преди и след
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното от касатора нарушение е
предвидено издаването на ЕФ и не е допуснато твърдяното съществено нарушение на
административно производствените правила. За правна яснота също следва да се
посочи, че нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и
НП и непосочването в ЕФ на лицето, което го е издало, заеманата от него
длъжност и подпис не може да бъде прието
за пропуск и за порок във формата, след като законодателното решение е такова.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба оплаквания за накърняване правото на защита на
касатора поради неприлагане на снимков материал към процесния ЕФ при
изпращането му на административнонаказаното лице. Текстът на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в актуалната редакция) вменява задължение на административния орган от
структурата на МВР да връчи на лицето по чл. 188, ал.1 или 2 само електронния
фиш, но не и приложен снимков материал от записа на нарушението. Досежно
възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, нито по
въззивното дело, нито по настоящото касационно са приложени доказателства,
които да свидетелстват за осуетена от страна на органите на МВР процедури по
чл. 189, ал. 5, изр. второ или ал. 6 от ЗДвП, като упражняването на тези правни
възможности не е нито фактически, нито юридически обусловено от наличие на
съответен снимков материал, относно нарушението на ЗДвП, изпратен ведно с ЕФ на
нарушителя. Тези доказателствени средства са част от преписката, изисканата от
районния съд при разглеждане на делото, по което Д.Т. е била страна и
следователно е могла да се запознае с тях, при което не е нарушено правото й на
защита на това основание.
Въпреки горното
настоящият касационен състав намира, че абсолютно едностранно и без да провери
чрез събиране на надлежните доказателства, районният съд е приел за безспорно
установено извършеното от касатора нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на въведената със съответния пътен знак допустима скорост на
движение на МПС в контролирания от стационарната камера участък от пътя, движещо
се в посока отдалечаване. На практика районният съд безусловно е приел за
достоверно вписаното в обстоятелствената част на ЕФ, че в контролирания от
стационарната камера участък от пътя максимално допустимата скорост на движение
била 60км /час за извън населено място, въведена с пътен знак В 26. Въпреки че
още пред първоинстанционния съд са били спорни мястото на движение на МПС, вида
на пътния знак, неговото разположение и обхват на действие, които обстоятелства
са от съществено значение за доказване на деянието и неговата съставомерност, вместо
да събере нужните доказателства, за да установи релевантните за делото факти,
въззивният съд е изложил мотиви за факт (че процесният участък от пътя е с
обхват с пътен знак В 26, с който Т. не се е съобразила при управление на МПС) при
липса на надлежни за това доказателства, след което е потвърдил ЕФ. Съдът
намира, че тези правни изводи се крепят изцяло на предположения и се дължат на
процесуалната пасивност на решаващият съд да попълни делото с относими и
допустими доказателства. Резултатът от този подход се състои в грешното
прилагане на закона към неизяснени по делото факти. При разглеждане на делото
пред районният съд е следвало да се изиска от администрацията, стопанисваща и
управляваща пътя /Областно пътно управление – Велико Търново/ схема на
хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на пътя, включваща
процесния пътен участък, с цел установяване дали към датата на нарушението,
непосредствено преди мястото, където е извършено и заснето нарушението, е бил
поставен пътен знак В26, въвеждащ различно от установеното в чл. 21,ал. 1 от ЗДвП ограничение за скорост на движение извън населено място от 90 км/ч., а
именно ограничение от 60 км/ч, съответно, дали процесното МПС попада в зоната
на действие на този знак. От изясняването на тези въпроси изцяло зависи дали Д.Т.
е превишила разрешената скорост за движение, съобразно ограниченията на пътните
знаци в участъка, съответно извършено ли е административно нарушение по чл.21,
ал. 2 вр.ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т.2 от ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание.
На последно място,
за правна яснота следва да се отбележи, че цитираният в касационната жалба
пътен знак Е 24 “Контрол с автоматизирани технически средства или системи"
не въвежда ограничение на скоростта, а същият принципно е служил за обозначение
на участъка от пътя, на който се осъществява контрол с АТСС до законодателната
промяна в чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, въведена с ДВ, бр. 54/2017 г., в
сила от 05.07.2017 г., когато отпада изискването за информираност на водачите
на МПС за предварителна информираност за извършван контрол с автоматизирани
технически средства или системи.
По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита,
че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. При това положение, решението на
Районен съд – Велико Търново следва да бъде отменено, като на основание чл.222,
ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното
си задължение да събере и оцени всички относими доказателства и като се
съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона да установи
действителните факти по делото и въз основа на тях да изгради правните си изводи
относно обжалвания ЕФ и по съществото на правния спор. При новото разглеждане
на делото РС следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция
на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 332 от 25.06.2023 г. по НАХД №
20224110201531 по описа за 2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на
същия съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.