Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева и в присъствието на прокурор ..........., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 169/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
повод жалба на Г.Т.Г., ЕГН ********** депозирана чрез
пълномощника му адв.В. със съдебен адрес:*** против наказателно
постановление № 42-0000083/15.02.2019 г. издадено от началник
ОО „АА” - гр.София
към Изпълнителна Агенция автомобилна администрация, с
което на жалбоподателя на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози е наложена
глоба в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.
В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, като се излагат аргументи в тази насока. В тази връзка се моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Алтернативно се моли, в
случай, че съдът приеме, че е налице извършено нарушение, то да приеме, че
същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован, не
се явява, представлява се адв.Петрова, която поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
РП Елин Пелин редовно
призовани не изпращат представител.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 42-0000083/15.02.2019
г. издадено от началник
ОО „АА” - гр.София
към Изпълнителна Агенция автомобилна администрация същото е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение № 258039 от 22.11.2018 г. за
това, че: „На 22.11.2018 г. около 16,20 часа в гр.Елин Пелин, ул. „Екзарх
Йосиф“ срещу № 55 с посока на движение гара Елин Пелин, като водач на товарен автомобил от категория
№ 2 марка „……“ с рег. № ……, собственост на фирма „……“ ЕООД с БУЛСТАТ ………….. и с адрес обл.В. общ.В., с.Б., ул.“…….“ № . извършва превоз за собствена сметка, като при проверката е без товар от с.М. до гр.Е., като управлява и нарушава:
1.Водачът извършва превоз за собствена сметка, като при проверката без заповед
на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза“, за което му е наложено наказание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за
автомобилните превози - глоба в размер на 2000.00 лева
за извършено нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.
АУАН № 258039 от 22.11.2018 г. по описа на ИА
„АА” е съставен от Б.Г.Н. – актосъставител и подписан от свидетеля Т.Г.Б., срещу Г.Т.Г. за извършено нарушение по чл.17,
т.3, буква «Б» от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ. АУАН е връчен на жалбоподателя лично и подписан
без възражения.
Фактическата обстановка по делото се
установява и от приетите като доказателства: лиценз № 18576, пътен лист № 688443, товарителница от
22.11.2018 г., фактура от 30.11.2018 г.,
платежно нареждане от 14.12.2018 г.,
протокол от крайпътна техническа
проверка № 515518, трудов договор № 5 от 21.11.2018 г., тахошайби, заявление
вх. № 51-00-126381 от 26.11.2018 г., пощенски плик, заповед № РД–08249 от
15.05.2015 г.,заповед РД-04-226 от 01.11.2019 г..
При разпита на свидетелите Б.Г.Н. и Т.Г.Б. се
установява, че свидетелят Б.Н. не си спомня конкретното нарушение, но заявява,
че поддържа изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят Б. сочи,
че си спомня случая, при който водача не представил заповед на ръководителя за
извършване на превоз за собствена сметка и това било установено от документите
на товара. Твърди, че подобни нарушения биват установени по документацията на товара и по табелата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – началникът на ОО „АА” София, на когото съгласно приложената Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. са делегирани права на административнонаказващ орган по
смисъла на чл.48, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
основателна, по
следните съображения:
Предметът на
административнонаказателното производство се очертава от фактическите и правни
обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното
нарушение и в правораздавателното наказателно постановление. Част от тях
изискват посочването на правната квалификация, отразяваща релевираното
нарушение, което се твърди, че е извършено - чл.42, т.5, респективно чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН.
Според нормата на чл.18, т.4 от Наредба
№ Н-8/27.06.2008 г. на Министерство на транспорта, с която
административнонаказващият орган е квалифицирал деянието извършено от
жалбоподателя в издаденото от него наказателно постановление: «При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя
при поискване от контролните органи следните документи: 4. (нова - ДВ, бр. 92
от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г.) заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото
лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях със
заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
В АУАН въз основа на
който е издадено наказателното постановление, актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.17, т.3 буква Б“ от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.
на Министерство на транспорта, която гласи: При извършване на
превози на пътници за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи: 3. за превози на територията на
Република България: б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) заповед на едноличния търговец или управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от
тях със заповед лице, с приложен към нея списък на пътниците; в заповедта се
посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и
маршрутът на движение; приложеният към заповедта списък трябва да бъде заверен
с подпис и печат от едноличния търговец или юридическото лице“.
Видно е, че административнонаказващия
орган е отразил в издадените административни актове противоречива правна
квалификация, а именно: в акта за установяване на административно нарушение е
посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.17, т.3 буква Б“ от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.
на Министерство на транспорта, която регламентира извършване на превози на пътници за собствена сметка, а в издаденото въз
основа на него наказателно постановление
като нарушена разпоредба е посочена нормата на на чл.18, т.4 от Наредба
№ Н-8/27.06.2008 г., касаеща извършване на превози на товари
за собствена сметка. Констатираният порок съдържащ се в акта за установяване на
административното нарушение и в процесното наказателно постановление, сочи, че
е налице нарушаване на изискването за
ясно и точно посочване на изискуемия реквизит. Ето защо, при издаването
на АУАН и Наказателното постановление е допуснато нарушение на изискването на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН - не е определена несъмнено и категорично законовата
разпоредба, която е нарушена, по начин който изключва възможности за тълкуване.
В този смисъл и отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка не съответства на приетата за нарушена правна квалификация от
наказващия орган. Ето защо от описанието
и на нарушението не става ясно какво точно деяние е вменено на нарушителя. Липсата на съставомерни елементи и на
относими към тях факти в наказателното постановление винаги е съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното
лице. В случая описанието на нарушението в наказателното постановление и АУАН и
правната квалификация, не дават възможност да бъде извършена преценка относно
вмененото нарушение.
С констатираните нарушения
административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата
по индивидуализиране и очертаване на деянието от правна страна, а от тук и
несъмненост от обективната му страна. Не може определянето на правната норма да
се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Винаги неточното
посочване и описване на значими съставни части на нарушението, каквото е
определяне на разпоредбата, която е нарушена е съществено нарушение. Това е
така, защото наказателното постановление е акт на правораздаване и очертава
фактите и обстоятелствата, формиращи състава и правната квалификация на
конкретното нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и
адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
Разпоредбите на закона са
категорични - АУАН и наказателното постановление следва да съдържат
предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност,
като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това
би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените
отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице.
Гореизложеното сочи, че
констатираните пороци са от категорията на съществените такива, тъй като пряко
са рефлектирали върху правото на защита на нарушителя и възможността му да го реализира
в пълен обем, като разбере срещу какви факти следва да се защитава.
В този смисъл, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло без да
се разглежда делото по същество. Воден от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000083/ 15.02.2019
г. издадено от началник
ОО „АА” - гр.София
към Изпълнителна Агенция автомобилна администрация.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София област в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: