РЕШЕНИЕ
№ 6263
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110149401 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Т София“ ЕАД
срещу „Е Сс“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
42644/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Т София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу „Е Сс“ ЕООД за сумите от: 397,04 BGN
/триста деветдесет и седем лева и 04 стотинки/, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането, 73,93 BGN /седемдесет и
три лева и 93 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г.
до 14.07.2021 г., 25,44 BGN /двадесет и пет лева и 44 стотинки/, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020
г., ведно със законна лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането, 5,24 BGN /пет
лева и 24 стотинки/ мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 14.07.2021 г.,
държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е налице договор за
доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до обект,
собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия е използвана за небитови
нужди. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: . Твърди,
1
че ответникът с получаването на доставените количества ТЕ и незаплащането им,
предвид липсата на договор между страните, се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
ищецът не е посочил какво количество ТЕ е доставил до адреса, нито как е формирана
претендираната цена. Сочи, че не са представени доказателства сградата да е
топлоснабдена, както и за наличието на облигационна връзка между страните. Прави
възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички претиндирани суми
преди 21.07.2018 г., включени в процесните периоди. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действата нормативна уредба.
С определение № 5310/01.03.2022 г. на осн. чл. 253 ГПК е отменено протоколното
определение от 10.02.2022 г., с което е даден ход на устните състезания, като
изготвеният проект за доклад е изменен и допълнен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи обогатяване на
ответниците за сметка на ищеца до размера на обедняването му, количеството на
реално доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот в процесния период,
като този факт се установява и от приетия по делото договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 12.05.1999 г. и Заповед № РД 57-
231/13.04.2000 г. на кмета на Столична община. Към договора за продажба е съставен и
приемо-предавателен протокол от 03.06.1999 г., от който се установява, че владението
на имота е предадено на ответника от продавача.
По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени от ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София.
По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице-
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела и топла вода не
е използвана. Поради факта, че всички отоплителни тела са били демонтирани,
топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана в процесния
период. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
2
енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор,
сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Начислявана е
единствено ТЕ, отдадена за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота
съобразно Наредба 16-334/06.04.2007 г. Посочено е, че извършеното разпределение на
ТЕ за сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като
е спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 07.12.2021 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
е 422,48 лв., от които 397,04 лв. топлинна енергия и 25,44 лв. дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от 42,84
лв. Лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на
всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 79,17 лв., от които 73,93 лв. върху
непогасената топлинна енергия и 5,24 лв. върху непогасената сума за дялово
разпределение. По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера
на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 21.07.2018 г., вещото лице е
посочило, че изискуемостта на всички задължения е настъпила след тази дата.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
същите са приети без възражения от страните.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Кочмаларски. От показанията му се установява, че преди години е бил в
професионални отношения с дружеството – ответник. Сочи, че е посещавал процесния
адрес, като не е констатирал обектът да се отоплява. Сочи, че не е проследявал в обекта
дали минават топлоснабдени тръби. Свидетелят заявява, че последното му посещение
на адреса е било преди повече от осем години.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, но същите са
неотносими към предмета на спора и не разкриват елементи от подлежащите на
установяване факти. На първо място, свидетелят сочи, че е посещавал процесния имот
преди повече от 8 години. Разпитът е проведен през м. май 2022 г., което означава, че
последното му посещение на адреса е било не по-скоро от м. май май 2014 г.
Процесният период касае м. 11.2018 – м. 04. 2020 г., поради което показанията на
свидетеля не могат да се ценят, доколкото разкриват неактуални към процесния период
обстоятелства /свидетелят разкрива факти за период от 4 години и половина преди
процесния/. Отделно от това, производството по делото касае начислена топлинна
енергия от сградна инсталация. Установи се от заключението на приетата СТЕ, че
топлинна енергия за отопление и топла вода не е начислявана от ищцовото дружество,
тъй като отоплителните тела са били демонтирани. Ето защо, фактът дали обектът е
бил отопляван не е от значение за спорното право.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е основание за ищцовото
дружество да претендира процесната сума на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
3
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
Ответникът не оспорва, а и от представените по делото доказателства се
установява, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин №
находящ се в сграда в гр. София, общ. която сграда е в режим на етажна собственост,
била присъединена към топлопреносната мрежа и до който имот ищецът е доставял
топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 –
чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установи се от приетото заключение по СТЕ и ССчЕ, че в процесния период
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в твърдените от ищеца количества,
равняващи на процесните суми. Ответникът не доказа погасяването им.
Доколкото в случая доставяната в процесния имот топлинна енергия е била
ползвана в обект, имащ характер на магазин, в който обичайно се осъществява
търговска дейност, като противното нито се твърди, нито се установява по делото, то
следва да се приеме, че доставената топлинна енергия за небитови нужди.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че по делото е установено по
категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в
посочената стойност за исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от
ищеца услуги, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, т.е. налице е
обогатяване без основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от едни и същи факт. Ето защо искът за стойността на потребената от
ответниците в имота топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение, за което
се доказа, че е налице сключен договор с третото лице – помагач, е основателен в
пълния предявен размер – сумата от 422,48 лева /сбор от сумите 397,04 лв. топлинна
енергия и 25,44 лева дялово разпределение/. На ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2021 г.
Неоснователно е направеното от ответника евентуално възражение за изтекъл
период на погасителна давност. Видно от заключението по ССчЕ изикщуемостта на
всички вземания е настъпила след 21.07.2018 г., като освен това в случая се касае за
предявен иск за неоснователно обогатяване, вземанията по които се погасяват с
изтичането на 5-годишен, а не на 3-годишен давностен срок.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
4
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че
е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания
от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на
претенцията по съдебен ред, с оглед на което искът за лихва за забава върху
претендираната главница следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 558,98 лева, пропорционално на уважената част
от исковете, включваща заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 63,17 лева.
Ответникът също и направил искане за присъждане на разноски, като е
представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 350 лева. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 55,24 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, че „Е
С“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на „Т София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
397,04 лева, представляваща цена на доставена от ишцовото дружество топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София,
общ. Овча купел, ж.к. и сумата от 25,44 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., с които
суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна
лихва върху тях, считано от 21.07.2021 г. до погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на вземания за сумата от на сумите от 73,93 лева, представляваща обезщетение за
забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. –
14.07.2021 г. и сумата 5,24 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на
задължението за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 14.07.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42644/2021 г. на СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е С“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. сумата от 558,98 лева разноски в исковото производство и сумата от 63,17
лева разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от
5
исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Тя София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. да заплати на „Е Сс“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 55,24 лева, представляваща разноски в исковото производство,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6