Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260038
Гр.ДОБРИЧ 17.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№16/2019г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Аква Екопроект
Системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №28, вх.Е ет.2 ап.14, представлявано от управителите ***и ***срещу „Пътно
строителство“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“***“ №9, представляно от
изпълнителния директор ***иск за заплащането на сумата от 134 181,60 лв., представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия от 01.12.2019 г. с произход неплатено възнаграждение
по договор за обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и
участие при единични изпитания на оборудване на машини и пуск на ПСОВ по
проект, сключен между “Еко Аква Систем“ ООД, ЕИК ********* и „Пътно
строителство“ АД, за който договор е издадена фактура №042/24.01.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По делото е прието
за съвместно разглеждане заявено от ответника „Пътно строителство“ АД
възражение за прихващане до размера на исковата претенция на вземането на ищeца по предявения срещу ответното дружество иск с
вземането на ответното дружество от „Еко Аква Системс“ ООД в общ размер на 273 177,46 лв., включващо сумата от
271 162,88 лв., събрани от Община Ябланица неустойки от обединението при
окончателното плащане, което е вреда/претърпяна загуба/ по вина на праводателя
на ищеца и сумата от 2 014,58 лв. невъзстановен на ответника платен аванс
на праводателя на ищеца.
В исковата молба се излага, че по силата на договор за цесия
от 25.04.2015 г. ищецът придобил вземането на
„Еко Аква Системс“ ООД, ЕИК *********
по фактура № 042/24.01.2014 г., което представлявало неплатената част от
задължението по фактурата. Фактурата материализирала ненаименован и неформален Договор между „Еко
Аква Системс“ и „Пътно строителство“ от 2012 г. за обучение на персонала,
изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на
оборудване, машини и пуск на ПСОВ по проект. Такъв договор между страните не
бил подписван, а по устно възлагане от ответника била приета офертата на цедента за
обучение на персонала, изготвяне на
техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване, машини
и пуск на ПСОВ по проект „Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство,
доставка и монтаж и технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за
отпадни води с довеждащ колектор на гр. Ябланица“. Осъществените от „Еко Аква Системс“ в полза и в интерес на
ответника „Пътно строителство“ АД дейности били
приети от ответника, с
приемането, осчетоводяването и частичното плащане на фактурата, без каквито и
да са забележки или възражения, с което
извънсъдебно бил направил признание на задълженията по нея.
С депозиран в срока по чл.367 от ГПК отговор, ответното дружество
намира предявения иск за неоснователен.
Ответникът признава, че е получено на 23.05.2017 г. уведомление за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/, с което му е съобщено за
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 25.04.2015г. между „Еко
Аква Системс“ ООД и „Аква Екопроект Системс“ ООД за вземане от „Пътно
строителство“ АД в размер на 134 181.60 лв., ведно със законната лихва за
забава.
По отношение на Договор от 2012 г. за обучение на
персонала, изготвяне на техническа документация и участие в единични изпитания
на оборудване, машини и пуск на ПСОВ по проект, уточнява, че този договор е
подписан само от „Еко Аква Системс“ ООД, но не и от „Пътно строителство“ АД
поради несъгласие с негови клаузи.
Ответникът не оспорва, че издадената и
подписана само от управителя на „Еко
Аква Системс“ ООД Фактура №
42/24.01.2014г. за 134 181.60 лв. без ДДС или 161 017.92 лв. с ДДС е
осчетоводена при получателя и че той е
извършил частично плащане по нея, за да можел издателят на фактурата да плати
на бюджета ДДС, който е подлежал на деклариране на тази дата.
Поради това, че не бил давал съгласие
за прехвърлянето на вземането, отправя към ищеца възраженията, които е могъл да
направи към прехвърлителя на вземането към момента на цесията, като евентуални.
Прави се възражение, че исковата сума е
недължима поради неизпълнен договор за изработка и нищожен договор за цесия.
Твърди се, че праводателят на ищеца -
„Еко Аква Системс" ООД не е изпълнило задълженията си, посочени във
фактурата- не е обучавало персонал на „Пътно строителство“ АД, не е изготвяло
техническа документация на „Пътно строителство“ АД, не е участвало при единични
изпитания, провеждани от „Пътно строителство“ АД.
Освен това,
ищецът не бил посочил кога и какво му е било възложено да изпълнява, какво точно е изпълнил неговият
праводател, какво е предал на ответника, кога е било прието. И тъй като не било
предоставено изпълнение на описаната във фактурата работа, нямало и възникнало
вземане с основание чл.258 от ЗЗД в размер на 134 181,60 лв. и вземане с
основание чл.99, ал.2 от ЗЗД.
Исковата сума била недължима поради
ненастъпило условие за нейната изискуемост от ответника.
За
установяване на фактическите отношения между страните се посочва, че на
31.01.2011 г. било учредено дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование
“Обединение Строй Еко Ябланица“ от пет търговски дружества, между които
ответника и праводателя на ищеца. Дружеството било създадено с цел постигане на обща стопанска цел -
участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - работно проектиране,
съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск
на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждаш, колектор на
гр.Ябланица“ и за изпълнение на договора, ако поръчката бъде възложена.
Всеки съдружник се бил ангажирал в общата дейност да извърши определени и конкретно възложени му
работи.
Едно от поетите от „Пътно
строителство“ АД задължения било да
осъществи разплащанията с проектанта „Еко Аква Системс“ ООД - за проектирането,
за авторския надзор и за услугите по обучение на персонала.
Участниците в „Обединение Строй Еко Ябланица" приели организация на разплащане, която да съответства на
организацията на изпълнение на обществената поръчка и на изготвяната
документация на съответните етапи на строителството: Община Ябланица, като
възложител на обществената поръчка да
превежда по сметка на „Обединение Строй Еко Ябланица" /изпълнител
на обществената поръчка/ дължимите суми за приетото изпълнение по Договора от
11.11.2011г. /според подписаните актове за извършена работа, издадените фактури
и в съответствие с решението в чл.2 от Споразумението за разпределение на
дейности/, след това „Обединение Строй
Еко Ябланица“ да превежда по сметка на „Пътно строителство" АД платените
суми за приетото изпълнение по Договора от 16.05.2012 г. и накрая „Пътно строителство“ АД да превежда по
сметките на всички участници в „Обединение Строй Еко Ябланица“ /изпълнявали
съответните дейности/ сумите за изпълнената от тях работа, приета по сключените
с тях договори /според подписаните актове за извършена работа, издадените
фактури, в съответствие с решението в чл.2 от Споразумението за разпределение
на дейности/.
Поради гореизложеното се твърди, че „Пътно строителство"
АД е възложило на „Еко Аква Системс" ООД работа, но е действало като
представител на всички участници в неперсонифицираното дружество и като
управляващ съдружник, който организира изпълнението на общата дейност,
резултатът от която се дължи на Община Ябланица. В това качество е възложил на
праводателя на ищеца работата, за която е приел и е осчетоводил процесната
фактура. „Еко Аква Системс" ООД било издало процесната фактура на „Пътно
строителство" АД, за да документира какво и на каква стойност е изпълнило
от общо поетата дейност и за да може опосредено,
чрез „Пътно строителство" АД, да получи плащане от Община
Ябланица за своята изпълнена част от обществената поръчка. Като е осчетоводило
тази фактура „Пътно строителство" АД е действало само в рамката на гражданското съучастие. Описаното във
фактурата изпълнение, „Еко Аква Системс" ООД било предоставило на Община Ябланица. Процесната
фактура била последната.
Прави се възражение, че „Пътно
строителство" АД не е поемало задължение към „Еко Аква Системс" ООД
да му заплаща със свои средства изпълненото по обществената поръчка, част от
което е описаното в процесната фактура, а е поело задължението да се разплати в момента, в който получи по своята
сметка плащане на сумата за изпълненото.
Община
Ябланица била платила по сметка на
„Обединение Строй Еко Ябланица" изпълнението на цялата поръчка, но
съответната сума не постъпила по сметката на „Пътно строителство" АД
поради наложен запор от трима частни съдебни изпълнители на сметката на гражданското
дружество в ЦКБ. Запорите били действащи и към момента и по тази причина
ответното дружество не могло да разпредели и преведе сумите за изпълнената част
от обществената поръчка.
Прави
се възражение, че исковата сума е недължима поради наличие на основания за
освобождаване на ответника от отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 и ал.3 от ЗЗД.
Невъзможността на ответника да изпълни била по причина, която не може да му се
вмени като вина, а освен това, тази невъзможност се дължала и на обстоятелство, за което предишният
кредитор е също отговорен.
Прави се възражение, че съгласно чл.359 от ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е
обща собственост на съдружниците, а това означава, че постъпилата от
възложителя на обществената поръчка сума по сметката на неперсонифицираното
дружество е станала обща собственост
на всички участници в него, а сред тях е праводателят на ищеца. Така
че, „Еко Аква Системс" фактически е
получило сумата за
своето изпълнение на стойност 134 181,60 лв., но тази сума се намира в общата
му с други лица банкова сметка, ***а се направят два превода - от сметка на
„Обединение Строй Еко Ябланица“ по сметка на „Пътно строителство“ АД и от
сметка на „Пътно строителство“АД по сметка на „Еко Аква Системс“ ООД, за което
отговорността не е на ответника. Отговорността за това следва да се понесе и
сподели от всички участници
в гражданското дружество - както ответникът, така и праводателят на ищеца, тъй
като запорите са на общата им
банкова сметка.
Прави се възражение, че исковата сума е недължима и поради злоупотреба с право.
Прехвърлянето на вземането по неплатената фактура и предявяването на този
осъдителен иск от цесионера били
действия, които представляват злоупотреба с право. Цесията била
използвана като правен инструмент, за да се смени титулярът на вземането по
фактура №042/24.01.2013г. с лице, което не участва в „Обединение Строй Еко
Ябланица“, но има за управител същото лице, което управлява и „Еко Аква Системс“ ООД. Тази правна
конструкция позволявала на ищеца да не изложи в исковата си молба фактите за
действителната обвързаност на страните. Сочи се, че тази злоупотреба изисква да не се дава защита на предявеното
от ищеца право и изисква от съда да
изследва не само фактите, твърдяни в исковата молба, а да изследва всички факти
за правоотношенията между страните и последиците от тях.
Прави се възражение, че исковата сума е недължима поради
погасяване чрез прихващане с насрещни вземания. Възражението за прихващане се
прави при условие, че съдът приеме, че
ищецът има вземане от ответника в размер на 134 181.60 лв. срещу своите
вземания от предишния кредитор „Еко Аква Системс“ ООД в общ размер на 273 177,46 лв., които са изискуеми и
ликвидни, в това число сумата от
271 162,88 лв., събрани от Община Ябланица неустойки от обединението при
окончателното плащане, което е вреда/претърпяна загуба/ по вина на праводателя
на ищеца и сумата от 2 014,58 лв. невъзстановен на ответника платен аванс
на праводателя на ищеца.
С подадената допълнителна искова молба ищецът намира
направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания, за
неоснователни. Възразява се, че с влязло в сила Решение по гр. д. №141/2017г. на ОС - Добрич са му били присъдени лихвите по
процесната фактура, което било произнасяне
със сила на пресъдено нещо по процесното вземане.
Възразява се, че между праводателят му „ Еко Аква Системс“ и
ответника не е подписван договор, имало устен такъв.
Заявява, че
имал договор с ответника, извън консорциума. Освен това дори и да се касаело за
Консорциум, сумите били постъпили по сметка/без значение чия-на консорциума или
на ответника/ и без значение било че били запорирани. Запорирането на сметки от
ЧСИ не било основание за освобождане на ответника от отговорност.
Възразява се, че отношенията между
Община Ябланица и Консорциума, касаещи удържани неустойки били противопоставими
на ищеца. Установяването на изпълнението по договора за консорциум и плащанията
по него било ирелевантно за настоящия спор.
С депозиран допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответното дружество изразява несъгласие с твърдението
на ищеца, че е налице СПН по спора въз
основа на Решение № 202/02.08.2018г. по
в.т.д.№ 279/2018г. на Апелативен съд Варна.
След като ищецът е избрал да
доказва всяко от вземанията си в отделни искови процеси, той има право да прави по тях различни възражения, както фактически, така и
правни. Навеждат се довод, че в двата процеса са направени различни възражения,
поради което изводите на съда по приключилото дело не могат автоматично да
бъдат пренесени по настоящото, въпреки
че са били направени при преюдициално произнасяне за дължимостта на главницата
по фактура № 42/24.01.2014 г. В тази насока се сочи, че по приключилото дело не
е разглеждано възражението му за неизпълнен договор за изработка и нищожен
договор за цесия, а по настоящото дело е
направил и нови възражения, каквито не
са правени в приключилия исков процес: за ненастъпило условие за изискуемост на
сумата от ответника, за наличие на основания за освобождаване на ответника от
отговорност, за осъществена от ищеца злоупотреба с право.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.99, ал.1 ЗЗД в.вр чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във
вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предпоставките
за уважаване на предявения главен иск са наличие на валиден договор за цесия,
по силата на който в полза на ищеца е прехвърлено съществуващо вземане,
уведомяване на длъжника за извършената цесия, размера и изискуемостта на
вземанията.
По делото е представен договор за прехвърляне на
вземане – цесия, сключен на 25.04.2015г., по силата на който „Еко Аква Системс“ ООД в
качеството на цедент прехвърля в полза на „Аква
Екопроект Системс“ ООД в качеството на цесионер вземането си от „Пътно
строителство“ АД в размер на 134181,60 лв. – неплатена сума по данъчна фактура
№042/24.01.2014г., издадена от „Еко Аква Системс“ ООД съгласно договор между
страните от 2012г. за обучение на персонала, изготвяне на техническа
документация и участие при единични изпитания на оборудване на машини и пуск на
ПСОВ по проект.
Ответникът признава, че на 23.05.2015г. е получил уведомление за извършеното прехвърляне на вземането.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че
договорът за цесия от 25.04.2015 г., на който ищецът основава исковата си
претенция, е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Твърди се
несъществуването на прехвърленото вземане, т. е. невъзможност на предмета на
договора за прехвърляне на вземане (цесия) по чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Договорът
за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален, неформален, каузален и
комутативен. Нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД
определя неговия предмет като овластява кредитор да прехвърли своето вземане.
Макар и предметът на договора да е определено по съдържанието си вземане, по
аргумент от противното на нормата на чл.100, ал.1 ЗЗД
съществуването му не е предпоставка за възникване на правната връзка. Съществуването на прехвърленото право
и неговата принадлежност в патримониума на цедента не обуславят
действителността на договора за цесия. Следователно, прехвърлянето на
несъществуващо вземане също поражда облигационна връзка между страните, т. е.
налице е действителен договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет
единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с
оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни
ограничения. Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл.100, ал.1 ЗЗД. С посочената разпоредба е установено изключение от
общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал.2 ЗЗД, според което липсата на предмет води до тяхната
нищожност. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД
/определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./.
Отделно
от това оспорването на валидността на цесионния договор от страна на ответника
е и недопустимо. Длъжникът, който не е страна по договора, не може да иска
неговото унищожаване, разваляне или прекратяване – така решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г.о. Длъжникът няма дори
правен интерес да се позовава на неговата нищожност, тъй като единствената
промяна, която засяга неговата правна сфера, е смяната на кредитора. Законът не
е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е
придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без
значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална
нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно
уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният
кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът
няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв
интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор
може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това
длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск
относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато
прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично
установени условия, които не са спазени.
В
случая обаче решаващо за възникналия между страните спор е дали прехвърленото
вземане към датата на сключване на договора за цесия от 25.04.2015г. е
съществувало в патримониума на „Еко
Аква Системс“ ООД, за да може да бъде прехвърлено в полза на ищеца
„Аква Екопроект Системс“ ООД.
Обстоятелствата,
на които ищецът основава претенцията си, сочат на възникнало облигационно
правоотношение, основано на договор за изработка,
като предвид въведените твърдения за липса на изпълнение на задължението на ответника за
плащане на договорената цена следва да се приеме, че е заявен за разглеждане
иск за реално изпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във
вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с
оглед претенциите за присъждане на уговореното възнаграждение и лихви за забава.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение между „Еко Аква Системс“ ООД в
качеството на изпълнител и „Пътно строителство“ АД в качеството на възложител,
точно изпълнение на задълженията на праводателя си по договора, така също и
размера на дължимото. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
тези факти, като докаже възраженията си в отговора, както и положителни факти,
които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане.
Със споразумение от 31.01.2011г. /л.41-44, том 1/ е
учредено дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ от „Пътно строителство“ АД,
„Еко Аква Системс“ ООД „Диц“ ЕООД, „Зип Сайд“ ЕООД, „Витковице Пауър
Инженеринг“" АД с предмет на дейност: участие в открита процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг -работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и
монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни
води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица“ и изпълнение на договора
с възложителя, ако поръчката бъде възложена. Съгласно уговореното в
споразумението „Пътно строителство“ АД ръководи и отговаря за извършените СМР
на обекта и е упълномощено да поема задължения и сключва договори от името на
съдружниците до стойността на офертата по поръчката, необходими във връзка с
нейното изпълнение.
На 11.11.2011г. е сключен Договор /л.46-55, том 1/ за обществена
поръчка между възложителя Община Ябланица, представлявана от
кмета на общината и изпълнителя „Обединение Строй Еко Ябланица“. Изпълнителят
на обществената поръчка се е задължил на свой риск и срещу възнаграждение да
извърши: „Инженеринг - работно
проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично
оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ
колектор на гр.Ябланица“ чрез проектиране, строителство, доставка
и монтаж на технологично оборудване.
На 05.01.2012г. съдружниците в
„Обединение Строй Еко Ябланица“ са подписали Споразумение /л.56-61, том 1/ за разпределение на дейности по
договора с Община Ябланица, като на „Пътно строителство“ АД е възложено
цялостното изпълнение на проекта, като то има право да възложи на останалите
съдружници и други контрагенти изпълнението на конкретни и подробно описани
дейности. Съгласно чл.3 от
споразумението "Пътно строителство" АД ще възложи на „Еко Аква Системс“ ООД да извърши идейно и работно
проектиране, съгласувания на проекта за пречиствателна станция и довеждащ
колектор за отпадни води в гр.Ябланица, както и обучение на персонала и
изготвяне на техническа документация.
На 16.05.2012г. е подписан Договор /л.62-71, том 1/ между
възложителя „Обединение Строй Еко Ябланица“ и изпълнителя „Пътно строителство“
АД, по силата на който последното се е задължило на свой риск и
срещу възнаграждение да изпълни целия предмет на договора с Община Ябланица с
право да сключва договори за всички подобекти на изпълнение с проектанти,
доставчици и изпълнители. Страните не спорят, че процесният договор е такъв за
изпълнение предмета на обществената поръчка.
Страните не спорят и по делото
се установява, че между праводателя на ищеца – „Еко Аква Системс“ ООД и
ответника „Пътно строителство“ АД не е сключен писмен договор. Представеният по
делото писмен договор от 16.05.2012г. /л.72-79, том
1/ за проектиране, авторски надзор и услуги по обучение на персонала е подписан
само от представляващия „Еко Аква Системс“ ООД. Твърди
се сключване на устен договор.
Договорът
за изработка е неформален и консенсуален и се счита за
сключен от момента на постигане на съгласие за основните елементи на договора –
работа и възнаграждение. Писмената форма на договора е само форма на доказване
с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000
лв.
Ищцовото дружество представя
фактура №042/24.01.2014г. /л.8, том 1 по делото/, издадена от „Еко Аква Системс“ ООД в
качеството на изпълнител, с посочен получател „Пътно строителство“ АД и
основание: “обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и
участие при единични изпитания на оборудване, машини и пуск на ПСОВ по проект
„Рехабилитация и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа и
пречистване на гр.Ябланица“ с посочена стойност 161017,92 лв., от които данъчна
основа 134181,60 лв. и ДДС 26836,32 лв. Фактурата е подписана само от нейния
издател. Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че ответното
дружество е осчетоводило фактурата и е заплатило на издадателя й „Еко Аква Системс“ ООД -
сумата 26836,32 лв.
Ответникът признава също, че е упражнил правото си на данъчен кредит.
Съгласно заключението по приетата по делото ССчЕ
/л.501-513, том 2/, от „Еко
Аква Системс“ ООД е издадена фактура №042/24.01.2014г. с
получател по сделката „Пътно строителство“ АД и основание на сделката:
“обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие при
единични изпитания на оборудване, машини и пуск на ПСОВ по проект
„Рехабилитация и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа и
пречистване на гр.Ябланица“. Стойността на сделката е 134181,60 лв. и начислен
ДДС 20% = 26836,32 лв.
„Пътно строителство“ АД префактурира услугата „Обучение, техническа
документация и пускане в експлоатация“ със сметка №8 към дата 24.01.2014г.,
когато е изготвена и подписана КСС с наверижване на стойностите. Издадена е
фактура №**********/24.01.2014г. от „Пътно строителство“ АД към получател
Обединение „Строй Еко Ябланица“ ДЗЗД с данъчна основа на услугата без ДДС
136952,60 лв. Обединение „Строй Еко
Ябланица“ ДЗЗД, изпълнител по договор с инвеститор община Ябланица издава
фактура №**********/24.01.2014г. с основание „Обучение, техническа документация
и пускане в експлоатация“ с данъчна основа на услугата в размер на 137200 лв.
без ДДС. На 14.02.2014г. „Пътно строителство“ АД заплаща сумата от 29652,96 лв.
по сметка на „Еко Аква
Системс“ ООД, от които сумата от 26836,32 лв. по фактура
№042/24.01.2014г. Няма данни „Пътно строителство“ АД да е извършило плащане към
някой друг от участниците в обединението за извършената работа и доставка на
услугата „обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие
при едининичните изпитания на оборудването и машините и пускане в
експлоатация“.
Съдът споделя трайната практика на ВКС, ТК, според
която отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС,
както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна,
съставляват признание за възникването и за размера на задължението, за които е
съставена фактурата. Вярно е, че извънсъдебното признание не се ползва с
абсолютна доказателствена стойност, но след като такова е налице, в тежест на
ответника „Пътно строителство“ АД е да го опровергае, с провеждането на главно
пълно доказване. В случай, че поради грешка е била осчетоводена фактура, по
която няма извършена доставка, след констатирането й в счетоводството е
следвало да се извърши сторнираща операция, а подобни действия по отстраняване
на счетоводна грешка във връзка с процесното неформално правоотношение не са
предприети. В заключение съдът приема, че
представения частен свидетелстващ документ – фактура №042/24.01.2014г. е годно доказателство да установи наличието на договор за
изработка между страните и изпълнение на възложената поръчка, като се има
предвид цялата доказателствена съвкупност.
С оглед направеното от ответника оспорване, че ищецът
не е извършил реално изпълнение на задължението си по договора, в тежест на
ищеца беше при условията на пълно главно доказване да установи изпълнението на
договорното задължение.
Съдът приема, че от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора. По делото са представени програма
за обучение на персонала и присъствени списъци на обучаващи се лица,
сертификати за проведено обучение, издадени от „Еко Аква Систем“ ООД /л.330 –
374, том 1/.
От представената количествено-стойностна сметка
/л.395, том 1/ с наверижване на стойностите се установява, че на 24.01.2014г.
представители на изпълнителя – „Обединение Строй Еко Ябланица“, строителният надзор „Пловдивинвест“
АД и авторският надзор „Еко Аква Системс“ ООД са установили, че са изпълнени и
подлежат на заплащане следните дейности: „Обучение, техническа документация и
пускане в експлоатация“ на стойност 137200 лв. Представена е и Сметка – опис №8
/л.394, том 1/ за извършени: „Обучение, техническа документация и пускане в
експлоатация“ . В този смисъл е и заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните СТЕ /л.896-937, том 3/.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно
приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на
възложителя. Приемането на работата обхваща, както едно фактическо действие –
реално получаване фактическата власт върху изработеното, така и правно действие
– одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на
възложеното с договора. Приемане на възложената работа е налице, както когато
възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено
с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия –
както е в конкретния случай – с осчетоводяването на фактура №042/24.01.2014г. и
ползването на данъчен кредит.
Възложителят
има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката
му. При приемането на работата той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят
е знаел недостатъците – арг. от чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. В
настоящия случай ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се
установи наличието на несъответствие между възложеното и изработеното и
неговото несъгласие с престираното от изпълнителя. Бездействието на възложителя
и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в срок води до
предвидените в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при
липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от
възложителя. В този случай се преклудира правото на последния да прави
последващи възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане или
установяване на уговореното възнаграждение, а едновременно с това безусловно
задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение за
приетата работа.
Както беше посочено,
между страните не е спорно, че процесният договор е такъв за изпълнение на
обществената поръчка с предмет „Инженеринг
-работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на
технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ)
с довеждащ колектор на гр.Ябланица“, с която цел е е учредено по реда на
чл.357 от ЗЗД дружество с наименование „Обединение
Строй Еко Ябланица“. С процесния договор „Пътно строителство“ АД възлага
на друг съдружник – „Еко Аква Систем“ ООД идейното и работно проектиране,
съгласуването на проекта за пречиствателна станция, обучението на персонала и
изготвянето на техническата документация. При това следва извода, че при
възлагане на процесната работа „Пътно
строителство“ АД е действало като представител на участниците в „Обединение
Строй Еко Ябланица“ и съответно дължи заплащане на изпълненото по
обществената поръчка не със
свои собствени средства, а с такива на „Обединение Строй Еко Ябланица“.
Не е спорна и приетата
от участниците в „Обединение Строй Еко Ябланица“ организация на разплащане, а
именно: В качеството на възложител на обществената поръчка община Ябланица
превежда по сметка на изпълнителя на същата „Обединение Строй Еко Ябланица“ дължимите
суми по приетото изпълнение, след това „Обединение Строй Еко Ябланица“ превежда
по сметка на „Пътно строителство“ АД платените суми, след което „Пътно
строителство“ АД превежда по сметка на участниците в обединението сумите за
изпълнената от тях работа.
Установява се от
представеното извлечение от сметка на „Обединение Строй Еко Ябланица“ /л.82,
том 1/, че на 30.01.2014г. община Ябланица е превела по сметка на обединението
сумата от 148176 лв. по фактура №**********/24.01.2014г.
От заключението по ССчЕ /л.501-513, том 2/ се установява, че превод на сумата
от обединението към „Пътно строителство“ АД не е извършен поради наложени
запори на сметката на „Обединение Строй Еко Ябланица“.
Така след като
ответното дружество не е получило от „Обединение Строй Еко Ябланица“ платената
от община Ябланица сума по фактура №042/24.01.2014 г., не е налице изискуемост на
задължението за плащане на същата.
На следващо място от
доказателствата по делото се установява, че е налице обективна, невиновна невъзможност за изпълнение,
съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗД. Посочената разпоредба е израз на общия принцип, че без вина няма
отговорност. В случая се установява, че
невъзможността на ответника да плати процесната фактура не може да му се мнени
във вина, тъй като се дължи на наложени на 30.01.2014г. запори на сметката на „Обединение Строй Еко
Ябланица“. По делото е представено /л.83, 84, том 1/ и не е оспорено от
страните удостоверение, издадено от „Централна кооперативна банка“ АД, от което
се установява, че върху наличностите и постъпленията на сметката на „Обединение Строй Еко Ябланица“ са наложени
запори от ЧСИ. Запорите са наложени за задължения на други участници в „Обединение Строй Еко Ябланица“ – „ДИЦ“ ООД и
„Клиър системс“ ЕООД.
В заключение следва извода, че макар между „Еко Аква Системс“ ООД в
качеството на цедент и „Аква Екопроект Системс“ ООД в качеството на цесионер
да е възникнала валидна облигационна връзка по договора за цесия от 01.12.2019г.,
то този договор за цесия не е породил целения транслативен ефект, след като
цедентът не притежава вземането.
При това следва извода, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат
липсва необходимост да се обсъждат всички останали доводи и възражения на
страните и събраните в тази връзка доказателства.
При този изход на
спора не подлежи на разглеждане направеното от ответното дружество и прието от
съда за съвместно разглеждане възражение за прихващане и събраните в тази
връзка доказателства.
С оглед
изхода на спора на ищеца не се следват
сторените по делото разноски. На ответника се следват сторените по делото
разноски в размер на 7992 лв. (1500 лв. – депозити за ССчЕ, СТЕ, СГЕ и 6492 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение) съгласно представените доказателства
и списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Аква Екопроект Системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №28, вх.Е ет.2 ап.14, представлявано от управителите ***и ***срещу „Пътно
строителство“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“***“ №9, представляно от
изпълнителния директор ***иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД в.вр чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във
вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащането на сумата
от 134 181,60 лв., представляваща придобито
вземане по силата на договор за цесия от 01.12.2019 г.
с произход неплатено възнаграждение по договор за обучение на
персонала, изготвяне на техническа документация и участие при единични
изпитания на оборудване на машини и пуск на ПСОВ по проект, сключен между “Еко Аква Систем“ ООД, ЕИК ********* и „Пътно строителство“ АД, за който договор е издадена
фактура №042/24.01.2014 г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Аква Екопроект
Системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №28, вх.Е ет.2 ап.14, представлявано от управителите ***и ***да
заплати на „Пътно строителство“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул.“***“ №9, представляно от изпълнителния директор ***сторените
по делото разноски в размер на 7992 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: