№ 355
гр. Русе, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести август през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Петков
Членове:Антоанета Атанасова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500527 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Н. П. като пълномощник на К. П. С.
против налагане на възбрана и извършване на опис на недв. имоти в с. Писанец, общ.
Ветово, обл. Русе на 28.05.2024 г. по изп. дело № 425/2024 г. по описа на ЧСИ В.М.,
рег. № 833 на КЧСИ, с район на действие ОС Русе. Жалбоподателката заявява, че
притежава имотите в лично качество единия и в съсобственост другите три.
Неправилно съдебният изпълнител насочил принудителното изпълнение към тях,
приемайки, че са собствени на длъжника по силата на нот. акт за покупко-продажба №
192, том І, рег. № 2158, дело № 143/2005 г. от 07.03.2005 г. на нотариус Г.Г. и нот. акт
за дарение № 48, том ІІ, рег. № 3373, дело № 202/2006 г. от 16.03.2006 г. От тях се
установявало, че договорите са сключени от нея при условията на чл. 22, ал. 1 ЗЗД,
като тя е придобила собствеността върху тях в качеството й на уговаряща страна,
действайки в полза на сина си П. С.. По лични съображения не го уведомила за
наличието на тези уговорки. За тях той узнал едва от книжата, връчени му по изп.
дело. До момента на узнаването по никакъв начин не демонстрирал както мълчаливо,
така и изрично намерението и желанието да приеме направената в негова полза
уговорка. Обратното, узнавайки за нея, в срока за доброволно изпълнение, й изпратил
две нотариални покани, с които изрично й заявил, че не желае да се ползва от
уговореното в негова полза по двата договора. Уведомил за това и ЧСИ.
Жалбоподателката заявява още, че от придобиване на имотите, включително към
1
момента на налагане на възбраните и описа им, владението върху продадения имот
упражнява непрекъснато и еднолично, а върху дарените съвместно при равни права с
нейната дъщеря Л.С. В жалбата се излагат подробни правни съображения относно
действието на договора в полза на трето лице. Оспорва се извода на съдебния
изпълнител, че към датата на описа имотите са били собственост на длъжника.
Жалбоподателката намира, че с обжалваните действия съдебният изпълнител е
засегнал нейни права и законни интереси в качеството й на трето за изпълнението
лице, което е във владение на имотите към момента на извършване на описа.
Претендира отмяна на обжалваните действия и прекратяване на принудителното
изпълнение върху процесните имоти.
По реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени възражения от
взискателите. Депозирани са писмени възражения от длъжника по изпълнението П. С.
С., с които се взема становище за основателност на подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за недопустима, а по
същество за неоснователна.
Въззивният съд като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните по
изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изп. дело № 425/2024 г. по описа на ЧСИ В. М. е образувано на 19.04.2024 г. по
молба на взискателя М. В. Г. против П. С. С. за събиране на парични задължения-
обезщетение за вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
28.05.2021 г. След извършена проверка на имущественото състояние на длъжника, в
частност след получената от СВ справка, на 24.04.2024 г. съдебният изпълнител вписал
възбрана върху недв. имоти, а именно УПИ ***** по кадастралния план на с. Писанец,
обл. Русе и ½ ид. части от поземлени имоти с идентификатори 56441.72.171
56441.78.34 и 56441.77.49, и трите находящи се в землището на с. Писанец, обл. Русе.
Изискани са нот. актове, въз основа на които в имотната партида на длъжника в АВ е
отразено, че е собственик на горепосочените имоти. Видно от тях, с нот. акт за
покупко-продажба № 192, том І, рег. № 2158, дело № 143/2005 г. от 07.03.2005 г.
жалбоподателката в настоящото производство К. П. С. е купила в полза на сина си П.
С. С. съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД УПИ ***** по кадастралния план на с. Писанец, обл.
Русе за сумата от 695,20 лв., а с нот. акт за дарение № 48, том ІІ, рег. № 3373, дело №
202/2006 г. от 16.03.2006 г. като уговарящ в полза на Л.С.С.а и П. С. С. на основание
чл. 22, ал. 1 ЗЗД се съгласила и приела направеното им от И.Д.Ж. дарение на три лозя-
имоти с №№ 077049, 078034 и 072171. С нотариални покани от 22.05.2024 г. на
нотариус П.Ш. длъжникът П. С. уведомил жалбоподателката, че след като от
получените от ЧСИ книжа по изп. д. № 425/2024 г. на 10.05.2024 г. узнал за
сключените от нея в негова полза договори, направил и справка в СВ, не желае да се
2
ползва от направените в негова полза уговорки. Двете нот. покани са получени от
жалбоподателката на 23.05.2024 г. С искане вх. рег. № 35448/27.05.2024 г. дл. П. С.
уведомил ЧСИ за направените откази от уговорките в негова полза и поискал да бъде
отменен насрочения за 28.05.2024 г. опис на недв. имоти. Това искане е оставено без
уважение с разпореждане и на 28.05.2024 г. описът е извършен. Видно, от съставените
протоколи, при описа е присъствало единствено вещото лице.
Пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства- писма от ОСЗГ
Ветово и Община Ветово, от които се установява, че дл. П. С. няма декларирани недв.
имоти, земеделски земи и гори на територията и в землището на общ. Ветово.
Приложено е извлечение от банкова сметка на Л.С. видно от която на 19.08.2020 г. от
ОСЗГ Русе са й изплатени 3 отделни суми за бели петна в землището на с. Писанец.
От приобщената към доказателствения материал разписка от 21.08.2020 г. се
установява, че Л.С.е предала половината от тези суми- получени ренти за имоти с №
№ 077049, 078034 и 072171 в общ размер на 117,23 лв. на жалбоподателката К. С..
Пред въззивната инстанция са ангажирани и гласни доказателства. Св. А.И.Р.
дава показания, че познава страните по делото от около 20 години, тъй като били
съседи в с. Писанец. Свидетелства, че срещу къщата, в която живее, К. има друг имот,
който също е неин. Тя се грижи за него, обработва го, събира продукцията там. Никога
в присъствието на свидетеля не бил обсъждан въпросът за собствеността на този имот,
като до м. май, тази година не е виждал други хора да предявяват претенции за него, в
т. ч. и да влизат там. П. никога не е твърдял, че имотът срещу този, в който живеят
родителите му, е негов.
Св. Л.С.С.а- дъщеря на жалбоподателката и сестра на длъжника дава
показания, че заедно с майка си притежават в съсобственост земеделски земи в
землището на с. Писанец- лозя. Не е ходила до тях. За тази съсобственост узнала от
майка си някъде през 2019-2020 г. Тогава отишла в поземлената комисия, където
узнала, че тези имоти не се обработват и не се отдават под наем. Свидетелства, че не
са й известни подробности кога са закупени имотите от родителите й. Нямала
представа, че другият съсобстветник е брат й, до отиването й в поземлената комисия.
Там научила това. Тогава брат й бил непълнолетен, под 18 г. Поради това от
поземлената комисия й поискали банкова сметка, за да й преведат полагащата се рента
за тези земи за 5 години. Половината от сумата предала на майка си като
съсобственик. Не е споменавала на брат си за преведените пари. Не била в лоши
отношения с него, но тъй като той бил непълнолетен намира, че не била длъжна да го
уведомява. Другият съсобственик била майка й и тя е трябвало да направи това.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, както и от твърденията,
3
изложени в жалбата, жалбоподателката К. П. С. се явява трето лице в изпълнителното
производство. Жалбата от третото за изпълнението лице намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, за
третите лица срокът за обжалване действията на съдебния изпълнител започва да тече
от узнаване на действието. В процесния случай, от изложените в жалбата твърдения е
видно, че жалбоподателката е узнала за обжалваното действие – налагане на възбрана
и извършване на опис върху процесните недв. имоти при получаване на нотариалните
покани от длъжника по изпълнението, т. е. на 23.05.2024 г. и доколкото не се
установява по-ранен момент на узнаване, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
При наведените твърдения, че жалбоподателката е собственик на процесните имоти и
осъществява владение върху тях към датата на налагане на възбраната, както и че е
насочена срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване съобразно разпоредбата
на чл. 435, ал. 4 ГПК, съдът намира, че жалбата е и допустима.
Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на
ОСГТК, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение се
разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на
обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава
сила на присъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на
действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на
собственост.
В процесния случай жалбата е неоснователна, а предприетото с насрочения опис
действие на изпълнение върху описаните по - горе недвижими имоти е
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Видно от приложените по делото нотариални актове, описани по –горе, по
отношение на процесните имоти жалбоподателката е договаряла в полза на трето
лице- длъжника по изпълнението, неин син, който към момента на сключване на
договорите е бил малолетен. Същата е сключила договорите в качеството на уговарящ,
а длъжникът се явява бенефициер по договора.
На практика спорът пред настоящата инстанция е правен и се свежда до
действието на договора в полза на трето лице, в частност до отговора на въпроса към
кой момент третото лице придобива правата по договора в полза на трето лице.
По поставения в настоящото производство правен въпрос отговор дава
правната теория- К., А. „Облигационно право обща част“, Сиби, 2005 г., стр. 155,
съгласно когото действително законът не съдържа специално правило за определяне на
момента, от който поражда действие договора в полза на трето лице. Подобно правило
4
обаче може да бъде изведено чрез тълкуване на текста на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
предвиждащ, че уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след
като то е заявило, че иска да се ползва от нея. Според терминологията на ЗЗД
отменяват се само съглашения и уговорки, които вече са породили действие, т. е.
бенефициерът е придобил права по договора преди да е заявил, че иска да се ползва от
уговорката в негова полза, т. е. от момента на постигане на съгласието между уговарящ
и обещател. Този извод се потвърждава и от правилото на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, съгласно
който договорите пораждат действие от момента на постигане на съгласие, т. е. от
момента на съставянето на нот. акт.
Действително в правната теория съществува полемика по този въпрос, като
друга част от авторите заемат позицията, изразена от жалбоподателката.
В съдебната практика обаче - Определение № 361 от 12.04.2010 г. по гр. д. №
1963/2009 г. на ВКС, Решение № 10 от 10.06.2009 г. по т. д. № 510/2008 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 573 от 25.10. 2010 г. по гр. дело № 169/2009 г., ГК, ІV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 268 от 23.06.2011 г. по гр. д. №
965/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 ГПК, с което и
практиката е уеднаквена се приема, че бенефициерът придобива вещно право от
момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя, въпреки че не е
участвал в нотариалното производство. Прехвърляне на вещното право става със
самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото
уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в
патримониума на третото ползващо се лице.
При така изложеното, при съобразяване и на вече утвърдената съдебна
практика, се налага извод, че още при сключване на процесните договори, съответно
през 2005 г. и през 2006 г. длъжникът по изпълнението е придобил собствеността
върху недв. имоти, към които съдебният изпълнител е насочил изпълнението. Към
датата на налагане на възбраната- 24.04.2024 г. те са били негова собственост и
извършеният впоследствие отказ от уговореното в негова полза не може да се
противопостави на взискателя по изп. дело по арг. на чл. 452 и чл. 452 ГПК.
Отделно от това, жалбоподателката изрично заявява, че упражнява фактическа
власт върху недв. имоти на основание договорите в полза на трето лице, по които е
обаче има качеството на уговарящ, а не на купувач и надарен. Бенефициерът –
длъжникът по изпълнението е бил малолетен при сключване на договорите, майка му
К. С. е била негов законен представител до навършването на пълнолетие на 17.10.2020
г. Това е възможното качество, в което на основание сключените договори,
жалбоподателката да е упражнявала фактическа власт върху процесните имоти,
установена със свидетелските показания в настоящото производство, в т. ч. е получила
дължимите на него ренти от дарените имоти от дъщеря си- другата съсобственица.
5
Така, според настоящия състав е налице и приемане на уговореното в полза на
бенефициера с конклудентни действия, поради което заявеният впоследствие изричен
отказ не би могъл да произведе действие.
Само за пълнота, с оглед заетата от жалбоподателката позиция, настоящият
състав намира за необходимо да отбележи, че законът не предвижда автоматично
придобиване на правата по договора от уговарящия, в случая жалбопадателката, при
отказ от бенефициера – нейният син от уговореното в негова полза. В този случай
уговарящият следва да замени отказалия се бенефициер с друг, освен ако личността на
третото лице е била съществен елемент от съдържанието на договора, какъвто е
настоящия случай с договора за дарение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на третото лице К. П. С. чрез адв. Н. П.
против действията на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ, с район на действие ОС Русе по
изп. дело № 425/2024 г., изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на опис
на недв. имоти в с. Писанец, общ. Ветово, обл. Русе на 28.05.2024 г., представляващи
УПИ ***** по кадастралния план на с. Писанец, обл. Русе и по ½ ид. част от
поземлени имоти с идентификатори 56441.72.171 56441.78.34 и 56441.77.49, и трите
находящи се в землището на с. Писанец, обл. Русе като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6