№ 484
гр. Пазарджик , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20205220201877 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК: ****** против
Наказателно постановление № 545035-F558725/29.10.2020 г Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ НАП, с което, на основание чл. 185,
ал.2, във вр. ал. 1 ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500,
00 лв., за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. чл. 118, ал.4, т. 4 от ЗДДС.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че изводите на актосъставителя и
административнонаказващия орган, че е налице отложено плащане е
незаконосъобразен, несъответен на осъществилите се в действителността
факти, като излага собствено тълкуване на понятието „отложено плащане“.
В съдебно заседание, чрез адв. Б.-САК, се позовава на нарушение на
императивните изисквания на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН при съставяне и връчване
на АУАН в присъствието и на лице без представителна власт.
1
Евентуално счита, че е налице маловажен случай.
Претендира разноски.
Органът, издал обжалваният акт, чрез юрисконсулт С., счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок /препис от обжалвания акт е връчен на
жалбоподателя на 23.12.2020 г., а жалбата е депозирана в съда на 30.12.2020
г./, от лице с право да обжалва, поради което е процесуално допустима.
Районен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и като обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2020 г., била извършена проверка от органи на приходите,
съвместно със служители на БИМ, в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в с. Ветрен дол, общ.
Септември, ул. „******“ № 38, стопанисвана от „******“ ЕООД. При
проверката се установило, че продажбите в обекта се отчитат от въведената в
експлоатация на 28.06.2019 г. ЕСФП-ОЙЛ-СИС и фискален принтер Datecs
FP-800 с ИН 0S005993. За ЕСФП имало издадено свидетелство за регистрация
и валидно сключен и действащ договора за сервизно обслужване до
31.12.2020 г. От изведен в хода на проверката КЛЕН за 30.06.2020 г. се
установило, че в издадения от фискалното устройство фискален бон №
0049618 0018 от същата дата, сумата в размер на 1 653, 00 лв. от продажбата
на 950 л. дизел, с клиент „*****“ ЕООД, била отразена като начин на плащане
„банкови трансфери“. Не била установена разлика в касовата наличност.
Проверяващите приели, че дружеството в качеството си на задължено лице по
чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило изискванията на
чл.3, ал. 2, предложение последно от цитираната наредба във връзка е чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС и е допуснало регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане, без да се приключва с
вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.
При проверката бил съставен Констативен протокол №
0380703/03.07.2020 г., обективиращ констатациите на контролните органи. По
време на проверката в обекта присъствала вписаната като управител на
дружеството в ТР В.Н.Б., на която протоколът бил връчен. В него било
указано представляващ дружеството да се яви на 11.07.2020 г. в 10,00 часа в
сградата на ТД НАН Пловдив на ул.“ Трети март“ № 28 за съставяне на
АУАН.
2
На посочената дата, от името на дружеството, се явила Г.В.Л., която се
легитимирала с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, с
което управителят на дружеството й учредявал представителна власт за
участие в производството по съставяне на АУАН за констатираното
нарушение. В присъствието на Л., на същата дата, на „******“ ЕООД бил
съставен АУАН № F558725/11.07.2020 г. за нарушение на чл. 3, ал. 2,
предложение последно от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка е чл.118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС, за това че не е спазил начина за издаване на съответните
документи за продажба, издадени по установения ред за продажба, тъй като
регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на
отложено плащане следвало да се приключва с вид плащане „резерв 1“ –
„отложено плащане”. Актът е подписан от представителя без възражения и му
е връчен екземпляр от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което обективните признаци от състава на нарушението са
възпроизведени по идентичен начин с тези в акта. С него на „******“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл. 185,
ал.2, във вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС.
От назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че към датата на проверката-
03.07.2020 г., във въведената в експлоатация в обекта на контрол и работеща
ЕСФП, с която са отчитани продажбите, са въведени следните настройки за
плащане: позиция 1 „в брой“-внасяне на пари в наличност по платежна
сметка; позиция 2 „пос терминал“ -кредитен превод, директен дебит /плащане
с дебитна/кредитна карта/; позиция 4 „по банка“ /банкови трансфери/-наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. Според заключението,
системните настройки на ЕСФП, позволяват прилагане на различните видове
режими, предвидени в чл. 3, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12. 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(загл. изм. - дв, бр. 80 от 2018 г.).
Горната фактическа обстановка съдът възприе от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Б. И.,
които кредитира като обективни, безпристрастни, дадени от позицията на
незаинтересовано от изхода на делото лице и кореспондиращи с останалия
приобщен доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
3
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл.
193, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 7, ал.1, т. 4 и т. 1 ЗНАП и съгласно т. 2.1 и т.1.3
Заповед ЗЦУ 1149 от 29.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП. При
съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата акта
обективните признаци от състава на нарушенията са описани по начин, който
позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата
си. Посочени са време, място, обстоятелства, при които е извършено,
съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на нарушителя, на
актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по
идентичен начин. Посочени са нарушените и санкционните разпоредби.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че със съставянето
на акта за установяване на административната нарушение в присъствието на
представител на дружеството без представителна власт, е нарушено на
правото му на участие в административнонаказателното производство.
Действително при съставяне на акта за установяване на административното
нарушение се е явил представител, който се е легитимирал с нотариално
заверено пълномощно, срока на което е изтекъл към датата, когато е съставен-
11.07.2020 г.. Доколкото обаче представителната власт е учредена от
управителя на жалбоподателя-В.Б., присъствала по време на проверката, при
която нарушението е констатирано и същата е била надлежно уведомена за
датата, на която е трябвало да се яви за съставяне на АУАН, удостоверено в
съставяния и подписан от нея протокол № 0380703/03.07.2020 г., изготвяйки
изрично пълномощно за процесуално представителство за участие в
производството по съставяне на акта за установяване на нарушението за срок,
необхващащ предварително известната датата, на която е следвало да се
състави акта, същата сама се е поставила в положение да не може да защити
адекватно правата на дружеството. На управителя е била известна датата на
съставяне на АУАН, поради което съставянето на изрично пълномощно да се
подпише и получи АУАН за констатирано при извършената проверка
нарушение, със срок на действие, който изтича преди датата съставяне на
акта, е правно нелогично. Това действие обаче не следва да се отразява на
законосъобразността на административнонаказателното производство.
Жалбоподателят е надлежно уведомен за датата на съставяне на АУАН, актът
е съставен на същата дата, управителят е могъл да се яви лично или да
упълномощи друг процесуален представител, но не го е сторил, без да сочи
уважителни причини, поради което съдът намира, че производството не е
опорочено.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. предвижда, че лице, което извършва продажби на течни горива чрез
4
средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита
продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от
ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален
бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при
условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" –
"отложено плащане".
В цитираната наредба и в ЗДДС не се съдържа легална дефиниция на
понятието „отложено плащане“, поради което то следва да се тълкува в
неговия общоупотребим смисъл и във вр. чл. 25, ал. 5 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г., доколкото същата касае отчитането на продажби от фискални
устройства. Съгласно тази разпоредба при работа с ИАСУТД се допуска
продажби на предоставени стоки/услуги, при които клиентът само поема
задължение за плащане, да се приключват с издаване на системен бон с вид
плащане "резерв 2 – отложено плащане", т.е. законодателят приема, че
отложено е всяко плащане, при което плащането на цената не се извършва
при предаването на стоката или на документите, които дават право на
купувача да я получи. Настоящият случай е именно такъв.
Не е спорно, а и от представените фактура № **********/30.06.2020 г.
фискален бон № 0049618 0018 и платежно нареждане от 06.07.2020 г. се
установява, че цената на закупените от обекта стопанисван от жалбоподателя
950 литра дизелово гориво не е платена при получаване на стоката, поради
което извършеното впоследствие плащане по банков път, следва да се
квалифицира именно като отложено плащане за целите на чл. 3, ал. 2 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Правноирелевантно е как плащането е
определено от страните по сделката, как същите са уговорили начина на
плащане, доколкото за целите на данъчното законодателство е относим
единствено обективният факт дали дължимата сума и предадена от купувача
на продавача по време на получаването на стоката, или в един следващ
момент.
Ето защо съдът намира, че начинът на отчитане на получената сума от
1653,00 лв. като „банков трансфер“ /позиция 4/ по издадения фискален бон №
00496180018 от 30.06.2020 г. от въведената в обекта ЕСФП-ОЙЛ-СИС и ФПр.
Datecs FP-800 с ИН:ОS005993 и ФП:58005993, е в нарушение на изискванията
на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите.
Законовата разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата е в сила от 28.09.2018
г., т.е. към датата на извършване на нарушението. Съгласно § 31 от ПР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
5
устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., доп., бр. 26 от
2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) лицата, които използват ЕСФП, привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 юни
2019 г., като до привеждането в съответствие, но не по-късно от 30 юни 2019
г. прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти. В срок до един месец от влизане в сила на тази наредба
лицата по ал. 1 предоставят по електронен път в НАП блок-схема по чл. 16а,
ал. 2. В срока по ал. 1 ЕСФП се регистрира в НАП по досегашния ред, като
чл. 16а, ал. 1 не се прилага. В тридневен срок от датата на регистрацията на
ЕСФП лицето по чл. 3 подава блок-схема по чл. 16а, ал. 2. До регистриране на
ЕСФП от одобрен тип съгласно тази наредба за всяка промяна в блок-схемата
по чл. 16а, ал. 2 се уведомява НАП, като новата блок-схема се предоставя по
електронен път, до извършването на проверка по чл. 16а, ал. 3.
Видно от представените доказателства, към датата на извършване на
нарушението жалбоподателят не изпълнил задължението си да приведе
дейността си в съответствие с изискванията на наредбата, като въведе в
паметта на регистрираната в обекта на 28.06.2019 г. ЕСФП начин на плащане-
резерв 1 –отложено плащане, макар системните настройки да са позволявали
прилагането на различните видове плащане, предвидени и изброени в чл. 3,
ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., което се установи от заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Към тази дата не
е имало и основания да отчита продажбите по действащия преди това ред. По
тази причина, като не е отчел извършеното плащане на 30.06.2020 г. на сумата
от 1653,00 лв. като отложено плащане, е нарушил чл. 3, ал. 2 от Наредбата и
законосъобразно е санкциониран на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. ал.
185, ал. 1 ЗДДС с имуществена санкция за това нарушение.
Нарушението, макар че не води до неотразяване на приходи, не може да
се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид
значителния период от време, в което жалбоподателят е бездействал да
приведе дейността си в съответствие с наредбата.
При определяне на размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган е съобразил, че нарушението е
извършено на първи път и я е наложил в нейния минимум, поради което не са
налице основания за изменяване на наказателното постановление.
По тези съображения, съдът счита че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се възложат
сторените в производството разноски по назначената съдебно-техническа
експертиза в размер на 240,00 лв., които да заплати в полза на РС Пазарджик.
На ответника по жалбата, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от
2019г., в сила от 03.12.2019г./, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК,
6
се дължат разноски за осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен от съда. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
Като съобрази изрично заявеното искане от процесуалния представител
на ответника в съдебно заседание на 01.04.2021 г., че се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и че по делото са
проведени три съдебни заседания, на всяко от които се е явявал процесуален
представител на ответника, съдът счита, че дължимият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди на Национална
агенция по приходите е 100, 00 лв. /сто лева./
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 545035-F558725/29.10.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ НАП, с което, на
основание чл. 185, ал.2, във вр. ал. 1 ЗДДС, на „******“ ЕООД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А,
ет. 2, ап.2-3, е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв.
/петстотин лева/, за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. чл. 118, ал.4, т. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А, ет. 2, ап.2-3, да заплати в
полза на Районен съд Пазарджик разноски в размер на 240,00 лв. /двеста и
четиридесет лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 143,
ал. 3 АПК, „******“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А, ет. 2, ап.2-3, да заплати на
Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение по а.н.дело № 1877/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за
7
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8