Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, против Решение № 120/04.04.2024г., постановено по АНД № 20243630200176 по описа 2024г. на Районен съд– Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 004139/06.11.2023г. издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на "Л. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лева, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.68д ал.1 пр.1, вр. чл.68г ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл.209 т. 3 предл.1-во от АПК. С оглед на изложените съображения, се отправя искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът- „Л. Ко“ КД, с.Равно поле, община Елин Пелин, област София, депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител. 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

По повод постъпила жалба от потребител, в която били изложени твърдения, че след консумация на протеинови барчета на фирма "В." изпитва здравословни проблеми, с настояване от потребителя за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация, относно съдържанието на захар и протеини, било разпоредено извършване на проверка. Извършената проверка на 27.07.2023г. от инспектори на КЗП за област Шумен била в обект магазин "Л." с адрес: [населено място], [улица], като имала за цел констатиране на предлаганите за продажба протеинови барчета с търговска [Марка]. За проверката на 27.07.2023 г. в търговския обект бил съставен КП № К- 2749847/27.07.2023г./стр.46/, като били установени протеинови барчета с търговска [Марка], както следва: B. протеинов бар "C."- шоколадов трюфел- 55гр., с обявена цена 3,09 лв., количества 40 броя и други от същата търговска марка. В хода на процесната проверка не били иззети проби от продукта от страна на проверяващите. На проби, взети от трети лица от [населено място], приложени на стр.54 по въззивното дело, били извършени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване "А." при "Д." ООД, относно информацията за количественото съдържание в протеинов бар "C.". В получените резултати, след направеното изследване с протокол № 28114/31.05.2023г. са установени отклонения в съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини по етикет и спрямо реална стойност. След запознаване с констатациите от извършените изпитвания и преценка на събраните материали по преписката, проверяващите приели, че "Л." КД, прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с 68г ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите. Прието било, че представената информацията на опаковката, относно количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар "C." в проверения магазин "Л. ", находящ се в Шумен, [улица], въвежда в заблуждение потребителя и води до вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. На 16.08.2023г. на "Л. бил съставен АУАН № 004139 от 16.08.2023г. в отсъствие на представляващ дружеството– нарушител, за нарушение по чл. 68д ал.1, пр. 1 от ЗЗП вр. чл.68 г ал.4 от ЗЗД, вр. чл. 68в от ЗЗП, в който е посочена дата на извършване на нарушението 27.07.2023г. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и процесното Наказателно постановление № 004139/06.11.2023 г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на "Л." ЕООД . с ЕИК 1***, е наложена "имуществена санкция" в размер на 25 000 лева, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68д ал. 1 пр.1, вр. чл.68г ал.4, вр. чл.68 в от ЗЗП.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за липсата на съставомерност на деянието, които напълно се споделят от касационния съд, поради което настоящата инстанция не следва да ги повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая информацията за съдържанието на артикула изхожда от неговия производител, като липсва нормативно въведено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в обектите им хранителни стоки с цел удостоверяване истинността на информацията, отразена на етикета на стоката от нейния производител. Съответно в АУАН и в НП не е посочено по силата на каква правна разпоредба, санкционираното дружество е следвало да провери съдържанието на стоката, преди предлагането ѝ в обект на търговеца. С оглед на това, следва да приеме, че липсва противоправно поведение на търговеца, за което може да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС, като с цел гарантиране правото им на информирано решение, въз основа на достатъчно пълна, достоверна и обективна информация за продуктите, европейският законодател с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО императивно е забранил нелоялните и заблуждаващи търговски практики и е регламентирал редица мерки в защита на потребителите. Дефинициите за нелоялни и заблуждаващи търговски практики са посочени в чл.5 § 2 и чл.6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, които са имплементирани в националните ни разпоредби- чл.68в; чл. 68г ал.1 и ал.4 и чл. 68д ал.1 и ал.2 ЗЗП. Според посочената като нарушена в НП разпоредба на чл.68д ал.1, предл.1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. Понятието "информация за храните" е дефинирано в чл.2 § 2 б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл.2 § 2 б."и" от регламента "етикет" означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. В чл.8 § 1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните, а именно субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза— вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните, съобразно чл.8 § 2 от Регламента. Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби. В настоящия казус "Л." КД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той не би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща.

Наред с това съдът приема, че деянието, за което е санкционирано дружеството не е доказано по категоричен начин. Както в АУАН, така и в НП наказващият орган се позовава на резултатите, установени от лабораторно изследване за което е съставен Протокол от 31.05.2023г. или преди датата на установяване на процесното нарушение. По делото липсват доказателства, че са изследвани именно продуктите, намерени в процесния магазин. С оглед на това не може да се приеме за безспорно установено, че в търговския обект са предлагани за продажба протеинови барчета, с отразена невярна и подвеждаща информация за тяхното съдържание върху етикета, поставен от производителя им.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, с оглед на което процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за деловодни разноски. 

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/04.04.2024г., постановено по АНД № 2023630200176 по описа 2024г. на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите- гр. София да заплати на "Л. Ко“ КД ЕИК **, сума в размер на 3180.00лв. (три хиляди сто и осемдесет лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство. 

Решението е окончателно.