Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13 567
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
Ищецът – И.И.Ж. твърди,
че на 16.12.2017г. около 22,50 часа в гр.София, по бул. Пенчо Славейков, с
посока на движение от бул. Фритьоф Нансен към бул. Прага, В.К.Н.управлявал лек
автомобил Дачия, модел Логан,
per. № *******. В района на кръстовището, образувано
с бул. Витоша, нарушил правилата на движение по пътищата като преминал на
червен за него сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с движещия се на
зелен сигнал по бул. Витоша лек автомобил марка Киа, модел Сеад
с per. № *******, управляван от И.Ж.. Вследствие на
ПТП- то ищецът претърпял телесни увреждания- мозъчно сътресение, контузия на
теменната област на главата, контузия на двете колена.
Поради продължаващо главоболие и гадене, придружено е повръщане потърсил
лекарска помощ на 18.12.2017г. в УМБАЛСМ Пирогов, където бил приет в Отделение
по съдова неврохирургия. След проведено лечение бил изписан на 20.12.2017г. е
препоръки за домашно лечение и наблюдение от личен лекар. Ищецът изпитвал силни
болки в дясното коляно, което водело до бърза уморяемост,
непълноценност при упражняване на труд, претърпените от него болки и страдания
водели до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Страхува се да
излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен.
Поддържа, че във връзка е процесното ПТП е образувано
администранитивно-наказателно производство срещу
виновния водач с АУАН №069623/2017г. по описа на СДВР. Видно от протокол за ПТП
№ 1701668/17.12.2017г. и направената справка в информационната система на Гаранционния
фонд управляваният от В.Н.лек автомобил е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП при ответника със
застрахователна полица № BG/02/117000282078 от 16.01.2017г., валидна до 15.01.2018г.
Твърди, че с молба от 28.12.2017г. сезирал ответника с искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от него вреди, като с молба от 16.11.2018г.
предоставил и банкова сметка, ***. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
осъди ответникът да му заплати:
- 5 000 лева, като част от 26 000
лева– представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 17.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК.
Ответникът – З. „Б.И.”, в определения
от закона срок е депозирал писмен отговор. В него признава настъпването на
следните факти: наличието на застрахователно правоотношение по договор
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в
исковата молба лек автомобил, със застраховател - ответното дружество, който
договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие – 16.12.2017г.
Оспорва механизма на ПТП и същото да е станало по вина на В.К.Н.. Оспорва
представения протокол в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Твърди, че не
са спазени изискванията на чл. 3 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г., а именно
не е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, което било индиция,
че няма увредени лица. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдените
увреждания да се намират в причинна връзка и следствие на процесното
ПТП. Счита, че заявените от ищеца увреждания се дължат единствено на предходни
заболявания и на хронично- дегенеративните изменения, от които страда ищеца.
Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен. Оспорва твърденията за
изживян стрес и душевни страдания. Моли да се постанови съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното
съдебно заседание. В определения от съда срок процесуалният представител на
ответника е депозирал писмена защита.
С определение от 23.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 39 896/2019г. по описа на СРС, 175-ти състав, съдът
е допуснал увеличение на размера на предявения иск от 5 000 лева на 40 000 лева,
прекратил е производството по делото и изпратил същото по подсъдност на СГС.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Относно описаното в исковата молба ПТП
е съставен констативен протокол за ПТП № 1701668 от 17.12.2017г. /страница 7 от
делото на СРС/.
По делото на страница 13 е представена Епикриза по ИЗ № 43145/2017 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД,
от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
18.12.2017г. с диагноза: комоцио церебри.
Контузио регио париеталис капитис. Контузио генус утр. Изписан е на 20.12.2017г. в ясно съзнание. Без отпадна
неврологична симптоматика.
С молба от 28.12.2017г. ищецът е
сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП. С
молба от 16.11.2018г. ищецът е представил лична банкова сметка *** нея.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа
експертиза, което не е оспорено от тях и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
същото е описан следния механизъм на ПТП: на 16.12.2017 г., около 22:50 часа,
лек автомобил „Дачия Логан“,
с рег. № ******* се движи по бул. „Пенчо Славейков“, с посока от бул. „Фритьоф
Нансен“ към бул. „Прага“ и на кръстовището с бул. „Витоша“, водачът преминава
на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което реализира ПТП с
движещия се на зелен сигнал лек автомобил „Киа Сийд“,
с рег. № *******. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е в поведението на водача на лек автомобил „Дачия Логан“, който е навлязъл в
кръстовището на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, вследствие
на което е настъпило съприкосновение с лек автомобил „Киа Сийд“.
Описва, че лек автомобил „Киа Сийд“, с per. № ******* е оборудван
фабрично с триточков инерционен колан на мястото на пострадалия - водачът на
лек автомобил - И.И.Ж..
По искане на ищеца е разпитан свидетеля Ж.И.Ж.– негова майка.
Свидетелят посочва, че за ПТП разбрала от полицията. Когато го видяла, синът й
седял на задната седалка, изглеждал много изплашен. Не е бил в безсъзнание, но
бил неадекватен. По време на катастрофата се е намирал на шофьорското място. В
първият момент той не е разбрал, че има удар, помислил си, че е спукал гума и
колата не върви, пипнал си е главата и е видял кръвта. На главата имал цицини и
треперел. Не можел да разкаже какво се е случило, отказал да отиде на лекар.
Прибрали се вкъщи и той започнал да повръща, светлината го дразнела. На
сутринта отшили в Пирогов и го приели в неврохирургия, където престоял
три-четири дни. Докторът казал, че травмата на главата е много сериозна и за
това е повръщал. Имал нараняване и на дяснотото
коляно, посетили ортопед и му направили операция. Свидетелят посочва, че след
като го изписали от болницата, тя се грижела за него около три месеца. Изпитвал
страх и много плакал на сън, не могъл да става, повръщал, не излизал с
приятели. Все още не може да спи вечер, вика на сън. Не могъл да се грижи за
себе си, трябвало някой да го облича. При всяко едно ставане му се виело свят и
тръгвал да пада, имал нужда от постоянни грижи около 4-5 месеца след
операцията. Приемал болкоуспокоителни и лекарства за
сън. След тази катастрофа той не иска да ходи между хора, изпитва страх. С
много усилия се качва на колата да кара, да преодолее страха. След катастрофата
около два - три месеца продължил да не може да става. В момента взема само
лекарства за сън. Ако не спи много, го боли главата. След операцията отново му
се появило топче на дясното коляно и не можел да се движи. Преди операцията не
можел да се движи, заради главата, имал рани от двете ѝ страни. Завършил
Академията на МВР, работел в такситата. След ПТП не е ползвал болничен, не е
работил. Една година след катастрофата го молела да се качи на кола. Към
настоящия момент все още не работи. Сънувал кошмари - пада от скали, гонят го
да го убиват. Сънувал е и катастрофата. Като започвал да пищи казвал, че пак е
ударил колата, а тя аз му казвала, че спи. Не е посещавал специалист –
психиатър, не е провеждал друго лечение. В будно състояние не говори за
катастрофата. Сега е малко по-спокоен, един път в седмицата сънува кошмари и
казва, че нещо има в леглото и го хапе. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта
относно периода, в който е имал необходимост от чужда помощ и периода на
възстановяване от мозъчното сътресение, тъй като те са в противоречие на
заключението на съдебно – медицинската експертиза, в което е прието, че
възстановителния период е 15 – 20 дни, а не месеци както заявява свидетеля и
няма остатъчни явления след това за ищеца.
Пред районния съд е изслушана и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което не е оспорено от страните
и съдът кредитира, като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В същото е прието, че в резултат на ПТП, ищецът е
развил остра стресова реакция, преминала в постравматично
стресово разстройство, което с намаляваща интензивност на симптоматиката,
продължава и до сега.
По искане на ответника пред районния съд е допуснат до
разпит Момчил Василев Жеков – амтоконтрольор при ОПП
– СДВР, съставил протокола за процесното ПТП.
Свидетелят посочва, че не си спомня за ПТП, тъй като е било отдавна. Заявява,
че той е съставил протокола и се придържа към написаното в него. Описва, че
когато има травми се вика линейка. Ако травмите не са толкова сериозни, той
съставя протокола. Посочва, че този протокол е за леки ПТП-та. Свидетелят
пояснява, че когато няма сериозни травми се съставя такъв протокол, затова в
него няма описание на травмите. Когато има тежко пострадал, който остава в
болница се съставя друг вид протокол и минава в друга група тежки ПТП-та. Тези
протоколи се съставят от друг отдел, той не съставя такива. Няма спомен дали е
идвала линейка, но след като той го е съставил, никой не е хоспитализиран в
болница.
По делото на страници 114-115 е
представена Епикриза по ИЗ № 735 на СБАЛТОСМ „Проф.
д-р *********“ ЕАД, отделение по спортна травматология и ортопедия, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.11.2018г. с
диагноза: синовитис генус декс. Плика синдрома ген. Декс. На
14.11.2018г. е извършена оперативна намеса, при която е установено синовит и разрастнала се медиопателарна плика на дясна колянна
става. Назначена е била медикаментозна терапия и на 16.11.2021г. е изписан от
лечебното заведение в добро общо състояние.
По делото е прието заключение на допуснатата по искане на
страните съдебно-медицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение,
контузия на теменната област на главата, контузия на двете колене. Експертът
сочи, че поради продължаващи болки в дясното коляно се е наложило допълнително
изследване, при което било установено посттравматично увреждане вътреставно на дясното коляно, което е наложило
допълнителни образни изследвания и ендоскопско,
оперативно лечение под локална упойка /спинална
анестезия/. При тези допълнителни изследвания и инвазивно лечение е доказано вътреставно увреждане на дясното коляно, а именно: малък
ставен излив в дясната коленна става, синовит и разрастнала медиопателарна плика на дясната коленна става. Вещото лице
посочва, че тези изменения отговарят да са получени при травма на коляното и
отговарят да са настъпили след процесния ПТП
инцидент, видно от липсата на възпалителни изменения и излив
в коленните стави при приемането за болнично лечение непосредствено след процесния инцидент. За настъпването на тези изменения е
изминал достатъчно дълъг период от време и са доказани с образното изследване и
оперативната намеса. Тези след травматични увреди са причинявали трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник. След проведената оперативна намеса е настъпило подобрение.
Всички установени и посочени травматични промени отговарят да са получени в
резултат на процесното ПТП, вкл. и постравматичните промени в дясната коленна става. В
конкретния случай дясното коляно е получило удар с по-силна кинетична енергия
от несъмненото завъртане на лекия автомобил, управляван от ищеца. Проведено е правилно
диагностично и терапевтично поведение. Експертът сочи, че е преодоляно
затрудняването на движенията в десния долен крайник от травматичната увреда на коленната става, като следва да се има предвид,
че самото проведено оперативно лечение е довело до допълнителни болки и
страдания при ищеца. Тези болки и страдания са отзвучали в срок от около 15-20
дни. Възстановяването от мозъчното сътресение е било в срок от
около 15-20 дни. Контузията на главата също е отзвучала в този срок.
Възстановяването от травмата на десния долен крайник е било сравнително
забавено, поради настъпилите посттравматични усложнения в коленната става. Към
настоящия момент, ищецът не дава данни за болки и ограничени движения в дясната
коленна област, не дава оплаквания от невъзстановени травматични увреди.
Здравословното състояние и движенията на долните крайници при ищеца са
възстановени. Вещото лице заявява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, което
следва да се приеме от факта от получените травматични увреждания, които не са
от тежка степен. При поставен предпазен колан, може да се приеме, че е получил
установените травматични увреди. Вещото лице посочва, че няма данни за
съпътстващи заболявания допринесли за получените травматични увреди.
Възстановителният период е бил по-продължителен за дясната коленна област,
поради развилият се синовит и задебеляване на вътрекставна структура. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че от деформацията на тавана може да се получи удар и в областта
на главата при поставен предпазен колан.
При така установените факти съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да
установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца - описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между описаното ПТП и претърпените от ищеца
вреди;
4. предприетите действия от ищеца за възстановяване от
причинените травми от процесното ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към настоящия момент -
възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили
увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. извършване на контролни прегледи и извършване на всички
предписани от медицински специалисти действия, във връзка с възстановяването на
ищеца
7. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за
заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
8. представяне от страна на ищеца на всички изискани от
ответника документи във връзка е заведената щета и
9. поставяне на обезопасителен колан
от ищеца преди настъпване на процесното ПТП.
Във връзка с направените
възражения от ответника в негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
- предходни заболявания на ищеца
– захарен диабет и връзката на това заболяване с посочените от ищеца оплаквания
и болки,
- хронично – дегенеративни
изменения у ищеца, настъпили преди процесното ПТП,
които причиняват оплаквания идентични с тези описани в исковата молба,
- конкретни лекарски предписания
към ищеца за възстановителния период,
- лабилна психика на ищеца и по
какъв начин това влияе върху претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП и
- предходна обремененост
на психиката на ищеца, преди настъпване на процесното
ПТП и по какъв начин това влияе върху причинените му неимуществени вреди.
От събраните и описани по-горе
доказателства /констативен протокол, и заключението на авто
– техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача
на лек автомобил Дачия Логан
с рег. № *********– В.К.Н..
От представените медицински
документи по делото и заключението на съдебно – медицинската експертиза се
установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания: мозъчно
сътресение, контузия на теменната област на главата, контузия на двете колене,
както и причинно – следствената връзка между процесното
ПТП и тези травми.
При така изложеното настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за
които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Съдът счита, че направеното от
ответника възражение, че ищецът не е претърпял увреждания от процесното ПТП, тъй като не е изготвен протокол за
пострадали лица, а в съставения и представен протокол за ПТП не е отразено
причиняване на телесни увреждания на физически лица, е неоснователно по
следните съображения. От разпита на съставителя на протокола за ПТП се
установява, че практиката на служителите на ОПП – СДВР е да се съставя този вид
протокол, а не за пострадали лица в случаите, когато претърпените травми не са
толкова сериозни и не се налага хоспитализация на участник в ПТП. Не се спори
между страните, че не е повикана линейка след процесното
ПТП, а пострадалият ищец е посетил болница не на следващия, а на последващия ден от ПТП, който е и един ден след съставяне
на протокола за ПТП. Съобразявайки изложеното, както и описаното от актосъставителя,
съдът счита, че липсата на съставен протокол за пострадали лица съответства
на конкретните обстоятелства, които са настъпили след ПТП и не може да бъде
достатъчно основание да се приеме, че няма пострадали от процесното
ПТП.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 23г.,
продължителността на лечебния и възстановителен период от около 15-20 дни за мозъчното
сътресение, вътреставно увреждане на дясното коляно, което
е наложило оперативна интервенция, след която отново възстановителния период е
15 – 20 дни, претърпените неудобства от личен и битов характер както през двата
посочени възстановителни периода, така и болките и затрудненията в движението
преди извършване на операцията на дясното коляно, острата стресова ситуация от
преживяното, която е преминала в постравматично
стресово разстройство и обстоятелството, че към днешна дата ищецът е
възстановен от физическите увреждания, както и намаляващата сиптоматика
от психическо естество, съдът намира, че сумата от 15 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно
възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът
своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан,
като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съда намира направеното от
ответника възражение за съпричиняване за неоснователно.
В заключението на приетата по делото и неоспорено от страните съдебно –
медицинска експертиза се установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Вещото лице посочва, че при поставен
предпазен колан, може да се приеме, че е получил установените травматични
увреди.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира за недоказано наведеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия.
В отговора на исковата молба,
ответната страна е навела и възражения относно:
1. предходни заболявания на ищеца
- захарен диабет, които са повлияли на възстановителния период,
2. хронични - дегенеративни
изменения у ищеца, настъпили преди процесното ПТП,
които причиняват оплаквания идентични с тези описани в исковата молба,
3. неспазване на лекарски
предписания от ищеца през възстановителния период, което е повлияло на неговата
продължителност и
4. твърдение за лабилна психика
на ищеца и предходна обремененост, преди настъпване
на процесното ПТП, която е причина за претърпените
вреди от психологично естество.
Във връзка с описаните възражения
не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, поради което
съдът счита, че същите са недоказани в настоящото производство.
Относно
претенцията за законна лихва
Ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди, за периода, считано от датата на ПТП – 17.11.2018г.
По аргумент от разпоредбите на
чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от
момента на уведомяването на застрахователя на виновния водач, за настъпването на
застрахователното събитие. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който
срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя.
В разглеждания случай ответникът е сезиран от ищеца с молба на 28.12.2017г.,
поради което е изпаднал в забава по отношение на последния считано от
28.03.2018г.
С оглед на така изложените мотиви
съдът приема, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
определения размер на обезщетението се дължи към датата, от която се претендира
от ищеца - 17.11.2018г. и следва да бъде
уважено до окончателното изплащане на сумата.
Относно направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител
на ищеца адв. В.О.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 176 лева с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от иска и
представените договор за правна защита /л. 69/ и удостоверение за регистрация
по ЗДДС /л. 70/.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на 2 650 лв., от които 200
лв. – заплатена държавна такса пред СРС, 1 400 лева – заплатена държавна
такса пред СГС, 250 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, 500 лв. – депозит по допуснатата комплексна съдебно – психологична
експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел и 250 лв. – депозит за допуснатата авто – техническа експертиза. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 993, 75 лв.
Направените
от ответника разноски са в размер на 100 лв. - депозит по допуснатата авто – техническа експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел
и 100 лв. – заплатен депозит по допуснатата съдебно авто
– техническа експертиза. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на ответника за настоящото производство в размер на 200 лв. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 281, 25 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.И.Ж., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез
адвокат В.О. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2017г., относно
което е съставен протокол за ПТП №1701668/17.12.2017г. от автоконтрольор
при ОПП - СДВР, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2018г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 15 000 лв. до
предявения размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.И.Ж.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.О. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 993, 75 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.О., адвокат от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. *********на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от
1 176 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.Ж.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат В.О. да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 281, 25 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: