Определение по дело №1489/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2018 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20153100901489
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……..05.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.05.2018 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1489 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх. № 10690/11.04.2018 г. от „Агророуд“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Ралица Тихова – САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 159/01.03.2018 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца.

Молителят поддържа, че съдът неправилно е присъдил в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 7716,74 лева. Сочи, че претенцията му е за адвокатско възнаграждение в размер на 126 000,00 лева, което е било ефективно заплатено, докато присъденото възнаграждение в размер на 7716,74 лева е многократно занижено, включително и спрямо минимално определеният размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. Поддържа, че ответникът не е бил страна в производствата образувани по частни въззивна и касационна жалби на ищеца и няма самостоятелно право на разноски, поради липсата на правен интерес да му бъдат присъдени, както и, че в производствата по частните жалби не е налице материален интерес. Напротив, счита, че ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски в производствата по частна жалба срещу Определение № 17 от 05.01.2016 г., с което Окръжен съд Варна е спрял т.д. 1489/2015 г. до постановяване на влязло в сила решение по т.д. 2103/2013 по описа на Варненски Окръжен съд и срещу Определение № 168 от 12.03.2016 г. , с което Апелативен съд Варна потвърждава Определение № 17 от 05.01.2016 г. Моли за изменение на решението в частта за разноските като му бъдат присъдени 126 000,00 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т.д. № 1489/2015 г. – или поне минималното дължимо адвокатско възнаграждение от 23151,20 лева съгласно чл. 7, ал. 2 т. 6 от Наредба № 1, ведно със сторените за обжалване на спирането на т.д. 1489/2015 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лева и за държавни такси 30,00 лева.

Препис от молбата е връчена на ответната страна „Енерго-про продажби" АД, която чрез адв. Н.Б. е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

В мотивите към решението съдът е приел, че с оглед изхода от спора ищецът има право на репариране на сторените по делото разноски които са в общ размер от 174914, 47 лева, от които 46484,47 лева – държавна такса и 126000,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по т.д. № 1489/2015 г. на ВОС. Съдът е отчел също, че ищецът претендира и разноски за обжалване на определението на съда за спиране на производството по т.д. 1489/2015 г в размер на 2400,00 лева – адвокатско възнаграждение и 30 лева държавни такси, за които са  представени доказателства. Прието е още, че възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като са изложени конкретни мотиви в тази насока. Предвид основателността на възражението за прекомерност съдът е определил адвокатското възнаграждение в минималния размер определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет – 23151,12 лева и общ размер на разноските 69635,59 лева (46 484,47 лева д.т. + и 23151,12 лева  адвокатско възнаграждение). Искането на ищеца за присъждане на сумата 2430,00 лева разноски за образуваните частни производства пред въззивната и касационната инстанции е оставено без уважение, тъй като жалбите на ищеца срещу определение № 27/05.01.2016 г. и потвърждаващото го определение на въззивния съд са оставени без уважение.

Съдът е приел, че ответникът има право на разноски сторени в производствата, образувани по частни въззивна и касационна жалби на ищеца срещу определение № 27/05.01.2016 г. по т.д. 1489/2015 г. на ВОС и определение № 168/12.03.2016 г. по ч.т.д. № 106/2016 г. на ВАпС, които са в размер на 14160,00 лева за всяка инстанция или общо 28320,00 лева. Уважено е възражението за прекомерност на претендираните от ответника адвокатски възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делата и същите са редуцирани до минималния размер определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет – по 7717,04 лева за всяка инстанция или общо сумата 15434,08 лева.

Молителят неправилно приема, че съдът е присъдил в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 7716,74 лева. Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 23151,12 лева, което съответства на евентуалното искане в молбата за изменение на определението за разноски.

Ищецът няма право на разноски в производствата по частните жалби, тъй като същите са отхвърлени – чл. 78, ал. 1 от ГПК. Право на такива разноски има ответникът, който своевременно, с отговорите на частните жалби е представил доказателства за извършването им. Същите са присъдени в минималния размер след уважено възражение за прекомерност.

Предвид обстоятелството, че и двете страни си дължат взаимно разноски по делото, съдът е извършил компенсация и е присъдил в полза на ищеца сумата 54201,51 лева, която представлява разликата между 69635,59 лева и 15434,08 лева. В този смисъл е и постановения диспозитив на съдебното решение в частта за разноските.

Ето защо, съдът приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта му, досежно присъдените в полза на „Агророуд“ ЕООД, гр. София, съдебно-деловодни разноски.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10690/11.04.2018 г. от „Агророуд“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Ралица Тихова – САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 159/01.03.2018 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: