ПРОТОКОЛ
№ 176
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Ст. Пенчева
Членове:Деница Ц. Стойнова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600181 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Производството е образувано по частна жалба на обвиняемия ЦВ. Г. Г.
срещу определението по ЧНД № 707/22 г. на ПОС, с което по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем ЦВ. Г. Г. се явява лично, доведен от Следствения
арест - П..
Предвид изявлението на обвиняемия, че се отказва от адв.М., в залата се явява
определеният от АК – П. адв.Л. Д. М., за назначаването й като служебен защитник.
Явява се адв.А. И.Г., който представя пълномощно.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Заявявам, че адв.А. Г. желая да ме представлява в днешното
производство. Не желая да бъда представляван нито от служебен защитник, нито от адв.М..
С оглед изявлението на обв.Г., адв.Л. М. се освободи от участие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Г.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Г.: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете
декларация от Г. Д. И., който се намира към настоящия момент в следствения
арест, стая **, който дава пълно разяснение по отношение на въпросите
наркотични вещества, които са били иззети. Представям и декларация от В. С.
А., таксиметров шофьор, който е присъствал на процесната дата, на
04.04.2022 г. за рождения ден на моя подзащитен, както и декларация от М. А.
Г., майка на обвиняемия, която дава също подробни обяснения по отношение
въпросните наркотични вещества, въобще как е протекла цялата вечер, как се
„занимавал“ с тези дейности Ц.Г..
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам искания за отводи. Да се приемат
декларациите.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с декларациите. Становището ми е, че не
следва да бъдат приети, защото не са по предвидения ред в НПК. Следва да
бъдат представени, по желание от страна на обвиняемия и защитата му, по
реда на НПК чрез наблюдаващия прокурор, разпит на свидетели и едва след
това приобщаването им в изискуемата форма. Към настоящия момент същите
декларации или обяснения са ирелевантни и недопустими по изложените от
мен съображения, поради което моля искането да бъде оставено без уважение.
Адв.Г. – реплика: Представям ги при вас само за сведения, след като се
запознаете, ще моля да ни бъдат върнати. Все пак съдебният състав да има
представа при евентуалното потвърждаване или отмяна на тази мярка за
неотклонение, при вземане на решението си
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Това момче прави пълни самопризнания, написани
собственоръчно. Отделно е пуснато писмо до окръжния прокурор, където
обяснява, което е пред вас, и чака да бъде разпитан пред съдия. Моли за
разпит пред съдия. Това доказва, че тези неща, които са намерени не са мои.
Има подадени писма с изходящ номер в следствения арест. Просто ги
представяме, да имате представа, че се развива това нещо. Говоря за И..
СЪДЪТ, след съвещание, намира че представените от защитника на
обвиняемия три броя декларации не следва да бъдат приобщавани към
материалите по делото. Същите съставляват свидетелстване в писмен вид,
което е недопустимо като доказателствено средство в наказателния процес. За
да придобият съответна форма и да бъдат ползвани, в който и да е
наказателен процес, в това число и в производство по чл.64 от НПК, същите
следва да бъдат облечени в процесуалната форма, а именно депозирани устно
и непосредствено пред съответния орган на разследването или орган на
2
съдебната власт, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА представените от защитника на обвиняемия три броя
декларации
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните, че нямат
други искания и тъй като намира делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви помоля да
потвърдите първоинстанционното определение. Към настоящия момент са
налице всички предпоставки спрямо Ц.Г. да бъде постановена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Служебно познавам обвиняемия,
което е ирелевантно към настоящия момент, има значение поведението му
при изпълнение на вече наложените му ефективни наказания лишаване от
свобода в затвора, където е било и прекъснато наказанието му, но това няма
значение към настоящия момент.
Повдигнато е обвинение за умишлено престъпление, достатъчно
доказателства, обосноваващи извършване на престъплението от негова
страна. Наличието на двете, макар и алтернативно възможно да съществуват
опасности – едната да се укрие. За негово съжаление не е живеел на адреса,
на който е адресно регистриран, което е предпоставка за това да се укрие.
Имайки предвид и 20-те му осъждания. Да не говорим, че е налице и
презумпцията, че обвинението, което му е повдигнато, е при условията на
опасен рецидив. Няма доказателства към настоящия момент, които да оборят
тази презумпция и винаги се предполага, че е налице реална опасност или да
се укрие, или да извърши друго престъпление. Спор няма, че пет месеца от
последното му излизане от затвора, след 20-то му осъждане е извършил
инкриминираното деяние, поне от доказателствата към настоящия момент.
Така че, ще ви помоля да потвърдите първоинстанциононото определение.
Адв.Г.: Уважаеми апелативни съдии, подзащитният ми Ц.Г. е задържан
с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на
ПОС през 2022 г. за извършено престъпление от общ характер по чл.354 а
ал.2 изр.2 т.4 вр. с ал.1 изр.1, вр. чл.29 б.А и Б от НК за това, че при
условията на опасен рецидив без надлежно разрешение е държал с цел
разпространение високо рискови вещества, подробно описани в
постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярката за
неотклонение, единствено с мотива, че има опасност да се укрие или извърши
друго престъпление, без да се обсъди обаче неговата законност. Мярката за
неотклонение не е наказание, а институциализирано временно посегателство
3
върху права, гарантирани от Конституцията и ЕКЗПЧ. То е оправдано само
тогава, когато е необходимо за правилното протичане на наказателния
процес. Поради това НПК не задължава органите на наказателното
производство да вземат мярката за неотклонение по отношение на
обвиняемия във всеки един случай, а само тогава, когато са налице условията
на чл.57 от НПК. Най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ се взема, ако са налице условията на чл.63 ал.1 от НПК, когато е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго по-тежко
наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
да се укрие или да извърши ново престъпление. Съгласно чл.63 ал.1 от НПК,
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се взема за престъпления,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност да
се укрие или да извърши друго престъпление. От направения анализ обаче на
тази норма стана ясно, че се касае престъпления, за които в особената част на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от пет години,
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. В тези случаи
задължително следва да се представи и постановлението за привличане като
обвиняем. Излагат се и се представят пред съда всички фактически данни,
събрани до момента от ДП, които сочат, че съществува реална опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление обвиняемото лице. Такива данни
могат да бъдат наличието на други висящи производства, липсата на
постоянен адрес, специфичен престъпен маниер на извършеното
престъпление и други квалифициращи обстоятелства. В чл.63 ал.2 се визират
случаите, в които се презюмира опасността обвиняемият да се укрие или
отклони, или извърши друго престъпление, а именно когато обвинението е за
престъпление, извършено при повторност или опасен рецидив, когато
обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъден за
друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от
свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието
изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК.
Всъщност, и при хипотезата на ал.1, и в случаите, изброени в ал.2 на
чл.63 от НПК, основното изискване за вземане на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия, е опасността същият да се укрие
или да извърши друго престъпление. Забележете, в теорията също така се
приема, че самостоятелното съществуване на ал.2 на чл.63 от НПК е излишно,
тъй като дори и да е налице една от неговите четирите хипотези, мярката за
неотклонение не следва да бъде взета, ако няма опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Чисто теоретично, въпросът
намира съвсем друго и съвсем твърде крайно решение при това практически
приложение. Често пъти, воден от неясни подбуди съдът налага тази най-
тежка ограничителна мярка, въпреки че няма законов повод за това. Тоест,
макар да не са изпълнени кумулативно изискванията на чл.63 от НПК, той
4
въпреки всичко налага тази мярка. Това обстоятелство наложи и ВКС да даде
задължително указание на съдилищата в ТР № 1 от м.06.2022 г., където
изрично се посочва, че мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е
задължителна и не следва да се взема от съда механично, а след внимателен
анализ на представените по делото доказателства. В чл.63 ал.2 от НПК
визираните три хипотези следва да послужат на съдебния състав като изходна
база при преценката му относно съществуването на реална опасност на обв.Г.
да се укрие или да извърши друго престъпление. В ТР на ВКС изрично се
подчертава, че това не са хипотези, при които задържането е задължително,
тъй като това би било в противоречие с ЕКПЧ и Конституцията. Текстът на
чл.63 ал.2 е оборима законова презумпция, по силата на основно наказателно-
процесуални принципи тежестта на доказване на всички предпоставки по
визирани горепосочените три хипотези на чл.63 ал.2 от НПК, принадлежи на
органите на предварителното разследване. От изложеното става ясно, че
искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
предполага образувано ДП и повдигнато обвинение, както и обективни
доказателства за авторството на обвиняемия в извършеното престъпление.
Такива доказателства в настоящото производство обаче не съществуват. Те са
само предполагаеми, независимо от фактите, че има разпитани свидетели по
делото, които твърдят, че са взели един грам наркотично вещество и че Ц.Г. е
предлагал за продажби такива наркотични вещества, но забележете в ДП не се
съдържат данни този един грам да е представен като ВД. Имаме само едно
голо изявление на свидетел, което обаче не може да се твърди, че е точно така
и то, на този етап. Единственото нещо, което вероятно първоиностанционният
съд е взел предвид е обстоятелството, че Ц. Г. е осъждан многократно, но
забележете, нито един от тези пъти той не е осъждан за разпространение на
наркотични вещества. Нещото, което мога да кажа съвсем отговорно - в
разговора си вчера в ареста с Ц.Г. е, че той има съвсем отрицателно
отношение към подобни вещества, най-вече към разпространение и
употребата на такива вещества. Това че, както ви представих за съпоставка
тези декларации, тези сведения, които могат да се ползват от съдебното
производство, въпросното момче Г. И., че той е ползвал наркотични
вещества. Всъщност, това момче се оказва, че е наркозависим и употребява
такива вещества. Интересното е как в този случай, наркотичните вещества е
записано в протокола на първоинстнационвния съд, че са намерени в къщата
на майката на Г., което не е вярно. Тези вещества, които се намирали в две
торби, са намерени извън двора. От къде ние можем да направим заключение,
че именно Ц.Г. ги е притежавал тези неща. При претърсване имота на майка
му не са намерени никакви вещества. При личния обиск също, и ние сега
трябва да се доверяваме на един свидетел, който казва, че е бил купил. Ами,
този свидетел, който дава тези сведения, осъждано или не осъждано лице е,
употребява ли наркотици. Затова, аз не мога да направя обоснованото
предположение, че именно Ц.Г. е държал с цел разпространение тези
наркотични вещества. Той може да е бил крадец, може да е бил грабител,
5
може да е бил измамник, осъждан, но в никакъв случай не може да се каже, че
той е държател и разпространител на наркотични вещества. Именно поради
това, това обосновано предположение е разколебано. Няма достатъчно
доказателства за това. И затова, аз ви моля да измените мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“. Той има известен адрес, има
апартамент до казино „***“, живее обаче след последното си излизане от
затвора м.12.2021 г. преимуществено при майка си, която все пак е жена на
възраст и е болна, в тази къща в това село с.Б., която се намира на края на
селото. Той отива там да й помага, защото вижда, че жената е накрая на
силите си. Така че, ще помоля наистина при вземане на решението си да
измените тази мярка за неотклонение, която е най-тежката, в по-лека такава,
вкл. и в „Парична гаранция“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. /за лична защита/: Поддържам казаното от
адвоката ми.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Г.: Искам да ми
бъде изменена мярката в по-лека.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт.
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна – упълномощен защитник на обвиняемия, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество
- НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно е становището на първостепенният съд, че са налице всички,
предвидени в чл.63 от НК кумулативно изискуеми предпоставки за вземане
спрямо Г. на най – тежката мярка за неотклонение.
Спрямо него е повдигнато обвинение за умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Събрания в хода на разследването
доказателствен материал – протоколи за претърсване и изземване,
свидетелски показания, експертни справки, на този етап на наказателното
производство са достатъчни да обосноват извод за съпричастност на
обвиняемия към престъплението, в извършване на което е обвинен. В това
производство не се изисква вината да е доказана по безспорен и несъмнен
начин, а само да е налице предположение, което да се обосновава от
събраните до момента доказателства и то е налице. Наркотичното вещество е
намерено в двора на дом, обитаван към инкриминираната дата от
обвиняемия, ведно с неговата майка, за която няма индикации да е
съпричастна към деянието. За сметка на това, подозрението за
съпричастността на обвиняемия се извлича от показанията на полицейския
служител Т. и на св. А., който свързва намереното в с. Б. наркотично вещество
6
с идентично продаденото му от Г. няколко дни преди инкриминираната дата.
На възраженията на обвиняемия и защитника ще се отговори, че на този етап
няма основание кредит на доверие на А. да не се отдаде, а и конкретни
съображения за това не се сочат от тях. Очевидно е също, че неизпълнимо е
поставеното от защитата условие за обективност на показанията на този
свидетел - по делото да е приложено разпространеното от Г. на А. наркотично
вещество, което няма как да се приложи след като е било употребено от
свидетеля. И накрая, свидетелстване в писмен вид, каквото бе представено и
не бе прието по делото, дори и да съдържа самопризнание на друго лице в
извършване на престъплението, е невъзможно да се вземе предвид от съда
поради недопустимостта му като доказателствено средство по НПК. Ако, и
когато, нови и разколебаващи обвинителната теза доказателства се
ангажират, по реда и начина, предвиден в НПК, нова преценка за адекватната
мярка за процесуална принуда ще се дължи.
Правилно е мотивирана от окръжния съд като реално съществуваща
опасността и от извършване на престъпление, и от укриване спрямо Г.. Не
трудно, а невъзможно се оказва опровергаването на залегналата в чл. 63, ал.2,
т.1 от НПК законова презумпция, с оглед обремененото съдебно минало на Г.,
който, осъждан 20 пъти и излязъл от затвора само преди четири месеца,
отново се ангажира с престъпни прояви. Без да предприеме мерки да смени
адреса на местоживеенето си, Г. и се е установил на друг адрес, което
навежда на извод за опасност от укриване, наред с данните, че задгранично
пътуване е планирал преди задържането му.
Поради казаното до тук, и този състав е на мнение, че единствената
мярка за неотклонение, която би постигнала целите по чл.57 от НПК е
„Задържане под стража“ и като е стигнал до същият извод окръжният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 548/21.04.2022 г.,
постановено по ЧНД № 707/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.54 часа.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8