РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520103260 по описа за 2022 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 24.11.2018г. до
22.11.2021г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност
115,57 лева по 18 броя фактури в имота на ответника П. Ц. М. с
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:3, бл.“***“, вх.- гараж с
абонатен N:****.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо
115,57 лева по 18 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и
мораторна лихва в общ размер на 17,46 лева за периода от падежа на всяка от
фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 25.01.2022г..
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № *****г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№****г. по описа на РРС.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор по
исковата молба. Впоследствие с молба с вх.N:***г. е направил признание на
иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор N: *** 06.01.1997г.
етажната собственост на бл.“***“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца
Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно Договор N:*** /30.02.2002г. м/у етажната собственост на
бл.“***“ в гр.Русе и фирма „Нелбо инженеринг“ ООД е сключен договор за
доставка и монтаж на уреди за отчитане на топлоенергия.
Видно от Договор N:***/12.09.2008г. м/у етажната собственост на
бл.“***“ в гр.Русе и фирма „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен, за процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната
енергия в процесната сграда.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършва от „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен.
Експертът установява, че имот с административен адрес гр. Русе, ул.
„****" № 3, блок „***", вх. гараж е присъеднинен чрез сградна инсталация
към топлопреносната система на Топлофикация Русе АД под абонатен №
****. В процесния имот няма отоплителни тела и не се доставя битова гореща
вода чрез топлопреносната система на дружеството - ищец.
Установява, че в процесния имот няма уреди за дялово разпределение
2
на топлинна енергия. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение за процесния имот с административен
адрес гр. Русе, ул. „****" № 3, блок „***", вх. гараж, присъеднинен чрез
сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД
под абонатен № ****, за процесния период 24.11.2018 г. - 22.11.2021 г. следва
да се разпредели 1,2018 МУУп топлинна енергия на стойност 115,61 лв с
ДДС.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
но до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 17,46 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
размер от 475,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
75,00 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за
исковото и заповедното производства, възлиза на 550,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Ц. М. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев, сумата от 115,57 лева, представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по 18 броя фактури за периода от
3
24.11.2018г. до 22.11.2021г. в имота на ответника П. Ц. М. с ЕГН:**********,
находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:3, бл.“***“, вх.- гараж с абонатен N:****,
както и сумата от общо 17,46 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РРС е
издадена Заповед № ***/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Ц. М. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 550,00 лева деловодни разноски.
Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при
направено признание на исковете и подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4