О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
14.09.2017г.
град Варна
Варненският районен съд
тридесет и шести състав
На четиринадесети септември две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Теодора Шишкова
Секретар: НЕШЕ РЕДЖЕПОВА
Прокурор: СТАМЕН СТАМАТОВ
като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 2608 по описа на съда, пети
наказателен състав за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото
е по реда на чл. 432 ал.1 от НПК и е
образувано по предложение на ВРП за настаняване за принудително лечение по реда
на чл.89 б. „Б” НК на лицето Б.И.Б., с ЕГН
**********.
В съдебно заседание за
ДРП се явява прокурор от ВРП, който поддържа направеното предложение, като
изразява становище, че с оглед данните за състоянието и поведението на лицето,
чието принудително лечение се иска, следва да се приложи именно разпоредбата на
чл. 89 б. „б” НК.
Процесуалният представител на лицето, чието
предаване за лечение се иска адв. Д. посочва, че в
конкретния случай от значение е на първо място здравословното състояние на
лицето, което с оглед становището на вещите лица би било в значителна степен
подобрено, ако същото приема необходимите медикаменти, които биха го направили
отново пълноценен член на обществото.
Доколкото обаче същият е некритичен към заболяването си то съдът е този,
който следва да прояви грижа за него постановявайки един съдебен акт, който да
охрани интересите на лицето, чието настаняване се иска.
Лицето, чието
принудително лечение се иска в съдебно заседание категорично отрича да има
необходимост от лечение. Посочва, че е физически и психически здрав, но е
жертва на институционална репресия, като както полицията, така и съдът и
прокуратурата се стремят да го уязвят като грубо погазват неговите права.
Посочва, че ако бъде настанен за принудително лечение, ще съди всички
институции в Европейския съд, ще извика Господари на ефира и по телевизията ще
посочи как институциите храчат държавни пари, за да се занимават с „глупости“
вместо да водят реални разследвания и да наказват циганина, който бие хората и
държи компаньонки, за да работят в Германия.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, установи
следното:
ДП № 340/2016г. по описа на ОД на МВР - гр.
Варна е било водено срещу Б.И.Б. за престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство се
установило, че Б. страда от налудно разстройство –
смесен тип, което според представителя на ДРП отговаря на изискванията на чл.
33, ал.1 НК за разстройство на съзнанието, като по време на извършване на
деянието г-н Б. е бил в състояние на психоза, която го е лишила от възможността
да разбере свойството и значението на постъпката си.
През 2015г. Б.Б. ***,
свързана със сбиване, въз основа на която била извършена проверка от служителя
на РУП св. П. Б..
След приключването й, преписката била
изпратена във Варненска районна прокуратура, където била определена за
разглеждане от прокурор И.Х.Х. – Ж..
На 07.04.2015г. св. Ж. в рамките на своите
компетенции се произнесла с постановление за отказ да се образува досъдебно производството,
тъй като характера на причинените на Б. увреждания обуславяли наличието на
престъпление, което следвало да се преследва по частноправен ред. В
заключителната част на постановлението прокурор Ж. указала да бъде изпратен
препис от постановлението на г-н Б., като цитирала за адрес на връчване адреса,
посочен в обясненията, дадени от същия в хода на проверката.
На 06.01.2016г. Б.Б.
се обадил на служебния телефон на прокурор Ж., като твърдял, че не е получил
постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство и че не живее
на адреса, на който същото е било изпратено.
С писмо от същата дата Ж. изпратила препис
от постановлението на Началника на РУП – Аксаково за да го връчи на адреса, на
който Б. реално живеел.
В края на месец януари 2016г. във ВРП
постъпила и разписка, удостоверяваща връчването на преписа на г-н Б..
В началото на месец февруари 2016г. Б.Б. отново потърсил на служебния телефон прокурор Ж., като й
заявил, че заради нея е лишен от възможността да търси правата си по
частноправен ред, тъй като бил изпуснал сроковете да стори това.
На 10.02.2016г. по електронната поща на ВРП
постъпило писмо от Б., адресирано до прокурор Ж.. В него той изисквал от
прокурора да възстанови срока му за подаване на тъжба до съда, като посочил, че
не бил получил навреме препис от постановлението, което вменявал във вина лично
на прокурор Ж..
На тези искания прокурор от ВРП отговорил,
че срокът за подаване на тъжба в неговия случай започва да тече от редовното
получаване на препис от постановлението за отказ от образуване на ДП, поради
което и същият няма как да е изтекъл.
При все това, в периода от 13.03.2016г. до
24.05.2016г. Б.Б. продължил да изпраща писма на
електронната поща на ВРП с непрестанни искания за възстановяване на срока.
На 19.02.2016г. св. И. Ж. встъпила в
длъжност „съдия“ в Районен съд – гр. Варна.
На 13.06.2016г. и на 28.06.2016г. отново по
ел.поща на ВРП Б. изпратил писма, които съдържали конкретни заплахи за
саморазправа с длъжностни лица и по-конкретно със св. Ж..
Във връзка със същите във ВРП започнала
проверка под № 8315/2016г. в резултат на която било внесено искане за
настаняване на лицето за принудително лечение по реда на ЗЗ.
С решение № 1587/23.08.2016г. състав на ВРС
отказал да настани Б. за лечение по принудителен ред, тъй като след обстойно
проведена експертиза на лицето вещите лица психиатър и психолог заключили, че
към момента на изследването лицето не страда от психическо разстройство, макар
да се разкрива известна дисхармоничност на характера
му.
Междувременно Б. установил фейсбук профила на св. Ж. и от личния си фейсбук профил –„Borko Bonchev” в периода 13.06.2016г. – 21.06.2016г.й изпратил
(посредством приложението Messenger) няколко съобщения, съдържащи обидни и
клеветнически квалификации и закани с извършване на престъпления против
личността й.
На 27.08.2016г. докато Ж. била в дома си в
гр. Варна влязла във фейсбук профила си и забелязала,
че има непрочетени съобщения. След като отворила приложението установила, че са
получени няколко лични съобщения от потребител с имена „Borko
Вonchev”, като съдържанието на съобщенията силно я
обезпокоило, тъй като освен, че я заплашвал Б. предупреждавал, че ще намери адреса
й. След като обсъдила ситуацията със съпруга си взела решение да подаде жалба в
полицията, което и сторила.
На 29.08.2016г. св. Ж. била дежурен съдия
във ВРС, като сутринта преди да влезе в съдебно заседание, при нея дошъл св. П.Б.–
служител на РУП Аксаково, който бил силно притеснен. Уведомил съдия Ж., че
отново чрез фейсбук Б.Б. се
е свързал с него, изпратил му няколко имена и снимки и поискал от него да му
даде адресите на тези лица. Сред снимките била и тази на св. Ж., като св. Банев
се притеснил, че Б. може да изпълни някоя от заплахите си.
На 31.08.2016г. Б. бил задържан съгласно
разпоредбите на ЗМВР в дома си в гр. Аксаково, където по образуваното срещу
него досъдебно производство № 340/2016г. по описа на ОД на МВР – гр. Варна било
извършено процесуално-следствено действие претърсване и изземване при условията
на чл. 161, ал.2 НПК, при което били иззети компютъра и мобилния телефон на Б..
На същата дата в арестното
помещение на 01 РУП при ОД на МВР – гр. Варна Б. буйствал и отправял закани в
това число за убийство спрямо св. Ж..
Поради това, на същия била назначена
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и допълнителна
такава, които посочили, че от 2009г. Б. страда от налудно
разстройство – смесен тип, което отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1 НК за
разстройство на съзнанието, като по време на извършване на деянието г-н Б. е
бил в състояние на психоза, която го е лишила от възможността да разбере
свойството и значението на постъпката си, като за същия към датата на изготвяне
на експертизата - 04.11.2016г. са налице предпоставките за налагане на
принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, б. „б“ НК.
Поради това и на основание чл. 243, ал.1,
т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, вр.
чл. 33, ал.1 НК прокурор от ДРП (поради отвод на прокурорите от ВРП) прекратил
образуваното по чл. 144, ал.2, вр. ал.1 НК досъдебно
производство с постановление от 05.01.2017г. и внесъл предложението, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
В съдебно заседание, са изслушани
заключенията на две комплексни съдебно-психологични и психиатрични експертизи,
съответно изготвени от вещите лица проф. М., д-р Д. и д-р К., както и от вещите
лица д-р Б., д-р К. и д-р Г..
Съдът намери за необходимо в конкретния
случай да назначи повторна комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертизи не защото възникват съмнения в компетентността или добросъвестността
на вещите лица, изготвили предходната такава, а единствено защото експертното
изследване е било извършено около осем месеца преди момента, в който делото се
разглежда пред първоинстанционния съд. Доколкото се
касае за психично състояние на лицето, което несъмнено представлява динамична
величина съдът намери за законосъобразно назначаването на нова експертиза,
която да даде отговор на основните въпроси в рамките на настоящото производство
що се отнася до медицинското състояние на лицето.
В съдебно заседание
всички вещи лица поддържат становищата си, дадени по същество при изготвяне на
експертизите, като посочват, че през август 2009г. г-н Б. променил поведението
си - една седмица, след като се разделил с приятелката си Полина. По този повод
бил прегледан от лекар, който му предписал антидепресант/Ремирта/.
Няколко часа преди първото си постъпване в
стационар в Първа психиатрична клиника на МБАЛ „Св.Марина“ Варна на 07.08.2009
г. употребил алкохол, след което станал психомоторно възбуден, гневен.
Заявил, че иска приятелката му да дойде
веднага за да се „разберат“. Отправял закани и към близките й, защото смятал,
че те са виновни за раздялата им. При приемането си бил напрегнат, дисфоричен. Пълноценен контакт с него не е могъл да се
установи. Имал е дезорганизирано поведение. Не е споделял сетивни измами.
Споделял свръхценни мисли по отношение на събития от
живота му /раздяла с приятелката му/. Данни за алкохолна употреба/преди стационирането/, без оформена зависимост. Отричал е
употреба на ПАВ. На 36-тия час е бил изписан от стационара с диагноза Остро полиморфно психотично
разстройство.След изписване от стационара не е вземал медикаменти. Ставал
избухлив и раздразнителен при актуализиране на спомена за тази бивша приятелка.
Във връзка с това,че е пострадал при битов
инцидент през 2016 г. освидетелстваният започнал да си търси правата.Бил
недоволен от начина и бързината, с която върви разследването и започнал да
отправя заплахи към длъжностни лица. Развил бурна кверулатна
дейност. По данни на свидетелите за втори път през живота си бил „изнервен и
по-нападателен с думите си“, „избухлив“.През този период от време бил съкратен
от работа и регистриран на трудовата борса.
На 31.08.2016 год. е бил задържан от
полицията по повод отправени заплахи към съдия И. Ж.. В условията на ареста
проявил вербална и физическа агресия. Впоследствие споделил,че в килията му
нарочно била сложена буболечка - хлебарка.
На същата дата е настанен в отделение по
съдебна психиатрия на МБАЛ „Св.Марина“ Варна.
При
постъпването е бил психомотрно много напрегнат, неспокоен, с провокативно поведение,некритичен, отправял е
заплахи за саморазправа с лица от съдебната система.
Емоционално е бил гневно зареден, склонен
към агресивни реакции.
Изписан е на 06.01.2017 год. с диагноза Налудно разстройство от смесен тип.
По време на психологичното изследване през
месец август 2017г. по данни от комплексната съдебно психологична и
психиатрична експертиза още в самото начало на контакта, г-н Б.Б. е видимо напрегнат. Става говорно оживен и стеничен, в моментите когато защитава своята невинност и
безсмисленост на пребиваването в „ Психиатричната клиника“. Оплаква се от
нечовешките условия там.
По време на проведеното психиатрично и
психологично интервю постепенно се повишава възбудимостта и раздразнителността,
като Осв. започва да отправя обвинения и заплахи
срещу държавни институции и лицата, които работят в тях. Това са: полиция,
прокуратура, съдии и пр. В такъв момент съществуват предпоставки за импулсивно
поведение, изразяващо се в агресивност, безпардонност,
неотзивчивост. Т.е. когато нещата не се случват така, както той си ги е
представял или би желал да бъдат, има голяма вероятност Осв.
да стане не само вербално, но и физически агресивен. Той е склонен да се
зарежда с негативни емоции вследствие на дефектност
на мисленето, което е с параноидни налудности за отношение и увреждане от страна на цитираните
институции. Склонен е
към афективно
/ импулсивно, спонтанно / реагиране, изразяващо се във възбудимост,
нетърпимост, избухливост. Способен е бързо да „се пали“ и „избухва“.
Предвид това поведение Осв.
не успява да се включи в целенасочена дейност - провеждане на психологично
освидетелстване. Той е негативно зареден, напрегнат, нецеленасочен, с
доминантна нагласа, която присъства във всеки зададен въпрос или инструкция.
На практика, г-н Б.Б.
е непродуктивен, с невъзможност да концентрира
вниманието си и да
се структурира. Комуникациите и интеракциите
с другите са неефективни, подчинени на качествено промененото мислене.
Според заключението на вещите лица К., Б. и Г.
лицето може да бъде опасно не само за себе си, но най-вече за обществото, и
конкретно за лицата, към които е
фиксирано налудно.
В заключение вещите лица посочват, че Осв. страда от психично разстройство в тесния смисъл на
думата-психоза. Налице са данни за Налудно
разстройство /F 22.0 според МКБ -10/, като доминиращи в клиничната картина на налудното разстройство е единичната налудност
или налудната система, за която няма органична линия.
При Осв. налудностите са от персекуторния
и ревностовия тип. Той е непоклатимо убеден в това,че
е жертва и системата носи цялата вина за това и отправя заплахи за здравето и
живота на длъжностни лица от съдебната система, а в последно време и органите
на властта.Поведението му е стенично и той развива кверулантна дейност в утвърждаване на собствената си паралогика и настоява да търси правата си и извън пределите
на България.
Психозата е дебютирала през 2009 г. с ревностови налудности. През 2016
г. се е обогатила с персекутарни налудности,като
в системата вече освен представители на съдебната система са въвлечени и други
длъжностни лица. В сравнение с лятото на 2016г. според експертите психолози и
психиатри състоянието на Осв. се е влошило
значително. След изписването му от стационара през януари 2017 год.. той не
приема медикаменти и налудната система се е
обогатила. Налудностите нямат грубо нелеп характер,
тоест включват ситуации,които могат да се случат в истинския живот - в
конкретния случай темата за изневяра и
за пропуски в съдебната система, като при Осв.
бил налице и друг типичен за налудното разстройство
признак- извън влиянието на
налудностите и
техните последствия, функционирането на индивида не е значително нарушено и
поведението не е видимо нелепо, което обяснява показанията на свидетелите
разпитани в хода на съдебното следствие – майката, съседката и работодателя на
лицето, които заявяват, че при общуването в нормалните житейски ситуации
(такива не свързани с формираните налудности) има
нормално, дори хрисимо и спокойно поведение. Това е така, защото служебните му
задължения и останалата част от ежедневието му не докосват темите на налудната система. Извън тях страдащите от налудно разстройство функционират и се адаптират добре.В
противен случай диагнозата би била друга-от шизофренния
спектър.
Налудното разстройство има хронично протичане и
трудно се повлиява от лечение.Терапията трябва да бъде продължителна и в
адекватни дози. Всеки пропуск в лечението влошава състоянието и повишава риска
от агресия.
В този смисъл към настоящия момент вещите
лица са категорични, че са налице медицинските критерии за настаняване на
лицето за принудително лечение по чл. 89 б."Б" НК, което предлагат да
се извърши в ДПБ Карвуна.
От март месец 2017 год. Осв.
е спрял поддържащата терапия, тъй като майка му не е контролирала приема на
медикаментите.Тя е некритична към заболяването на Осв.
и не би могло да се очаква, че ще съдейства на лечебния процес.
Съдът, като съобрази и
непосредствените си впечатления от поведението на Б.И.Б., изразеното от него
некритично отношение към заболяването му, фактът, че същият е извършил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост, както
и обстоятелството, че близките му и в частност майката не са в състояние да
повлияят на поведението му в положителен аспект – в посока на провеждане на
необходимото лечение и като взе предвид единодушно поставената и от двете
комплексни експертизи диагноза на освидетелствания, както и съществуващата
реална опасност освидетелствания да осъществи отправяните от негова страна
заплахи за физическа саморазправа с длъжностни лица, намери, че в конкретния
случай предложението на ДРП лицето да бъде настанено за принудително лечение в
обикновено психо – неврологично заведение – ДПБ
Карвуна, е основателно и като такова следва да се уважи.
Така мотивиран и на осн.
чл. 433 ал.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСТАНЯВА, на основание чл.89, б. „б” НК, Б.И.Б., с ЕГН: **********, с адрес *** за принудително лекуване в обикновено
психо – неврологично заведение – Държавна
психиатрична болница „Карвуна“.
Определението подлежи на обжалване или
протест в 7 - дневен срок от днес пред ВОС.
Препис от определението
да се изпрати на ДПБ – Карвуна за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: