№ 58
гр. Търговище, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК във вр.чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за
сумата от 9209.93лв.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.04.2020г. между
тях и М. З. У., с ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит № ****
(Договор за кредит), с който Банката е предоставила на кредитополучателя заем в размер на
9909,93 лева (девет хиляди деветстотин и девет лева и деветдесет и три стотинки), с краен
срок за погасяване 05.11.2024 лева. Страните са уговорили (чл. 9 от Договора за кредит)
възнаграждение под формата на лихвен процент, който изразен като годишен лихвен
процент е 45,53 % и при ГПР 49,46 %. Общата сума, която кредитополучателят е трябвало да
върне в края на договора е 23 143.62 лева.
На 21.10.2020 г. Банката е получила съобщение от РС Търговище, с което им е
връчена искова молба подадена от М.У. с искане цитираният Договор за кредит да бъде
обявен за нищожен. С Решение № 69 от 18.02.2021 г. РС Търговище прогласява за нищожен
Договор за потребителски кредит № **** от 01.04.2020г., поради противоречие със закона.
След обжалване на решението ОС Търговище се произнася с Решение № 51 от 28.07.2021г.,
с което потвърждава първоинстанционното решение.
В хода на двете съдебни инстанции РС Търговище и ОС Търговище приемат една и
съща фактическа обстановка и приемат за безспорно установени (безспорни факти) факта на
съществуването на облигационно отношение между страните, обективирано в Договор за
кредит № ****/01.04.2020 г., както и предаването от страна на Банката на
кредитополучателя (М.У.) сумата от 9 903,93 лева, обстоятелства застъпени още с исковата
1
молба на настоящия ответник.
От дата на подписване на договора за кредит (01.04.2020 г.) М. З. У. е заплатил суми
в общ размер на 700 лева. С влизането в сила на Решение № 51 от 28.07.2021г. по в.гр.д. №
122/2021г. описа на ОС Търговище, договор за потребителски кредит № ****/01.04.2020г. е
станал нищожен, т.е. кредитополучателят М.У. е получил сумата от 9 909,93 лева на вече
отпаднало основание (договор за кредит) и се е обогатил със сумата 9 209,93 лева, след
приспадането на платената от него сума в размер на 700.00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. З.. УЗ., с ЕГН
**********, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата в размер на 9209.93 /девет хиляди
двеста и девет лева и деветдесет и три стотинки/, като получена на отпаднало основание,
ведно със законна лихва върху същата от дата на входиране на настоящия иск. В съдебно
заседание не се явяват. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника – адв.А.С. – АК Търговище,
е депозирал писмен отговор, с който признава изцяло иска. В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и
приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе становище по иска и да
сочи доказателства. Указани са му и последиците от неизпълнение на тези задължения
съгласно чл.133 от ГПК.
С признаване на иска от ответника и с оглед направено искане от ищеца за
постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК,
съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира
решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните
доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати и направените по делото
разноски в размер на 340лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, включващ 40лв.
държавна такдса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. З.. УЗ. с ЕГН-********** от с.Д., общ.Търговище, ул.Х. Б. № **, да
заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Д. Х.“ 52-54, действащо чрез ю.к.С.С., сумата от 9209.93лв. получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г., до окончателното
2
изплащане на задължението, на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 340лв.
представляваща направени разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3