Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260018
гр. Пловдив, 17.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2461/2020г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Предмет
на настоящето производство е НП № 19-1030-010977/20.11.2019г.
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, а
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Г.Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител. В жалбата си излага доводи за неправилност на
обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище
по жалбата в проведеното производство.
От фактическа страна се установява следното:
На
25.10.2019г., около 22.20ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № … в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Кукленско шосе“ и ул. „Скопие“, като преминава на
неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим,
както и че управлява посоченото МПС без да е поставил обезопасителния колан с
който е оборудвано същото. Посоченото било възприето от свидетеля Т.Д.Д. – м. а.
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив и посочения като свидетел очевидец в
съставения акт С. Г. Т. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който
било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения
библо отразено че има такива, без допълнителна конкретизация. На Д. бил връчена
екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл.
44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт в което жалбоподателя
твърдял че бил преминал не на червен а на жълт сигнал на светофарната уредба, а
по отношение на обезопасителния колан, твърди че бил с поставен такъв. Възражението
било разгледано от административно-наказващия орган и било прието за
несъществено. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното НП,
в което
извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с НП, като
жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и с глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Било отразено че на
основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети общо 14 точки.
Като
свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, свидетел съставил АУАН,
очевидец на извършеното нарушение – свид. Т.Д., който заявява че не си спомня в
подробности конкретния случай. Заявява че поддържа отразеното в съставения
АУАН. Разказва че те били спрели на ул. „Скопие“, а жалбоподателя направвил
десен завой от ул. „Кукленско шосе“ към ул. „Скопие“. Именно поради факта че
жалбоподателя преминал на червен сигнал на светофарната уредба, той бил спрян
за проверка. Свидетеля Д. заявява че имал видимост и добре видял че
жалбоподателя бил без обезопасителен колан, и категорично отрича заявеното от
жалбоподателя в жалбата че той бил с колан но когато видял че го спират го
свалил. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите
се явяват логични, безпротиворечиви,
неопровергани от доказателствата по делото и тъй като същите изхождат от
обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен
материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени
тези показания като достоверен източник на информация и намира, че същите са в
унисон с описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен
състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше разколебана. Действително св. Д. заяви че не
си спомня в подробности конкретния случай, но разказа достатъчно обстоятелства
които водят съда до извод за извършени от жалбоподателя нарушения.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В хода на съдебното
следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят
е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменените му
административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на л.а.
марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег.
№ … е преминал на червен сигнал
на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Кукленско шосе“ и ул.
„Скопие“, както и че е управлявал посоченото МПС без да е поставил
обезопасителен колан, с който е оборудван лекия автомобил, което е било
възприето от полицейските служители измежду които и св. Д.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП, с което нарушителят е бил
санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на
разпоредбите на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и с глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. Д. се
установява, че той е възприел че жалбоподателя преминава на червен сигнал на
светофара, както и че е управлявал МПС без обезопасителен колан. От друга
страна твърдението на нарушителя изложени в жалбата че е спрял на посоченото в
НП кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба, и секунди преди да
светне жълто бил потеглил и завил, в крайна сметка са в подкрепа на съставения
акт, тъй като той сам признава че е завил секунди преди да светне жълто, т.е.
все още червено. Твърдението му относно обезопасителния колан също не се приема
от съда, тъй като не се подкрепи от никакви доказателства, като заявеното от
него че сам бил свалил колана е и нелогично, при положение че го спират полицаи
за проверка и всеки водач на МПС знае какво следва ако е без обезопасителен
колан. Нещо повече в съставения АУАН, подписан от жалбоподателя, същия не е
направил никакво конкретно възражение.
Не беше опровергана
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в
него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските
показания на свид. Д., които съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.
Що се отнася до довода на
жалбоподателя че няма как полицейските служители да са видели на какъв сигнал
на светофара преминал, настоящия състав намира това за абсолютно нелогично. В
крайна сметка нарушението вменено на нарушителя се изразява в това че
нарушителя не е съобразил поведението си
със светлинните сигнали – а именно че е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Кукленско шосе“ и
ул. „Скопие“. Поставената на кръстовището светофарна уредба регулира движението
на моторни превозни средства преминаващи през цялото кръстовището, независимо
от коя улица идва автомобила и навлиза в зоната на кръстовището. С оглед
безопасността на движение в зоната на кръстовището светофарите насочени към
пресечните улици действат взаимосвързано и полицейските служители осъществяващи
контрол на съответното място са запознати с организацията на същите и застават
на място на което могат да преценят сигналите на светофара.
Правилно административнонаказващия
орган е определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП която предвижда
глоба в размер на 100 лева за водач който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Правилно административнонаказващия орган е
определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП която
предвижда глоба в размер на 50 лева за водач който не изпълнява задължението за
използване на обезопасителен колан. Размера на наложените глоби е фиксиран от
законодателя поради което не може да се ревизира от съда и се приема за
правилно определен.
По отношение на контролните точки, съгласно
НАРЕДБА №
Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6,
ал.1, т.12 от същата, за преминаване при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП) се предвижда отнемане на 8 контролни точки, а в чл. 6, ал. 1, т. 10 е предвидено че за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП) се
отнемат 6
контролни точки. Отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2
при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се
отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има
контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна
функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите
от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част
- относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6
от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното
от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява
правилно.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай
не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не могат да се определят
като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид.
Поради
всичко гореизложено и като намери че в проведеното административнонаказателно
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, съдът намира, че
в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Ето
защо, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление, е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради
горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н.св.,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-1030-010977/20.11.2019г. издадено от Началник група в Сектор “Пътна
полиция” към ОДМВР Пловдив, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.