№ 816
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Атакуваният съдебен акт е от категорията, подлежащи на въззивна
проверка по реда на тази глава, съгласно изричната разпоредба на чл. 250, ал.
4, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК.
С разпореждане № 11324 от 11.10.2022 г., постановено от СРС, НО,
131-ви състав по НЧХД № 2429/2022 г., съдът е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5,
т. 2 от НПК.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила срочна жалба
лично от частния тъжител по делото А. Я. О.. В иницииращата настоящото
производство жалба се излагат твърдения, че жалбоподателят е дал в заем
сумата от 1110 лева на подсъдимите лица, като последните обещали връщане.
При опит на тъжителя да си върне сумата обаче, последният бил заплашен от
подсъдимия Г., че ще му извади око. Оплаква се от влошено здравословно
състояние. Отправя се молба за изменение на разпореждането, предмет на
настоящата въззивна проверка.
С подадената частна жалба не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу
подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна
инстанция.
1
Въззивният съд с оглед предмета на делото, е намерил, че не е
необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие, за правилното му
решаване и обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.
313 и чл. 314 от НПК. Настоящият въззивен контрол е ограничен единствено
и само до изложените в тъжбата и допълнително уточняващата я молба
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от
първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява служебният
повереник на частния тъжител О. – адв. В. Ц., определена от САК с
уведомително писмо от 24.11.2022 г. /л. 16 от делото/. В откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция повереникът заявява, че с представените
пред районния съд уточнителни молби са конкретизирани формите на
изпълнителното деяние на инкриминираното с тъжбата престъпно
посегателство. Възразява срещу констатацията на първоинстанционния съд,
че липсва фактическо обвинение. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
СРС.
Предадените на съд П. Г. и Г. Г. оспорват жалбата. Обръщат внимание,
че всъщност спорът между страните е по повод заем на парични средства,
като подсъдимият Г. обещал на тъжителя, че ще му върне парите малко по
малко, защото и той е „на една пенсия“. По тези съображения се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане
– потвърдено.
Софийски градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав, като се запозна с
жалбата, атакуваното разпореждане на СРС, обсъди доводите на
жалбоподателя и неговия процесуален представител и се запозна с
приложените материали по делото, и след като извърши преценка по реда
на чл. 327 от НПК, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна.
Производството пред СРС, НО, 131-ви състав е било образувано по
повод депозирана частна тъжба от А. Я. О. срещу П. Г. и Г. Г. с твърдения за
извършени престъпни прояви от страна на семейство Г.и, насочени както
против частната собственост на гражданите в страната, така и против тяхната
личност.
С разпореждане № 3523 от 23.03.2022 г., постановено по НЧХД №
2429/2022 г. по описа на СРС - НО, 131-ви състав, съдията докладчик по
делото не е дал ход на тъжбата, като е преценил, че същата не отговаря на
изискванията по чл. 81 от НПК. Приел е, че на първо място в приложените
към иницииращия частното производство документ липсват доказателства,
удостоверяващи заплащане на държавна такса в размер на 12 лева,
определена в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от
Министерството на правосъдието. Това обстоятелство е било изрично указано
2
на частния тъжител, като му е дадена възможност в 7-дневен срок от
съобщаването да отстрани така съзирания порок на тъжбата.
С изрична молба от 30.03.2022 г. тъжителят е направил искане за
предоставяне на правна помощ. В подкрепа на твърденията си по делото са
приложени саморъчна декларация от тъжителя, наименувана „допълнение-
поредно“, входирана в деловодството на съда на 25.03.2022 г., и експертно
решение № 0225 от 23.03.2018 г. на НЕЛК.
На 04.04.2022 г. тъжителят О. е депозирал „възражение-молба-искане“
към тъжбата си с вх. № 65986 от 04.04.2022 г. по входящия регистър на СРС,
в което е посочил, че представя вносна бележка за внесена държавна такса и
моли искането му да бъде уважено.
С разпореждане № 5553 от 13.05.2022 г., съдията докладчик отново не е
дал ход на тъжбата, като е допуснал правна помощ по отношение на тъжителя
О., на основание чл. 100, ал. 2 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. ал.
2, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, за което е изисквано от АС при САК определяне на
адвокат за осъществяване на правната помощ. Съгласно уведомително писмо
№ 62294 от 2022 г. /л. 22 от делото пред СРС/ в качеството на служебен
повереник на тъжителя е определен адвокат М.Д.М..
Така с ново разпореждане от 17.08.2022 г. първоинстанционният съдия
е назначил на основание чл. 100, ал. 2 НПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗПрП адв. М. М.
за служебен повереник на частния тъжител. Указал е едновременно и на
двамата, че следва да отстранят констатираните в тъжбата недостатъци, а
именно следва да се прецизират следните данни, касаещи вмененото във вина
на предадените на съд лица престъпното посегателство, а именно факти
досежно време на извършване на соченото в тъжбата престъпление /дата или
поне определяем времеви отрязък/, пространствени граници на мястото на
извършването му. Отбелязана е и нуждата от екзактно отбелязване за кое
конкретно действие, респективно бездействие от страна на подсъдимите,
същите следва да бъдат осъдени. Обобщено е, че, за да отговаря частната
тъжба на разписаните в чл. 81 НПК нормативни изисквания, тя следва най-
напред да съдържа информативни данни относно това кога, къде и какво
точно е извършило всяко едно от лицата, срещу което тъжбата е насочена. В
заключение, районният съд е установил, че към момента на своето
произнасяне, представената пред него тъжба не отговаря на така зададените
процесуални стандарти, предвид което отново не й е даден хода, а е указано
посочените неточности в нея, да бъдат превъзмогнати в 14-дневен срок,
считано от съобщаването. Това разпореждане е връчено на хазяина на
тъжителя – лицето Б..А., по повод на което е направено акуратно отбелязване
/виж върнат отрязък от призовка на л.26/гръб от делото пред СРС/ на
13.09.2022 г., като съгласно правилото на чл. 180, ал. 2 НПК така направеното
връчване на съобщение се явява валидно сторено. Отделно, разпореждането е
връчено лично и на назначения за служебен повереник на тъжителя – адв. М.
М., видно от отбелязване в призовка за страна на 19.09.2022 г. /л. 27/гръб от
делото пред СРС/.
До 11.10.2022 г., по делото не е постъпило уточнение към тъжбата в
3
посочения от съдията докладчик смисъл с разпореждането от 17.08.2022 г.,
поради което и с разпореждане № 11324 от 11.10.2022 г., постановено по
НЧХД № 2429/2022 г. по описа на СРС – НО, 131-ви състав, съдията
докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Това той е направил,
като е приел, че констатираните с предходен съдебен акт нередовности в
тъжбата не са били отстранени и същата не отговаря на изискванията по чл.
81, ал. 1 от НПК. За да мотивира изводите си в посочения по-горе смисъл,
съдията докладчик е приел, че от дадените указания е било изпълнено
единствено това да бъде внесена държавна такса в срока, даден от съда, като
в останалата си част, досежно времето, мястото и начина на извършване на
твърдяното престъпление от частен характер, извършено от посочените две
лица, срещу които е подадена частната тъжба, указанията не са били
изпълнени и същата продължава да не съдържа необходимите реквизити,
съгласно изискванията на чл. 81 от НПК, изтекъл е даденият срок както за
частния тъжител, така и за неговия процесуален представител, поради което е
преценил, че наказателното производство следва да бъде прекратено.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана лично от тъжителя
О. въззивната частна жалба, наречена „възражение-жалба-искане“. Въз основа
на нея е образувано настоящото ВНЧД № 4880/2022 г. по описа на СГС – НО,
8-ми въззивен състав, за проверка на атакувания съдебен акт.
Тази инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на
прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и
2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред
първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на
пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане
на наказателно преследване срещу определено лице за осъществен състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде тя процесуален
документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за
престъпление от частен характер, са регламентирани в новелата на чл. 81, ал.
1 от НПК. Според посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и
за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към нея да се приложи и
документ за внесена държавна такса.
В конкретния по делото случай, депозираната на 21.02.2022 г. тъжба
/“възражение-тъжба-искане“/ от А. Я. О. действително не отговаря на
императивните изисквания, които законът поставя, за да бъде допусната до
разглеждане. В същата не се съдържат индивидуализиращи данни за
релевантните обстоятелства на престъпленията. По-точно, в тъжбата
тъжителят О. е посочил, че иска осъждането на П. и Г. Г.и, понеже те го
заблудили с измама и му взели 1110 /хиляда сто и десет/ лева, за да си откупят
обратно вещи от заложна къща, находяща се в кр. „Христо Ботев, гр. София.
Тъжителят твърди, че сумата предал на лицето Г. Г., който го заплашил, че ще
4
му извади дясното око. Обяснява, че господин Г. обещавал да му върне
заетата сума, но това така и не се случило. Излага твърдения, че му е оказван
психически тормоз от страна на предадените на съд лица. Оплаква се от
влошено здравословно състояние. В тъжбата, обаче, не се съдържат данни
нито за времето, посочено поне като определяемо такова, през което, според
тъжителя, спрямо него са предприети съответни прояви, нито конкретно
осъществените, според него, действия, съответно бездействия от страна на П.
Г. и Г. Г., които да са накърнили по някакъв начин основните му права, нито
пък се съдържа информация относно начина на реализиране на тези постъпки.
Въпреки дадените ясни и недвусмислени указания на съда в
разпореждането му от 17.08.2022 г. за отстраняване на констатираните
нередовности, същите не са отстранени. Единствено са представени
доказателства за внесена държавна такса с молба от 04.04.2022 г., но това
изпълнение е по повод на по-рано дадени указания, а именно тези, упоменати
в разпореждане на съдията докладчик от 23.03.2022 г.
Останала е неотстранена, обаче, нередовността в тъжбата, касателно
темпоралния и териториалния елемент на възведеното частно обвинение,
както и начина на извършване на твърдените престъпления от частен
характер, за които се поддържа от тъжителя, че са извършени от двете лица,
срещу които е подадена тъжбата, въпреки че освен частния тъжител О. /на
13.09.2022 г./, служебно назначеният повереник на тъжителя също се е
снабдил своевременно – на 19.09.2022 г., с постановеното от СРС – НО, 131-
ви състав съдебно разпореждане, в което е коментирана горепосочената
неизправност, както и необходимостта същата да бъде отстранена. По силата
на последното тъжителят лично или чрез неговия процесуален представител е
трябвало да коригира неточностите, ако е имал намерение и желание да
поддържа висящо производството.
Посочените процесуални пропуски, респективно процесуалното
бездействие в очертаната насока на частния тъжител и на неговия
процесуален представител, са довели до неотстраняване на визираните
нередовности в тъжбата, поради което и законосъобразно и правилно
последната е възприета от първия съд като процесуално негодна за
възбуждане на наказателно преследване срещу конкретно/и лице/а, поради
липса на описани факти и обстоятелства, очертаващи фактологичната рамка
на предмета на доказване.
Обоснован, при това, се явява изводът на първостепенния съд, че така
подадената частна тъжба, независимо от депозираните уточняващи молби
към нея, не отговаря на законовите изисквания на чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от
НПК за пунктуално описание на обстоятелствата на престъплението,
съответно и не е годна да послужи за повдигане на обвинение от частен
характер.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните
изводи на СРС – НО, 131-ви състав, че наказателното производство по НЧХД
№ 2429/2022 г. следва да бъде прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр.
2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от НПК, за законосъобразни и
5
правилни, а подадената въззивна частна жалба срещу разпореждането на
съдията докладчик при СРС - НО, 131-ви състав – за неоснователна.
Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт
въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко
съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат
отмяната или изменението му, счете, че същият следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл.
250, ал. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11324 от 11.10.2022 г. по НЧХД №
2429/2022 г. на СРС - НО, 131-ви състав, с което, на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното
производство, образувано по тъжба на А. Я. Огня нов.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6