Определение по дело №2/2021 на Апелативен съд - Пловдив

                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 260038

                                        гр. Пловдив, 26.01.2021 г.

 

            Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                                   Председател: Вера Иванова

                                                                          Членове:  Катя Пенчева

                                                                                            Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 2/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Г.В.Д. срещу Определение № 260093/29.10.2020 г. , пост. по гр.д. № 547/2017 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение молбата на Д. с вх. № 261355/07.10.2020 г. за прекратяване на производството по делото пред ОС – П. поради местна неподсъдност на спора пред този съд и изпращането му на ОС – Русе, който е компетентния местен съд по чл. 7 от ЗОДОВ - по местоживеенето на ищеца. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането е за неговата отмяна и уважаване на молбата като делото се изпрати за разглеждане на Окръжен Съд – Русе.  

            От П на РБв качеството на ответник по предявения иск, както и като контролираща страна чрез Окръжна Прокуратура П.   не е депозиран отговор. 

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК жалбоподателят е освободен от такси и разноски за производството, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

            Производството по спора е образувано на 20.08.2015 г. пред СГС по предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ от Т.Г.Б.с регистриран настоящ адрес в гр. П., съвпадащ с мястото на непозволеното увреждане. Ищцата е починала след предявяване на исковата молба и е заместена в процеса от единствения си наследник по закон Г. В.Д.. Съгласно извършена служебна справка към момента на конституирането му правоприемника е с постоянен адрес в гр. С.и настоящ адрес в гр. П.. По възражение на ответника П на РБза местна неподсъдност на спора съгласно специалната норма на чл. 7 от ЗОДОВ производството пред СГС е прекратено и делото е изпратено на местно компетентния съгласно горепосочената разпоредба съд – Окръжен Съд – П. – Определение от 20.06.2016 г. по гр.д. № 738/2015 г. на СГС. Определението е потвърдено с Определение № 921/16.03.2017 г. по в.ч.гр.д. 884/2017 г. на САС, което определение не е допуснато до касационно обжалване – Определение № 255/11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1734/2017 г. на ВКС, III г.о..

            Пред Окръжен Съд – П. делото е образувано под № 547/2017 г., като в хода на производството по същото на 07.10.2020 г. от правоприемника ищец Г.Д. е заявено процесното искане за изпращането му по подсъдност на Окръжен Съд – Р.с твърдения че той живее в село В., област Р.- който е и регистрирания негов настоящ адрес. Като допълнителни аргументи са посочени още че придвижването му от Р.до П. е силно затруднено поради непроходимостта на пътищата през зимния сезон, а разпространението на вируса  Соvid  - 19 в област П. крие риск за здравето му и евентуално би довело до нарушаване на предписаните здравни мерки. В молбата е посочено към нея да е приложено удостоверение за адресна регистрация на Д. по настоящ адрес – което приложение не е приложено.

            С обжалваното Определение № 260093/29.10.2020 г. Окръжен Съд – П. е оставил молбата без уважение като неоснователна с аргументи че меродавният момент за определянето на подсъдността по чл. 7 от ЗОДОВ по спора е датата на предявяването на иска, съответно към този момент се преценяват предпоставките за местна подсъдност - в който смисъл и горецитираните определения на СГС, САС и ВКС.

            В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, които настоящия въззивен съд не следва да коментира, тъй като намира че заявеното с молба вх. № 261355/7.10.2020 г. от ищеца Д. възражение за местна неподсъдност на спора е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане - след обезсилване на обжалваното определение, с което е разгледано по същество и оставено без уважение. Съображенията за недопустимост са че в хипотеза на чл. 7 от ЗОДОВ досежно местната подсъдност на посочените в нея спорове е приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ и разпоредбата на чл. 119 ал. 4 от ГПК - съгласно която възражението за местна неподсъдност на процесния спор може да се повдига само от ответника най късно в срока за отговор на исковата молба.

            Предвид изложеното съдът

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

            Обезсилва Определение № 260093/29.10.2020 г., пост. по гр.д. № 547/2017 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение молбата на Г. В.Д. с вх. № 261355/07.10.2020 г. за прекратяване на производството по делото пред Окръжен Съд – П. поради местна неподсъдност на спора пред този съд и изпращането му на Окръжен Съд – Р.на основание чл. 7 от ЗОДОВ. 

            Оставя без разглеждане като недопустима молба вх. № 261355/07.10.2020 г. от Г. В.Д. за прекратяване на производството по делото пред Окръжен Съд – П. поради местна неподсъдност на спора пред този съд и изпращането му на Окръжен Съд – Р.на основание чл. 7 от ЗОДОВ и Прекратява производството по тази молба.

            Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

 

          Председател:                                         Членове: