РЕШЕНИЕ №64
гр.
Силистра, 04.06.2018 г.
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина
Георгиева
Валери
Раданов
при
секретаря Антония Стоянова, с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра
Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №49 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №35/14.02.18 г., постановено по АНД№
948/2017 г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-000686/27.11.2017
г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра,
с което на „Стар пост” ООД гр.***, в качеството му на работодател, на основание
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на
труда /КТ/.
Производството е образувано по касационна жалба на “Стар пост“ ООД, подадена от управителя
Д***В***, с искане за отмяна на решението на СРС и след решаване на
административнонаказателния спор по същество от касационната инстанция, за
отмяна и на наказателното постановление. Оплакванията
в жалбата са групирани в две направления: От една страна се поддържа, че
изводът на въззивната инстанция за липса на процесуални нарушения в досъдебната
фаза, допуснати от административнонаказващия орган, бил неправилен. Твърди се, че
както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, били издадени в нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,
тъй като не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
непрецизно било описано от фактическа страна самото нарушение. Втората група
аргументи, изложени в касационната жалба са във връзка с твърдения за
неправилно приложение на материалния закон. Доминират съображения, че случаят бил
маловажен и, след като районният съд не бил преценил същия в светлината на
чл.28 ЗАНН, бил нарушил закона. Въпреки това твърдение, сам касаторът си дава
сметка, че е налице специалната разпоредба на чл.415в КТ, уреждаща маловажното
нарушение, която несъмнено дерогира общата. С жалбата си е показал, че му е
известен този текст от Кодекса на труда, но независимо от това, настоява да
бъде приложен общия чл.28 ЗАНН и да не бъде наказван изобщо. С оглед на всичко изложено,
моли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.
Ответникът
по касация – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Силистра, не депозира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Дава
заключение за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция, се свеждат до твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон
/чл.63 ал.1 ЗАНН, вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/. Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено:
С процесното пред СРС наказателно постановление на ”Стар пост” ООД гр.***
е наложена имуществена санкция по чл.414 ал.1 КТ, в размер на 1500 лева, за това,
че касаторът, в качеството му на работодател по трудов договор от 04.02.2008 г.,
сключен с М***Т***М***, на длъжността „мениджър“ и място на работа - офис за
куриерски услуги „Стар пост“ в гр. ***, към 15.08.2017 г., включително и до
момента на проверката - 17.10.2017 г., не е изпълнил задължението си от чл.128 т.2 КТ да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение на служителя,
дължимо за месец юли на 2017 г., в размер на 427.65 лева.
Решаващият състав е провел законосъобразно
съдебното следствие, вкл. събирайки и служебно доказателства, като е уважил
всички доказателствени искания на страните. Изслушал е показанията на
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на
АУАН. В мотивите си обстойно е изложил съображенията, довели го до формираните
фактически изводи. Коментирал е всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, отговаряйки изрично на поддържания и пред него довод за допуснати
нарушения на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН от административнонаказващия орган,
отклонявайки го като неоснователен, който извод е правилен. На тази основа касационната
жалба, в частта й за въведените оплаквания за съществени нарушения на
процесуалните правила, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, касационната инстанция следи служебно за съответствието
на оспореното решение с материалния закон, въз основа на фактите, установени от
районния съд. Последният е достигнал до обоснования извод, че работодателят ”Стар
пост” ООД, не е изплатил на св.М*** трудово възнаграждение, дължимо за месец юли
на 2017 г., така както го задължава разпоредбата на чл.128 т.2 КТ, в установения
с трудовия договор срок - до 15.08.2017 г. Състоянието на бездействие е с
начална дата - 16.08.2017 г. и е продължило включително и към момента на извършване
на проверката - 17.10.2017 г. Нито на 17.08.2017 г., когато със Заповед № 208 е
прекратено релевираното ТПО, нито към момента на обявяване на делото за решено
и от касационната инстанция, съществуват някакви индиции за заплащане на
процесното възнаграждение, което изцяло ирелевира искането за преквалифициране
на случая по чл.415в ал.1 КТ. Съгласно Тълкувателно решение №3/10.05.2011 г. на
ВАС по т.д.№ 7/2010 г., специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл.415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени с КТ, имат два основни признака: нарушението
да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не
е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл.28 ЗАНН/, а налагане
на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно
по-нисък размер. Несъмнено предпоставките от чл.415в КТ не са изпълнени, защото
и към настоящия момент няма данни по делото да е изплатено трудовото възнаграждение
на св.М***, т.е. нарушението не е отстранено веднага след установяването му, а
и от него безспорно са настъпили вредни последици, както правилно е приел
районният съд. Процесното деяние е с характеристиката на резултатно нарушение
на трудовото законодателство, като възникналите за служителя вредни последици
се изразяват в претърпяна загуба - фактическото му лишаване от възможността да
оперира с дължимата му сума за собствената му издръжка и възпроизводство на
работната си сила.
От фактическа страна СРС е приел, че при извършени две проверки на 03.
и на 04.10.2017 г. в офиса на касатора в гр. Силистра, ул.“***“ № ***, е
установено, че същият не работи, поради което трудовата документация е изискана
по електронен път от управителя на дружеството. От представената ведомост за
м.07.2017 г. е видно, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
от страна на служителя, работодателят не му е изплатил трудовото
възнаграждение, за каквото плащане няма данни по делото и към настоящия момент.
Доводът в касационната жалба, че кредиторът не бил оказал съдействие за
изпълнение на процесното задължение, следва да бъде отклонен като
несъстоятелен, защото по делото са налице доказателства, че офисът на
дружеството в гр.Силистра е закрит, не работи, от датата на прекратяване на ТПО
със св.М***, а да се изисква от него да посещава други офиси на фирмата, в
други населени места, е недопустимо. Още повече, че последният писмено е
уведомил /двукратно/ касатора за номера на банковата сметка, по която, обаче,
не са постъпили плащания нито на неизплатената му заплата за м.юли.2017 г.,
нито за дължимите му обезщетения по чл.224 КТ, изрично посочени в Заповед №208/17.08.17
г. Макар, по хипотеза, задължението за трудово възнаграждение, да е търсимо, с
оглед създадените от работодателя обективни условия след прекратяване на трудовия
договор с М***, същият е дължал изплащането му по банков път, за което е
разполагал с нужната информация. Нещо повече, нормативно е гарантирано, своевременното
изплащане на заплатата за добросъвестно положения труд от св.М***, съгласно
договореното между страните /в случая до 15.08.17 г./, което безспорно не е
направено. Офисът на касатора в гр.Силистра, до 15.08.17 г. е работил, а служителят
М*** е бил и на работа, което не може да обясни неизплащането на трудовото му
възнаграждение, включително и на 15.08.17 г., с неоказване на съдействие от
негова страна. В този ракурс обсъдени фактите по делото, правилно са обосновали
извода на въззивната инстанция, че е безспорно доказано нарушението на чл.128
т.2 КТ. Съдът е подвел горните факти под хипотезата на приложения от АНО чл.414
ал. 1 КТ, съобразно който работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. При тази проверка, съответно
на закона, решаващият състав е стигнал до извод за съставомерност на деянието
по възведеното административно обвинение.
Неправилно се счита, че законодателят е предвидил държавна намеса при
регулиране на обществените отношения, фиксирани с чл.245 ал.1 КТ, според който,
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя
се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата
за страната, в какъвто именно размер е дължимото възнаграждение на св.М***. Съдът
правилно е обсъдил тази разпоредба като административна, тъй като е свързана с гарантиране
на изплащането на част от трудовото възнаграждение, като контролираният елемент
е размерът на възнаграждението. Тази нормативна идея намира проекция и в чл.128
т.2 КТ - в процеса на гарантиране от страна на държавата на изплащането на
трудово възнаграждение, като регулираният елемент вече не е размерът на
трудовото възнаграждение по чл.245 ал.1 КТ, а срокът на изплащането му. Законодателят
е предоставил на страните договорна свобода за определяне на падежа за
изплащане на работната заплата, но веднъж определен, държавата гарантира
спазването му, чрез регулиране на това отношение посредством санкция при неизпълнение
на въведеното правило. В процесния случай санкционната разпоредба на чл.414 ал.1 КТ препраща към всяка разпоредба на трудовото законодателство, включително и тази
по чл.128 т.2 КТ. Следователно, в хипотезата на административнонаказателната
разпоредба е приобщена и нарушената материална норма на чл.128 т.2 КТ. Последната,
разписваща задължение за работодателя да изплаща трудовите възнаграждения в
установените срокове, е придобила публичен
характер, тъй като по императивен начин нормира договорните отношения относно
изплащането на заплатата в установения с ТД срок. При положение, че в
административнонаказателната разпоредба на чл.414 ал.1 КТ се предвижда налагане
на административно наказание за неизпълнение на задължение по чл.128 т.2 КТ, то
възражението за липса на основание за възникване на процесната юридическа отговорност
е неоснователно, както правилно е приел и районният съд.
Обобщавайки изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с
установените факти по делото /по тях не е имало спор/ и със закона. Ето защо, следва
да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.“първо“ от АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№35/14.02.2018
г., постановено
по АНД № 948 по описа за 2017 година на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.