РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500462 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 261596/26.05.2022
г. от М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., чрез адв.Ж.Ж., срещу решение
№ 260042/04.05.2022 г. по гр.д.№ 4079/2022 г. на ДРС, в частта, в която е
осъден на основание чл.45, ал.1 и чл.52 от ЗЗД да заплати на В. Е. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Д., сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания),
вследствие на нанесения му от ответника на *** г. в гр.Добрич побой,
изразяващи се в следните увреждания здравето на ищеца:контузия на главата,
разкъсно контузна рана на долната устна, оток и кръвонасядане на клепачите
на лявото око, счупване на част от коронките на първи горен резец в дясно и
втори горен резец в ляво, ведно със законната лихва, на основание чл.84, ал.3
от ЗЗД, считано от датата на увреждането – *** г., до окончателното
изплащане на сумата, и за разноски.
Счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и необоснован,
които пороци обосновава с доводи по същество на спора относно
отговорността му за претърпените от ищеца вреди- липсвало категорично и
1
по несъмнен начин доказване, че той е извършил деянието, предвид
събраните доказателства съществувало основателно съмнение телесните
увреждания на ищеца да са получени от падане върху бордюр при опита да
му нанесе удар с крак. Анализират се събрани по делото гласни
доказателства, извежда се извод, че дори и да се приеме, че е причинил
телесните увреждания на ищеца, то това е станало при условията на
„неизбежна отбрана“, при което не следва да отговаря за вреди.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор не е подаден от
насрещната страна.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 14.05.2022г, а въззивната жалба депозирана на 26.05.2022г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано
лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, допустима е.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено право на иск от В. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Д., срещу М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., е правно основание чл.
45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, в резултат на причинени му на *** г. при нанесен
побой леки телесни увреждания /контузия на главата; разкъсно контузна рана
на долната устна; оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; счупване
на част от коронките на първи горен резец в дясно и втори горен резец в
ляво/, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане.
Твърди се, че на датата *** г., ищецът и двама негови приятели
2
посетили дискотека в хотел „България” в гр. Добрич. Около 3-4 часа си
тръгнали от заведението, като вървели в посока към „Стоматологията“, с
намерение да си вземат такси. Пред „ДКЦ – 1“ видели, че пред тях вървят две
момичета и едно момче. Когато наближили групата, момчето се обърнало и
без причина ударило в лицето ищеца, а след това му нанесъл и втори удар.
След втория удар ищецът паднал на земята и си ударил главата, за момент
загубил съзнание. По късно разбрал, че ответникът ударил и приятеля му
И.Л.. След като ищецът се изправил, той и неговите приятели побягнали. По-
късно приятелят му И.Л. се обадил в полицията за случилото се.
Пристигналите на място полицейски служители не установили
ответника.Ищецът посетил МБАЛ Добрич, където му издали лист за преглед
№28896/***г. На следващия ден посетил съдебен лекар и стоматолог, които
установили вида и характера на телесните му увреждания. Според съдебно
медицинската консултация с №349/12 от 05.11.2012г. получил следните
увреждания: контузия на главата; разкъсно контузна рана на долната устна;
оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; счупване на част от
коронките на първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво. Още по
време на инцидента в лицето на момчето, което го ударило разпознал бившия
си съученик М. М. М., дори преди удара го поздравил. Прекратена било
образуваната прокурорска преписка поради липса на престъпление от общ
характер. За случилото се ищецът подал частна тъжба и било образувано
н.ч.х.д.№420/2013г. на ДРС, производството по която към датата на подаване
на исковата молба не било приключило. В това производство не бил приет за
разглеждане предявеният от него граждански иск за обезщетение на
причинените му неимуществени вреди.
В срока за отговор ответникът не е оспорил извършването на деянието,
местоизвършването му и извършителство. В първото по делото съдебно
заседание е оспорил иска по основание и размер, с твърдения да не е
извършил противоправно действие, което да е причинило телесните
увреждания на ищеца, без да е изложил конкретни факти къде, как и от кого
твърди да са нанесени телесните травми на ищеца, при тезата за недоказаност
на деянието като деликт. При изслушването му по реда на чл.176 от ГПК
ответникът е дал обяснения, че на ***г. той, сестра му Д.Г. и тяхна обща
приятелка Ж.Д. се прибирали от дискотека. След бл.“Свобода“, пред тях
имало някакви момчета, викали, крещели. Явно ги чували, тъй като
3
момичетата били с токчета, явно са се обръщали да ги гледат. Той и
момичетата минали в дясно. Когато ги подминали едно от момчетата казало
„две не са ли ти много, дай едната на нас“. Той не им обърнал внимание, но
момичетата се притеснили. Едно от момчетата се опитало да спъне сестра му.
Момчето с голата глава било пред него, започнало да се лигави и да го
унижава. Момчетата започнали да го дърпат. В. го ударил от лявата страна,
предполага с юмрук.Започнал да се отбранява и да се пази, всички започнали
да го налагат. Започнал да удря, да ръкомаха, подхлъзнал се и паднал на
земята, едно от момчетата посегнало да го удари с крак в главата, той си
сложил ръцете за да се предпази. След това сестра му го вдигнала и тръгнали
да бягат към такситата. Момчетата викали и бягали след тях. Той бил много
уплашен. Първото такси не ги взело, с второто такси се прибрали.Не е ходил
на медицинска консултация, не е подавал жалба в полицията. След инцидента
му звънял братовчед на В. и го заплашвал. Самият В. му звънял, искал да се
срещнат, искал му пари. Нямало как да им даде пари при условие, че не знае
защо са го нападнали и е невинен.
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири
кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или
бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по
силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде
оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и
доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от
четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на
ответника, респ. води до неоснователност на иска.
По делото няма приключило наказателно производство с акт,който да
задължава гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Постановената по н.ч.х.
дело № 1633/2014 г. Добричкият районен съд присъда № 60 от 03.12.2019 г. ,
с която съдът е признал подсъдимия М. М. М. – роден на ***г. в гр. Добрич,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с
постоянен адрес гр. Д., ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на ***г. в
гр. Добрич причинил на В. Е. Д., ЕГН: ********** разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 – лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно контузна рана на долната устна и счупване на част от коронката на
4
първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво, без засягане на пулпата
– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, е отменена с решение № 41 от
15.07.2020 г. в.ч.н.х.дело № 109/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд и
наказателното производство е прекратено. Основанието за прекратяване е
изтеклата към момента на разглеждане на делото от въззивния съд, а именно
на 04.05.2020 г абсолютната погасителна давност за престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК , като е взето в предвид от въззивният съд нежеланието на М.
производството по делото да продължи.
При това положение, след като липсва обвързващо установяване от
наказателен съд на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, подлежат на установяване в настояшото производство
всички елементи на отговорността по чл.45 от ЗЗД с помощта на
доказателствените средства, допустими и предвидени в ГПК. Спорен между
страните е въпросът за вредоносното виновно действие на ответника, който
отрича да е извършител на деянието, описано от ищеца, респ. да е допринесъл
за получените от него увреждания, евентуално да е действал в условията на
неизбежна отбрана, която изключва деликтната отговорност.
Еднопосочни са събраните от районния съд гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите И.Г.Л. и Т.Н-.Т., сочени от ищеца и свидетелката Д.
М. Г., сочена от ответника, относно време и място на инцидента- на ***г.,
около 3-4часа сутринта, след блок „Свобода“, преди ДКЦ 1, на кръстовището
по улицата, която води към Стария Добрич, до магазина за обувки. По
отношение на деянието съвпадащи са показанията само а първите двама
свидетеля.
Свидетелите И.Г.Л. и Т.Н-.Т. заедно с ищеца са били на
дискотека/„Вариетето“ на хотел България, гр. Добрич, според св.Л./.
Прибирайки се от заведението, тримата се отправили към пиацата на таксита,
находяща се пред сградата на „Стоматологията“ на гр. Добрич. Според
св.И.Г.Л., преди сградата на „ДКЦ-1“ гр. Добрич , настигнали ответника,
придружаван от две момичета. При обръщане на едно от момичета към
свидетеля той възкликнал „Много си красива“. При тези думи М. реагирал с
ругатня. Св. Л. се извинил, а ищецът се обърнал към ответника с „А! Здравей,
М.!“, при което последвали удари с ръце към главата на В. Д.. След това
ответникът ударил и свидетеля. Свидетелят забелязал, че в резултат на
5
ударите ищецът е паднал на земята, а ответникът и св. Т. „се сборичкали“,
при което Л. се опитал да ги разтърве. След това свидетелят се насочил към
намиращия се на земята В. Д., тъй като чул от придружителките на М., че
ищецът не е добре. Д. заявил, че не може да стане от земята, а свидетелят
направил нов опит да разтърве М. и Т.. След като Л. получил нов удар хукнал
да бяга в посока х-л „Добруджа“, обръщайки се забелязал, че го гони М.. След
като ответникът престанал да го преследва свидетелят позвънил на В. и след
пет минути се събрали на мястото на инцидента. Св.Л. се обадил на телефон
112, за да съобщи за инцидента /този факт е установен с изслушването на
аудиозаписи от Районен център 211- Варна/ , при което на място пристигнали
трима униформени служители на ОД на МВР Добрич. На следващия ден
между 09,00ч. и 10,00 ч. В. получил обаждане от М., който му казал:
„Извинявай за случката, ела да се разберем“. Те се срещнали на „седналия“
паметник на Йордан Йовков, като М. казал на В.: „Вземи 50 лв. и
извинявай!“, при което ищецът заявил, че следва да му бъдат „заплатени
зъбите“. В тази връзка Л. сочи, че предните два зъба на ищеца били
наполовина спукани и близо две седмици не се хранел правилно, като
приемал само течни храни, поради болките. Свидетелят твърди, че
единствено той е отправил реплика към момичетата от компанията на
ответника, като ищецът и св.Т. по никакъв начин не са провокирали М..
Съвпадащи с показанията на св.Л. са показанията на св.Т.Н-.Т., относно
факта, че свидетелят Л., който вървял по-напред, „разменил приказка с М.“,
след което с В. се приближили и ищецът бил ударен от ответника. В резултат
на удара ищецът имал „проблем с устата“, не можел „да се храни добре“ и
видимо бил „в тежко състояние“, не се „чувствал добре“. Според свидетеля
ответникът след като ударил В., ударил и И./св.Л./. После св.Т. се опитал да
помогне на ищеца като го изправи, т.к. бил паднал на земята. „Водени от
чувството за самосъхранение“ свидетелят и Л. побягнали в посока
„Таралежките“ и супер маркет „Томи“, след което се завърнали на същото
място и заедно тримата отишли в ОД на МВР. Според св.Т. тримата повече не
са се срещали, от В. знаел, че той и ответника са водили разговори с цел да се
разберат помежду си. Св.Т. описва състоянието на ищеца след инцидента като
много тежко: същият бил видимо зле около месец; хранел се трудно; устната
му била подута; не можел да преглъща. Възстановяването му продължило
около половин година, като посещавал зъболекар и си правел изследвания. На
6
въпроса дали са употребили алкохол, свидетелят категорично отрича за себе
си, а за приятелите си казва, че не е сигурен, т.к. в дискотеката са били
голяма компания и не ги е наблюдавал, но и двамата са се държали нормално
и са говорели разбираемо.
Свидетелката Д.Г., сестра на ответника, си спомня, че „въпросната
вечер“ на есента на 2012 г. били на заведение с брат си /ответника/ и
приятелката му. Някъде към 3,00-3,30 часа сутринта, прибирайки се от
заведението, на пл. „Свобода“ гр. Добрич се разминали с ищеца и още двама.
Когато двете групи се изравнили имало отправена реплика към тяхната група
„дали не са му много две момичета“, мисли, че репликата била отправена от
В.. Едно от момчетата ги настигнало, заставайки от страната на св.Г., казало:
„Тази черната ще е за мен“, при което поискал да спъне свидетелката.
Веднага дошли и другите двама, брат и казал: „Оставете я!“. Обградили ги,
започнали да се „дърпат“. Едното момче започнало да бие брат и в главата и
го съборило. Другите започнали да го ритат, видяла как го ритат по корема.
Падали и ставали. Дори единият, който искал да удари брат и се подхлъзнал и
паднал. Свидетелката и другото момиче вдигнали брат и от земята и хукнали
да бягат към такситата. Първото не ги взело, качили се на второто. Ищецът и
неговите приятели искали да ги настигнат, викали да спрат и да не се качват
на таксито. Св.Г. допуска брат й в условията на „самоотбрана“ да е ударил
някои от другите момчета. Видяла само да се размахват ръце отляво, отдясно.
В един момент били прави, в един момент легнали. Когато тръгнали да вдигат
М. от земята, единият от другата група бил тръгнал да бяга към
„Таралежите“, после се върнал. Когато групата на свидетелката си тръгнала,
тримата от групата на ищеца били заедно . Брат и имал наранявания по
главата, отзад било надуто, синьо, зелено, червено. С брат си се чули на
другия ден, вечерта не бил търсил лекарска помощ.
Според констатациите на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство СМЕ, д-р Д., изслушан в съответствие с
принципа за публичност и непосредственост /чл.11 ГПК/ и предвиденото във
закона устно депозиране на експертното заключение/чл.200, ал.2 от ГПК/
пред съда, ищецът е получил: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на
долната устна; оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; счупване на
част от коронките на първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво.
Според вещото лице травматичните увреждания са резултат на удари с или
7
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин,
както сочи пострадалия. Обичайно подобни наранявания се получават при
нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, като същите са нанесени
със значителна сила. Травматичните увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват естетичен
дефект на травмираните зъби, но не водят до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето, т.к. отчупването на долните ъгли на двата зъба е
незначително и не ги лишава от изпълнение на основната им функция.
Според д-р Д. Д. подобни увреждания преминават до един месец. Броят на
нанесените удари са най-малко два, като не могат да се изключат и
наслагващи такива. Експертът изключва урежданията да се получени при
падане от собствен ръст, тъй като не е установена травматична увреда на
носа, който се явява предлежащ като топографско-анатомично разположение
на лицето.
Следователно, установени са действията на ответника и последиците от
тях за ищеца, посочени от него като факти пораждащи правото му на
обезщетение. Извод в обратния смисъл не може да бъде изведен само въз
основана показанията на св.Г., която с оглед близката роднински връзка с
ответника е от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, а няма други източници на
идентична на споделената от нея информация, които най-малко да изключат
вероятността от тенденциозност поради пристрастие към ответника.
Подаденият от представилия се като М.Н. сигнал до НС-112 не съдържа
данни, идентифициращи нападател или нападнат.
Размерът на обезщетението е съобразен с изискванията на чл. 52 от ЗЗД
за справедливост. Районният съд правилно е преценил, че болките и
страданията , последица от виновното поведение на ответника, които ищеца е
претърпял следва да бъдат възмездени със сумата от 1800лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждащото действие -***г.. Този размер на
вредите се обуславя от броя и тежестта на травмите с характер на леки
телесни увреждания, от обичайната продължителност и интензитета на
претърпените болки от около месец според вещото лице, при липсата на
установяване от страна на ищеца на по-продължително и по-неблагоприятно
изживяване във връзка с тях.
Тезата на ответника, че е действал в условията на неизбежна отбрана за
8
защита на телесната си неприкосновеност, която изключва деликтната
отговорност съгл. чл. 46, ал. 1 ЗЗД, не намира основание в събраните по
делото доказателства. Съгл. чл. 12, ал. 1 НК неизбежна отбрана е налице,
когато за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия
се или на другиго се причиняват вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. Не се установява по делото непосредствено
противоправно поведение от страна на ищеца, застрашаващо личността на
ответника, което да го провокира да му нанесе удари, причинили посочените
по-горе телесни повреди, т.е. нападение от страна на ищеца, на което
ответника да противодейства в условията на неизбежна отбрана. Показанията
на св.Г. за нанасяне на удари, ритане, травматично увреждане на ответника е
изолирано, неподкрепено с други доказателства и не може да обоснове извод
за нападение спрямо брат и, от естество да оправдаят действията му по
защита. Вън от това, и при действия в условията на неизбежна отбрана,
защитата следва да съответства на характера и опасността на нападението, ако
не съответства е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, при
което се носи и наказателна и гражданска отговорност.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд относно
основателността на претенцията в уважения размер, като споделя и
изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
Отговорност за разноски в настоящото производство не следва да се разпределя,
тъй като право на такива има само въззиваемата страна –ищецът В. Д., но същият не е
удостоверил извършването на разходи за въззивното производство.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/04.05.2022 г. по гр.д.№
4079/2022г. на Добрички районен съд
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10