№ 3
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600870 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от осъдения Ц. Н. И., подадена срещу определение
№ 855 от 29.11.2022 г., постановено по чнд № 2239/2022 г. по описа на
Районен съд-Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е оставил без
уважение молбата на Ц. И. за групиране на наложените му наказания
„лишаване от свобода“ и „пробация“.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Въззивната жалба не се поддържа в съдебно заседание – нито от въззивния
жалбоподател, нито от неговия служебен защитник.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в
жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С писмена молба, депозирана в Плевенския районен съд на 25.11.2022 г.,
осъденият Ц. Н. И. е поискал съдът да групира наказанието, наложено му с
присъда по нохд № 1797/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, с
наказанията „пробация“, наложени му с влезли в сила присъди на други
районни съдилища.
От приложеното към чнд № 2239/2022 г. по описа на Плевенския районен
съд свидетелство за съдимост за въззивния жалбоподател, става ясно, че на Ц.
И. са налагани наказания „пробация“, които до настоящия момент не са
групирани при условията на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, както
следва:
1.С определение № 13 от 06.03.2019 г. за решаване на нохд № 38/2019 г.
по описа на Районен съд-Никопол със споразумение, задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 9 месеца, при
периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година и 9 месеца.
Деянието е извършено за периода 23.11.2018 г. – 24.11.2018 г., присъдата е
влязла в сила на 06.03.2019 г., а наложеното наказание е изтърпяно на
18.03.2022 г.;
2. С определение № 42 от 07.08.2019 г. за решаване на нохд № 173/2019
г. по описа на Районен съд-Никопол със споразумение, задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, при периодичност два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца.
Деянието е осъществено на 03.05.2019 г., а присъдата е влязла в сила на
07.08.2019 г.
Последното осъждане на въззивния жалбоподател е с определение № 428
от 09.11.2022 г. за решаване на нохд № 1797/2022 г. по описа на Районен съд-
Плевен със споразумение. С посочения съдебен акт на Ц. И. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, при
2
първоначален строг режим.
Деянието е извършено на 31.05.2022 г., а присъдата е влязла в сила на
09.11.2022 г.
От изложеното дотук става ясно, че не са налице основанията на член 25,
ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдения по посочените присъди. Това е така, тъй като деянието,
за което Ц. И. е осъден с присъда по нохд № 1797/2022 г. по описа на Районен
съд-Плевен, е осъществено на 31.05.2022 година, след влизане в сила на
присъдите по нохд № 38/2019 г. по описа на Районен съд-Никопол и по нохд
№ 173/2019 г. по описа на Районен съд-Никопол.
Отделно от това, деянието, предмет на нохд № 173/2019 г. по описа на
Районен съд-Никопол, е извършено на 03.05.2019 г., след влизане в сила на
присъдата по нохд № 38/2019 г. по описа на Районен съд-Никопол.
За да е възможно съдът да определи на осъдения едно общо най-тежко
наказание, е безусловно необходимо отделните деяния да са извършени преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а разглежданият
случай не е такъв.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл.
338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 855 от 29.11.2022 г., постановено
по чнд № 2239/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3