РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Кюстендил , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520200529 по описа за 2021 година
ИВ. Р. ИЛ., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил, кв.“Запад“ ул.“...“№18 обжалва
наказателно постановление № 21-1139-000437/22.03.2021 г. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, с което на осн. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева за нарушени по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП. Твърди се нарушение на процесуалните привила в производството по
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Административнонаказващият орган не взима участие в производството и не
изразява становище по жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.02.2021 г. полицейски инспектори при РУ Кюстендил - свидетелите Илиян К.
и Н.Ц. участвали в специализирана полицейска операция /СПО/ по предварително
утвърден план за контрол и недопускане нарушения по ЗДвП. Около 10:20 ч. в
кръстовището, образуван от улиците „Цар Асен I“ и „Христо Смирненски“ установили
неправилно паркирано МПС – лек автомобил м. „Мерцедес“,с рег. № КН2474ВМ.
Автомобилът , освен, че бил паркиран в зоната на кръстовището , създавал пречка и за
сметосъбирането, тъй като бил паркиран точно пред контейнерите. На същото място имало
поставен знак за платен абонамент за паркиране на 1 парко място за намиращия се в
1
близост оръжеен магазин. В тази връзка св. Ц. отишъл до оръжейния магазин, за да попита
дали собственика на описаното МПС е клиент на магазина. В търговския обект, в момента
работел собственика на магазина – Росен Гоцевски, който обяснил, че водачът на този
автомобил не е негов клиент.
За установеното нарушение / престой и паркиране в зоната на кръстовище/ бил
съставен Фиш, , като на осн. чл. 186, ал.3 от ЗДвП на предното стъкло на автомобила било
поставено уведомление за това. След направена справка в ОДЧ бил установен собственика
на автомобила и е съставен Фиш именно на него. Собственичката на автомобила – В. И.а
попълнила на 23.02.2021 г. Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че на
13.02.2021 г. около 10:00 ч. автомобилът й е управляван от ИВ. Р. ИЛ..
Позовавайки се на цитираната декларация, на същата дата – 23.02.2021 г. св. К.
съставил АУАН с бл.№ 861101, в който описал установеното нарушение , давайки правна
квалификация на същото – чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Възражения в акта И. не е отразил.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 21-1139-000437/22.03.2021 г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил . В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Дадена е идентична правна
квалификация на нарушението. Посочена е прецизно и административнонаказателни
разпоредби, която според АНО съответства административното нарушение, за което е
привлечен да отговаря жалбоподателя.
По доказателствата :
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства доказателствени средства : гласни – показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, както и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена села.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са обективни и последователни,
поради което ги кредитира изцяло. При това няма пречка свидетелите , които са извършили
проверката да бъдат свидетели за установяване на възприетото от тях по време на
проверката, тъй като законът не създава такава забрана, а по делото не се твърдят и не са
установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите - полицейски служители са
заинтересовани от изхода на административното производство или имат с нарушителя или
негови близки особени отношения, които да пораждат основателни съмнения в тяхното
безпристрастие, поради което не е налице и хипотезата на чл. 51, ал.1, б. "в" от ЗАНН. Още
повече, че свидетелите осъществяват ежедневен контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата, поради което няма основание да се счита, че са вложили емоция,
която да им пречи правилно да възприемат или възпроизвеждат фактите от
действителността. Напротив, формираната у тях рутина при работата им е помогнала да
възприемат правилно ситуацията. Същите са очевидци на случилото се и са възприели
непосредствено обстоятелствата, включени в предмета на доказване (чл. 102 от
2
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 84 от ЗАНН).
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени
НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира - чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1
и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е
връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването
му).
По приложението на материалния закон:
Субект на описаното нарушение е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР
на ЗДвП, каквото качество безспорно жалбоподателят е имал. Изпълнителното деяние на
нарушението е във формата на действие.
Разглеждайки спора по същество, съдът намира, че извършеното от водача
административно нарушение е извършено виновно и е доказано по несъмнен начин, поради
което и НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Поради изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1139-000437/22.03.2021 г. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, с което на осн. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е
наложено на ИВ. Р. ИЛ., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил, кв.“Запад“ ул.“...“№18
административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева за нарушени по чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
3
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Кюстендилски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4