Р Е Ш Е Н И Е
№ 126/15.3.2023г.
гр. Пазарджик, ….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Антоанета
Метанова с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Хубчева к.а.н. дело № 6 по описа на съда за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М.К.П., със съдебен
адрес:***, кантора № 9 срещу Решение № 434
от 18.11.2022 год. постановено по административно - наказателно дело № 454 от
2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1006-003352 от 14.01.2022 год.
на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД
на МВР) – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, издадено на касатора за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от същия и е наложена глоба в размер на 80,00 (осемдесет) лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 1 (един) месец. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение
е осъден А.И.П. ***, представлявана от директора, разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба и в депозираната до съда молба от 06.02.2023
год. от процесуалния представител на касатора се релевират оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон – отменителни касационни основания
по чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка
с чл. 84 от ЗАНН. Счита, че първоинстанционният съд не е установил всички
относими факти и обстоятелства по спора чрез допустимите доказателствени
средства и не ги е анализирал в тяхната съвкупност и съотносимост. Във връзка с
направеното твърдение, че касаторът е бил натровен с живак, за който
впоследствие е узнал и че страда от хипертония, се представя медицинска
документация, издадена от лични лекар на лицето, включваща: Амбулаторен лист №
3214 от 26.11.2022 год. и заключение от ехокардиографско изследване от 26.11.2022
год., и двата издадени от лекар-кардиолог към АСМПИП, медицинско
направление (удостоверение), издадено на 08.12.2022 год. от личен лекар, както
и ксерокопие „заверено вярно с оригинала“ от снимка на опаковката на за
съдържанието на етиловия спирт (от л. 24 до л. 27 от делото). Моли се за отмяна
на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за две
съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК. (л. 28 от настоящото дело).
Ответникът по касационната жалба – началник
група в ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на А.И.П. *** против Наказателно постановление (НП) № 21-1006-003352
от 14.01.2022 год. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. Пред
настоящата съдебна инстанция се оспорва първоинстанционното решение, в частта
му с която е потвърдено процесното НП, издадено на П. за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия, за
което е наложена глоба в размер на 80,00 (осемдесет) лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС) за 1 (един) месец.
За да постанови обжалвания резултат, в посочената му
част-по пункт II от процесното НП, от фактическа страна
първостепенният съд е установил, че А.И.П. на 29.12.2021
год. около 08:20 часа в с. Пищигово, Област Пазарджишка, на ул. „29-та“ № 11,
е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц200 компресор“ с peг. № РА 0700 КВ,
негова собственост, като е загубил непрекъснатия контрол над управляваното МПС,
отклонил се вляво, напуснал платното за движение и с предната част на
управлявания автомобил се удря в метален стълб с монтирано на него електрическо
табло, собственост на ЕВН- България, Енергоснабдяване АД гр. Пловдив, след
което се блъснал в тухлена ограда на частен двор собственост на В. С. Ч. от гр.
Пазарджик. Настъпило ПТП с материални щети по автомобила, съоръжението и
тухлената ограда. Като участник в настъпилото ПТП с материални щети, а именно
водач на горецитираното МПС, жалбоподателят напуснал произшествието без да
уведоми контролните органи на МВР. Произшествието е било посетено от екип на
Сектор „ПП“ към ОД н МВР – Пазарджик, в състав Т. Г. и И. К.. След отработване
на произшествието и тъй като жалбоподателят не е бил открит, на следващия ден
30.12.2021 год. му бил съставен АУАН с бланков № 109126 за извършените от него
нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 буква „в“ от ЗДвП,
след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят
възразил, като записал собственоръчно, че по време на произшествието имал
хипертонична криза, артериално налягане 200/150, вследствие на което изгубил
контрол над автомобила. Въз основа на АУАН, на 14.01.2022 год. е издадено и
процесното НП, връчено лично на наказаното лице. В оспорения пред инстанцията
по същество административен акт са наложени две наказания за две нарушения на
жалбоподателя. Предвид предявеното оспорване пред касационната инстанция се
обжалва решението на районния съд, в частта с която на П. е наложено наказание
по т. II от НП, а именно: за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
буква „в“ от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия и е
наложена глоба в размер на 80,00 (осемдесет) лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за 1 (един) месец.
От правна страна, по отношение на наложеното наказание по
т. II от НП, първоинстанционният съд е приел, че при
издаване на НП, както и при съставяне на АУАН не са налице съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя,
затрудняващи защитата му и до отмяна на атакувания административен акт. Посочил
е, че в НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка, с които е наказано
лицето, както и всички съставомерни факти. Нарушението е правилно
квалифицирано, с оглед визираните, в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
факти от разглежданото произшествие, съответстващи на дадената правна
квалификация. Съдът се е произнесъл и по отношение на чл. 28 от ЗАНН като се е
обосновал, че случаят не може да се определи като маловажен.
Решението, в обжалваната му част, е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по
делото, включително и изслушаните свидетелски показания, районният съд е
достигнал до правилни изводи за законосъобразност на обжалваното НП, в частта
му досежно т. II. Събраните по делото гласни свидетелски показания са
последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия по спора
доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда фактическа
обстановка, поради което закономерно са ценени като достоверен източник на
правнорелевантна информация.
За да формира извод, че именно привлеченото към
отговорност лице е управлявало превозното средство, правилно инстанцията по
същество е установила, че на 29.12.2021 год. около 08:20 часа в с. Пищигово,
Област Пазарджишка, на ул. „29-та“ № 11, касационният жалбоподател е осъществил
правната норма на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В нея се предвижда
задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Страните по делото не спорят, че са налице, посочените три хипотези
от цитираната разпоредба. Касационният жалбоподател е водач на пътно превозно
превозно средство, участвал е в ПТП, причинил е имуществени вреди, напуснал е
местопроизшествието без да уведоми съответните служебни органи за настъпването
му, както и че между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата. Спори се единствено относно наличието на предпоставките,
довели до реализирането на ПТП от страна А.П. на 29.12.2021 год., около 08.20
часа.
В разглеждания случай инстанцията по същество не
допуснала съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорения
съдебен акт, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи
защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В този смисъл съдът не споделя
направените в касационната жалбата възражения. Видно от НП в него са посочени
всички изискуеми от състава на нарушението визирано в чл. 123 ал.1 т. 3, буква “в“
от ЗДвП факти, съответстващи на дадената правна квалификация. Правилно е
приложена и санкционната норма и е отчетена вината на дееца. Напълно
аргументирано инстанцията по същество е потвърдила оспореното НП, в обжалваната
му част, поради което не следва същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, съдебният
състав изцяло препраща към тях. По делото липсват каквито и да било
доказателства в подкрепа на противно становище, поради което в унисон с
приобщените доказателства и при стриктното съблюдаване на относимата правна
уредба първостепенният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на
атакуваното пред него наказателно постановление, в оспорената му част.
Районен съд-Пазарджик правилно е дефинирал и приложил
нормата на чл. 28 от ЗАНН и не е определил случая като маловажен.
Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав не
следва да кредитира и коментира представените с касационната жалба писмени
доказателства - Амбулаторен лист № 3214 от 26.11.2022 год. и заключение
от ехокардиографско изследване от 26.11.2022 год., и двата издадени от
лекар-кардиолог към АСМПИП, медицинско направление (удостоверение), издадено на
08.12.2022 год. от личен лекар, както и ксерокопие „заверено вярно с оригинала“
от снимка на опаковката на за съдържанието на етиловия спирт, тъй като същите
са издадени близо една година след датата на извършеното пътно-транспортно
нарушение-29.12.2021 год. и не са относими към него. Действително от тях се
установява, че П. е със завишено артериално налягане, за което му е извършен
медицински преглед и му е предписана терапия за лечение, но не се установява
причинно-следствената връзка с установеното произшествие. Пред първостепенния
съд са приети и неоспорени писмени доказателства доказващи, че в деня на ПТП
нарушителят е бил със завишени стойности на кръвно налягане, но в тях не е
посочената причината за високите стойности. Също така следва да се отбележи, че
на 29.12.2021 год. от 08.20 часа (момента на настъпване на ПТП) до 12.42 часа
(момента на провеждане на медицинската консултация-виж л. 99 от първоинстанционното
дело) е изминал голям времеви интервал, за който лицето не доказва, че
здравословното му състояние е било влошено. За този период от време е възможно
артериалното налягане на П. да се е променило под въздействието на различни външни
фактори, респективно да се дължи на емоционални или здравословни фактори.
С оглед изложеното, съдът намира, че инстанцията по
същество правилно е приложила материалния и процесуалния закон при
постановяване на потвърдителното решение, в обжалваната му част, поради което
не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо решението, в посочената му
част, следва да се остави в сила като правилно.
При този изход на спора и предвид липсата на заявена
претенция от страна на ответната страна не следва да се присъждат разноски за
настоящата касационна инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434 от 18.11.2022 год. постановено по
административно - наказателно дело № 454 от 2022 год. по описа на Районен съд –
Пазарджик, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.
(П)