Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ………

 

гр. К., 04.03.2021 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            К.ският районен съд, трети състав в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 Председател: Стефан Стойков

 

при секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 206 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – МОТО-ПФОЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. ’’С.” № 444, представлявано от А.И.Ф.и М.О.– управители, представител по делото - адвокат Т.М.В. от САК, с която на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 2б и чл. 4 от ЗОДОВ иска осъждане на ответника  С.районен съд, ЕИК BG831462482, със седалище: гр. С., бул. „Ген. М. Д. С.” № 23 да му заплати сумата  от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Ищецът  претендира и присъждане на разноските за производството пред настоящата инстанция. е че

Твърди, че е предявил искова молба на 29.12.2011 г., по която е било образувано гр.д. № 67/2012 г. по описа на ответника, като конкретната претенция е била с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД по повод незаплатени задължения по договор за финансовообвързан лизинг от 2008 г.

Твърди, че по делото не са извършвани съдопроизводствени   действия в продължение на две години и половина, което го е мотивирало, на 29.08.2014 г. да подаде молба за определяне на срок при бавност, след което делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 04.11.2014 г., когато делото е обявено за решаване.

Твърди, че до 03.12.2015 г. по делото не е постановено решение, поради което са е подал нова молба за определяне на срок при бавност.

Твърди, че решението е постановено на 03.10.2016 г., като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което счита, че е продължило необосновано дълго – четири години, десет месеца и пет дни. Твърди, че това се дължи на действия и бездействия на съдебния състав, натоварен с разглеждане на делото.

Счита, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, вследствие на което са му причинени значителни неимуществени вреди – причинени на управителните органи тревоги и безпокойство, произтичащи от възложените им функции – постигане на определени резултати за поддържане структурата на търговското дружество и постигане на основната му цел – да генерира печалба. Твърди, че невъзможността дружеството да събере вземанията през значителен период от време /поради нарушеното му право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок/ разколебава доверието на собствениците в членовете на избрания управителен орган и в качествата им да се справят с поставените задачи.

Твърди, че у членовете на управителните органи се е натрупало тревога и безпокойство дали няма да бъдат освободени от заеманите длъжности и да им бъде потърсена отговорност за невъзможност да се справят с поставените задачи, както се руши и тяхната репутация по отношение на работниците и служителите на дружеството.

Ответникът оспорва предявени иск в срока по чл. 131 от ГПК, като твърди недопустимост на производството и в двете описани от него хипотези на възможното правно основание, а именно чл. 49 от ЗЗД и чл. 2б от ЗОДОВ. В първия случай твърди че е налице специален ред за предявяване на искове срещу държавата при нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита, че тази отговорност може да се реализира на основание чл. 49 от ЗЗДД само ако делото е приключило повече от шест месеца преди влизане в сила на измененията на ЗОДОВ, с които е въведено правото по чл. 2б и Глава трета „А“ от ЗСВ, което в конкретния случай не е така – след като тези изменения за приети през 2012 г., докато конкретното дело е приключило през 2016 г.

Твърди недопустимост и при правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, след като не е налице абсолютна процесуална предпоставка – изчерпване на административната процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ,  а именно да е няма споразумение по този ред.

Оспорва и основателността  на предявения иск ако се приеме правното основание по ЗОДОВ, като изтъква високата натовареност на С.районен съд, както и предприемане от административния ръководител на мерки за подпомагане на конкретния съдебен състав за срочно изпълнение на задълженията му за произнасяне по обявените за решаване дела.

Оспорва основателността и ако искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като изтъква, че съдиите, прокурорите и следователите има имунитет за действията, извършени при осъществяване на функциите си и постановяване на своите актове, поради което счита, че не може да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата. Твърди, че поради невъзможност да се осъществи деликтна отговорност по отношение на прекия причинител на вредата не може да се търси отговорност и от ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че не е налице противоправно и виновно действие или бездействие на съда, от което за ищеца да са се породили неимуществени вреди, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника като възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.

Счита, че претендираните вреди са в значително завишен размер, който не е съобразен с чл. 52 от ЗЗД, а именно справедливостта като основен критерий за определяне на неимуществените вреди.

 

В съдебно заседание ищецът е ответникът не се явяват и не изпращат представители.

К.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

Искът е допустим, като в с протоколно определение в с.з. на 07.10.2020 г. е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на производството.

По същество е неоснователен, след като от страна на ищеца не е доказано настъпване на неимуществени вреди за търговското дружество.

Следва да бъде отбелязано, че фактическите твърдения на страните, изложени в ИМ и отговора се потвърждават от представените доказателства.

Ищецът в настоящото производство е предявил искова молба срещу страна по договор за финансовообвързан лизинг от 2008 г., а производството е проведено по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба е предявена на 29.12.2011 г., като нея е образувано гр.д. № 67/2012 г. по описа на ответника - първостепенен съд.  Делото е  разпределено на 50-ти гр. състав, като е определен  съдия докладчик. С разпореждане от 06.01.202 г. съдията докладчик е изискал прилагане на проведеното заповедно производство, което е било разгледано от друг районен съд, като това производство е било приложено на 18.01.2012 г. С разпореждане от 31.01.2012 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания за довнасяне на дължима ДТ, което указание е съобщено на ищеца на 23.04.2012 г. и съответно изпълнено от него на 25.04.2012 г. В хода на изпълнение на указанията до ищеца, на 09.03.2012 г. е постъпил отговор от ответника, като е без съществено значение, че до този момент не е разпореждано изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК.

Липсват данни по делото да са предприемани действия от съдията докладчик до 19.09.2014 г., когато е постановено определение по реда на чл. 140 от ГПК, като на 29.08.2014 г. ищецът е подал молба с правно основание чл. 257 от ГПК, с която е поискал определяне на срок за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 04.11.2014 г., като в това заседание е приет за окончателен съобщения на страните проект за доклад, изслушано е заключение на ВЛ по допусната съдебно-счетоводна експертиза, даден е  ход по същество и делото е обявено за решаване. Решението е изготвено на 03.10.2016 г., като предявените от ищеца искове са уважени, с изключение на част от една от самостоятелните претенции. Решението е влязло в сила на 31.01.2017 г. с влизане в сила на разпореждане, с което е върната въззивна жалба на ответника по делото.

Без съществено значение за безвиновната отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД са фактическите му твърдения, но с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че основателно е направено позоваване на високата натовареност на съдиите в конкретния съдебен орган, както и предприемането на действия от страна на административните ръководители за преодоляване на изоставането, което е констатирано по множество дела, разпределени на конкретния 50-ти съдебен състав. Предприемани са действия както по определяне на срок, за насрочване и приключване на забавени в тези етапи дела, а така също са предприемани и действия по облекчаване на ежедневните постъпления от дела за състава.

При тези факти, установени по несъмнен и безпротиворечив начин съдът намира, че са осъществени само част от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, настъпили вследствие на бездействия на лице, на което е възложена работа.

Може да се направи категоричен извод, че е налице бездействие на съдията докладчик по цитираното гражданско производство пред СРС, след като от постъпване на исковата молба до приключване на делото в тази инстанция са минали около пет години. Фактическата и правна сложност на конкретното дело не дават основание за извод, че са налице обективни трудности при извършване на съдопроизводствените действия – връчване на книжа, призоваване и изпълнение на указанията на съда, както и при решаването на делото, макар че дори и еднотипни всяко от намиращите се на производство дело има своята специфика, изискваща внимание и старание, поради което не може да бъде направени извод, че при решаване на конкретното производство не са положени достатъчно усилия.

Вторият период на забавяне на съдопроизводствените действия е изготвяне на решението по делото, който период е близо двугодишен и няма обективни причини за това, освен бездействието на съдията докладчик.

Посочените периоди на бездействие при осъществяване на съдопроизводствените действия и навременното изготвяне на съдебния акт дава основание за извод, че не спазен принципа по чл. 13 от ГПК за решаване на делата в разумен срок, а без съмнение  е нарушено правото на разглеждане на делата в разумен срок, съгласно § 6 от КЗПЧ, макар този нормативен акт да разглежда преди всичко правата на физическите лица.

Несъмнено се установи наличието на трудово правоотношение, със спецификата за този вид правоотношения между орган на съдебната власт магистрат, където последният изпълнява задълженията си съгласно ЗСВ и КТ. Няма и оспорване от страните  на тези факти за наличието на които не е необходимо събирането на конкретни писмени или друг вид доказателства.

Липсват обаче доказателства за причиняване на вреди както в размера, претендиран от ищеца, така и принципно не може да се предполага настъпването на такива заради спецификата на неимуществените вреди и спецификата на правно-организационната форма, в която ищецът осъществява търговска дейност. Няма опция понасянето на неимуществени вреди да се предполага за юридическо лице, което като правен субект е лишено от чисто човешките характеристики на преживявания и емоции, които са основание за оборимата презумпция, че при нарушаване на права се предполага причиняване на неимуществени вреди на физическите лица.

Няма съмнение, че всеки субект може да търпи вреди, като макар и спорно може да се приеме, че юридическите лица може да понасят вреди определяни като неимуществени, при което неблагоприятни последици могат да настъпят в неимуществената сфера от дейността на търговеца. Като такива последици могат да бъдат означени – имидж, репутация и др., като макар и да имат неимуществен характер, имат винаги и имуществен израз, изразяващ се във възможни загуби от уронен престиж, репутация или друго, във връзка с извършваната конкретна търговска дейност.

В конкретни случай липсват доказателства за претърпени вреди от ищеца. Няма съмнение, че длъжностните лица в едно търговски субект – в случая капиталово дружество, понасят редица тревоги и безпокойство, което в определена степен се следва и от характера на заеманата длъжност – всяко едно от ръководните лица, изпрани от собственика на капитала е отговорен за запазване и развитие на този капитал, а в определени моменти тези лица могат да понасят и неблагоприятни последици и да преживяват негативни емоции и заради действия, засягащи неимуществената сфера от дейността на търговския субект.

Според съда обаче по никакъв начин негативните преживявания на членове на управителните органи на търговско дружество не могат да придобият характер на неимуществени вреди за самото юридическо лице.

В конкретния случая липсват доказателства забавеното разглеждане на делото, намиращо се на производство пред СРС да е довело до публични негативни отзиви или последици за ищеца. Липсват доказателства и за разрив в управлението, както и за разколебаване на доверието в изпраните лица, които осъществяват управление на търговските дела, съответно и дейността по правна защита на правата на търговеца в конкретните търговски правоотношения.

Предвид това съдът намира, че следва да отхвърли предявената претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски на ищеца, а така също и на ответника, доколкото от страна на упълномощения представител е направено формално искане в такава насока без никаква конкретизация и списък.

 Предвид всичко изложено съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ ИЩЕЦА - МОТО-ПФОЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. ’’С.” № 444, представлявано от А.И.Ф.и М.О.– управители, представител по делото - адвокат Т.М.В. от САК, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА -  С.районен съд, ЕИК BG831462482, със седалище: гр. С., бул. „Ген. М. Д. С.” № 23 да му заплати сумата  от 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА НА ИЩЕЦА - МОТО-ПФОЕ” ЕООД, ЕИК ********* И ОТВЕТНИКА -  С.районен съд, ЕИК BG831462482 за присъждане на разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: