Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на дванадесети
ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
765 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Ищецът Т.В.В. твърди, че на 20.04.2019 г.
получил призовка за принудително изпълнение (нататък ППИ) с изх. №
119457/29.12.29017 г. в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
20138240400142 по описа на Ч.К.П. Взискател по делото било дружество ***
П.П.Ф.ЕАД. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден от Районен съд Карлово по ЧГрД № 394/2012 г. за сумата от 322.11 лева.
В ППИ било посочено, че ищецът дължи н.Н.Т.П. сумата от 1 832.92 лева, без
да било посочено от какъв вид е задължението му – глоба, осигуровки, имуществени
санкции или друг вид публични задължения. Не били посочени основанието и
падежът на плащане.
Задълженията на ищеца били погасени по
давност.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: да
признае за установено
да признае за установено по отношение на
„К.И.И.Б.“ ЕАД ***, Бизнес център „Л.– 6“ ет.**, че не дължи сумата от 322.11 лева по
изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П.
да признае за установено по отношение
н.Т.н.Н.П. ***, че не дължи сумата от 1832.92 лева;
да признае за установено по отношение на
Ч.К.П. *** действие Окръжен съд Пловдив, гр. П., бул. „ Ш.с.“ № *** , ет. ***, че не дължи
сумата от 720.07лв. - Такси по тарифата към ЗЧСИ, представляваща Такси по
тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П.
ПРЕПИС от исковата молба и доказателствата
е връчен на ответниците.
Ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД оспорва иска като
неоснователен. Сочи се, че на 18.10.2010 г. между „*** П.П.Ф.С.А.“, клон
България в качеството му на универсален правоприемник на „*** П.П.Ф.“ ЕАД
(предишно наименование „*******“ АД), в качеството му на кредитор, от една
страна и Т.В.В., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан
Договор за потребителски паричен кредит № CASH-04342118. Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения кредит чрез 24 погасителни седмични вноски, всяка
от които в размер 23.00 лева. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, кредиторът „*** П.П.Ф.С.А.“, клон България отпуснал
договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него възникнали задължения
да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за кредит.
Кредитополучателят спрял да прави дължимите седмични вноски по заема. Първата
преустановена вноска била с падеж 19.11.2010 г., като съгласно т. 5 от Общите
условия по договора за заем: „В случай,
че Заемателят не изплати четири или повече седмични вноски, вземането на
Заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
уговорената надбавка, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, считано от падежната дата на четвъртата последователно
непогасена седмична вноска“. По тази причина, кредиторът се снабдил със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 394/2012 г. на Районен съд -
Карлово, с което била прекъсната теклата до момента погасителна давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на т. 14 от същото се
развивало виждането, че прекъсване на давността може да бъде допуснато, в
случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да реагира. „...Както при действието на Закона за давността,
така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на
производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната,
без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са
съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне
без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да
престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по
друг начин.“. В хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнавал за инициираното
производство и можел да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до
издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществувала възможността
да депозира възражение, c което да препятства влизането в сила на издадената
заповед за изпълнение. Още повече, че „ ...Подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание манифестира желанието на кредитора да започне принудително
изпълнение, като ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не
е действие на същинско принудително изпълнение, но е пряко насочено към
същинския изпълнителен процес и съставлява действие за принудително изпълнение.
Това е активно поведение на кредитора, а давността е последица на
бездействието. Кредиторът не бива под страх от погасяването на вземането по
давност, да е принуден да предяви вземането си с иск.“ Поради тази причина
счита, че давността е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл.
чл. 115 ЗЗД и била възобновена на 30.05.2012 г. с издаване на изпълнителен
лист. По молба на „*** П.П.Ф.“ ЕАД от 19.01.2013 г. било образувано изп. дело №
20138240400142 по описа на Ч.К.П. с peг. № 824 към КЧСИ и бил приведен в
изпълнение гореописания изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят
възложил на Ч.К.П. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата отново била
прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент от
противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност. В исковата си молба дори
длъжникът сам твърдял, че давността се прекъсва при образуване на изпълнително
дело.
След образуването на изпълнителното дело
били предприети следните действия: На 09.03.2013 г. била конституирана ТД на
НАП - П.като присъединен взискател по делото. На 12.03.2013 г. била изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника от Ч.К.П. На 12.03.2013 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
от„Е.Г.ООД“, а на 21.05.2014 г. било издадено разпореждане за опис на движими
вещи от Ч.К.П. На 15.05.2015 г., между „*** П.П.Ф.С.А.“, клон България в
качеството му на универсален правоприемник на „*** П.П.Ф.“ ЕАД (предишно
наименование „*******“ АД) в качеството му на цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
******, в качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на
който „*** П.П.Ф.С.А.“, клон България прехвърлило вземанията си по сключения с
Т.В.В. договор за кредит от 18.10.2010 г. на „К.И.И.Б.“ ЕАД. С пълномощно от
09.06.2015 г., предишният кредитор (цедентът) упълномощил „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
******, да уведоми от името на „*** П.П.Ф.С.А.“, клон България всички длъжници
по прехвърлените вземания за извършената цесия, съгласно сключения договор за
цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД, „*** П.П.Ф.С.А.“, клон България, чрез пълномощника си „К.И.И.Б.“
ЕАД, изпратило уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
Т.В.В. на посочения в договора за кредит адрес - с. В.Л., ул. ****№ **, п.к. ****.
Пратката била получена на 12.07.2015г. от Надка Василева. Последното било
удостоверено с обратна разписка. По този начин ответното дружество положило
необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат до
знанието на Т.В.В.. Съгласно чл. 7 от Общите условия по Договора за кредит
CASH-04342118: „Всички изявления на
Заемодателя, отправени към Заемателя, се считат узнати от Заемателя, ако бъдат
доставени на адрес, съответно изпратени по факс или по имейл адрес или
съобщения по телефон, посочени на лицето на този документ в съответните полета,
посочени в група „ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВРЪЗКА“.“ Съответно длъжникът бил редовно
уведомен за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД. След
конституирането на „К.И.И.Б.“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело поради
прехвърляне на вземането с договор за цесия, продължило предприемането и
извършването на изпълнителния действия, както следва: На 23.11.2015 г. бил
насрочен опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника от Ч.К.П. На
29.06.2016 г. ответникът изпратил молба за налагане на възбрана върху
недвижимите имоти, собственост на длъжника, находящи се в с. В.Л. до Ч.К.П. На
24.01.2017 г. с разпореждане отново бил насрочен опис на движими вещи на домашния
адрес на длъжника от Ч.К.П. На 19.12.2017 г., „К.И.И.Б.“ ЕАД изпратило молба за
извършване на справка в електронния регистър на БНБ за наличие на разкрити
банкови сметки на името на длъжника. На 29.12.2017 г. Ч.К.П. изпратил призовка
за принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържало и уведомление за
насрочен опис на движими вещи. На 12.04.2019 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД изпратило за
пореден път молба за насрочване на опис на движими вещи до Ч.К.П. Съгласно
чл.116, б. „в" ГПК, давността се прекъсвала с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Освен това, предприемането на всяко едно от
горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне
погасителната давност основание, като това изрично било упоменато в
задължителната практика на ВКС в лицето на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, което в т.10 постановявало следното: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“,
като в същата точка били изброени неизчерпателно и конкретни изпълнителни
действия, с предприемането на които се прекъсва давността: „...насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.“ В исковата молба не били взети под
внимание и по никакъв начин не се упоменавали предприетите действия по изпълнителното
дело, повечето от които били дори изрично посочени в цитираното тълкувателно
решение като прекъсващи давността. Още повече, длъжникът отново сам отбелязвал
в исковата си молба, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Предвид изложените до този момент факти и
обстоятелства по делото, счита, че не са настъпили основанията за прилагане на
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като от образуването на изпълнителното
производство до настоящия момент не бил налице период по-дълъг от две години,
през който да не са предприемани изпълнителни действия. Неоснователна и
необоснована била и претенцията на длъжника, че вземането на „К.И.И.Б.“ ЕАД
срещу него се е погасило по давност, поради факта, че обусловено от неизпълнението
от страна на Т.В.В. на поетите по договора за паричен кредит задължения, било
образувано изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П. като в
производството по същото били предприети редица изпълнителни действия, всяко
едно от които попадало в обхвата на чл.116 , б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
При условията на евентуалност:
Счита, че след образуване на горепосоченото
изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт обосновавал
неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Това произтичало от задължителната тълкувателна практика на ВС,
обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г., която била в сила към датата на
образуването на изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П. Подобно
становище било възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се давало разрешение на въпроса свързан с реда, по който следвало
да се прилагат ППВС N9 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. в хода на висящо
изпълнително производство „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в
настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980
година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване
на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от
този момент за в бъдеще...“. (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IVIII ГО,
издадено по реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. №
2917/ 2018 г., в този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. №
907/2018 г. и Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
326/2018 г.). Спрямо рамката, поставена от посоченото решение на ВКС следвало,
че за изпълнително дело № 20138240400142, образувано по описа на Ч.К.П. на дата
19.01.2013 г. намира приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „Погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.“ „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване
на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното
прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира...“. От предходното следва извода, че за периода от образуване на
изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П. до датата на влизане в
сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, давността спряла да тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започва да тече отново 5-годишната
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - от влизане в сила на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
датата, на която вземането би се погасило по давност е 26.06.2020 г.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. претендира за разноските по делото.
Ответникът Ч.К.П. счита иска за недопустим.
Оспорва го като неоснователен.
Ответникът Т.н.Н.П. не взема становище по
иска.
Искът по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД е
допусим.
По допустимостта на иска срещу Т.н.Н.П.
Съдът намира, че искът по отношение на
ответника Т.н.Н.П. е процесуално недопустим и производството в тази част следва
да се прекрати по следните съображения:
С исковата молба е въведена и претенция за
установяване недължимост на публични вземания на Държавата, в качеството ѝ на присъединен
взискател по чл.458 ГПК. При наличие на специален ред за установяване и
изпълнение на публични вземания оспорването им по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК,
респ. чл. 439 ГПК, е недопустимо по общия исков ред от граждански съд. В този
смисъл са Определение № 1002/27.10.2017 г. по гр. д. № 5553/2016 г. по описа на
ВКС, IV г.о. и Решение № 3/30.04.2018 г. по гр. д. № 5553/2016г. по описа на
ВКС, IV г.о. При извършване на преценката за процесуална допустимост на
предявения иск и правния интерес на ищеца следва да се съобрази, че исковата
претенция е за отричане възможността за принудително изпълнение на публични
вземания, за които Държавата е конституирана като присъединен взискател, които
вземания се събират от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а не са възложени
за събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК, в който случай исковата
претенция би била процесуално допустима. С евентуалното установяване
погасяването по давност на възможността за принудително изпълнение на
вземанията на взискателя „К.И.И.Б.“ ЕАД изпълнителното производство срещу ищеца
ще бъде прекратено, а с това и възможността за разпределяне на суми в полза на
присъединения взискател по чл.458 ГПК. Държавата, чрез ****е присъединен
взискател за всички свои публични вземания от конкретния длъжник – чл. 458 ГПК,
като за целта съдебният изпълнител изпраща уведомление до НАП за всяко
започнато от него изпълнение, както и преди да изготви разпределение.
Публичните вземания, поради особената защита на държавния интерес, осигуряват
на държавата възможност да получи заделените и суми в разпределението и без
наличието на изпълнителен титул, за разлика от частните кредитори по чл. 459 ГПК. В хипотезата на чл. 458 ГПК обаче, по подобие на присъединените кредитори
по реда на чл. 459 ГПК, НАП не може да извършва активни изпълнителни действия –
искания за запори и възбрани, за опис, за публична продажба и др. При установяване
на пречка за продължаване на принудителното изпълнение в полза на главния
взискател и предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство спрямо
него, то няма как изпълнителното дело да остане висящо само по отношение на
присъединения по чл.458 ГПК взискател, който не може да извършва активни
изпълнителни действия, а само участва в разпределението. В обратния случай е
налице специален ред за възражение за дължимостта на публичните задължения и
той не е в общия исков процес по ГПК.
Ето защо съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от водене
на отрицателен установителен иск за отричане възможността Държавата да
осъществява принудително изпълнение като присъединен взискател по чл.458 ГПК, а
дължимостта и възможността за принудително изпълнение на публичните вземания
срещу ищцата следва да се установи по реда, по който се извършва събирането им
– ДОПК. Производството по предявения отрицателен установителен иск с посочен от
ищцата ответник ТД на НАП гр. П.следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо.
Разноски от ответника Т.н.Н.П. не са
претендирани и не се присъждат.
По допустимостта на иска срещу Ч.К.П.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1
от ГПК, разноските по прекратеното изпълнително производство са за сметка на взискателя,
когато производството се прекрати на основание чл.433 ГПК,
изключая поради плащане, настъпило след образуването (каквото не е налице в
случая).
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство се състоят в първоначална липса или последващо отпадане на някое
от условията за допустимост на изпълнителното производство. С прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 от ГПК – по искане на
взискателя и поради отричане на правото му със сила на пресъдено нещо, е налице
отпадане на условията за допустимост на извършеното изпълнение. Една от
последиците е, че извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна
сила и че взискателят дължи на длъжника връщане на цялата внесена сума,
включваща и таксите и разноските по изпълнението (вкл. таксата по чл. 26
ТТРЗЧСИ) по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 ГПК (Решение № 640 от 04.10.2010
г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г. о
Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК). От момента на отпадане на основанието
(прекратяване на изпълнителното дело), взискателят дължи връщане на всичко,
което е получил, а не както се претендира в настоящия случай, че ищецът не
дължи сумата на ЧСИ. В конкретния случай изпълнителното производство е било
образувано през 2013 г., а ищецът основава иска си за недължимост на вземането
поради изтекла погасителна давност след 2012 г., когато е бил издаден
изпълнителния лист. Изпълнителното производство е висящо. В случай че то бъде
прекратено, ищецът би имал правен интерес да отправи претенцията си към взискателя,
а не към ЧСИ. Поради изложеното за ищеца липсва правен интерес да отрече
вземането за разноски по Такси по тарифата
към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П.
производството по този иск следва да се прекрати като процесуално недопустимо
поради липса на правен интерес.
Ответникът претендира разноски и такива му
се следват на основание чл. 78, ал.4 от ГПК. Следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 390 лева за
реализирано адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък с разноските.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения договор
(л.48), че на 18.10.2010 г. между „*** П.П.Ф.С.А., клон България в качеството
му на универсален правоприемник на „*** П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование
„*******" АД), в качеството му на Кредитор, от една страна и Т.В.В., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за
потребителски паричен кредит № CASH-04342118. Кредитополучателят се задължил да
погаси усвоения кредит чрез 24 погасителни седмични вноски, всяка от които в
размер 23.00 лева. неразделна част от договора е и изготвения погасителен план.
Не се спори, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора и тогавашния
кредитор е поискал срещу него да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Не се спори, че заповедта на изпълнение е влязла в законна сила
и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ЧГрД №
394/2012 г. по описа на КрлРС за сумата 322.11 лева, представляваща главница по
договора за кредит (останалите суми по изпълнителния лист не са предмет
наставящото производство. От приложения препис от изпълнително дело се
установява, че същото е образувано по молба на тогавашния кредитор, подадена на
19.01.2013 г. Установява се, че по образуваното изпълнително дело са предприети
следните действия по принудително изпълнение: на 09.03.2013 г. е конституирана ТД на НАП - П.като
присъединен взискател по делото. На 12.03.2013 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника от Ч.К.П. На 12.03.2013 г. бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от„Е.Г.ООД“, а на 21.05.2014
г. било издадено разпореждане за опис на движими вещи от Ч.К.П. На 15.05.2015
г. бил сключен договор за цесия между взискателя по изпълнителното производство
и ответника „К.И.И.Б.“, по силата на който вземането спрямо ищеца било
прехвърлено на ответника. Същият е конституиран като взискател по процесното
изпълнително дело на 02.09.2015 г. За сключения договор за цесия, длъжникът бил
уведомен на предоставения от него адрес, с уведомление без дата, изпратено с
известие за доставяне, получено на 12.07.2015 г. След конституиране на новия
взискател, по изпълнителното производство са предприети нови действия по
принудително изпълнение. На 23.11.2015 г. е бил насрочен опис на движими вещи
на домашния адрес на длъжника от Ч.К.П. На 29.06.2016 г. ответникът изпратил
молба за налагане на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника,
находящи се в с. В.Л. до Ч.К.П. На 24.01.2017 г. с разпореждане отново бил
насрочен опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника от Ч.К.П. На
19.12.2017 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД изпратило молба за извършване на справка в
електронния регистър на БНБ за наличие на разкрити банкови сметки на името на
длъжника. На 29.12.2017 г. Ч.К.П. изпратил призовка за принудително изпълнение
до длъжника, в която се съдържало и уведомление за насрочен опис на движими
вещи. На 12.04.2019 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД изпратило за пореден път молба за
насрочване на опис на движими вещи до Ч.К.П. Останалите писмени доказателства
не са от значение за правния спор.
Въз основа на така установената и въз приета
фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването
искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.439,
ал.2 ГПК. В настоящия случай ищецът основава иска си с изтекла погасителна
давност след образуване на изпълнителното производство като сочи общите
давностни срокове, предвидени за различните вземания, отделно – позовава се на
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят в продължение на две години не е
поискал извършване на изпълнителни действия.
Искът е неоснователен. Съгласно чл. 116, б.
„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е
пет години, ако вземането е установено със съдебно решение съгласно по арг. от
117, ал. 2 от ЗЗД. Задължението на ищеца е установено със заповед за
изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, за която не се спори, че е
влязла в законна сила през 2012 г. (заповедта е с номер 231 от 09.04.2012 г. по
ЧГрД № 394/2012 г.у видно от изпълнителния лист). На 30.05.2012 г. е издаден и
изпълнителния лист по посочената заповед. Без правно значение е дали е текла и
в какъв период давност от възникване на вземането до образуване на съдебното
производство, предвид факта, че ищецът – тогава длъжник, не е възразил, т.е.
вземането е съдебно установено. В тези случаи давността винаги е петгодишна
съгласно по-горе разпоредба. Ответникът – понастоящем взискател, установи с
представеното изпълнително дело, че давността е прекъсвана, по делото са
предприемани действия по принудително изпълнение, след всяко от които започва
да тече нова давност. Отделно от това, според съда до приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. не е текла погасителна давност поради наличието на висящо
изпълнително производство и в съответствие с действащото до този момент ППВС №
3/18.11.1980 г. Т.е. от приемане на ТР 2/26.05.2015 г. до предявяване на иска
на 22.05.2019 г. посочената петгодишна давност не е изтекла. по изложеното
съдът намира иска за неоснователен и като такъв го отхвърля.
Ответникът претендира разноски и такива му
се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ето защо следва да се осъди ищеца
да заплати на ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
300 лева. Възнаграждение по чл. 13, т.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ не се присъжда, тъй като същото се счита за част от възнаграждението за
процесуално представителство.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Т.В.В. с ЕГН ********** *** за признаване за установено по
отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД ***,
Бизнес център „Л.– 6“ ет.**, че Т.В.В. не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД сумата от 322.11 лева, представляваща
главница по изпълнително дело № 20138240400142 по описа на Ч.К.П. поради
изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати
на „К.И.И.Б.“ ЕАД ***,
Бизнес център „Л.– 6“ ет.***, деловодни разноски в размер на 300
(триста) лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на иска, предявен от Т.В.В. с ЕГН
********** *** за признаване за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ П.на ****с ЕИК ****, с адрес: гр.
П., бул. „С.“ № ***, че Т.В.В. не дължи сумата от 1832.92 лева (представляваща публични задължения),
за които Т.н.Н.П. е присъединен взискател по изпълнително дело № 20138240400142
по описа на Ч.К.П. поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на иска, предявен от Т.В.В. с ЕГН
********** *** за признаване за установено по отношение на Ч.К.П. *** действие Окръжен съд Пловдив,
гр. П., бул. „Ш.с.“ № ***, ет. ***, че Т.В.В. не дължи сумата от 720.07 лева, представляваща
такси по тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20138240400142 по описа на
Ч.К.П. поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
ОСЪЖДА Т.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати
на Ч.К.П. *** действие
Окръжен съд Пловдив, гр. П., бул. „Ш.с.“ № ***, ет. **** направените по делото разноски в размер на
390 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, с която производството по делото се прекратява, имаща
характер на определение, решението може да се обжалва пред Окръжен съд П.
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.