№ 1098
гр. Русе, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102566 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
от Т. Б. П. срещу ОУ „******“ гр. Русе.
Ищцата твърди, че е работила в ответното училище по безсрочен
Трудов договор №******г. и Допълнително споразумение №*******г. към
него на длъжност „старши учител ********“. Трудовият и договор бил
̀
прекратен със Заповед №*** от ***********г. на директора на училището,
считано от ***********г. С влязло в сила Решение № ***** от *******г.,
постановено по к.гр.д. № ***** от *******г. по описа на ВКС, прекратяването
на трудовия договор е признато за незаконно и отменено и ищцата била
възстановена на работа.
За периода на незаконното прекратяване на трудовия договор от
***********г. до месец март ****г. ищцата била безработна, регистрирана в
Агенция по заетостта. След това започнала работа по трудов договор при друг
работодател.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ ищцата счита, че с оглед признатото за
незаконно уволнение, и е дължимо обезщетение в размер на 6-месечни брутни
̀
трудови възнаграждения. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се осъди ответното ОУ „******“, представлявано от директора Т. Й. да
заплати на Т. Б. П. сумата от 12 337,92лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от ********г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна признава основателността на
исковата претенция. Не оспорва размера на претендираното обезщетение.
Съгласно уточненията, направени в съдебно заседание от процесуалния му
представител, ответникът счита, че не е станал повод за образуване на
настоящото производство и с оглед признаването на иска не следва да му
бъдат възлагани разноските по делото.
1
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на Трудов договор №******г. и Допълнително споразумение
№*******г. към него, по което ищцата е заемала длъжност „старши учител
********“ в ответното училище. Трудовият и договор е прекратен със Заповед
̀
№*** от ***********г. на директора на училището, считано от ***********г.
С влязло в сила Решение № ***** от *******г., постановено по к.гр.д. №
***** от *******г. по описа на ІV г.о. на ВКС, прекратяването на трудовия
договор е признато за незаконно и отменено и ищцата била възстановена на
работа. Предмет на това производство не е била искова претенция по чл. 344,
ал.1 т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ.
В шестмесечен период след уволнението (а и повече), ищцата е била
безработна и регистрирана като такава в Агенция по заетостта.
Безспорно е по делото, че размерът на 6 брутни трудови
възнаграждения на ищцата е 12 337,92лв. Също така безспорно е и това, че
претендираното в настоящото производство обезщетение не е заплатено на
ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С признаването за незаконно на уволнението на ищцата и
възстановяването и на заеманата длъжност преди уволнението, за нея е
̀
възникнало правото да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. След като
такова не е било претендирано в производството за отмяна на уволнението,
няма пречка това да бъде направено в отделно производство, какъвто се явява
и настоящия случай. За присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ,
работникът или служителят следва да установи, че след уволнението е останал
без работа. Обезщетението се дължи в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. Няма спор по делото,
а и се установява от представената писмени доказателства (справка от НАП),
че след прекратяването на трудовото и правоотношение с ответното училище,
̀
ищцата няма сключен нов трудов договор в следващите шест месеца. С оглед
на това и предвид признаването на исковата претенция както по основание
така и по размер, то тя следва да бъде изцяло уважена. Ответникът следва да
заплати на ищцата претендираното обезщетение заедно с обезщетение за
забава върху него в размер на законната лихва за периода от дена следващ
незаконното уволнение – ********г. до окончателното изплащане на сумата.
За да бъде освободен от дължимите разноски по това производство,
ответникът следва да установи, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК –
ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая се установява само една от тези
две предпоставки е налице – признаването на иска. Не би могло да се приеме
обаче, че не е станал повод за образуване на делото,тъй като с отмяната на
уволнението е възникнало правото на ищцата да получи претендираното
обезщетение. Същото не и е платено не само до образуване на делото, а и до
̀
неговото приключване, като няма основание да се приеме, че в случая за да
2
изпълни това свое задължение, ответното училище е имало нужда от
съдействието на кредитора (ищцата), още повече, че като бивш служител
ищцата е получавала трудови възнаграждения по своя банкова сметка, която е
известна на работодателя – ответник. Също така съществуват и други правни
възможност за изпълнение на парично задължение и без съдействието на
кредитора. С неплащането на дължимото обезщетение, ответникът е станал
повод за образуване на настоящото производство и следва да заплати
направените от ищцата разноски за процесуално представителство в размер на
1300лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифата към ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса
по уважения иск в размер на 493,52лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОУ „******“ гр. Русе, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ******, представлявано от директора Т. Й. да заплати на Т. Б. П.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *********** сумата от
12 337,92лв., представляваща брутен размер на обезщетение за оставане без
работа по чл. 225, ал.1 КТ за периода от ***********г. до ******г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от ********г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОУ „******“ гр. Русе, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ******, представлявано от директора Т. Й. да заплати на Т. Б. П.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *********** сумата 1300лв.
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ОУ „******“ гр. Русе, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ******, представлявано от директора Т. Й. да заплати по сметка на
Районен съд - Русе държавна такса върху уважения иск в общ размер на
493,52лв.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото обезщетение по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3