№ 837
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110170119 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
41044/08.02.2024 г./ на „****“ ЕАД срещу Ю. Л. П., с която са предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*****, с абон. № 92568, а именно: сумата от 103.15 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.03.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 27.40 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; сумата от 61.74 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
28.03.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 10.25 лв. – мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16048/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на ползвател на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****” АД по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но
1
във възражението по чл. 414 ГПК навежда твърдение, че задълженията са платени на
30.05.2023 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ АД изразява становище, че
отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16048/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено
възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените фактически твърдения предявените искове са с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност
предполага доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и изискуемост на
вземането; извършването на услугата за процесния имот през исковия период, нейната
стойност и дължимостта й именно на ищеца; съществуването и размера на главните дългове;
изпадането на ответницата в забава; размера на обезщетенията за забава.
В случая с Определение № 42988/22.10.2024 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието през исковия
период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните за процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период на претендираната стойност; извършването на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за имота през исковия период от „****“ АД, която възлиза на
претендираната стойност.
Предвид изложеното в случая е установено наличието на главен дълг за цената на
доставената в имота на ответницата топлинна енергия през исковия период. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в
случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
2
търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. В случая
ответницата релевира възражение за извършено на 30.05.2023 г. плащане, което несъмнено
сочи, че тя е изпаднала в забава, защото не е платила главницата в уговорения срок.
Началото на забавата е 15.09.2020 г., тъй като общата фактура за първия отчетен период е от
31.07.2020 г. Дължимата от ответницата мораторна лихва за исковия период върху
главницата за цената на топлинната енергия съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и
приема, че възлиза на претендираната сума.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая е безспорно извършване от „****“ АД
на услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период, чиято
цена възлиза на претендираната сума. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по
силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е недоказан.
Спорно е по делото дали ответницата е погасила задълженията си чрез плащане,
извършено на 30.05.2023 г. В тази връзка в заповедното производство тя е представила
платежен документ, който обаче очевидно касае задълженията й по друго дело, респ. с това
плащане не са погасени задълженията й към ищеца по настоящото дело. Това се
потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено и от което се изяснява, че в счетоводството на
ищеца липсват данни за постъпили суми за покриване на процесните задължения.
Предвид изложеното предявените искове за цената на доставената топлинна енергия,
мораторната лихва върху нея и цената на услугата дялово разпределение са основателни, а
искът за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
3
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за исковото производство в
общ размер на 213.75 лв., както следва: 23.75 лв. – държавна такса, 95 лв. – депозит за вещо
лице, 95 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в
общ размер на 71.25 лв., както следва: 23.75 лв. – държавна такса, и 47.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Софийски
районен съд сумата от 100 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, платен от
бюджета на съда, за който е останала задължена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Ю. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, с
абон. № 92568, а именно: сумата от 103.15 лв. – стойност на доставена топлинна енергия
през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 27.40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
21.02.2023 г.; сумата от 61.74 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 16048/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10.25 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020
г. до 21.02.2023 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ю. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „****“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 213.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 71.25 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Ю. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото, за които е
останала задължена.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5