Мотиви по в.н.о.х.д. № 287/2018
г. по описа на Русенски окръжен съд, НО
С присъда №33 от 13.03.2018 г. по
н.о.х.д. №2437/2017 г. на РРС, 4-ти наказателен състав, подс. П.Д.А. е бил
признат за виновен в това, че на
15.12.2015 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Й. Г. И. заблуждение, че дава в залог мобилен телефон марка
„Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер *** срещу отпускане на
паричен заем от „Фрешком Заложни къщи“ ЕООД – гр. Русе и с това причинил на
„Фрешком – Заложни къщи“ ЕООД, представлявано от М. Г. Г. имотна вреда в размер
на 500 лв, поради, което и на основание
чл.209 ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложил
за изпитателен срок от четири години.
Съдът се произнесъл и на основание
чл.301, ал.1, т.11 от НПК върнал вещественото доказателство - мобилен телефон
марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер *** на подс. П.Д.А.,
като постановил кутията за този телефон да се унищожи, като вещ без стойност.
Със същия съдебен акт подс. П.Д.А. бил
осъден да заплати в полза на държавата, по сметката на ОД на МВР гр. Русе
сумата от 202,49 лв. - разноски на досъдебното производство и сумата от 100 лв.
- разноски в съдебно заседание по бюджета на съдебната власт.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия, с която се
претендира за цялостна отмяна на съдебния акт. Твърди се необоснованост и
неправилност на атакуваната присъда и се развиват съображения за липса на
съставомерно деяние по текста на чл.209 от НК. Моли се подсъдимия да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно –
делото да бъде върнато на РРС, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
В жалбата не се иска се събиране на
нови доказателства. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание защитникът на
подс. А. развива съображения за липса на осъществено престъпление по чл.209,
ал.1 от НК – както от обективна, така и от субективна страна. Твърди още, че не
е било доказано по несъмнен начин реализирането на деянието от страна на
подсъдимия А., както и че атакувания първоинстанционен акт е немотивиран,
доколкото не са били развити съображения досежно щетата за ощетения търговец. Сочи,
че при налагане на наказанието лишаване от свобода първостепенният съд е
допуснал нарушение на материалния закон. Посочва още, че дори да се приеме, че
деянието е било реализирано, то в случая става въпрос за граждански отношения.
Моли подс. А. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.209 от НК.
Представителят на РОП счита жалбата за
неоснователна. Намира, че при отмерване на наказанието лишаване от свобода и
определяне на изпитателния срок, за който същото е било отложено РРС не е
допуснал нарушение на закона. Твърди, че фактите са били безспорно установени
от събраните в рамките на съдебното дирене гласни доказателства – показанията
на служителите на заложната къща. Досежно съставомерността на извършеното
конкретизира, че престъплението е било довършено на 15.12.2015 г., когато
кутията, в която се е твърдяло, че се намира мобилния телефон е била
предоставена и е била получена сумата от 500 лева от страна на заложната къща.
Развива съображения, че към този момент от събраната доказателствена съвкупност
по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин се доказва, че
подсъдимият е действал с престъпен умисъл, с цел да набави имотна облага, като
е причинил вреда за заложната къща. Твърди, че последващото заплащане на лихви
и такси единствено е целяло отлагане във времето установяването на извършеното
престъпление, както и че подс. А. е нямал намерение да обезпечи връщането на
заема. В подкрепа на последното сочи и обстоятелството, че той е подменил
залога и продал мобилният телефон на друго лице. Моли присъдата на РРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразно постановена.
Подсъдимият П.А. твърди, че не
е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.
Русенски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Същият е приел събраните
в рамките на съдебното дирене доказателства за безпротиворечиви и по аргумент
за противното от предписанията на чл.305, ал.3, пр.2 от НПК не извършил
традиционен анализ и съпоставка на същите. Позовал се на показанията на св. Й. И.
и приобщените писмени доказателства.
Действайки като втора по ред
първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно
обсъждане на доказателствата, събрани от районния съд. Въз основа на тях и
правомощията си по закон, прие следното от фактическа страна:
На 08.12.2015 г. подс. П.А. придобил от БТК ЕАД
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер ***, като заплатил сума в
размер на 1005.59 лева.
Подс. А. бил клиент на „Фрешком - Заложни къщи“
ЕООД - гр. Русе, представлявано от св. М. Г.. Работещия там комисионер – св. Й.
И. го познавал като редовен клиент на дружеството, който съвестно обслужвал
отпуснатите му заеми. На неустановена дата той решил сключи договор за паричен заем
със заложната къща и да получи от
заемодателя сумата от 500 лева, която да върне впоследствие на месечни вноски.
Подсъдимият обаче не искал да обезпечава дадения заем със залог на мобилния си
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge
с фабричен номер *** В този смисъл той решил привидно предложил да даде
в залог мобилния телефон. В оригиналната му кутия с изписан фабричния номер, с
прозрачно стреч фолио върху нея, което изглеждало неразкъсано той оставил
зарядното устройство за мобилния телефон, слушалки и един чорап.
На 15.12.2015 г. подсъдимият посетил заложна къща
„Фрешком - Заложни къщи“ ЕООД, находяща се в гр. Русе. На смяна там като
комисионер бил св. Й. И.. С него той провел разговор, в който поискал да му
бъде отпуснат паричен заем от заложната къща и привидно предложил да даде в
залог мобилния телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер
*** Св. И. взел кутията и я огледал, при което подсъдимият настоял да не се
разпечатва и заявил, че телефонът е предназначен за подарък на приятелката му,
на която щял да го даде след като го откупи преди изтичане срока на залога.
Помолил св. И. да го задържи в този му вид, неразпечатан няколко дни, като щял
да се опита да върне парите от заема и да вземе обратно телефона. Подс. А. предал
на св. И. оригиналния договор, сключен с БТК за закупуване на мобилния телефон
и гаранционната му карта. Св. И. ги
огледал, сверил записания фабричен номер на тях с този върху предадената му от
подсъдимия кутия и тъй като съвпадали, не се усъмнил в думите на подсъдимия и
не я разпечатал. На същата дата той отпуснал
и предал във фактическата власт на подс. А. паричен заем от името на заложната
къща в размер на 500 лв. За сключване на
двете сделки бил оформен заложен билет 64119/15.12.2015 г., в който бил отразен
падежът на договора за заем - 13.01.2016 г., дължимата месечна лихва от 15 лв.,
такса в размер на 34,50 лв. и предмета на обезпечаващата заема сделка - мобилен
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер *** в кутия,
неразпечатан. Според договореното със заплащане на дължимите лихви и такси по
договора за заем, същият се подновявал автоматично, а в случай на неизпълнение
от страна на заемателя за връщане на заетата сума в срок заемодателят имал
право да продаде заложената вещ.
След като получил заетата сума в размер на 500 лв.
подс. А. напуснал заложната къща, а кутията, за която св. И. мислел, че съдържа
мобилния телефон, останала там на
съхранение.
Няколко седмици по-късно - в началото на 2016 г.,
подс. А. продал мобилния телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер *** без кутията и документите
за него на свой приятел - св. С. Т., който започнал да го ползва със СИМ карта
с номер за разговори, регистриран на дружество, представлявано от св. Т.Х. -
негова леля. За продажбата съдействал св. П. В., на когото подсъдимият се
опитал първо да продаде телефона, но свидетелят отказал.
През периода от 15.12.2015 г. до 30.11.2016 г.
подс. А. заплатил в полза „Фрешком - Заложни къщи“ ЕООД – гр. Русе по сключения
договор за заем общо сума в размер на 602.19 лева – както следва: на 20.01.2016
г. – сума в размер на 60.38 лв., на 10.03.2016 г. – сума в размер на 85.77 лв.,
на 15.04.2016 г. – сума в размер на 60.38 лв., на 07.06.2016 г. – сума в размер
на 91.21 лв., на 18.07.2016 г. – сума в размер на 69.45 лв., на 27.09.2016 г. –
сума в размер на 123.85 лв. и на 30.11.2016 г. – сума в размер на 111.15 лв.
Поради това, че спрял плащанията от началото на
2017 г. мобилният телефон бил изложен от заложната къща за продажба.
На 19.04.2017 г. в заложната къща влезли
свидетелите Т. П. и К. Д., които се интересували от такава марка телефон. На
смяна в обекта били свидетелите К. Г. и И.. Св. П. се насочила към телефон
марка Самсунг, който бил употребяван. Разгледала го и го харесала, като решила
да го закупи. Тогава св. Г., без да подозира, че в кутията нямало мобилен
телефон й предложил неразпечатаната кутия на мобилен телефон марка „Samsung“,
модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер
***. Обяснил й, че бил същия като този,
който тя разглеждала, но бил неразпечатан и нов. Тогава св. П. решила да закупи
неразпечатания телефон, като заплатила за него сумата от 600 лв., без да
разпечатва в заложната къща кутията му. Заедно със св. Д. излезли от обекта и
се отправили към превозното си средство. Тъй като нямала търпение да види цвета
на телефона, св. П. отстранила стреч фолиото и отворила кутията, при което
установила, че мобилния телефон, за който заплатила, липсвал, а на неговото
място имало чорап, както и слушалки и зарядно устройство. Заедно със св. Д. се
върнали незабавно в заложната къща, уведомили ли ги за констатацията си, а впоследствие
сигнализирали и органите на МВР.
В рамките на образуваното досъдебно производство бил
установен мобилния телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер ***, който св. Т. предал с
протокол за доброволно предаване.
Впоследствие на 27.10.2017 г. подс. А. се срещнал
със св. И., на когото предал в полза на търговеца - „Фрешком - Заложни къщи“
ЕООД – гр. Русе сумата от 600 лева по договора за заем.
След известно време така той провел среща и със
св. Т., на когото предал цялата сума, която последният предоставил за покупката
на телефона.
От заключението на назначената почеркова
експертиза било установено, че заложният билет от 15.12.2015 г. и разписките за
погасяване на лихви и такси, с изключение на разписка 5987/18.07.2016г., били
подписани от подс. А.. Досежно разписка 5987/18.07.2016 г. за експерта не било
възможно сравнителното и изследване.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата
обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда с така
установените нови фактически положения, като в изпълнение на задълженията си по
чл. 313 и чл.314 от НПК акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.
Приетата фактическа обстановка от
първоинстанционния съд, ведно с допълнително установеното от страна на
въззивния съдебен състав от фактическа страна е съответно на приобщената в
рамките на първоинстанционното производство доказателствена съвкупност. Следва
да се посочи, че като цяло събраните и приобщени в рамките на
първоинстанционното производство доказателства са безпротиворечиви, което per
argumentum a contrario от предписанията
на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не налага подробен доказателствен анализ и
съпоставка.
Гласните доказателства, събрани чрез
разпит на свидетели, приобщените множество писмени доказателства и заключенията
на почерковата и техническата експертизи. Несъмнено всички те по изискуемия от
закона безспорен начин удостоверяват сключването на договора за заем и
обезпечаващия го договор за залог на движима вещ, страните по него, последвалите
плащания от страна на подс. А., последвалото спиране на плащанията от негова
страна близо година след сключване на договорите. По категоричен начин от показанията
на свидетелите в производството, в частност тези на служителите в заложната
къща – М. Г., Й. И. и К. Г., тези на свидетелите Т. П., К. Д., П. В. и С. Т. и приобщените множество писмени доказателства
се установява и последващото поведение на всяка от страните по договорите – последвалото
разпореждане с мобилното устройство от страна на подсъдимия в полза на св.
Тевекелиев и действията на заложната къща след спиране на плащанията – по
излагане на кутията за продажба, нейното закупуване от страна на св. П. и св. Д.
и констатираната липса на обезпечаващия договора за заем предмет. Пряко от
показанията на свидетелите М. Г. и И. И., както и тези на св. Т., както и
приобщената в качеството на писмено доказателство разписка се установява и
последвалото възстановяване на суми от страна на подс. А. – както в полза на
заложната къща, така и в полза на св. Т.
В обобщение – цялата доказателствена
съвкупност е безпротиворечива и от нея с необходимата категоричност се извежда
описаната по-горе фактическа обстановка.
При възприетата фактическа
обстановка с допълнително установеното от фактическата страна от страна на
въззивния съдебен състав, Русенски окръжен съд намира, че първата съдебна
инстанция е достигнала до неправилни изводи, касателно правната страна на
извършеното от страна на подс. А. деяние.
На първо място
настоящият съдебен състав намира, че липсват предпоставки да бъде признат
подсъдимият за виновен в извършване на деяние по текста на чл.209, ал.1 от НК,
предвид наведените от представителя на държавното обвинение негови съществени
характеристики от обективна страна.
За да отговори
на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е
било престъплението, за което подс. А. е бил привлечен да отговаря, съдът
обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради
приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за реализиране на деяние субсумиращо обективните и субективни признаци на
състава по повдигнатото спрямо П.А. обвинение.
Въз основа
установените от първата съдебна инстанция и допълнително установените от
настоящата въззивна инстанция факти, въззивният съдебен състав прие че деянието
на подс. А. в конкретния случай не съставлява престъпление по чл.209, ал.1 от НК и по който и да е друг текст от закона като в тази насока съобрази следното:
За осъществяване
състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо деецът чрез активни
действия да възбуди заблуждение у другиго, респективно при вече формирани
неверни представи деецът да съдейства за тяхното поддържане в съзнанието на
пострадалия. На второ място е изискването това да стане с користна цел и
вследствие на така създадените неверни представи, пострадалият да бъде
мотивиран да извърши разпоредителни действия. Вследствие на така извършените
действия на последно място се причинява имотна вреда за заблудения и съответно
имотна облага за този, който възбуди заблуждението. От субективна страна
състава на престъплението измама изисква деецът умишлено да въведе в
заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага. Въвеждането в
заблуждение се изразява в конкретни действия, предприети от наказателно
отговорното лице, чрез които то се стреми да създаде погрешни представи у
другиго с цел да го мотивира да извърши някакво разпоредително действие със
свое имущество. Погрешните представи са пряко и непосредствено свързани с
правното основание или условията, при които се предприема актът на имуществено
разпореждане.
В случая от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че на посочената по-горе дата
(15.12.2015 г.) подс. А. е получил от „Фрешком - Заложни къщи“ ЕООД – гр. Русе
сумата от 500 лева. Безспорно и категорично се установява, че правното
основание за престирането им са били договорни отношения по договор за заем. Доказва
се и че са били уговорена лихви и такси по така сключеният договор за заем. С
оглед на това, че договорът за заем е неформален, т.е. не се изисква спазването
на точно определена форма за неговата действителност, постигането на просто
съгласие между страните по основните му елементи е достатъчно за възникване на
преддоговорни отношения. Договорът за заем е също така е реален договор и се
счита сключен в момента, в който бъде предадена вещта-предмет на същия.
Доколкото се касае за парична сума съдът прие, че е бил налице сключени между
подс. А. и „Фрешком - Заложни къщи“ ЕООД
– гр. Русе договор за заем за потребление.
По отношение на последния теорията и съдебната практика приемат, че
сключването му е налице от момента в който сумата-предмет на договора премине
във фактическата власт на заемополучателя. Договорът е едностранен, като
задължения възникват единствено за заемополучателя-да върне вещи от същото
количество и качество-ако не е уговорен срок в едномесечен срок от поканата. В
случая за заемополучателя-подс. А. е възникнало горепосоченото задължение, но той
не го е изпълнил изцяло и в срок.
От показанията
на свидетелите и приобщения в качеството на писмено доказателство заложен билет
от 15.12.2015 г. се доказва на второ място, че вземането на търговеца по
заемния договор е било обезпечено със сключването на договор за залог, чийто
предмет е следвало да бъде движима вещ - мобилен телефон марка „Samsung“, модел
„Galaxy“ S6 Edge с фабричен номер ***. Касае се за акцесорното правоотношение,
при което за кредиторът „Фрешком Заложни къщи“ ЕООД е възникнало правото да
продаде заложената вещ и да се удовлетвори извънсъдебно, по смисъла на чл.311
от Търговския закон, в случай на неизпълнение на договора за заем. По несъмнен
и категоричен начин, от цялата гласната доказателствена съвкупност –
показанията на свидетелите М. Г., Й. И. и К. Г., тези на свидетелите Т. П., К.
Д., П. В. и С. Т., в производството пред първостепенния съд е било доказано, че
подс. А. не е предоставил във фактическата власт на търговеца предмета на тази
сделка като пряко е създал неверните представи у служител на заложната къща, че
това е било сторено. Т.е. безспорно същият е възбудил и поддържал заблуждение,
че престира във властта на търговското
дружество движимата вещ – предмет на обезпечителната акцесорна сделка. В този
смисъл и доколкото подсъдимото лице не е предоставило уговореното обезпечение,
заложната сделка е останала с незавършен фактически състав, тъй като
търговският залог на движими вещи е реален договор и така сключеният основен
договор е останал необезпечен. Тук следва да се посочи обаче, че не могат да
бъдат възприети доводите на РРС, че при липсата на обезпечение за кредитора по
договора за залог са липсвали каквито и да е способи за удовлетворяване на
дължимата облигационна претенция по заемното правоотношение извън продажбата на
заложената вещ, което е в противоречие с предвидените в гражданското
законодателство редица възможности при неизпълнение на необезпечени парични
задължения. Хипотетичната възможност вземането му да остане неудовлетворено и
същият да търпи вреда не удовлетворява изискванията на доказателственото право
в наказателния процес.
При така
изясненото от правна страна досежно възникналите правоотношения между
подсъдимото лице и търговеца следва да се посочи, че повдигнатото с
обвинителния акт обвинение спрямо подсъдимия за осъществен състав на измама по
смисъла на чл.209, ал.1 от НК касае престираната изначално от търговеца сума от
500 лева по сключения договор за заем. Тук без значение е дали търговецът би
сключил сделката, съзнавайки, че същата ще остане необезпечена, а дали
изначално подсъдимият е нямал намерението да се задължи, респективно да изпълни
задълженията си по гражданскоправната сделка.
Известно е, че простото
неизпълнение на задължение от страна на
заемополучател по сключен договор за заем не може да се квалифицира като
углавна измама. Последното само по себе си не съставлява нищо по-различно от
неизпълнение на гражданскоправно задължение по сключена гражданскоправна
сделка, респективно (предвид обстоятелството, че са налице доказателства за частичното
и впоследствие – цялостно по-плащане) забавено изпълнение. Тук следва да се отбележи, че съдебната
практика не изключва възможността договорните отношения да бъдат използвани
като способ за углавна измама, но в посочените случаи по безспорен и категоричен
начин следва да се установи, че изначално, към момента на сключване на договора
съответния съконтрагент е нямал намерение да се задължи, респективно да изпълни
задълженията си по него, а подписването му е било единствено и само с цел
ощетяване на насрещната страна по него.(В
този смисъл Решение №728/30.01.2003 г. ВКС по н.д. №612/2002; Решение
№404/19.09.1995 г. ВКС по н.д. №300/1995 г.; Решение №402/11.08.1976 г. ВС по
н.д. №382/1976 г.)
Както беше
посочено и по-горе, от събраните по настоящото дело доказателства по
категоричен начин се установи, че подс. А. и „Фрешком Заложни къщи“ ЕООД са
били в облигационно-договорни отношения по сключен договор за заем аз
потребление. Не се доказа обаче подс. А. да се е задължил с единственото
намерение за ощетяване на съконтрагента си, нито че е имал изначалното
намерение да присвои дадената му сума. Напротив доказа се по категоричен начин,
че същият е плащал редовно задължението си (макар и в определени случаи със
известно забавяне) в продължение на година, като изплатил сума, надхвърляща
първоначално заетата. Доказано беше (от показанията на св. И.), че подсъдимият
е бил редовен платец и по други, сключвани преди това сделки, както и че
впоследствие допълнително е престирал в полза на търговеца и сумата от 600
лева, като общо платеното от негова страна по сключения договор за заем
надхвърля многократно сумата от 500 лева, която според прокуратурата е била
предмет на измама. В обобщение, макар и необезпечено, задължението за връщане
на заетата сума (ведно със начислените от заложната къща значителни по размер
лихви и такси) е било изпълнено изцяло, като единствено подсъдимото лице
заблуждавайки служителите на търговеца не е обезпечило изпълнението му. Без
значение за съставомерността на деянието са последващите действия на подсъдимия
по продажба на собствената му вещ на трето лице – св. Т. При липса на реално
сключен, действителен договор за залог подсъдимият, като собственик на мобилния
телефон е разполагал с правото да се разпорежда с него.
В този смисъл и в
обобщение - обвинението той да е осъществил измама по отношение на дадената в
заем сума от 500 лева се явява несъставомерно от обективна страна предвид
липсата на вреда за търговеца.
За пълнота и
прецизност следва да се посочи, че настоящият въззивен състав намира, че безспорно
установеното поведение на подсъдимия не покрива признаците на сочения престъпен
състав и от субективна страна. По-конкретно с оглед описаното по-горе, предвид
доказаното плащане на сума, надвишаваща първоначално заетата не може да се
изведе и наличието на пряк умисъл и користна цел в съзнанието му както към
момента на сключване на договора за заем, така и впоследствие – целта да набави
за себе си или за другиго, неследваща се имотна облага.
В
този смисъл несъставомерността на деянието, осъществено от А. обуславя
оправдателната присъда по настоящото въззивно производство, иманентно свързана
с цялостна отмяна на контролирания съдебен акт.
Цялостното
оправдаване на подсъдимия налага и отмяна на присъдата, в частта, с която
същият е бил осъден да заплати в полза
на държавата, по сметката на ОД на МВР гр. Русе сумата от 202,49 лв. - разноски
на досъдебното производство и сумата от 100 лв. - разноски в съдебно заседание
по бюджета на съдебната власт, които с оглед предписанията на чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.
В
останалата си част – касателно произнасянето по отношение на веществените
доказателства - мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy“ S6 Edge с
фабричен номер ***и кутия за мобилен телефон, присъдата на РРС следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 334 т. 2 от НПК съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.