РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Перник, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500591 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 263425/05.08.2022 г. от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, чрез
пълномощника му юрк. З., срещу Решение № 260177 от 14.07.2022 г. по гр.д. № 01511/2021
г. на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Б. С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 70,60 лв. до пълния предявен размер от 423,57 лв.,
както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 15,81 лв. до пълния предявен
размер от 80,87 лв., като неоснователен.
В жалбата се твърди, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно настъпването
на изискуемостта на насрещната престация, вследствие на което е приел за погасена по
давност част от исковата претенция. Възразява се срещу изводите на съда, че настъпването
на изискуемостта на насрещната престация е денят, в който операторът е бил длъжен да
направи, но не е направил, ежемесечен отчет. Навежда довод, че съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на оператора, потребителите трябва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, от който
момент длъжникът изпада в забава и от този момент настъпва изискуемостта на вземането.
По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната
част и предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, в съответствие с което да бъдат
1
присъдени и сторените разноски.
Въззиваемата страна, с писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, чрез пълномощника
си адв. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че за исковия период 19.08.2010 г. –
11.09.2019 г. ищецът е издал само два броя фактури, като първата е издадена на ***, с което
бездействие е нарушил чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., чл. 21, ал. 1 и чл.
31, ал. 1 от ОУ. Сочи, че в чл. 22, ал. 4 от ОУ е уредена хипотезата за изчисляване на
изразходваното количество вода при отказ от страна на потребителя да осигури достъп до
водомер, поради което неоснователно дружеството не е изпълнило на задължението си за
ежемесечно фактуриране на начисленото количество вода. Навежда доводи, че
неизправната страна по договора не може да извлича полза поради неизпълнение на
задълженията си, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
вземанията за главница и лихва, възникнали преди 22.12.2017 г., са погасени по давност. По
изложените съображения се моли жалбата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Перник е образувано по предявени от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ 3, срещу В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 423,57 лв.,
представляваща главница за доставени ВиК услуги с отчетен период 19.08.2010 г. –
11.09.2019 г. по фактури за периода от *** до ***, и сумата 80,87 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.09.2018 г. до 11.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №
260115/22.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 06701/2020 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че с ответника, в качеството му на собственик на водоснабден имот,
съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи се намират
в облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги на адрес: ***, за което е
заведена партида с аб. № ***, при публично известни общи условия по смисъла на чл. 8 от
същата наредба. Сочи, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от ОУ и
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането
на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път посредством използването на
мобилно устройство, поради което не съществува възможност представител на абоната да
положи подпис. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи отчетеното
количество, отчетният период, както и единичните цени за всяка от предоставените ВиК
услуги, които са одобрени с решение на КЕВР. Тъй като ответникът не е заплатили
дължимата цена в 30-дневен срок от издаване на фактурата, дължи и лихва за забава върху
главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че
ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение,
както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. С., чрез адв. К. Б., е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява между страните да
е налице облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги по силата на публично
известни общи условия, както и че е извършено ежемесечно електронно отчитане на
показанията на водомера на имота, за което да са издавани фактури. Тъй като в периода от
19.08.2010 г. до 30.11.2017 г. не са извършвани отчитания на водомера и издавани фактури,
ищецът не може да черпи права от неправомерното си поведение, поради което възразява, че
вземанията са погасени по давност. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и за присъждане на сторените разноски.
2
С молба от 18.01.2022 г. ответникът признава наличието на облигационна връзка
между страните и начисленията на консумираните количества студена вода за процесния
период, както и тяхната стойност, но заявява, че отчитанията са направени от монтирания в
имота обикновен водомер за отчитане, а не от електронен водомер с дистанционно отчитане,
тъй като такъв няма в имота. Поддържа възражението, че ищецът не е изпълнил
задължението си за ежемесечно отчитане и фактуриране на потребените количества вода,
поради което вземанията за периода 19.08.2010 г. – 11.09.2019 г. са погасени по давност.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само на
поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази релевираните в жалбата въззивни
основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 06701/2020 г. по описа на Районен съд-Перник. Тъй като възражението на длъжника
срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
търсената защита.
По делото е безспорно, че ищецът и ответника, в качеството му на собственик на имот
на адрес: ***, са се намирали в облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги за
имота. Това се потвърждава и от представените по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1280/2005 г., съгласно който на
12.12.2005 г. ответникът е закупил процесния имот и Нотариален акт за поправката му от
10.04.2007 г., декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която ответникът е декларирал пред
данъчната администрация, че е собственик на имота, молба от 27.07.2010 г. от ответника за
откриване на партида за имота и Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №
20188000401086/2018 г. по описа на ЧСИ И.Б., влязло в сила на 28.08.2019 г., по силата на
което самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58356.501.121.1.43, с адрес: ***,
принадлежащ на длъжника В. Б. С., е възложен на Б.Р.В..
С протоколно определение от 10.03.2022 г. е обявен за безспорен и размерът на
задължението за главница.
По делото са приети протоколи от 20.06.2019 г., 01.10.2018 г., 16.01.2019 г., 25.08.2017
г., 27.06.2018 г., 05.10.2016 г., 23.06.2017 г., 13.11.2015 г., 11.05.2016 г., 10.12.2014 г.,
22.06.2015 г., 14.07.2014 г., 16.10.2014 г., 11.12.2013 г., 01.04.2014 г., 08.07.2013 г.,
14.10.2013 г., 13.12.2012 г., 01.04.2013 г., 09.07.2012 г., 01.10.2012 г., 30.12.2011 г.,
3
02.04.2012 г., 01.07.2011 г., 03.10.2011 г., 08.12.2010 г., 01.04.2011 г., за неосигурен достъп за
отчет на водомера за процесния имот, подписани от инкасатора К.Г.Д. и свидетеля М.Т.,
респ. свидетеля М.Т., с оспорена от ответника доказателствена стойност.
Съгласно справка-извлечение за откритата на името на ответника партида са
извършени два отчета – за периода 19.08.2010 г. – 24.07.2018 г. и периода 25.07.2018 г. –
11.09.2019 г., за които са издадени фактура № *** от *** за сумата 345,38 лв., формирана,
както следва: за периода 19.08.2010 г. – 30.11.2017 г. сумата 260,82 лв., за периода
01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. сумата 4,26 лв., и за периода 01.01.2018 г. – 24.07.2018 г. сумата
22,74 лв., както и 57,56 лв. ДДС, и фактура № *** от *** за сумата 78,19 лв., формирана,
както следва: за периода 25.07.2018 г. – 31.12.2018 г. сумата 22,74 лв. и за периода
01.01.2019 г. – 11.09.2019 г. сумата 42,42 лв. и 13,03 лв. ДДС.
По делото са приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК оператор – гр. Бургас, по отношение на които с молбата от 18.01.2022 г. ответникът
е заявил, че не оспорва, че са публично оповестени.
Основният спорен въпрос е относно началният момент на течението на погасителната
давност за вземанията, по който съдът намира следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общите условия показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от: т. 1 - 1 месец – за
потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради – етажна собственост; т. 2 – 3
месеца – за потребители по чл. 3, т. 1 и за потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до 20
куб.м./месец; т. 3 – 6 месеца – за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с
водомерен възел, изискващ зазимяване, а съгласно ал. 2 отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа
след отчитането на общия водомер. Чл. 21, ал. 3 предвижда, че в междинните периоди
между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета, като след
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, а при неосигуряване на представител отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператира /чл. 21, ал.
4/. Съгласно чл. 22, ал. 4 в случай, че потребителят не изпълни задължението си да осигури
достъп се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностното лице на ВиК оператора, подписан от него и поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и ЕГН на свидетеля, който
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола ВиК
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено след водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, като според ал. 2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид цитираните клаузи от приложимите между страните Общи условия и
събраните по делото доказателства, следва извод, че ищецът не е изпълнил задължението си
за отчитане на консумираното количество вода и ежемесечното й начисляване и
фактуриране. Представените протоколи за неосигурен достъп представляват изходящи от
страната частни документи, чиято доказателствена сила е оспорена от ответника, като
въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е установил осъществяването на
отразените в тях факти. За пълнота следва да се посочи, че дори тези факти да бяха
доказани, ищецът не е установил, че ежемесечно е начислявал изразходваното количество
4
питейна вода по реда на чл. 46, респ. фактурирал съгласно чл. 31, ал. 1.
Тъй като в случая ответникът е признал размера и стойността на доставеното
количество вода, съдът приема, че главниците са в размера на посочените във фактурите
суми за съответните отчетни периоди, а неизпълнението на задължението на ищеца относно
ежемесечното им фактуриране следва да бъде съобразено с оглед своевременно направеното
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Доколкото падежът на вземанията е поставен в зависимост от поведението на
кредитора - издаването на ежемесечна фактура, което същият не е сторил съобразно общите
условия и от което неизпълнение не може да извлича благоприятни правни последици,
приложение относно погасителната давност в случая следва да намерят правилата за
безсрочните задължения, при които давността започва да тече от възникване на
задължението. С оглед изложеното, съдът приема, че давността за вземанията започва да
тече с изтичане на отчетния период, за който се отнасят. Волята на ищеца да издаде в по-
късен момент обща фактура за вземането не може да има за последица промяна на
началната дата, от която да тече погасителната давност. Издаването на фактурата по
естеството си представлява покана за плащане и в този случай, на основание чл. 114, ал. 2 от
ЗЗД давността започва да тече от датата на възникване на задължението за съответния
месец, а не от датата на издаването на фактурата /в този смисъл Решение № 412/11.11.2019
г. по в.гр.д. № 503 по описа за 2019 г. на ОС-Перник/.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност, доколкото вземането за
цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Тъй като по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземанията се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 22.12.2020 г., вземанията за главница за периода 19.08.2010 г. – 30.11.2017 г. в
размер на 260,82 лв. без ДДС, възлизащи на 312,98 лв. с ДДС, са погасени по давност.
Предвид прекъсване на давността с предявяване на иска, вземанията за периода
01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4,26 лв. без ДДС, възлизащи на 5,11 лв. с ДДС, и за
периода 01.01.2018 г. – 26.07.2018 г. в размер на 22,74 лв., възлизащи на 27,29 лв. с ДДС, по
фактура № ***/***, както и вземанията за периода 25.07.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на
22,74 лв., възлизащи на 27,29 лв. по фактура № ***/*** са дължими.
За периода 01.01.2019 г. по 11.09.2019 г. по фактура № ***/*** вземането е посочено в
общ размер 42,42 лв., а считано от 28.08.2019 г. по силата на влязло в сила постановление за
възлагане собственик на имота е друго лице. Предвид липсата на яснота относно размера на
главницата за периода 01.01.2019 г. – 27.08.2019 г., за който ответникът отговаря за
задълженията за потребени ВиК услуги в качеството на собственик, в тази част искът следва
да се приеме за недоказан.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен за
сумата 59,69 лв. с вкл. ДДС за периода 01.12.2017 г. – 27.08.2019 г., а разликата над сумата
59,69 лв. до пълния предявен размер 423,57 лв. е неоснователен /за периода 19.08.2010 г. –
30.11.2017 г. е погасен по давност, а за периода 28.08.2019 г. – 11.09.2019 г. изначално
неоснователен/.
Съгласно чл. 42 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
5
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня,
следващ изтичане на този срок.
Тъй като с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания (чл.
119 ЗЗД), вземането за лихва за забава върху погасената по давност главница за периода
19.08.2010 г. – 30.11.2017 г. в размер на 260,82 лв. без ДДС, възлизаща на 312,98 лв. с ДДС,
също е погасено по давност.
Относно останалите вземания по фактура № ***/*** в общ размер на 32,40 лв. с ДДС
ответникът е изпаднал в забава на 28.09.2018 г., от който момент до 11.12.2020 г.
обезщетението за забава, изчислено с онлайн калкулатор, възлиза на 7,27 лв. Относно
вземането за периода 25.07.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 27,29 лв. по фактура №
***/*** ответникът е изпаднал в забава на 26.10.2019 г., от който момент до 11.12.2020 г.
обезщетението за забава, изчислено с онлайн калкулатор, възлиза на 3,13 лв.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за
сумата в общ размер 10,40 лв. – лихва за забава за периода 28.09.2018 г. – 11.12.2020 г., а за
разликата над сумата 10,40 лв. до пълния предявен размер 80,87 лв. е неоснователен.
С първоинстанционното решение исковете са уважени в по-голям размер, в която част
решението не е обжалвано от другата страна и доколкото съгласно чл. 271 ГПК
положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение, същото следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане от пълномощника на въззиваемата страна, жалбподателят
следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 от ЗАдв.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260177/14.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1511 по
описа за 2021 г. на Районен съд-Перник в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ 3, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. К. Б. със съдебен адрес: ***, сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско
възнаграждение за въззивното производството, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7