№ 49
гр. Момчилград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100499 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК-развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът А. Р. Ч. заявява, че с ответницата Н. С.
Ч., са сключили граждански брак на 24.03.1990г., за което е бил съставен акт
за граждански брак- посоченият акт № ****/ 24.03.1990г. на км.с.******,
общ.Момчилград. От брака са имали родени деца, Р. А. Ч. и Д. А. Ч., които
били пълнолетни.
След сключване на брака заживяли в собствена къща в гр.Момчилград,
и първоначално отношенията им били нормални.
Слез кратък съвместен живот между тях са възникнали противоречия,
дължащи се на различие в характерите, но с цел запазване на брака са
продължили да живеят заедно. Постепенно все от тях е започнал да води свои
начин на живот, и противоречията между тях са довели до безпричинни
скандали, и това е довело до още повече разстройване на бракът им. Между
временно ответницата е заминала за Германия, и все по-редки са били
контактите им, като от 15 години е била там и рядко е идвала в страната. Това
дистанциране е довело до прекратяване на всякакви отношения между тях от
5 години, и всеки е поел свой път в живота, затова бракът им е бил изпразнен
1
от смисъл и съдържание и съществуването му е било безпредметно.
Ищецът заявява, че бракът им съществува формално, и продължаването
му безпредметно. Настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
което налагало неговото прекратяване.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за това. От
брака са нямали непълнолетни деца, и не се налагало произнасяне по въпроса
за родителските права и издръжка. Не придобили имущество, семейна
общност, и не се налагало произнасяне по този въпрос. Не търси и претендира
издръжка. Ищецът не иска ответницата да си променя фамилното име, и
затова няма искане в тази насока. Иска да се прекрати бракът без съдът да се
произнесе по въпроса за разстройството на същият. С исковата се
претендират направени по делото разноски.
В съдебно заседание, лично и със адв.Д. Х. от АК- Кърджали, поддържа
предявената искова молба, така както е предявена.
Ответницата, редовно призован при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК,
се представлява от служебно назначен особен представител по реда на чл.47
ал.6 от ГПК- адв.М. Ч. от АК- Кърджали, който намира, че бракът на страните
е разстроен, и за това предлага същият да се прекрати без съдът да се
произнася по вината за това, като посочва, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени и не сочат за вина на някоя от страните по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото удостоверение, изд. въз основа на акт за
сключен граждански брак № ****/ 24.03.1990г. км.с.******,
общ.Момчилград, се установява, че страните по настоящото производство, са
сключили граждански брак на 24.03.1990г., като ответницата е приела да носи
фамилното име Ч. /на своят съпруг/.
Представени са копия на два броя удостоверения за раждане, издадени
въз основа на посочените актове на общ.Момчилград, от които е видно, че
съпрузите са родители на пълнолетните Р. А. Ч. с ЕГН- **********, и Д. А. Ч.
с ЕГН- **********.
2
Като свидетел е разпитано лицето А.О., познат на страните, който в
своите показания сочи, че страните са сключили гр.брак през 1990г., като от
близо 10 години не живели заедно. Не им вървели нещата в живота, и не се
разбира въобще. Ответницата живеела в Германия, и не поддържали
контакти, и свидетелят считал, че нямало шанс да се съберат отново.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
съдът не следва да се произнася по вината за разстройството на брака,
предвид искането на ищцовата страна в тази насока.
Посочените по-горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетеля- описани по- горе, а именно, че съпрузите са във фактическа
раздяла от повече от 10 години, живеят в различни населени места и държави
/ответницата в Германия/, и не са имали връзка във тези години. Установи се,
че в това време ответникът и ищцата не са поддържали никакви контакти в
тези години, и не се установи причината за раздялата на страните, освен, че не
се разбират, както и причината, поради която същите не си контактуват. В
своите показания свидетелят е категоричен, че страните са разделени от 10
години, и не поддържат никакви контакти, и че бракът на страните не може да
съществува повече.
Не се установиха причините за настъпилото отчуждение между
страните, което отчуждение е продължило повече от 10 години, в които
липсват нормални съпружески или други връзки между страните. По делото
не се установиха никакви брачни провинения на страните. Не се събраха
никакви доказателства за каквото и да е брачно провинение на ответника,
както впрочем и за ищцата.
Съдът приема за установено, че повече от 10 години страните по делото
живеят разделени, и в този период не са били като едно нормално семейство,
между тях е липсвал ежедневният диалог, налице е било едно отчуждаване
между тях. По делото не се установи със една категоричност наличието на
брачно провинение, като показанията на свидетеля не съдържат никакви
факти в тази насока. Съобразно това съдът намира, че липсва брачно
провинение на ответника. В това отношение не бяха ангажирани никакви
доказателства- налице са общи твърдения за наличие на дългогодишна
раздяла, през която липсва контакт между страните, но не е и че вина за това
3
носи ответника.
Т.Е., съдът намира, че страните са били прекалено дълго време
разделени, и в което време, не се установи да са предприети действия, от
която и да е страна, за съвместното им живеене. Т.е., по така описания начин,
те- като съпрузи са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за
нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду
си контакти в посочения по- горе период. Очевидно е, че съпрузите по
гореописания брак живеейки, по този начин повече от 10 години, не са
положили достатъчно усилия за запазването или възраждането на същия,
поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването
му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна
връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без
да има вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на
същите от семейството и по-между си.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за родителските
права на деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения, поради липса
на предмет- страните по делото нямат родени от брака непълнолетни деца
/децата им са пълнолетни/. Ето защо съдът не се произнася по въпроса за
упражняване на родителските права, определяне на режим на лични
отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна
издръжка на децата.
Предвид липсата на искане от страна на ищеца за произнасяне по
въпроса със фамилното име на ответницата след брака, не следва да се
произнася и по този въпрос. Липсва искане и за определяне на издръжка
между съпрузите по делото, както и за някакви имуществени претенции, един
към друг, поради и което съдът не се произнася по такива. Съдът, предвид на
обстоятелството, че ищеца не прави изявления за ползването на семейното
жилище, то и съдът не се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните поведение през последните 10
години- а именно продължителната фактическа раздяла, съдът намира, че
следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и
4
непоправимо разстройство, без да се произнася по вината за това. В този
период страните са били фактическо отчуждение, не са поддържали
съпружески контакти, което сочи на тяхното намерение за разделен живот.
Ето защо съдът следва да постанови развод без да се произнася по
вината, т.к. по делото не се установи някакво брачно провинение на която и
да е от страните- налице е настъпило обективно отчуждение, за което вина
носят и двамата.
При този изход на делото съдът определя като окончателен размера на
държавната такса на 25 лева, които ищцата е заплатила първоначално. При
този изход на делото страните следва да поемат разноските сами, така както
са били направени от тях, което води до извода, че претенцията за ищцовата
страна за заплащане на сторени по делото разноски е неоснователно. И това е
така защото не се установи брачно провинение на ответницата, както и не се
установи същата да е дала повод за завеждане на делото.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения между А. Р. Ч. ЕГН- **********, и Н. С. Ч. с
ЕГН- **********, граждански брак на 24.03.1990г., за което е бил съставен
акт за граждански брак № ****/ 24.03.1990г. на км.с.******,
общ.Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
без съдът да се произнася по вината за това.
Съдът не произнася по въпросите за упражняване на родителски права,
режим на лични отношения на родител с деца и издръжка на деца, както и по
въпросите със семейното жилище, фамилно име на съпруга, и издръжка
между съпрузите, поради липса на предмет.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5
6