Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 13.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Христова
к.а.н.д. №106/2020г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 54/26.02.2020г., постановено по н.а.х.д. №
898/2019г., Ловешки районен съд, осми състав е отменил Наказателно постановление
(НП) № 419925-F472666 от 18.03.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Ева –
2001 – Румяна Стефанова” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч,
ул. „Младост”, бл.312, вх.В, ет.7, ап.26, представляван от Р.П.С., на основание
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново, страна по н.а.х.д. № 898/2019г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се излагат твърдения, че в АУАН и
НП е посочено само едно административно нарушение, а именно неиздаване на
фискална касова бележка при направената от служителите на НАП контролна
покупка. Описанието на неиздаване на касова бележка на предходен купувач е
направено с оглед определяне от административно наказващия орган на санкцията
при съобразяване на утежняващи или смекчаващи вината обстоятелства. Иска се
отмяна на съдебното решение, и потвърждаване изцяло на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище поддържа депозираната касационна жалба.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. В писмено молба поддържа изцяло доводите, развити в отговора
си по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 18.02.2019г. от
служители на НАП бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
с бл. №F472666 срещу ЕТ „Ева – 2001 – Румяна Стефанова” с ЕИК *********, представляван
от Р.П.С., за това, че при извършена проверка на 14.02.2019г. в търговски обект
по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – павилион-питейно заведение, находящ се в
гр. Ловеч, пл. „ЖП гара” и експлоатиран от ЕТ „Ева – 2001 – Румяна Стефанова” е
установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой, се издава
фискална касова бележка от фискалното устройство. В присъствието на
проверяващия екип била извършена покупка от клиент в 14:35 ч. на два сока от
машина на единична стойност 0.40 лв., две цигари на единична стойност 0.30 лв.,
всичко на обща стойност 1.40 лева заплатени в брой от клиента на продавача в
обекта в момента на проверката, който приел плащането, но не издал фискална
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство Дейзи технолоджи с ИН
на ФУ: DY275353.
При направена покупка в 14:40 ч. от член на
проверяващият екип на едно кафе и една минерална вода
За установените факти и обстоятелства на основание чл.110,
ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК бил съставен протокол за извършена
проверка № 0372031/14.02.2019г., подписан без възражения. Актосъставителят
приел, че с описаните действия са нарушени разпоредбите на чл.25 ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. В акта не било вписано възражение. Акта бил
подписан от представляващия дружеството на 18.02.2019г., когато му бил връчен и
препис от него. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Съдът приел, че гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административнонаказателната
преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в
законоустановените срокове. За да отмени НП, въззивният съд приел, че в процесния
случай не е допуснато и съответно описано едно-единствено нарушение, а две
отделни нарушения. След като изложил, че административнонаказващият
орган ги е квалифицирал като едно нарушение, за което на жалбоподателят е
наложено едно административно наказание, съдът приел, че АНО е допуснал
нарушение на чл.18 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав намира решението на
въззивния съд за правилно като краен резултат. Независимо дали в НП се описват
едно или две нарушения, НП е незаконосъобразно. Във фазата на съдебното
производство както пред въззивния, така и пред настоящия касационен съд от
страна на АНО се поддържа наличие на нарушение от страна на санкционирания
търговец за неиздаване на фискална касова бележка при извършената от
проверяващите органи контролна проверка.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1 (фискална касова бележка от фискално устройство
или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност), се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал.1
– за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
От прочита на нормативната уредба се установява по
безспорен начин, че за налагане на санкцията е необходимо да е налице изобщо неиздаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД при извършено
плащане. Не така стои обаче въпросът в процесния случай. Тук не се констатира търговецът
да е извършил изпълнителното деяние – неиздаване на фискална касова бележка от
ФУ. Безспорно е, че при направената от проверяващите контролна покупка им е
издаден ФКБ, който освен отчетени покупки на други клиенти на търговския обект
е съдържал и сумата, платена при направената от тях контролна проверка. Горното
се установява както от административно-наказателната преписка, включително описанието
в АУАН и НП, така и от разпита на всички свидетели. В тази насока се е
произнесъл и Върховния административен съд при обжалване на наложената на
търговеца принудителна административна мярка за същото изпълнително деяние –
адм. дело №
1210/2020г. по описа на ВАС.
Предвид изложеното по-горе, според настоящия състав на
съда не е налице описания в АУАН и НП състав на нарушение, за който да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност на търговеца, поради което
издаденото НП се явява незаконосъобразно.
Крайният извод на касационната инстанция за
незаконосъобразност на постановеното НП е идентичен и при приетото от въззивния
съд нарушение на чл.18 от ЗАНН. Налагането на една санкция за поддържано от АНО
двукратно неизпълнение на нормата за издаване на ФКБ, води като краен резултат
отмяна на цялото НП. По принцип в административнонаказателното производство и
чрез актовете по него, не е недопустимо да има описание на две или повече
деяния от обективна страна, които нарушават обществения ред и са отделни
административни нарушения. Тези отделни нарушения обаче на основание чл.18 от ЗАНН подлежат на самостоятелно санкциониране. При така установеното от
касационната инстанция, правилен се явява извода на въззивния съд, че АНО е
следвало да даде правна квалификация на всяко едно от административните
нарушения, а не да налага едно общо наказание за двете нарушения. Отделно от
горното, безспорно по делото е установено от съда издаване на ФКБ за
направената от проверяващите органи контролна покупка, независимо че в този бон
фигурират и суми от предходни покупки. Не така стои въпросът по отношение
покупката на клиента, направена преди тази на контролните органи. За коя от
двете продажби обаче е бил санкциониран търговецът, от описанието в АУАН и НП
не става ясно.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено
в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва
да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният
представител на ответника в настоящото производство за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ
„Ева – 2001 – Румяна Стефанова” с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, ул. „Младост”, бл.312, вх.В, ет.7, ап.26, представляван
от Р.П.С., сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено изцяло адвокатско
възнаграждение за един адвокат. По делото не е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и заплащането му в предвидения по Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер, поради което съдът не следва да обсъжда размера му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/26.02.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 898/2019г. по описа на Ловешки районен съд .
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
ЕТ „Ева – 2001 – Румяна Стефанова” с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, ул. „Младост”, бл.312, вх.В, ет.7, ап.26, представляван
от Р.П.С., сумата от 300 (триста) лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.